№ 3081
гр. София , 11.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110130835 по описа за 2021 година
като разгледа гр. д. № 30835 по описа на СРС за 2021 година, намери, че следва да съобщи
на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
В. Д. Д. е предявила срещу П.К. "С." АД осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
сумата от 6976,12 лв., представляваща натрупани средства по индивидуалната партида на
Р.Д.П., с които ответникът неоснователно се е обогатил, като ги е прехвърлил в пенсионния
си резерв, вместо да ги изплати на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че е единствен наследник на нейния брат Р.Д.П., починал на 27.07.2016 г.,
към която дата разполагал с натрупани средства по индивидуалната му партида в УПФ „С.“
в общ размер от 6976,12 лв. Поддържа, че ответното дружество управлява и представлява
пенсионния фонд в отношенията му с трети лица, но същото отказало да изплати
натрупаните средства в полза на ищцата с довода, че тя не е правоимащо лице, като се
позовало на чл. 170, ал. 1 КСО в отменената му редакция, действаща към датата на смъртта
на Румен Паунов. Намира, че и по отменената редакция на посочената разпоредба тя има
право на натрупаните средства, тъй като е наследник по закон на починалото лице и
стеснителното тълкуване на нормата би било в противоречие с чл. 17, ал. 1 КРБ, евентуално
счита, че е придобила това право от влизане в сила на новата редакция на чл. 170, ал. 1 КСО
през 2021 г. Ето защо счита, че ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка с
натрупаните средства, като ги е прехвърлил в пенсионния си резерв, поради което
претендира изплащане на сумата в пълен размер.
Ответникът счита, че искът е недопустим, тъй като средствата са били натрупани в
Универсален пенсионен фонд „С.“, който представлява отделен правен субект –
1
самостоятелно юридическо лице, което е процесуално и материалноправно легитимирано да
отговаря по претенциите. Намира, че исковата молба е нередовна поради липса на посочена
цена на иска и правна квалификация. По същество оспорва иска при твърдението, че ищцата
е сред наследниците по закон, които са изключени от кръга на правоимащите лица по
отменената редакция на чл. 170, ал. 1 КСО, която е била прецизирана с изменение от 2020 г.
и несъмнено предоставя лично право за получаване на натрупаните средства по
индивидуалната партида на починалото лице единствено на преживелия съпруг, низходящи
и възходящи. Счита, че на новата редакция на разпоредбата не е придадено обратно
действие, поради което и не се прилага в конкретния случай, по отношение на който
юридическият факт, от който произтича правото за получаване на натрупаните средства, е
настъпил по-рано. Ето защо намира, че е налице основание за прехвърляне на средствата в
пенсионния резерв на дружеството.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е
да докаже, че ответникът е получил без основание претендираната сума, представляваща
натрупани средства по индивидуалната партида на Р.Д.П. в УПФ „С.“, които е следвало да
бъдат изплатени на ищцата. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото са безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към датата на смъртта му на 27.07.2016 г. по индивидуалната
партида на Р.Д.П. в УПФ „С.“ са били натрупани средства в общ размер на претендираната
сума от 6976,12 лв., които към настоящия момент се прехвърлени в пенсионния резерв на
ответното дружество.
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно.
Наличието на пасивна процесуална легитимация като предпоставка за допустимост на
производството се обуславя от твърденията на ищеца и спорното право, което се претендира
от него и което предопределя рамките на правния спор. В настоящия случай в исковата
молба се съдържат твърдения, че ответникът е получил без основание претендираните
средства, поради което ищцата има правен интерес да ги претендира от него и именно
ответното дружество се явява пасивно легитимирано да участва в производството, а дали
тези твърдения отговарят на обективната действителност е въпрос по основателността на
претенцията, който следва да се реши с крайния акт по съществото на спора. Възражението
за нередовност на исковата молба също е неоснователно – цената на иска се извлича от
съдържанието на исковата молба и нейния петитум и не е необходимо да бъде изрично
посочена в титулната част, а правната квалификация се определя от съда въз основа на
изложените твърдения и претендираното от ищеца право – арг. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК.
2
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Искането на ищцата за
събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК цели установяването на безспорни по
делото факти, поради което е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2021 г. от 13:40
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190
ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3