РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Нова Загора, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100575 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. М. С. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ***, депозирана чрез адв.В.Х. М. от АК – Сливен против Прокуратурата на
Република България, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 24300 лв. и имуществени вреди в размер на 600 лв.
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.4 от ЗОДОВ, чл.52 от ЗЗД към който
обективно кумулативно е съединен акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.03.2016 г. с постановление на прокурор от Окръжна
прокуратура -Сливен било образувано ДП срещу неизвестен извършител. На 17.03.2016 г.
по искане на прокурор при Окръжна прокуратура - Сливен, Сливенският окръжен съд дал
разрешение за претърсване на жилища, обитавани от семействата на Милен и Пламен
Трифонови С.и (първият негов баща, вторият негов чичо), като в разрешението не бил
посочен номер на делото, по което е разгледано искането. След даденото разрешение на
22.03.2016 г. било извършено претърсване на два обекта в гр.Нова Загора - жилище на ул.
„Петър Бакалов“ 56 и жилище на ул.„Братя Миладинови“ 54, като от второто жилище били
иззети наркотични вещества в кофа и пистолет, съгласно протокола за претърсване и
изземване от 22.03.2016 г. на разследващ полицай от РУ гр.Сливен. Съгласно протокол №
164/21.03.2016 г. на НТЛ-ОДМВР-Сливен за извършена балистична експертиза, иззетият
пистолет представлявал огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Съгласно протокол
№ 138/27.04.2016 г. на НТЛ при ОДМВР-Ямбол, за извършена комплексна
физикохимическа и дактилоскопна експертиза, иззетите наркотични вещества, били
коноп(марихуана), а отпечатъците по капака на кофата, в която са се намирали, били от
пръсти на ищеца.
Ищецът посочва, че с постановление от 15.02.2017 г. прокурор при Окръжна
прокуратура - Сливен бил прекратил частично воденото срещу баща му и чичо му
наказателно производство за престъпления по чл.354а, ал.3 и чл.339, ал.1 от НК и отделил от
досъдебно № 43 „ИП“/16 на ОДМВР-Сливен материалите, касаещи престъпна дейност на
ищеца, и разпоредил по отделените материали разследването да се води срещу ищеца
затова, че на 22.03.2016г. в жилищна сграда в гр.Нова Загора, без надлежно разрешително
по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, ищецът бил държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества, а именно коноп (марихуана) на обща
1
стойност 5757.06 лева - престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК и затова, че
на 22.03.2016г. в същата жилищна сграда ищецът бил държал огнестрелно оръжие -
пистолет, без да има за това надлежно разрешително - престъпление по чл.339, ал.1 от НК. В
постановлението изрично било разпоредено разследването да се извърши от разследващ
полицай при РУ на МВР-Сливен.
Такова разследване от разследващ полицай при РУ на МВР-Сливен не било проведено,
вместо това, ищецът твърди, че разследващ полицай при РУ на МВР-Нова Загора с
постановление от 20.03.2017 г. по ДП № 121/17г. на РУ на МВР-Нова Загора, го бил
привлякъл като обвиняем за две престъпления:
1) престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пред.4 от НК затова, че на 22.03.2016г. в
жилищни сгради, находящи се в гр.Нова Загора на ул.„Братя Миладинови“№ 54 и *** без
надлежно разрешително по Закона за контрола върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, а
именно коноп (марихуана) на стойност 5757.06 лева и
2) престъпление по чл.339, ал.1, алт.2 от НК за това, че на 22.03.2016г. в жилищна
сграда в гр.Нова Загора,ул.„Братя Миладинови“ № 54 държал огнестрелно оръжие -
пистолет марка „Zoraki“ без да има за това надлежно разрешително по ЗКОБВВПИ.
Наложена му била мярка за неотклонение „Подписка“.
След привличането на ищецът като обвиняем на същия му бил извършен разпит, на
който той категорично отрекъл да има нещо общо с престъплението по чл.354а от НК и
оспорил като незаконосъобразно обвинението за престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
На 22.03.2017г. на ищецът било предявено разследването по ДП 121/2017 г. на РУ на
МВР-Нова Загора.При предявяването ищецът бил направил редица възражения за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони.
Възраженията му не били взети под внимание и не било предприето нищо, с
изключение на това, че с постановление от 03.04.2017 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура - Сливен, отделил от ДП вх.№ 571/16 веществено доказателство - бяла
пластмасова кофа и намиращите се в нея 2 броя електронни везни и разпоредил тези
веществени доказателства да бъдат предявени на ищеца.
На 09.05.2017г. на ищецът отново му било предявено разследването по ДП 121/2017 г.
на РУ на МВР-Нова Загора и той отново бил направил възражения, сходни с тези по първото
предявяване. Както и при първото предявяване, възраженията на ищецът не били взети под
внимание - с постановление от 15.05.2017г. прокурор при Окръжна прокуратура-Сливен
отказал да уважи искането му за допълнителни действия по разследването.
По внесен от прокурор при Сливенска окръжна прокуратура обвинителен акт с дата
01.06.2017 г., в Сливенския окръжен съд било образувано НОХД 309/2017 г. и бил обвинен,
1) че на 22.03.2016 г. в жилищни сгради, находящи се в *** и *** без надлежно
разрешително по Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите, е
държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, а именно коноп
(марихуана) на стойност 5757.06 лева - престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пред.4 от НК; и
2) че на 22.03.2016г. в жилищна сграда в ***, ищецът бил държал огнестрелно оръжие -
пистолет марка „Zoraki“ без да има за това надлежно разрешително по ЗКОБВВПИ-
престъпление по чл.339, ал.1, ал.2 от НК.
С разпореждане от 05.06.2017 г., Сливенският окръжен съд насрочил дата за открито
съдебно заседание. Ищецът подал жалба срещу това разпореждане, но без резултат. На
05.07.2017 г. съдебното следствие по делото се провело и делото завършило с осъдителна
присъда, с която Сливенският окръжен съд признал ищецът за виновен, че на 22.03.2016 г. в
жилищни сгради, находящи се в *** и *** без надлежно разрешително по Закона за
контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите, бил държал с цел разпространение,
високорискови наркотични вещества, а именно коноп (марихуана) на стойност 5757.06 лева
- престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пред.4 от НК и на ищецът било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ от две години, и „Глоба“ в размер на 10000 лева, като на осн.чл.66,
ал.1 от НК съдът отложил наказанието „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 4
години.Съдът признал ищецът за невиновени и го оправдал по обвинението, че на
2
22.03.2016 г. в жилищна сграда в ***, е държал огнестрелно оръжие - пистолет марка
„Zoraki“ без да има за това надлежно разрешително по ЗКОБВВПИ- престъпление по чл.339,
ал.1, ал.2 от НК.
Ищецът твърди също, че на 15.07.2017 г. ангажирал за защитник адв.Георги Георгиев
от АК - Стара Загора и му заплатил в брой възнаграждение от 600 лева. Чрез адвоката
ищецът подал въззивна жалба срещу присъдата на Сливенския окръжен съд по НОХД №
309/2017 г. в осъдителната й част.
Жалбата му била образувана във ВНОХД 212/2017 г. на Бургаския апелативен съд. На
16.10.2017г. Бургаският апелативен съд провел открито заседание по делото и на 10.11.2017
г. излязъл с решение № 182/10.11.2017 г., с което отменил присъдата на Сливенския
окръжен съд в осъдителната й част. Апелативният съд посочил, че макар в обвинителния
акт да са изброени събраните в досъдебното производство доказателства, освен
отпечатъците върху капака на баката и адресната регистрация, не ставало ясно от кои
доказателства се установяват обстоятелствата, че именно ищецът, а не някое от другите
лица, също с достъп до помещенията, и че ищецът бил държал наркотичните вещества и
пистолета, като било посочено, че този недостатък бил в нарушение на чл.246 от НПК и тъй
като препятствал възможността ищецът да научи въз основа на какви доказателства е бил
обвинен, това влияело пряко върху упражняването на правото му на защита. Затова
Бургаският апелативен съд върнал делото на прокурора за ново разглеждане в отменената
част, за отстраняване на допуснатите нарушения, довели до ограничение правото на защита
на ищеца.
Ищецът твърди, че указанията на Бургаския апелативен съд не били изпълнени.
Прокурор при Сливенската окръжна прокуратура внесъл наново обвинителен акт. С него
ищецът бил обвинен, че на 22.03.2016 г. в жилищни сгради, находящи се в *** и *** без
надлежно разрешително по Закона за контрола върху наркотичните вещества и
прекурсорите, бил държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, а
именно коноп (марихуана) на стойност 5737.68 лева -престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1,
пред.4 от НК.
По този обвинителен акт Сливенският окръжен съд образувал НОХД 658/2017 г. На
18.12.2017 г. по делото било проведено разпоредително съдебно заседание, на което ищецът
направил множество възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство и не само там.Съдът не ги взел под внимание и насрочил делото
за 16.01.2018 г., затова чрез адв.Г. Георгиев ищецът подал въззивна частна жалба до
Бургаския апелативен съд, по повод допуснатите процесуални нарушения и тя била
образувана във ВЧНД 7/18 г. на Бургаския апелативен съд.
С определение от 12.01.2018г. по ВЧНД 7/18 г., като посочил, че при изготвянето на
новия обвинителен акт прокурорът не бил изпълнил задължителните указания на въззивния
съд, дадени в отменителното му решение № 182/10.11.2017 г. по ВНОХД 201/2017 г.,
Бургаският апелативен съд отменил протоколни определения от 18.12.2017 г., постановени
от Сливенския окръжен съд по НОХД 658/2017 г. и отново върнал делото на прокурор при
Окръжна прокуратура - Сливен, за изпълнение на задължителните указания.
Ищецът сочи, че Сливенска окръжна прокуратура била заобиколила дадените от
Апелативния съд указания, вместо да ги изпълни.С постановление от 18.12.2017 г. прокурор
при Окръжна прокуратура-Сливен прекратил частично наказателното производство по ДП
121/2017 г. по описа на РУ на МВР-Нова Загора, за извършено престъпление по чл.354а,
ал.1, изр.1, предл.4 от НК и изпратил по компетентност делото на Районна прокуратура -
Нова Загора, за продължаване на делото за престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1,
предл.1 от НК. С постановление от 26.02.2018 г. РП – Нова Загора приела делото по
компетентност.
На 14.05.2018 г. по ДП 121/2017 г. на РУ на МВР-Нова Загора, на ищеца отново му
било предявено разследването и ищецът отново направил множество възражения за
процесуални нарушения и неизпълнение на указанията на бургаския апелативен съд, но с
постановление на и.ф. Районен прокурор при Районна прокуратура - Нова Загора, исканията
и възраженията му били оставени без уважение.
По внесен от прокурор при Районна прокуратура-Нова Загора обвинителен акт от
3
20.06.2018 г., в Районен съд - Нова Загора било образувано НОХД № 399/18 г., като ищецът
отново бил обвинен, този път, че на 22.03.2016 г. в жилищни сгради, находящи се в *** и
*** без надлежно разрешително по Закона за контрола върху наркотичните вещества и
прекурсорите, бил държал високорискови наркотични вещества, а именно коноп
(марихуана) на стойност 5719.68 лева - престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.1 от НК.
Доколкото просто преповторил съдържанието на обвинителния акт на Сливенската окръжна
прокуратура, и обвинителният акт на Новозагорската районна прокуратура продължил да
страда от същите дефекти, които изрично били посочени от Бургаския апелативен съд.
В исковата молба се твърди още, че на 12.09.2018 г. Новозагорският районен съд
провел разпоредително съдебно заседание, на което направил множество възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения.Те не били уважени и съдът насрочил
съдебно заседание по делото. На 17.09.2018 г. ищецът подал до Окръжен съд - Сливен
частна въззивна жалба срещу разпоредителното заседание на Районен съд - Нова Загора и тя
била образувана във ВЧНД 489/2018г. на Сливенския окръжен съд.С определение от
02.10.2018 г. Окръжният съд отхвърлил жалбата на ищеца и потвърдил определението на
Районен съд - Нова Загора от разпоредителното заседание.
Твърди се, че на 11.10.2018 г. в Районен съд - Нова Загора било проведено съдебно
заседание по НОХД 399/18 г., като делото не било приключило и било отложено за
28.11.2018 г. на която дата било проведено ново съдебно заседание. Делото отново не
приключило и било отложено за 16.01.2019 г., като и на 16.01.2019 г. делото не приключило
и било насрочено за 30.01.2019 г., като едва тогава се стигнало до приключване на
съдебното следствие и съдът постановил присъда, с която признал ищецът за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
На 02.11.2019 г. прокурор при Районна прокуратура - Нова Загора внесъл протест
срещу присъдата на Районен съд - Нова Загора, който бил образуван във ВНОХД 163/2019 г.
на Сливенския окръжен съд. С решение № 29/22.05.2018 г., Сливенският окръжен съд
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Нова Загора.
След връщането му, делото продължило в Районен съд - Нова Загора като НОХД
193/2019 г. На 27.08.2019 г. било проведено разпоредително съдебно заседание. Ищецът
отново направил множество възражения за допуснати съществени процесуални нарушения,
които не били взети под внимание и съдът насрочил делото за 18.09.2019г. Ищецът отново
обжалвал с частна жалба пред Сливенския окръжен съд, като жалбата му била образувана
във ВЧНД 500/2019 г. С определение от 16.09.2019 г. по ВЧНД 500/2019 г., окръжният съд
отхвърлил жалбата.
На 13.11.2019 г. в Новозагорския районен съд се провело съдебно заседание, което
приключило с присъда, с която отново ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение. Прокурор при Районна прокуратура - Нова Загора отново внесъл протест
срещу присъдата, като протестът бил образуван в НОХД № 665/2019 г. на Сливенския
окръжен съд. С Решение № 6 от 06.03.2020 г. Сливенският окръжен съд потвърдил
присъдата на Районен съд -Нова Загора.
Ищецът твърди, че така започвайки от 20.03.2017 г. до 06.03.2020 г., бил принуден да
премине през двукратно досъдебно производство, обвинителен акт, приключил с осъдителна
присъда в Сливенския окръжен съд, връщане на делото на Окръжна прокуратура-Сливен,
нов обвинителен акт, по който не се стигнало до присъда, но се стигнало до изпращане на
делото по компетентност на Районна прокуратура-Нова Загора, после нов обвинителен акт,
приключил с оправдателна присъда на Новозагорския районен съд, протест на Районна
прокуратура срещу тази присъда и връщане на делото от Сливенския окръжен съд за ново
разглеждане от друг състав на Новозагорския районен съд, нова оправдателна присъда, нов
протест срещу нея, ново разглеждане на делото в Сливенския окръжен съд, който с решение
потвърди оправдателната присъда и най-после сложила край на лашкането му от виновен до
оправдан.
Или общо продължителността на тегобите му била от 20.03.2017 г. до 06.03.2020 г. - 2
години 11 месеца и 15 дни, което никак не било малко, още повече като се имало предвид,
че наказателното производство изобщо не било с някаква фактическа или правна сложност.
Ищецът твърди в исковата си молба, че продължилият почти 3 години процес, който
4
преминал през множество перипетии и обрати, го довел до тежък емоционален
срив.Процесът трайно и непрекъснато поддържал у ищеца комплекс от негативни психични
изживявания и страдания: постоянен стрес, несигурност, обърканост, притеснения във
връзка с неоснователно повдигнатото му обвинение, страх от повдигнатото обвинение за
тежко умишлено престъпление и воденото наказателно производство в двете му фази, и
най-вече страх от осъждане и ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода в 4
рамките от 2 до 8, а впоследствие от 1 до 6 години. Ищецът твърди, че се чувствал много
зле, преживял тежки болки и морални страдания, смут и унижение.Многократно
емоционално преминавал от крайност в крайност - от обвинение и осъдителна присъда, до
оправдаване и после отново продължаване на делото. Ищецът твърди, че имал усещането, че
каквото и да става, буквално се блъскал в стена. Общото му състояние се влошило,
поведението му се променило, станал нервен, угнетен, некомуникативен, започнал неволно
да реагира неадекватно в отношенията си с хората, което довело до обтягане на
отношенията му с близки и познати, в резултат на което се ограничило социалното му
общуване.
Ищецът твърди, че обвинението срещу него в извършването на тежко по смисъла на
чл.93, т.7 от Допълнителните разпоредби на НК престъпление; прерастването на
наказателното производство и в съдебна фаза с внасяне на обвинителен акт в съда;
множеството извършени с негово участие процесуално-следствени действия, извършените
изменения на обвинението, извършените на два пъти частични прекратявания на
наказателното производство и започването му отново след изпращането му по
компетентност, връщането на делото на органите на досъдебното производство за
отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, несъмнено
предизвиквали допълнителна несигурност и страх у ищеца. Това били все фактори,
повишаващи степента на увредата му.
Разяснява, че за него всичко това представлявало неимуществени вреди, които търпял в
хода на наказателното производство, а заплатеният адвокатски хонорар бил имуществени
вреди. Съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС,
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди, в случая ищецът
считал, тази причинна връзка произлизала от самите факти по водените дела.
Ищецът оценявал тези причинени му неимуществени вреди на 24300 лева, а
имуществените вреди оценявал на 600 лева - размерът на платения адвокатски хонорар и
счита, че прокуратурата носела отговорност за заплащане на описаните неимуществени и
имуществени вреди, тъй като тя била органът, който ръководел досъдебното производство и
осъществявал конкретен надзор по събирането и проверката на доказателствата, тя била
органът, който бил внесъл обвинителните актове срещу нето, поддържала ги била в съда, а
след оправдателните присъди била подала протести до въззивната инстанция.
Ищецът Д. М. С. с ЕГН ********** моли съда, да уважи исковата му молба, като
постанови решение, с което да осъди Прокуратура на Република България да му заплати
сумата от 24300 лева - главница за нанесени неимуществени вреди, претърпени от него
вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.354а,
ал.1, изр.1, пред.4 от НК и за престъпление по чл.339, ал.1, ал.2 от НК, впоследствие за
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пред.4 от НК, и накрая за престъпление по чл.354а,
ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК, повдигнати последователно по ДП № 121/17 г. на РУ на
МВР-Нова Загора, по пр. преписка пор.№ 42/2017 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, по
пр.преписка пор.№ 98/2018 г. на Районна прокуратура-Нова Загора, до влизане в законна
сила на Решение № 6/06.03.2020 г. по ВНОХД № 665/2019 г. на Окръжен съд - Сливен,
ведно със законната лихва, начиная от 07.03.2020 г. до пълното изплащане на сумата, а така
също и 600 лева главница за нанесени имуществени вреди, представляващи заплатен на
адв.Георги Георгиев от АК – Стара Загора хонорар, ведно със законната лихва, начиная от
07.03.2020 г. до пълното изплащане на сумата, както и моли съда да осъди ответника, да му
заплати и направените по настоящото дело разноски.
Към исковата молба ищецът представя следните писмени доказателства: Определение
№ 122/17.03.2016 г. на Окръжен съд – Сливен; Протокол за претърсване и изземване от
22.03.2016 г. на РУ-Сливен; Протокол № 164/21.04.2016 г. на НТЛ при ОД на МВР-Сливен
5
за балистична експертиза; Протокол № 138/27.04.2016 г. на ОД на МВР-Ямбол за
комплексна физикохимическа и дактилоскопична експертиза, Постановление от 15.02.2016
г. по ДП № 43„ИП“/2016 г. за частично прекратяване на наказателно производство и за
отделяне на материали от това ДП; Постановление за привличане като обвиняем по ДП
121/2017 г. ; Обвинителни актове на Окръжна прокуратура-Сливен по НОХД 309/2017 г. и
НОХД 658/2017 г.; Присъда на Окръжен съд-Сливен по НОХД 309/2017 г.;Решение на
Апелативен съд-Бургас по ВНОХД 212/2017 г. и Определение на същия по ВЧНД 7/2018
г.;Обвинителен акт на Районна прокуратура – Нова Загора; Присъда на Районен съд - Нова
Загора по НОХД 399/2018 г. и присъда на Районен съд - Нова Загора по НОХД 193/2019 г.;
Решение на Окръжен съд - Сливен по ВНОХД 163/2019 г. и Решение на Окръжен съд-
Сливен по ВНОХД 665/2019 г.; Платена сума за адвокатски хонорар; Платежно нареждане за
държавна такса и адвокатско пълномощно.
Ищецът прави доказателствени искания да бъде назначена съдебно-психологична
експертиза, която да даде заключение как се е отразило на психиката и здравето му воденото
срещу него наказателно производство, какви са последиците от това, отзвучали ли са или
ако не са, какъв е очакваният посттравматичен период, да бъдат допуснати гласни
доказателства, за доказване на отражението върху него на повдигнатите обвинения,
промените им и воденото наказателно производство - до 3 свидетели при режим на
довеждане и да бъдат изискани и приложени по делото ДП 121/2017 г. на РУ на МВР-Нова
Загора,НОХД 309/2017 г. и НОХД 658/2017 г. на Окръжен съд - Сливен, ВНОХД 212/2017 г.
и ВЧНД 7/2018 г. на Бургаския апелативен съд, НОХД 399/2018 г. и НОХД 193/2019 г. на
Районен съд - Нова Загора, ВНОХД 163/201 9г. и ВНОХД 665/2019 г., ВЧНД 489/2018 г. и
ВЧНД 500/2019 г. на Окръжен съд - Сливен.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу
него иск. Оспорва исковата претенция изцяло, и по основание и по размер. Счита, че
исковете са недоказани, тъй като не били ангажирани доказателства за твърдените
обстоятелства.
В отговора на исковата молба се твърди, че представените от ищеца с исковата молба
копия от документи и основно влязлата в сила оправдателна присъда обективирали
основанието за претенцията за неимуществени вреди. Същевременно, в тежест на ищеца
било да докаже, както основателността на претенцията си по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, така и
наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с признатите за
незаконното обвинение и техният размер. С исковата молба обаче не били ангажирани
каквито и да било доказателства в тези посоки. Нито едно от твърденията за наличието на
претърпени неимуществени вреди, свързани със социалното и психологическо състояние на
ищеца не било доказано.
Твърди се още, че наред с това, претендираните от ищеца неимуществени вреди били в
изключително завишен размер. Претенцията за заплащане на посоченото в исковата молба
обезщетение от 24300 лева за неимуществени щети било не само изключително завишена,
явявало се несъобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, и не на последно място не
съответствало на вече изградената практика на съда и на икономическия стандарт в
Република България.
Следвало да се отчете, че наказателното производство било продължило в сравнително
разумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС, като началото му било от датата на
привличане на С., като обвиняем, т.е. 20.03.2017 г. до внасянето на първия обвинителен акт
в Окръжен съд гр.Сливен - 01.07.2017 г. Макар и делото да е било връщано на етап
досъдебно производство, ново привличане на С. в качеството на обвиняем не било
извършвано, като в сравнително кратък срок били внасяни нови обвинителни актове в
съответните първоинстанционни съдилища - първо в Окръжен съд гр.Сливен, а
впоследствие и в Районен съд гр.Нова Загора.
Разяснява се, че след като делото било преминало в съдебна фаза имало отлагане на
съдебните заседания, но те не са били по вина на прокуратурата, а поради обстоятелства,
които прокуратурата не е можела да предотврати. Поради това счита, че те не следвало да
бъдат отчитани във вреда на ответника. В действителност бил налице сравнително кратък
период от привличането на лицето като обвиняем до внасянето на обвинителен акт и
6
преминаването на делото във фаза, в която прокуратурата не е можела нито да прекрати
производството, нито да влияе върху продължителността му. Освен това наказателното
производство, както в досъдебната фаза, така и в съдебната фаза било приключило общо за
около 3 години, т.е. в сравнително разумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС.
Взетата в наказателното производство спрямо ищеца С. най-лека по смисъла на НК
мярка за неотклонение „Подписка” не била ограничила по съществен начин съвкупността от
лични права. Спрямо последният не били прилагани други форми на процесуална принуда
по искане на прокуратурата, а предприетите от страна на Прокуратурата действия и мерки
по отношение на ищеца в хода на визираното наказателно производство били законово
регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс и в този смисъл не се явявали
незаконосъобразни. Сочи, че към онзи момент са били налице съответните предпоставки и
доказателства за повдигане на надлежно обвинение спрямо Диман Миланов С., както и
последващо внасяне на обвинителен акт в съда.
В отговора на исковата молба се твърди, че били недоказани твърденията на ищеца за
влошено психическо състояние по причина на обвинението и воденото наказателно
производство, свързано с постоянен стрес, объркване и влошаване на отношенията с близки
и познати. Ищецът твърдял, че в резултат на водения наказателен процес му е причинен
тежък емоционален стрес, което било свързано с постоянен стрес, несигурност, обърканост,
притеснения, чувствал се зле, преживял тежки боли и морални страдания, смут и унижения,
общото му състояние се влошило, поведението му се променило, станал нервен, угнетен,
некомуникативен, започнал неволно да реагира неадекватно в отношенията си с хората,
което довело до обтягане на отношенията му с близки и познати, в резултат, на което се
ограничило социалното му общуване. Нито едно от тези твърдения не било подкрепено с
доказателства. В тази връзка трябвало да се отбележи, че въобще не ставало ясно какви са
тези вреди, чието обезщетяване се иска и дали те се намирали в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с повдигнатото на С. обвинение. Не били посочени, установени
или доказани конкретни вреди, дължащи се конкретно и само на водения срещу ищеца С.
наказателен процес. Липсвали доказателства за претърпени трайни вреди в резултат на
воденото срещу него наказателно производство. Липсвали доказателства за конкретни вреди
настъпили именно и изцяло в резултат на действия на Прокуратурата.
Ответникът твърди в отговора на исковата си молба, че претендираните от ищеца
неимуществени вреди били в изключително завишен размер. Претенцията му, изложена в
исковата молба била за 24300 лева неимуществени вреди. Счита, че тези претенции са не
само изключително завишени, но и се явявали несъобразени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и не на последно място не съответствали на вече изградената практика на съда и на
икономическия стандарт в Република България.
Претендираното от ищеца обезщетение било в размер, който не съответствал и на
принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. В тази връзка следвало да се отбележи,
че справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. В случая такива
обстоятелства не били установени и доказани.
Ответникът считал, че е неоснователна и предявената от ищеца претенция за
причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева. Ищеца не бил представил доказателства за обема на
извършените процесуални действия с участието на упълномощения от него адвокат в
наказателното производство, нито бил предоставил доказателства за това дали посочения в
договора за правна защита и съдействие адвокатски хонорар е бил заплатен в пълен обем от
страна на ищеца.
На следващо място - ищецът правел искане за допускане на до трима свидетели при
режим на довеждане, което било абсолютно в противоречие с нормата на чл.156 от ГПК, тъй
като не бил посочил както имената им, така и конкретните обстоятелства, които ще
установява всеки един от тях в свидетелските си показания, поради което прокуратурата не
била в състояние да подготви защитата си спрямо предмета на свидетелстване от тези
неизвестни лица.
Ищецът правел също така искане за назначаване на съдебно-психологична експертиза
7
относно това как се е отразило на психиката и здравето на ищеца воденото наказателно
производство, какви са последиците от това, отзвучали ли са или ако не са какъв е
очаквания посттравматичен период, като не било ясно точно какви обстоятелства от
предмета на делото ще бъдат доказани с извършването на подобна експертиза.В тази връзка
следвало да се има предвид, че предмета на делото не е какво е било психологическото и
емоционалното състояние на ищеца, а има ли причинени неимуществени вреди и дали
същите са в пряка причинно-следствена връзка с някакви действия на Прокуратурата.
В случай, че съдът реши, че искът е основателен, при определяне размера на
обезщетението следвало да се съобрази, че наказателното производство било приключило в
сравнително разумен срок, а спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
„Подписка”, спрямо него не са били прилагани други форми на процесуална принуда по
искане на прокуратурата. Освен това, предприетите от страна на Прокуратурата действия и
мерки по отношение на последния в хода на наказателно производство били законово
регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс и в този смисъл не се явявали
незаконосъобразни. Всички тези обстоятелства сочели за значително по-нисък интензитет на
увреждането от твърдяното от ищеца и правели исканото от него обезщетение явно
несправедливо и несъответстващо на възможните причинени вреди.
От петитума на исковата молба било видно, че ищецът бил формулирал искова
претенция по обективно и субективно съединени искове - за неимуществени вреди и за
законна лихва върху тях. Доколкото исковете за лихви били акцесорни към предявените
основни за неимуществени вреди, основателността им зависи от основателността на
основния иск. Тъй като основните искове били недоказани и неоснователни, ответникът
считал, че такива били и претенциите за присъждане на лихви.
Ответникът в отговора на исковата молба сочи, че предвид непълнотата на писмени
доказателства към исковата молба, както и поради обстоятелството, че към настоящия
момент ДП № 121/2017 г. на РУ -Нова Загора, НОХД № 309/2017 г. и НОХД № 658/2017 г.
на Окръжен съд гр.Сливен, ВНОХД № 212/2017 г. и ВЧНД № 7/ 2018 г. на Апелативен съд
гр.Бургас, НОХД № 399/2018 г. и НОХД № 193/2019 г. на Районен съд гр.Нова Загора,
ВНОХД № 163/2019 г., ВНОХД № 665/2019 г., ВЧНД № 489/2019 г. и ВЧНД № 500/2019 г.
на Окръжен съд гр.Сливен не били приложени по гражданското дело и за прокуратурата
било невъзможно да се запознае със съдържащите се в него материали, ответникът считал за
запазено правото за допълнителни възражения по евентуално прилагане на чл.5 от ЗОДОВ.
В отговора на исковата молба се сочи, че Прокуратурата на Република България също
ще се ползва от ДП № 121/2017 г. на РУ - Нова Загора, НОХД № 309/2017 г. и НОХД №
658/2017 г. на Окръжен съд гр.Сливен, ВНОХД № 212/2017 г. и ВЧНД № 11 2018 г. на
Апелативен съд гр.Бургас, НОХД № 399/2018 г. и НОХД № 193/2019 г. на Районен съд
гр.Нова Загора, ВНОХД № 163/2019 г., ВНОХД № 665/2019 г. ВЧНД № 489/2019 г. и ВЧНД
№ 500/2019 г. на Окръжен съд гр.Сливен, в случай, че същите бъдат допуснати, изискани и
приобщени като доказателства към гражданското дело, с оглед възможността за възражения
по чл.5 от ЗОДОВ, изключващи или намаляващи значително отговорността на държавата за
твърдени вреди.
В случай, че съдът не допусне прилагане на посочените наказателни дела в цялост,
ответникът моли съда да му предостави срок за запознаване с делото и посочване на
доказателства, от които ще се ползва ПРБ като ответник.
По отношение искането за разпит на до трима свидетели, ответникът считал, че
същото било неоснователно и недопустимо, доколкото не били посочени имената им и не
било уточнено какви факти ще доказват. Считал за недостатъчна общата формулировка, че
ще доказват неимуществените вреди, тъй като съгласно чл.156, ал.1 от ГПК, страната
следвало да посочи точно конкретните факти, които подлежали на доказване със
свидетелските показания, ясно формулирани и прецизно изразени.
По отношението на искането за назначаване на съдебно-психологична експертиза
ответникът намирал същото за неоснователно и недопустимо, тъй като не било посочено
точно какви факти и обстоятелства ще бъдат доказвани. Формулировката, че ще се изяснява
как се било отразило на психиката и здравето на ищеца воденото наказателно производство,
какви били последиците от това, отзвучали ли са или ако не са, какъв бил очаквания
8
посттравматичен период била твърде обща, още повече, че за твърденията в исковата молба
за влошено психично състояние на ищеца не били посочени абсолютно никакви
доказателства
Предвид всичко изложено в отговора на исковата молба, ответникът заявява в отговора
на исковата молба, че претенциите на Диман Миланов С. срещу Прокуратурата на
Република България за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и
акцесорният иск за заплащане на лихви следва да бъдат отхвърлени като изцяло
неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание адв.М. е направил изявление за отказ от събиране на
гласни доказателства по делото и от назначаване на съдебно-психологична експертиза.
В последното открито съдебно заседание ищецът и неговият процесуален представител
поддържат предявеният осъдителен иск по основание и размер.
В същото съдебно заседание ответната прокуратура, чрез прокурор П.С. оспорва иска
по основание и размер, счита същия за недоказан, поради което моли съда да го отхвърли.
Съдът е предоставил на страните възможността да представят писмени защити и
такива са депозирани в дадения им 10дневен срок.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени следните писмени доказателства:присъда № 13 от 30.01.2019
г. по гр.д.№ 399/2018 г. по описа на РС-Нова загора,, Решение № 29 от 22.05.2019 г. по
ВНОХД № 163/2019 г. по описа на СлОС, присъда № 58/13.11.2019 г., Решение №
6/06.03.2020 г. по ВНОХД № 665/2019 г. по описа на СлОС, обвинителен акт по ДП №
121/2017 г. на РУ на МВР вх.№ 314/2018 г./пор.№ 98/2018 г./ по описа на Районна
прокуратура – гр.Нова Загора по обвинението на Д. М. С. – по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1,
предл.1 от НК, Определение № 112/17.03.2016 г. на л.29 от делото, протокол за претърсване
и изземване с разрешение на съдия от 22.03.2016 г., протокол за извършена експертиза №
164 от 21.04.2016 г. на л.33 и л.34 от делото, протокол № 138 на МВР-ОД на МВР-Ямбол-
Научно-техническа лаборатория, постановление за частично прекратяване на наказателно
производство за отделяне на материали в отделно дело на ОП-Сливен от 15.02.2017 г.,,
постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 20.03.2017 г.
на л.42 от делото, протокол за предявяване на разследване от 23.03.2017г ., решение № 182
от 10.11.2017 г. по гр.д. № 212 от 2017 г. по описа на Бургаски апелативен съд, Договор за
правна защита и съдействие № 097418 на л.49 от делото, обвинителен акт по досъдебно
производство № 306 ЗМ-121/17 г. по описа на РУ на МВР вх.№ 678/17 г. пор.№ 42/17г. на
ОП-Сливен, присъда №14 от 05.07.2017 г. по НОХД № 309/2017 г. по описа на СлОС,
Обвинителен акт по досъдебно производство № 306 ЗМ 121/17 г. по описа на РУ на МВР-
Нова Загора, вх.№ 678/17 г. пор.№ 42/17 г. на ОП-Сливен, Определение № 41/12.01.2018 г.
по ВЧН дело № 7/2018 г. по описа на Бургаски апелативен съд, Постановление за частично
прекратяване на наказателно производство и изплащане по компетентност на ОП - Сливен
от 13.02.2018 г., протокол за предявяване на разследване, пълномощно, НОХД № 193/2019 г.
по описа на РС-Нова Загора, ВНОХД № 665/2019 г. по описа на ОС - Сливен, ВЧНД №
500/2019 г. по описа на ОС-Сливен, ВНОХД № 163/2019 г. по описа на ОС-Сливен,НОХД №
399/2018 г. по описа на РС-Нова Загора, НОХД № 658/2017 г. по описа на ОС-Сливен,ВЧНД
№ 489/2018 г. по описа на ОС-Сливен, ВЧНД № 7/2018 г. по описа на Бургаски апелативен
съд, ВНОХД № 212/2017 г. по описа на Бургаски апелативен съд, НОХД № 309/2017 г. по
описа на АС - Сливен.
На 11.03.2016 г. с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура -Сливен е било
образувано ДП срещу неизвестен извършител. На 17.03.2016 г. по искане на прокурор при
Окръжна прокуратура - Сливен, Сливенският окръжен съд дал разрешение за претърсване на
жилища, обитавани от семействата на Милен и Пламен Трифонови С.и (първият негов баща,
вторият негов чичо), като в разрешението не бил посочен номер на делото, по което е
разгледано искането. След даденото разрешение на 22.03.2016 г. било извършено
претърсване на два обекта в гр.Нова Загора - жилище на ул.„Петър Бакалов“ 56 и жилище
на ул.„Братя Миладинови“ 54, като от второто жилище били иззети наркотични вещества в
9
кофа и пистолет, съгласно протокола за претърсване и изземване от 22.03.2016 г. на
разследващ полицай от РУ гр.Сливен. Съгласно протокол № 164/21.03.2016 г. на НТЛ-
ОДМВР-Сливен за извършена балистична експертиза, иззетият пистолет представлявал
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Съгласно протокол № 138/27.04.2016 г. на
НТЛ при ОДМВР-Ямбол, за извършена комплексна физикохимическа и дактилоскопна
експертиза, иззетите наркотични вещества, били коноп(марихуана), а отпечатъците по
капака на кофата, в която са се намирали, били от пръсти на ищеца.
С постановление от 15.02.2017 г. прокурор при Окръжна прокуратура-Сливен
прекратил частично воденото срещу баща му и чичо му наказателно производство за
престъпления по чл.354а, ал.3 и чл.339, ал.1 от НК и отделил от досъдебно № 43 „ИП“/16 на
ОДМВР-Сливен материалите, касаещи престъпна дейност на ищеца, и разпоредил по
отделените материали разследването да се води срещу ищеца затова, че на 22.03.2016 г. в
жилищна сграда в гр.Нова Загора, без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, ищецът бил държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества, а именно коноп (марихуана) на обща стойност 5757.06
лева - престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК и затова, че на 22.03.2016 г. в
същата жилищна сграда ищецът бил държал огнестрелно оръжие - пистолет, без да има за
това надлежно разрешително - престъпление по чл.339, ал.1 от НК. В постановлението
изрично било разпоредено разследването да се извърши от разследващ полицай при РУ на
МВР-Сливен.
Разследващ полицай при РУ на МВР-Нова Загора с постановление от 20.03.2017 г. по
ДП № 121/17 г. на РУ на МВР-Нова Загора, привлякъл като обвиняем ищецът в настоящото
производство за две престъпления:
1) престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пред.4 от НК затова, че на 22.03.2016 г. в
жилищни сгради, находящи се в гр.Нова Загора на ул.„Братя Миладинови“№ 54 и *** без
надлежно разрешително по Закона за контрола върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, а
именно коноп (марихуана) на стойност 5757.06 лева и
2) престъпление по чл.339, ал.1, алт.2 от НК за това, че на 22.03.2016 г. в жилищна
сграда в гр.Нова Загора,ул.„Братя Миладинови“ № 54 държал огнестрелно оръжие -
пистолет марка „Zoraki“, без да има за това надлежно разрешително по ЗКОБВВПИ и
мубила наложена мярка за неотклонение „Подписка“.
След привличането на ищецът като обвиняем на същия му бил извършен разпит, на
който той категорично отрекъл да има нещо общо с престъплението по чл.354а от НК и
оспорил като незаконосъобразно обвинението за престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
На 22.03.2017 г. на ищецът било предявено разследването по ДП 121/2017 . на РУ на
МВР-Нова Загора.При предявяването ищецът бил направил редица възражения за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони, но възраженията му не били взети под
внимание и с постановление от 03.04.2017 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Сливен,
било отделено от ДП вх.№ 571/16 г. веществено доказателство - бяла пластмасова кофа и
намиращите се в нея 2 броя електронни везни и разпоредено тези веществени доказателства
да бъдат предявени на ищеца.
На 09.05.2017 г. на ищецът отново му било предявено разследването по ДП 121/2017 г.
на РУ на МВР-Нова Загора и той отново бил направил възражения, сходни с тези по първото
предявяване. С постановление от 15.05.2017 г. прокурор при Окръжна прокуратура-Сливен
отказал да уважи искането му за допълнителни действия по разследването.
По внесен от прокурор при Сливенска окръжна прокуратура обвинителен акт с дата
01.06.2017 г., в Сливенския окръжен съд било образувано НОХД 309/2017 г. и бил обвинен,
1) че на 22.03.2016 г. в жилищни сгради, находящи се в *** и *** без надлежно
разрешително по Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите, е
държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, а именно коноп
(марихуана) на стойност 5757.06 лева - престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пред.4 от НК; и
2) че на 22.03.2016 г. в жилищна сграда в ***, ищецът бил държал огнестрелно оръжие -
пистолет марка „Zoraki“ без да има за това надлежно разрешително по ЗКОБВВПИ-
престъпление по чл.339, ал.1, ал.2 от НК.
10
С разпореждане от 05.06.2017 г., срещу което ищеца подал жалба, Сливенският
окръжен съд насрочил дата за открито съдебно заседание и на 05.07.2017 г. съдебното
следствие по делото се провело и делото завършило с осъдителна присъда, с която ищецът
бил признат за виновен, че на 22.03.2016 г. в жилищни сгради, находящи се в *** и *** без
надлежно разрешително по Закона за контрола върху наркотичните вещества и
прекурсорите, бил държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, а
именно коноп (марихуана) на стойност 5757.06 лева - престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1,
пред.4 от НК и на ищецът било наложено наказание „Лишаване от свобода“ от две години, и
„Глоба“ в размер на 10000 лева, като на осн.чл.66, ал.1 от НК съдът отложил наказанието
„Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 4 години.Съдът признал ищецът за невиновен
и го оправдал по обвинението, че на 22.03.2016 г. в жилищна сграда в ***, е държал
огнестрелно оръжие - пистолет марка „Zoraki“ без да има за това надлежно разрешително по
ЗКОБВВПИ- престъпление по чл.339, ал.1, ал.2 от НК.
Чрез ангажираия от ищеца защитник адв.Георги Георгиев от АК - Стара Загора на
15.07.2017 г. била подадена въззивна жалба срещу присъдата на Сливенския окръжен съд по
НОХД № 309/2017 г. в осъдителната й част, която била образувана във ВНОХД 212/2017 г.
на Бургаския апелативен съд, който на 16.10.2017 г. провел открито заседание по делото и
излязъл с решение № 182/10.11.2017 г., с което отменил присъдата на Сливенския окръжен
съд в осъдителната й част. Апелативният съд посочил, че макар в обвинителния акт да са
изброени събраните в досъдебното производство доказателства, освен отпечатъците върху
капака на баката и адресната регистрация, не ставало ясно от кои доказателства се
установяват обстоятелствата, че именно ищецът, а не някое от другите лица, също с достъп
до помещенията, и че ищецът бил държал наркотичните вещества и пистолета, като било
посочено, че този недостатък бил в нарушение на чл.246 от НПК и тъй като препятствал
възможността ищецът да научи въз основа на какви доказателства е бил обвинен, това
влияело пряко върху упражняването на правото му на защита. Бургаският апелативен съд
върнал делото на прокурора за ново разглеждане в отменената част, за отстраняване на
допуснатите нарушения, довели до ограничение правото на защита на ищеца.
Прокурор при Сливенската окръжна прокуратура внесъл наново обвинителен акт, с
който ищецът бил обвинен, че на 22.03.2016г. в жилищни сгради, находящи се в *** и ***
без надлежно разрешително по Закона за контрола върху наркотичните вещества и
прекурсорите, бил държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, а
именно коноп (марихуана) на стойност 5737.68 лева -престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1,
пред.4 от НК.
По този обвинителен акт Сливенският окръжен съд образувал НОХД 658/2017 г., а на
18.12.2017 г. по делото било проведено разпоредително съдебно заседание, и съдът
насрочил делото за 16.01.2018 г. Чрез адв.Георгиев ищецът подал въззивна частна жалба до
Бургаския апелативен съд, по повод допуснатите процесуални нарушения и образувано във
ВЧНД 7/18, а с определение от 12.01.2018 г. по него,Бургаският апелативен съдпосочил, че
при изготвянето на новия обвинителен акт прокурорът не бил изпълнил задължителните
указания на въззивния съд, дадени в отменителното му решение № 182/10.11.2017 г. по
ВНОХД 201/2017 г. и отменил протоколни определения от 18.12.2017 г., постановени от
Сливенския окръжен съд по НОХД 658/2017 г. и отново върнал делото на прокурор при
Окръжна прокуратура-Сливен, за изпълнение на задължителните указания.
С постановление от 18.12.2017 г. прокурор при Окръжна прокуратура-Сливен
прекратил частично наказателното производство по ДП 121/2017 г. по описа на РУ на МВР-
Нова Загора, за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК и изпратил
по компетентност делото на Районна прокуратура-Нова Загора, за продължаване на делото
за престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК. С постановление от 26.02.2018
г. РП – Нова Загора приела делото по компетентност.
На 14.05.2018 г. по ДП 121/2017 г. на РУ на МВР-Нова Загора, на ищеца отново му
било предявено разследването и ищецът отново направил множество възражения за
процесуални нарушения и неизпълнение на указанията на Бургаския апелативен съд, но с
постановление на и.ф. Районен прокурор при Районна прокуратура - Нова Загора, исканията
и възраженията му били оставени без уважение.
11
По внесен от прокурор при Районна прокуратура - Нова Загора обвинителен акт от
20.06.2018 г., в Районен съд - Нова Загора било образувано НОХД № 399/18 г., а ищецът е
бил обвинен, че на 22.03.2016 г. в жилищни сгради, находящи се в *** и *** без надлежно
разрешително по Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите, бил
държал високорискови наркотични вещества, а именно коноп (марихуана) на стойност
5719.68 лева - престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.1 от НК.
На 12.09.2018 г. Новозагорският районен съд провел разпоредително съдебно
заседание, на което не били уважени възраженията на ищеца и съдът насрочил съдебно
заседание по делото. На 17.09.2018 г. ищецът подал до Окръжен съд - Сливен частна
въззивна жалба срещу разпоредителното заседание на Районен съд - Нова Загора и тя била
образувана във ВЧНД 489/2018 г. на Сливенския окръжен съд. С определение от 02.10.2018
г. Окръжният съд отхвърлил жалбата на ищеца и потвърдил определението на Районен съд -
Нова Загора от разпоредителното заседание.
На 11.10.2018 г. в Районен съд - Нова Загора било проведено съдебно заседание по
НОХД 399/18г., като делото било отложено за 28.11.2018 г. на която дата било проведено
ново съдебно заседание, впоследстивие било отложено за 16.01.2019 г., като и на 16.01.2019
г. делото не приключило и било насрочено за 30.01.2019 г. на която дата приключило
съдебното следствие и съдът постановил присъда, с която признал ищецът за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
На 02.11.2019 г. прокурор при Районна прокуратура - Нова Загора внесъл протест
срещу присъдата на Районен съд - Нова Загора, образуван във ВНОХД 163/2019 г. на
Сливенския окръжен съд и с негово Решение № 29/22.05.2018 г., делото било върнато за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Нова Загора, където продължило като
НОХД 193/2019 г. На 27.08.2019 г.. било проведено разпоредително съдебно заседание.
Ищецът отново направил множество възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения, които не били взети под внимание и съдът насрочил делото за 18.09.2019 г.
Ищецът отново обжалвал с частна жалба пред Сливенския окръжен съд, като жалбата му
била образувана във ВЧНД 500/2019 г. С определение от 16.09.2019 г. по ВЧНД 500/2019 г.,
окръжният съд отхвърлил жалбата.
На 13.11.2019г. в Новозагорския районен съд се провело съдебно заседание,
приключило с присъда, с която отново ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение. Прокурор при Районна прокуратура - Нова Загора отново внесъл протест
срещу присъдата, като протестът бил образуван в НОХД № 665/2019 г. на Сливенския
окръжен съд, в което с Решение № 6 от 06.03.2020 г. потвърдил присъдата на Районен съд -
Нова Загора.
В исковата си молба ищецът твърди, че от 20.03.2017 г. до 06.03.2020 г.или общо 2
години 11 месеца и 15 дни е бил принуден да премине през двукратно досъдебно
производство, обвинителен акт, приключил с осъдителна присъда в Сливенския окръжен
съд, връщане на делото на Окръжна прокуратура - Сливен, нов обвинителен акт, по който не
се стигнало до присъда, но се стигнало до изпращане на делото по компетентност на
Районна прокуратура-Нова Загора, после нов обвинителен акт, приключил с оправдателна
присъда на Новозагорския районен съд, протест на Районна прокуратура срещу тази
присъда и връщане на делото от Сливенския окръжен съд за ново разглеждане от друг
състав на Новозагорския районен съд, нова оправдателна присъда, нов протест срещу нея,
ново разглеждане на делото в Сливенския окръжен съд, който с решение потвърдил
оправдателната присъда и най-после сложил край на лашкането му от виновен до оправдан,
без при това наказателното производство изобщо е било с някаква фактическа или правна
сложност.
Ищецът е навел твърдения, че продължилият почти 3 години процес по обвинението
срещу него в извършването на тежко по смисъла на чл.93, т.7 от Допълнителните
разпоредби на НК престъпление, го довел до тежък емоционален срив, представляващи
неимуществени вреди, които търпял в хода на наказателното производство, поради което
претендира заплащане от ответника в размер на 24300 лв., както и имуществени вредиза
заплатеният адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
Впредставеният от ответника писмен отговор се оспорва исковата претенция изцяло, и
12
по основание и по размер. Счита исковете са недоказани и неподкрепени с доказателства за
твърдените обстоятелства. В тежест на ищеца било да докаже, както основателността на
претенцията си по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, така и наличието на твърдените неимуществени
вреди, непосредствената им връзка с признатите за незаконното обвинение и техният
размер.
Счита, че нито едно от твърденията за наличието на претърпени неимуществени вреди,
свързани със социалното и психологическо състояние на ищеца не било доказано.
В открито съдебно заседание ищцовата страна е направила отказ от събиране на гласни
доказателства по делото и от назначаване на съдебно-психологична експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 24300 лв. за неимуществени
вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнати обвинения, по което
наказателното производство е завършило с влязло в сила въззивно решение, с което е
потвърдена оправдателна присъда, с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е допустим,
а разгледан по същество е частично основателен и доказан до размера от 2000 лв.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 600 лв. за имуществени
вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнати обвинения, по което
наказателното производство е завършило с влязло в сила въззивно решение, с което е
потвърдена оправдателна присъда, с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е допустим,
а разгледан по същество е основателен и доказан в пълен размер.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ, Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
Следователно, за да възникне отговорността на Държавата в лицето на посочените
органи следва да са налице следните кумулативни предпоставки, елементи, включени в
юридическия състав: повдигнато обвинение, водено наказателно производство по това
обвинение, оправдаване на ищеца с влязъл в сила акт, вреда и причинна връзка между
повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда. Отговорността на Държавата
по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени
виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По делото безспорно се установи, че ищецът Д. М. С. с ЕГН ********** е бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пред.4 от НК и
за престъпление по чл.339, ал.1, ал.2 от НК, а впоследствие за престъпление по чл.354а, ал.1,
изр.1, пред.4 от НК,повдигнати последователно по ДП № 121/17 г. на РУ на МВР-Нова
Загора, по пр. преписка пор.№ 42/2017 г. на Окръжна прокуратура-Сливен, по пр. преписка
пор.№ 98/2018 г. на Районна прокуратура - Нова Загорадо влизане в законна сила на
Решение № 6/06.03.2020 г. по ВНОХД № 665/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е
потвърдена оправдателната присъда № 58 от 13.11.2019 г. по НОХД № 193/2019 г. на
Районен съд – Нова Загора и най-после сложила край на лашкането му от виновен до
оправдан.
Установи се, че ищеца е оправдан по повдигнатото му обвинение с посочената
присъда, потвърдена от СлОС по ВНОХД № 665/2019 г. Наказателното производство
спрямо ищеца е продължило до 06.03.2020 г., когато е влязло в
сила необжалваемото въззивно решение.
13
Отговорността на ответника по тази законова норма е поставена единствено в
зависимост от крайния акт, с който е приключило производството, а в случая той е
оправдаване на обвиненото лице – ищецът по делото. Постановяване на оправдателната
присъда сочи за незаконност по смисъла на чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ на
повдигнатото на ищеца обвинение, което е основание за търсене на обезщетение по този
ред.
В случая спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление от общ характер. С оглед на това, повдигнатото и поддържано обвинение се
явява незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на
съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето,
предвид събраните доказателства.
Съдът намира, че така установените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена
последица от повдигнатото му незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени от
ответника – Прокуратура на Република България. Налице са всички елементи на
фактическия състав, водещ до възникване на правото за обезщетение за вреди. Искът е
доказан по основание.
С оглед изложеното първата основна предпоставка за ангажиране отговорността на
Държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е налице, като тя следва да се реализира чрез нейните
органи, в случая – Прокуратурата на Република България.
По отношение другите две предпоставки – вреди и причинна връзка между тях и
незаконното обвинение, съдът приема, че за същите ищцовата страна, както бе посочено по-
горее направила отказ от събиране на гласни доказателства по делото и от назначаване на
съдебно-психологична експертиза.
Установи се, че от 20.03.2017 г. до 06.03.2020 г., ищецът е преминал през двукратно
водено досъдебно производство, при което разследването му е било предявявано на 3 пъти –
на 23.03.2017 г., на 09.05.2017 г. и на 14.05.2018 г.; Предявени са му 3 обвинителни акта,
съответно от 01.06.2017 г., от 22.11.2017 г. и от 20.06.2018 г., преминал е през 4
първоинстанционни съдебни производства– по НОХД 309/2017 г. на Окръжен съд - Сливен,
НОХД 868/2017 г. на Окръжен съд - Сливен, НОХД 399/2018 г. на Районен съд - Нова
Загора и НОХД 193/2019 г. на Районен съд - Нова Загора, преминал е през 4 въззивни
производства – ВНОХД 212/2017 г. на Апелативен съд - Бургас, ВЧНД 7/2018 г. на
Апелативен съд - Бургас, ВНОХД 163/2019 г. на Окръжен съд - Сливен и ВНОХД 665/2019
г. на Окръжен съд – Сливен, множество произнасяния по негови жалби от Апелативен съд –
Бургас и от Окръжен съд – Сливен, произнесена една осъдителна и две оправдателни
присъди, като през това време неминуемо е претърпял напрежение и отрицателни емоции.
Твърдяният от ищеца период от близо 3 години през които ищецът е имал качеството
обвиняем, съответно подсъдим, съдът обаче счита за преекспониран, тъй като в по-голямата
си част са спазвани законодопустимите процесуални срокове, а освен това той самият е
обжалвал почти всяко процесуално действие и съдебен акт на прокуратура и съд, с което
също е допринесъл значително за удължаване на съдопроизводствените действия.
В това отношение следва да се отчете, че наказателното производство е продължило в
сравнително разумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС, а именно от дата на
привличането на ищеца, като обвиняем – на 20.03.2017 г. до внасянето на първия
обвинителен акт в Окръжен съд – Сливен на 01.07.2017 г. и макар, че делото е било връщано
на етап досъдебно производство, в сравнително кратък срок са внасяни нови обвинителни
актове в съответните първоинстанционни съдилища, в чийто процес е имало отлагания на
съдебни заседания, поради обстоятелства, които ответника в настоящото производство не е
можел да предотврати.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се
определя, съобразно конкретно претърпените вреди, установени от материалите по
делото. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем
претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са
трудно оценими.
14
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът е търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, стрес и притеснения във
връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане, свързани най-вече с
негови негативни психични изживявания, вреди които всеки при подобни обстоятелства
неминуемо търпи, бидейки с нормална психика и вменяем, което по никакъв начин не е
подлагано на съмнение.
Съгласно трайно установена съдебна практика, понятието „справедливост” по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на
ищеца. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива правно релевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления -
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по
част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на
повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди
от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно
определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер
за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но най-вече - с оглед
особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй
като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на
дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в
количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те
могат да са идентични изцяло.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 2000 лв.
С оглед изложеното исковата претенция относно заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение следва да се уважи частично, като
бъде присъдено обезщетение в размер на 2000.00 лв., а в останалата й част до пълния
претендиран размер от 24300.00 лв. бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Относно възраженията на ответника за недоказаност на претенцията за имуществени
вреди, съдът намира същите за неоснователни, предвид представеното на л.18 по
приложеното като доказателство НОХД № 212/2017 г. на Апелативен съд - Бургас писмено
доказателство, а именно Договор за правна защита и съдействие № 097418, от което е видно,
че на адв.Георги Георгиев е заплатена в брой от ищеца сумата от 600.00 лева.
Съдебната практика е единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия
за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена
вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се
урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не
се вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са
уредени особени правила в ЗОДОВ.
15
Заплатеното от подсъдимия, впоследствие признат за невиновен, адвокатско
възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда, представляваща пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежи на обезщетяване по реда
на ЗОДОВ и следва да бъде присъдено в пълния му претендиран размер от 600.00 лв.
Претендираната от ищцова страна законната лихва върху сумата също е дължима,
считано от момента на влизане в сила на оправдателната присъда,тъй като съгласно т.4 от
ТР № 3/05 г. на ОСГК отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление в хипотезата на чл.2, т.3, изр.1 от ЗОДОВ, поради което, считано
от 07.03.2020 г. се дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди.
С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху размера на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
С оглед акцесорността на иска за лихва, при доказаност на главния иск, и акцесорният
иск се явява доказан.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за внесена държавна такса в
размер на 10.00 лв. и 500.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
приложеният като писмено доказателство на л.64 по делото Договор за правна защита и
съдействие серия С № **********, съразмерно уважената и отхвърлената част, а именно
такива в размер на 52.21 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.„Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. С. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ***, СУМАТА от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.354а
ал.1 изр1, предл.4 от НК и за престъпление по чл.339 ал.1ал.2 от НК, впоследствие за
престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК, повдигнати последователно по
ДП №121/17г. на РУ на МВР Нова Загора, по преписка пор.№98/2018г. на РП Нова Загора,
до влизане в сила на Решение № 6 от 06.03.2020 г. по ВНОХД № 665 по описа на Окръжен
съд – Сливен за 2019 г., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
въззивното решение – 07.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ до пълния претендиран размер от 24300 лв. /двадесет
и четири хиляди и триста лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.„Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. С. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ***, СУМАТА от 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконно в извършване на престъпление по чл.354а
ал.1 изр1, предл.4 от НК и за престъпление по чл.339 ал.1ал.2 от НК, впоследствие за
престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК, повдигнати последователно по
ДП №121/17г. на РУ на МВР Нова Загора, по преписка пор.№98/2018г. на РП Нова Загора,
до влизане в сила на Решение № 6 от 06.03.2020 г. по ВНОХД № 665 по описа на Окръжен
съд – Сливен за 2019 г., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
въззивното решение – 07.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.„Витоша”
№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, СУМАТА от
52.21 лв. /петдесет и два лева и двадесет и една стотинки/, представляваща направени в
настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
16
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
17