Р Е
Ш Е Н И Е № 274
30.12.2019 г.,
гр. Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен, в публично
заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
с участието на секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм.
дело № 393/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на П.С.Д. *** срещу
Решение № 80/05.06.2019 г. на директора на Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С190020-022-0030949/14.04.2019
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас във връзка с
изпълнително дело № 20110000893/2011 г. за налагане на запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
собственост на П.Д..
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е незаконосъобразно. Оспорващият изтъква, че е пенсионер, не е
подписвал декларации обр.6 за 2013 г. и 2014 г. и не
дължи ДОО и ЗО. Изтъква, че не разполага със собствени приходи за заплащане на
дължимите суми по изпълнителното дело. Моли съда да отменени решението на
Директора на ТД на НАП Бургас и постановлението за налагане на обезпечителни
мерки. В с.з. не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Бургас, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Поддържа
мотивите, изложени в административния акт. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Административен съд Сливен, след като взе
предвид наведените в жалбата доводи, становището на ответника и се запозна с
приетите по делото писмени доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
участник в административното производство, срещу акт, с който неблагоприятно се
засягат неговите права и законни интереси, в рамките на срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, доколкото решението е връчено на 12.09.2019 г.,
а жалбата е подадена на 19.09.2019 г., видно от пощенското клеймо /л.4 от
делото/. Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Всички относими
към правния спор факти се установяват от представената административна
преписка. В ТД на НАП – Бургас е образувано изпълнително дело № 20110000893/2011
г. за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, вложени вещи в трезори, собственост на П.Д. за принудително събиране
на изискуемо публично задължение, представляващо дължими и невнесени в срок ДОО
и ЗО по декларации обр.6 за 2013 г. и 2014 г. в размер на 2 124, 72 лв. главница и
944,48 лв. лихва, изчислена към 27.05.2019 г.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № № С190020-022-0030949/14.04.2019 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП- Бургас, е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки на оспорващия до размера на задължението.
П.Д.
е обжалвал постановлението за налагане на запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки пред директора на ТД НАП Бургас.
С Решение № 80 от 05.06.2019 г.
директорът на ТД на НАП- Бургас е оставил без уважение жалбата и е потвърдил постановлението,
като е приел, че действията на публичния изпълнител са законосъобразни.
По делото са приобщени доказателства,
представляващи 2 бр. декларации обр.6 съответно за
2013 г. и 2014 г., подписани от упълномощено лице и подадени по пощата, ведно с
протокол за приемане на тези декларации от ТД на НАП Бургас. /л.61 и сл./.
Въз основа на събраните доказателства,
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 168 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), приложим на
основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на административния
акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореното решение е издадено от
компетентния административен орган по чл. 197, ал. 1 от ДОПК – директора на ТД на НАП Бургас.
Налагането на обезпечителни мерки
представлява действия по принудителното изпълнение, които на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК прекъсват давността. Възражението на жалбоподателя,
че липсва годно изпълнително основание за налагане на запор, доколкото същият
твърди, че не е подавал и подписвал декларации обр.6
за 2013 г. и 2014 г. за дължими ДОО и ЗО, е неоснователно.
Събирането на публичните задължения е
основна цел на изпълнителното производство по ДОПК. За гарантиране сигурността
на фиска чрез максимална събираемост
на публичните задължения законодателят е регламентирал законните средства за
постигане на целта, редът за извършване на плащане на задължението, налагането
на обезпечителните мерки и основанията за прекъсване на давността.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.
В настоящия случай не се касае за предварителни
обезпечителни мерки, поради което изискванията по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 на ДОПК, са неотносими. От
страна на оспорващия не е предложено надлежно обезпечение по смисъла на
цитираната разпоредба, поради което съдът следва да прецени единствено дали
съществува изпълнително основание и дали обезпечителната мярка е съразмерна на
задължението.
Предмет на изпълнителното дело са
публични вземания, установени по надлежния ред. Същите са изпълнителни
основания съгласно чл. 209, ал. 2 от ДОПК.
Възражението за липса на годно изпълнително
основание поради обстоятелството, че оспорващият не е подписвал и подавал
декларации обр.6, е изцяло неоснователно.
Видно от доказателствата по делото спрямо
жалбоподателя са били установени публични задължения, свързани с подписани и подадени
от упълномощено лице по пощата Декларации образец 6 вх. № 20-7022/30.04.2014 г.
и № 20-6825/29.04.2015 г., съгласно които са декларирани и начислени ДОО, ЗО и
лихви съответно за данъчни периоди 01.01.2013 г.
-31.12.2013 г. и 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. Тъй
като задълженията не са внесени в законоустановените
срокове е образувано изпълнително дело № 20110000893/2011 г. за налагане на
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи
в трезори, собственост на П.Д. за принудително събиране на изискуемо публично
задължение, представляващо дължими и невнесени в срок ДОО и ЗО по декларации обр.6 за 2013 г. и 2014 г. в размер на 2 124, 72 лв. главница и
944,48 лв. лихва, изчислена към 27.05.2019 г. Тъй като не са предприети
действия от оспорващия за погасяване на задълженията, /видно от справка за
задълженията на л.31 от делото/ публичният изпълнител приел, че ще се затрудни
събирането на установените и изискуеми публични вземания, поради което с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С190020-022-0030949/14.04.2019
г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, находящи се в ТИ БИ
АЙ Банк, Експрес банк и Уникредит Булбанк. Както се отбеляза по-горе по делото са
приобщени 2 бр. декларации образец 6 с вх. № 20-7022/30.04.2014 г. и с вх. №
20-6825/29.04.2015 г. на НАП Бургас, съответно за данъчен период 01.01.2013 г. -31.12.2013 г., с която са декларирани и
начислени задължения съответно в размер на 486,20 лв. за ДОО и 182,61лв. за ЗО и
за данъчен период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. с
която са декларирани и начислени задължения в размер на 1073,52 лв. за ДОО и
403,20 лв. за ЗО. Тези декларации са подписани
и подадени от упълномощено лице по пощата, поради което е налице годно
изпълнително основание, а наложеният запор е в размера на установените
задължения.
Не са налице предпоставките по чл. 197, ал. 3 от ДОПК за отмяна на наложената обезпечителна мярка.
Решението на директора на ТД на НАП – Бургас е правилно и законосъобразно и
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор разноските
са в тежест на оспорващия. Същият следва да заплати на ТД на НАП- Бургас
минималното възнаграждение за процесуален представител в размер на 100 лева,
определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ във връзка
с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс.
Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административен съд Сливен,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Д. *** ЕГН **********
срещу Решение № 80/05.06.2019 г. на директора на Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - Бургас, с което е оставена без уважение
жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190020-022-0030949/14.04.2019
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, като неоснователна.
ОСЪЖДА
П.С.Д. *** ЕГН ********** да заплати на ТД Националната агенция за
приходите - Бургас възнаграждение за процесуален представител в размер на 100
/сто/ лева.
Решението на основание чл. 197 ал.4 от ДОПК е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: