Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 508/9.3.2021г. Година 2021, Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 10.02.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и при присъствието на прокурора МАРИЯ
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер
3293 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила
е касационна жалба от ТД на НАП - Пловдив, чрез пълномощник юриск.Д., срещу
Решение №1393/13.10.2020г., постановено по АНД
№5347/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н.с., с което е отменено наказателно
постановление/НП/ №523743-F553712/10.07.2020г., издадено от Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което
на И.Е.З. е наложено административно наказание глоба в размер на 3500 лева на
основание чл.5 ал.1 предл.1 от Закон за ограничаване плащанията в брой /ЗОПБ/.
В
жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и
се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – И.Е.З. не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският
административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Настоящият
състав установи, че с оспореното НП №523743-F553712/ 10.07.2020г., издадено от Директор на ТД на НАП - Пловдив, на З.
е наложено административно наказание глоба в размер на 3 500 лева на основание
чл.5 ал.1 предл.1 ЗОПБ за нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от същия закон.
НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
№F553712 от 15.06.2020г., съставен от Е.Т.м., на длъжност старши инспектор по
приходите в ТД на НАП Пловдив.
Обективираните
в АУАН фактически констатации се свеждат до това, че на 28.02.2020г. в
нарушение на ЗОПБ в качеството си на извършител З. не е платила чрез банков
превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане към „АУТОТРЕЙД 18“ЕООД в
размер над 10 000 лева, а именно 14 000 лева, представляващо плащане
за закупуване на употребяван лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250“, рама WDD2040031A283703. Констатирано е, че съгласно договор за
покупко-продажба на МПС от 28.02.2020г., сключен между И.Е.З. – купувач и
„АУТОТРЕЙД 18“ЕООД – продавач е постигнато споразумение, че купувачът закупува
употребяван лек автомобил, марка „Мерцедес Ц 250“, рама WDD2040031A283703 за сумата от 14 000 лв. Плащането е
документирано със служебен касов бон „дубликат“ в размер на 14 000 лв.,
което е извършено на 28.02.2020г. на адрес гр.Пловдив, ул.“Пере Тошев“№65, ет.2
и за което има издадена фактура №36/28.02.2020г. Нарушението е установено, че е
извършено в гр.Пловдив на 28.02.2020г. и е открито на 26.05.2020г. при проверка
на представените документи от „АУТОТРЕЙД 18“ ЕООД в хода на проверка по
прихващане и възстановяване на ДДС, възложена с Резолюция за извършване на проверка
№П-16001620086717-ОРП-001/19.05. 2020г. и приключила с Протокол
№П-16001620086717-004-001/08.06.2020г. Нарушението е квалифицирано в АУАН като
такова по чл.3 ал.1 т.1 ЗОПБ.
В
законоустановения срок от З. е депозирано възражение.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която в пълнота е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена
в спорното наказателно постановление. По реда на чл.52 ал.4 ЗАНН е разгледано и
депозираното от З. възражение, което е прието за неоснователно. Посочено е
изрично в тази връзка, че от приложените по преписката доказателства е видно,
че цялата сума в размер на 14 000 лева е платена в брой е намерила отражение в сметка 501-каса в
счетоводството на „АУТОТРЕЙД 18“ЕООД. Във връзка с твърденията и представено
извлечение от банкова сметка *** „АУТОТРЕЙД 18“ЕООД, от което се установява, че
на 21.02.2019г. З. е превела сума от 8 000 лв. с посочено основание „такса за
вноска МПС“, е прието, че не става ясно за кой автомобил е тази сума, тъй като
не е индивидуализиран, както и в какво се изразява тази такса.Отделно от това е
констатирано, че преводът е извършен на 21.02.2019г., т.е. близо една година
преди извършване на продажбата на конкретния лек автомобил, марка „Мерцедес Ц
250“ с рама WDD2040031A283703.
По
отношение на твърдението, че нарушението е за първи път е посочено, че съгласно
чл.56 НК във връзка с чл.11 ЗАНН поредността на нарушението е взета предвид от
законодателя, като при повторност е предвидена изрично санкция в чл.5 ал.2
ЗОПБ, която е в 50% от размера на направеното плащане. Обсъдена е и
възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН.
За да
отмени оспореното НП, състав на Районния съд е приел, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила при неговото издаване, изразяващо се в
неточно описание на нарушението – нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Мотивирано е, че както в АУАН, така и в НП е посочен само правният извод
на наказващия орган, че жалбоподателката не е извършила плащане по платежна
сметка, липсва обаче каквото и да било изложение на конкретни факти за начина
на плащане, от които да може да се направи проверка за правилността на този
правен извод и по-конкретно, както в АУАН, така и в НП ПРС е приел, че липсва уточнение
как реално е извършено плащането – чрез плащане в брой, чрез чек, чрез банкова
карта, чрез даване вместо изпълнение и др.
Така
постановеното решение е неправилно.
В
настоящия случай са налице безспорни доказателства за извършено от З. административно
нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.1, т.1 ЗОПБ, която указва, че плащанията
на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. В
тази връзка и следва да се посочи на първо място, че за осъществяването на
административнонаказателния състав, визиран в чл.3 ал.1 т.1 ЗОПБ, е необходимо
деецът да е извършил плащане на стойност равна или надвишаваща 10 000 лв.,
което плащане да не е извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка. От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на
28.02.2020г. И.Е.З. е извършала плащане на сумата в размер на 14 000 лв.
по фактура №36/28.02.2020г., издадена от „АУТОТРЕЙД 18“ЕООД, в която фактура
изрично е отбелязано, че плащането е извършено в брой и в която фактура за
получател се е подписала З., като плащането е било документирано със служебен
касов бон „дубликат“ от 28.02.2020г. С други думи казано, по несъмнен начин е
установено, че З. е осъществила от обективна страна състава на визираното в
АУАН и НП административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е
ангажирана нейната административнонаказателна отговорност.
За
пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.8 ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно
приложение №1. А съгласно Раздел III.Изисквания за изобразяване и отпечатване
на информацията при работа с фискално устройство, т.3 б.“в“ от Функционални
изисквания, съгласно приложение №1, допустимо е издаването на един дубликат за
всеки фискален бон, означен с надпис „ДУБЛИКАТ“, отпечатан на отделен ред с
букви с двойна широчина; издаденият дублиращ бон е служебен бон; дубликатът се
издава само непосредствено след последния издаден фискален бон, който дублира.
При това положение и доколкото „АУТОТРЕЙД 18“ЕООД, издавайки фискален бон,
който е задължен да предостави на клиента си – в случая И.Е.З., за
удостоверяване на този факт е издал дубликат на този касов бон, който съгласно
посочената по-горе разпоредба, е служебен такъв.
Правилно
и законосъобразно административнонаказващият орган е определил и санкцията на
основание разпоредбата на чл.5 ал.1 ЗОПБ, съгласно която, който извърши или
допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на
сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с
имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане -
ако е юридическо лице. В случая платената сума е в размер на 14 000 лв., от
което следва, че правилно е определена глоба на физическото лице в размер на
3500 лв., което представлява 25 на сто от общия размер на направеното плащане.
При
провеждане на административнонаказателната процедура не се установява да има
допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП. Настоящият
състав приема, че в случая не е налице разминаване между установената
фактическа обстановка, материалната норма, която е нарушена и санкционната
норма, на основание на която е наложено наказанието. В случая е достатъчно ясно
описано самото нарушение - по начин, даващ възможност на всяко лице да разбере
нарушението, което му се вменява, същото съответства на текстовото и цифрово
описание на законовата разпоредба, която е нарушена и в тази връзка не са
налице допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон,
водещи до нарушаване правото на защита на лицето.
Не се
споделят изводите на ПРС за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на НП, изразяващи се в липса на уточнение как реално е извършено
плащането – чрез плащане в брой, чрез чек, чрез банкова карта, чрез даване
вместо изпълнение и др., доколкото във връзка с депозираното от З. възражение
срещу АУАН, административнонаказващият орган изрично е посочил, че: „…цялата сума в размер на 14 000 лв. е
платена в брой и намерила отражение в сметка 501-каса в счетоводството на
„АУТОТРЕЙД 18“ЕООД“. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по
следния начин: „…не е платила чрез банков превод или чрез внасяне по
платежна сметка, плащане към „АУТОТРЕЙД 18“ЕООД в размер на 10 000 лв., а
именно 14 000 лв. …“. Описаното нарушение възпроизвежда посочената
като нарушена разпоредба на чл.3 ал.1 ЗОПБ, като не се констатира някаква
неяснота, довела до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да
разбере за какво точно нарушение е било санкционирано. В подкрепа на този извод
е и обстоятелството, че още след съставяне на АУАН, З. е депозирала възражение
и е представила доказателства, с които се домогва да докаже, че част от
плащането е извършила в брой, а останалата по банков път, т.е. била е наясно,
че е в производство по установяване на административно нарушение, свързано с
плащане в брой над позволения от закона размер.
По
отношение на така представените доказателства обаче, настоящият съдебен състав
споделя изводите на административнонаказващия орган, че същите не доказват по
безспорен начин, че е извършено плащане именно по договора от 28.02.2020г., а и
от извършена справка за ПС с данни, предоставени от КАТ се установява, че след
21.02.2019г., датата, на която от З. е преведена сума в размер на 8 000 лева по
сметка на „АУТОТРЕЙД 85“ЕООД, З. е закупила още две МПС преди процесното.
И
най-сетне, с оглед събраните писмени доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно
чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно
постановление против З., което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.
По
делото липсват и доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че
конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като
такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто
извършване и е ангажирана отговорността на физическо лице. За последното няма
доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в
привилегировано отношение спрямо другите физически лица, които имат същото
задължение да извършват плащанията на територията на страната само чрез превод
или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща
10 000 лв.
Фактът,
че такова нарушение е установено за първи път също не означава, че други такива
не са били извършвани, а и последното би имало значение само за квалификацията
на деянието, с оглед евентуална повторност.
В този смисъл не са налице и предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Изложеното
до тук не е съобразено от РС-Пловдив при постановяване на обжалваното в
настоящото производство решение.
Това
има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще
следва да бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се
потвърди.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на НАП се дължат извършените разноски за
осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер общо на 180
лева за двете съдебни инстанции/100 лева за производството пред ПРС и 80 лева
за производството пред ПАС без явяване в о.с.з./.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение №1393/13.10.2020г.,
постановено по АНД №5347/ 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н.с., с
което е отменено наказателно постановление №523743-F553712/10.07.2020г.,
издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на И.Е.З. е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 500 лева на основание чл.5 ал.1
предл.1 ЗОПБ, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №523743-F553712/10.07. 2020г., издадено от Директор на ТД на НАП - Пловдив, с
което на И.Е.З. е наложено административно наказание глоба в размер на 3 500
лева на основание чл.5 ал.1 предл.1 ЗОПБ.
ОСЪЖДА И.Е.З. ***, да заплати на
Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София,
бул.“Дондуков”№52 сумата от общо 180/сто и осемдесет/ лева разноски за двете
съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.