Определение по дело №1/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на О. Б. против решение № 6375/07.08.2013г. по гр. дело № 816/2013г. по описа на БлРС. В нея се поддържа, че съдът неправилно е приел, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата не е достатъчно мотивирана и че изложените в същата законово определени представки следва да са при условията на алтернативност. Сочи се, че според чл. 4 от ЗСОМСААМС, за да може едно лице да упражнява професията медицинска сестра, следва да са налице кумулативно дадени две предпоставки, а именно да притежава професионална квалификация, удостоверена със сертификат и да бъде вписана в регистъра на БАПЗГ. Според въззивника тези предпоставки не са налице за Р. Л., поради което изводите на съда са необосновани. Според същия, РС е постановил своя съдебен акт на базата на вътрешно противоречиви доказателства и е приел, че направените възражения в отговора на ИМ за липсата на членствени правоотношения за Л. като член на БАПЗГ са неправилни. Сочи се, че тя е станала член на същата на 07.03.2013г., когато е платила вноската за членство, т.е. след датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо е обосновано искане да се отмени първоинстанционният акт и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Поддържа се в отговора на въззивната жалба, депозиран от Р. Л., че изводът на съда затова, че уволнителната заповед е немотивирана е правилен. Според нея константната съдебна практика е в насока, че липсата на мотиви прави заповедта незаконосъобразна и само това е достатъчно да бъде отменено уволнението, материализирано в нея. Според ответницата, правилно съдът е приел, че не са налице основания за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 КТ, тъй като, за да е налице тази хипотеза следва да е налице промяна в изискванията за професионалната квалификация за изпълняваната работа, променени след възникване на трудовото правоотношение.

Според въззиваемата, обосновано РС е приел, че към датата на издаване на уволнителната заповед тя е била член на БАПЗГ и направените възражения във въззивната жалба за противното са необосновани. Сочи, че е представила удостоверение от НАП, което категорично доказва, че след прекратяване на трудовото й правоотношение същата не е подписвала нови трудови договор, което обосновава основателността на претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

От анализа на приетите от първоинстанционния съд доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, според окръжния съд се налагат следните фактически констатации :

Р. Б. Л. - П. е заемала длъжността “Медицинска сестра” с място на работа V-то СОУ – Б. по силата на трудов договор №904 от 19.12.2000г.

Със Заповед № 2/01.03.2013 г. на кмета на О. Б. е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 05.03.2013 г.Същата е издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и чл. 4 от ЗСОМСААМС /Закон за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти/. Мотивирана е с това, че служителят не притежава необходимата професионална квалификация съгласно чл. 4 от ЗСОМСААМС.

Видно е от Диплома № 36 от 15.07.1973 г. , че Л. е завършила Медицинско училище и е придобила средно медицинско образование по специалността “Медицинска сестра – Детски профил”.

Със сертификат от 21.03.2008г., издаден от Областен съвет по наркотични вещества - Б. е удостоверила участието си в Семинарно обучение по превенция в общността за педагогически съветници, психолози и медицински сестри, а със сертификат за участие в семинар за обмяна на опит от март - април 2012г. установява, че е участвала в такъв по проект "Създаване на Консултативен център за зависими лица в лечение и техните семейства като средство за справяне със социалното изключване.

С писмо с изх. № 9/07.02.2013 г. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи /БАПЗГ/ – Регионална колегия – Б. е уведомила кмета на О. Б., че ищцата не фигурира в регистъра на БАПЗГ, което означава, че не е член на асоциацията.

Видно е от писмо изх. № 87/10.06.2013 г. от БАПЗГ, че ищцата е подала заявление за членство в БАПЗГ на 20.02.2013 г. с изрично желание да стартира членството си от 01.01.2011 г., което е възможно съгласно решение на Националния съвет на БАПЗГ и е във връзка със Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Посочено е в същото, че платежният документ за платен членски внос е от 07.03.2013г. От представеното заявление на Р. Л. от 20.02.2013г. се установява, че е пожелала членството й да започне от 01.01.2011г. Представена е вносната бележка за платен членски внос от нея за периода от 01.01.2011 г. до 30.03.2013 г.

Към доказателствения материал е приобщено копие от Членска карта, регистър № 8888, издадена на Р. Л. от БАПЗГ – София, в която е посочено, че картата е издадена на 20.01.2011 г.

БАПЗГ е уведомила съда, че в Централата на БАПЗГ не се води специален журнал за входиране на постъпилите заявления, те се регистрират веднага по електронен път в Националния професионален регистър по реда на пристигането им от оторизирано лице и поради това не е възможно да изпратят на съда копие от входящия регистър /писмо на л. 88 от делото/.

Представено е от асоциацията Извлечение от Протокол № 3/12.03.2011 г. от заседание на Националния съвет на БАПЗГ, с който е взето решение по т. 3 от дневния ред, че нови членове на БАПЗГ, които са упражнявали професията си до момента, но не са били членове на БАПЗГ, ще стават членове от датата, изрично посочена от тях при подаване на заявлението, като внасят встъпителен членски внос, международен членски внос и членски внос за съответната година и месец.

Установява се от Служебна бележка изх. № 52/18.04.2013 г., издадена от О. Б., че брутното трудово възнаграждение на Л. за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 600.55 лева.

От справка за актуалното състояние на трудовите договори на същата, издадена от НАП и от Регистрационна карта, издадена от Дирекция “Бюро по труда” е видно, че след прекратяването на трудовото й правоотношение, същата не е започвала работа при друг работодател.

Въз основа на горните факти, въззивният състав приема следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ :

Посоченото в процесната заповед правно основание за издаването й е чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, която разпоредба съдържа две самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. От посочените причини за прекратяване на процесното такова е видно, че това е непритежаването на необходимата квалификация от медицинската сестра Р. Л.. Същественото при това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е да се установи, че са настъпили промени в професионалните и образователни изисквания за съответната работа, на които служителят не отговаря. В настоящия казус работодателят не е посочил в уволнителната заповед в какво са се пременили професионалните изисквания към длъжността, която е заемала същата и на кои точно изисквания за професианална квалификация служителката не отговаря. Тази неяснота във фактическите основания за издаване на заповед №2 от 01.03.2013г. не може да се приеме, че е преодоляна с посочването в нея, че това е необходимата професионална квалификация съгласно чл. 4 от ЗСОМСААМС.Съгласно тази разпоредба медицинска сестра, акушерка или асоцииран медицински специалист може да упражнява професията си на територията на Република България, ако отговаря на изискванията на глава втора и е вписан в регистъра на регионалната колегия на БАПЗГ, на територията на която упражнява дейността си. Заедно с изложеното, разпоредбата на чл. 5, ал.1 предвижда, че упражняването на професиите "медицинска сестра" и "акушерка" се осъществява от лица, които са завършили висши медицински училища и притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно- квалификационна степен "бакалавър", и са вписани в регистъра на съсловната организация по чл. 2, ал. 1. Видно е, че цитираните норми съдържат няколко изисквания, които са за квалификация и за членство в съсловна организация. Като не е посочил на кое от тях служителката не отговаря, работодателят я е лишил от възможност да знае точно основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение. В резултат на това за съда не е ясно наличието на кое фактическо основание за липса на професионална квалификация трябва да изследва и да проверява. Изложените мотиви правят процесната уволнителна заповед незаконосъобразна само на това основание.

Горните доводи обезмислят проверката на обстоятелството дали Р. Л. е била към датата на уволнението й член на БАПЗГ, тъй като този факт не е посочен в атакуваната заповед като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение. Ето защо възраженията във въззивната жалба на кмета на О. Б. за неправилни фактически констатации в обжалваното решение за факта, че служителката е била член на горната съсловна организация не променят извода за незаконосъобразност на заповед №2 от 01.03.2013г. Тези изводи са без значение с оглед възприетите и от първата и от настоящата инстанция изводи. Тези възражения биха имали значение и по тях съдът дължи произнасяне, ако е направен извод за фактическа и правна прецизност на съдържанието на уволнителната заповед. Независимо от изложеното и за пълнота на изводите, въззивният състав приема, че горните оплаквания са необосновани. Видно е от решение на управителния орган на БАПЗГ, че е взел решение в Протокол № 3/12.03.2011 г., че нови членове на БАПЗГ, които са упражнявали професията си до момента, но не са били членове на БАПЗГ, ще стават членове от датата, изрично посочена от тях при подаване на заявлението, като внасят встъпителен членски внос, международен членски внос и членски внос за съответната година и месец. Към момента на проверката на законосъобраозността на уволнителната заповед Л. е била член на съсловната организация.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ :

С оглед извода за основателност на главния иск, за основателен следва да се приеме и акцесорният иск за възстановяване на Р. Л. на заеманата преди уволнението длъжност – “Медицинска сестра” с място на работа V-то СОУ – Б.. Този иск е обусловен от основателността на главния и е направено искане от атакуващия уволнението да бъде възстановен на длъжността, от която е уволнен незаконосъобразно, поради което следва да бъде уважен.

По иска с правно основание с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:

Решаващият състав изцяло споделя приетото от първоинстанционния съд, че основателността на иска предпоставя наличието на няколко предпоставки – отмяна на уволнението като незаконно, оставането без работа като негова последица и пропусната полза за работника в размер на брутното му трудово възнаграждение за не повече от 6 месеца. В казуса уволнението е признато за незаконно. Доказано е и обстоятелството, че е била без работа за шестмесечния период след прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 05.03.2013 г., поради което работодателят й дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3 603.30 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2013 г., до окончателното изплащане, като за разликата до предявения размер искът е неоснователен.

Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че само с копие от трудовата книжка на уволнената служителка може да се докаже, че е останала без работа след уволнението. Безспорна е възприетата практика от съдилищата, включително и тази на ВКС на Р България, че оставането без работа може да се докаже и с удостоверение за регистрация като безработен в Бюро по труда и с удостоверение от НАП, че не са регистрирани сключени нови трудови договори от уволнения служител след уволнението му от работодателя, чията заповед атакува.

Изложените до тук правни доводи съвпадат с изложените в първоинстанционния съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло.

Решаващият състав приема за неоснователно становището, че О. Б. не дължи държавна такса по исковете в качеството си на работодател, тъй като съгласно чл. 84, т.3 от ГПК общините са освободени от заплащането на държавни такси. В настоящото исково производство общината действа като равнопоставен субект в гражданско правоотношение, т.е. като частноправен субект, а не като орган на местна власт. Поради това не е освободена от заплащането на държавни такси.

С оглед изхода от въззивната проверка, общината следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по въззивната жалба Р. Л. разноските, направени от последната в настоящата инстанция в размер на 700лв.

Водим от изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6375/07.08.2013г. по гр. дело № 816/2013г. по описа на БлРС.

ОСЪЖДА О. Б., пл. “Георги Измирлиев – Македончето” № 1, представлявана от кмета А. К., да заплати на Р. Б. Л. - П. с ЕГН * и с адрес: Б., ул. “Ч.” № 2 сумата от 700(седемстотин)лева разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 1 - месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :