Решение по дело №1341/2020 на Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ
№

гр. Стара Загора  07.04.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА, ПЪРВИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

В публично заседание на двадесет и първи март, през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

 

Председател: Блага Бозова

 

при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев

като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 1341 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 397982-F396323 от 15.01.2019 година, издадено от Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД,  с ЕИК *********, със седалище град Стара Загора, на основание чл.5 ал.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ са наложени деветнадесет административни наказания – „имуществена санкция“, всяка в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.                        В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения в подкрепа на молбата съдът да отмени НП.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който  поддържа жалбата, иска отмяна на НП и претендира направени по делото разноски.

Наказващият орган Директор на ТД на НАП - Пловдив е представляван в съдебно заседание от главен юрисконсулт. Счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, приема за установено следното: 

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна - наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателните санкции.          Жалбата е неоснователна.  

С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.5 ал.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ с деветнадесет административни наказания „имуществена санкция“ всяка в размер на 5000 лева, за деветнадесет на брой деяния, представляващи нарушения на чл.3, ал.1, т.1 от същия закон, всяко едно изразяващо се в това, че не е изпълнил задължението си да извърши плащания чрез превод или внасяне по платежна сметка на суми в размер на по 10000.00 лева.

Във връзка с извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства, относно касова наличност и материални запаси на жалбоподателя и с оглед на представените в хода ѝ от жалбоподателя документи, свидетелката К. установила, че на 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 18, 19, 22, 25, 26, 27 ноември 2017 г. в град Стара Загора жалбоподателят е извършил деветнадесет плащания в брой към К.С.И. – едноличен собственик на капитала на дружеството, като всяко плащане е в размер на 10000 /десет хиляди/ лева и е документирано с отделни РКО (разходен касов ордер), във всеки от който е отразено, че представлява изплащане на парични средства на собственика на дружеството за лични нужди, както и К.С.И. саморъчно върху всеки РКО е декларирал, че е получил всяка една от сумите в брой /виж лист 60 -78 от делото/.

 

Изплатените суми са отразени и в счетоводството на дружеството, като същото е установено от представените от жалбоподателя счетоводни регистри – хронологична ведомост синтетична на сметка 609 – „други разходи“ и кредита на сметка 501 – „каса в лева“, главна книга и оборотна ведомост към 31.12.2017 г.

Поради така установените нарушения, свидетелката К. поканила жалбоподателя за явяване за съставяне на АУАН. Поканата с изх. № 4657 от 13.07.2018 г. е връчена на 17.07.2018 г. по електронен път, чрез активиране на електронна препратка на декларирания електронен адрес на жалбоподателя /лист 53 и 54 от делото/. В поканата изрично е указано 7-дневен срок за явяване, в противен случай ще бъде съставен акт за нарушение на основание чл. 40 ал.2 от ЗАНН.

На 25.07.2018 г., в законния срок, от свидетелката К., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в отсъствие на представител на дружеството и с присъствие на свидетелката Т. А. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора.

Актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил деветнадесет нарушения по чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ. Актът е предявен, екземпляр от същия е връчен на управителя на дружеството К.С.И. на 28.09.2018 г., който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не е постъпило възражение.

Въз основа на този АУАН, в законния срок и от компетентен наказващ орган  - директор на ТД на НАП – Пловдив, е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя е са наложени наказания за всяко от 19 броя нарушения - „имуществена санкция” от 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ.

НП е връчено на жалбоподателя чрез неговия управител на 26.05.2020 г., което обстоятелство последният е удостоверил чрез полагане на подпис в разписката към същото.

И в АУАН и в НП е посочено, че нарушенията са извършени в периода от 01.11.2017 г. до 27.11.2017 г. в град Стара Загора.

Нарушенията са установени на 02.05.2018 г. при представяне на документи от жалбоподателя по електронен път с имейл, в хода на извършваната проверка, приключила с Протокол № П-16002417208520-073-001/16.05.2018 г. Документите са изискани от органите по приходите с изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице.  

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите К. и А., чиито показания кредитира с доверие като последователни и без каквито и да противоречия и нестабилност в изложението, както и с приетите с определения писмени доказателства. Съдът няма причина да се съмнява в показанията на разпитаните и ги кредитира изцяло, тъй като показанията кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.     

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушения на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, в съответствие, с която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна или надвишаваща 10 000 лева. В тази връзка, при всяко допуснато административно нарушение се предвижда налагане на административна санкция съгласно санкционната разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗОПБ, а именно ако нарушителят е юридическо лице – „имуществена санкция“ в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията на процесуалния закон, тъй като актът и НП са издадени в изискуемата от закона форма и при спазване на процесуалните правила.

Нарушенията и авторството им са установени по несъмнен начин.  

Правилно е определена правната квалификация на всяко нарушение.

Правилно е приложена съответната за всяко нарушение санкционна разпоредба.

С оглед събраните писмени доказателства по делото, а именно деветнадесет РКО (разходен касов ордер), съдът приема за установено, че жалбоподателят е извършил 19 /деветнадесет/ плащания на стойност 10 000 лв., като във всяко от тях е с посочено основание за плащане, а именно за лични нужди на едноличния собственик на капитала на дружеството - К.С.И.. Всяко от разплащанията безспорно са извършени в брой – изцяло, същото се установява с оглед факта, че К.С.И. саморъчно върху всеки РКО е декларирал, че е получил всяка една от сумите в брой  /лист 60 - 78 от делото/. В тази връзка е налице счетоводно отразяване на извършените операции, към датите на извършване и приключване на проверката от органите по приходите, същото се доказва от приложените по делото: главна книга за период от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. /лист 79 - 82 от делото/, хронологичен ведомост синтетична на сметка 609 (други разходи).

С оглед горното, към датата на извършване и приключване на проверката от органите по приходите, са налице доказателства, че на посочените в АУАН и НП дати и място, жалбоподателят е извършил деветнадесет плащания в брой в размер на по 10000 лв., всяко от които с основание за лични нужди на едноличния собственик на капитала на дружеството, съгласно издадените за целта деветнадесет РКО. Сумите по всички, отделно изброени в процесното НП, разходни касови ордери са осчетоводени своевременно по дебит на сметка 609 „Други разходи“ и кредит на сметка 501 „Каса в левове“.

Относно представения с жалбата договор за паричен заем за послужване /лист 12 от делото/ за сумата от 430000 лева, следва да се посочи, че същият е без нотариална заверка на датата. Така представеният договор за заем е писмено доказателство, чиято достоверност не може да бъде безспорно доказана, тъй като е частноправен документ и като такъв може да бъде създаден във всеки един момент, включително за целите на настоящето производство. С оглед факта, че същият е без нотариално заверена дата, съдът няма как да приеме, че е с достоверна дата на съставяне, същото води до извод, че в конкретния случай не са налице безспорни доказателства по делото кореспондиращи с твърденията на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.180 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК) частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Частните документи имат формална доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо действие.

Следва да се посочи, че едва след извършване и приключване на проверката, съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, сумата от 430000,00 лева е декларирана от К.С.И. - едноличният собственик на капитала на дружеството, чрез подаване на 22.05.2020 г., по електронен път, на годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ, за данъчните години 2017 г. и за 2018 г.    

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая не е налице „плащане“ по смисъла на ЗЗД, тъй като от целта на ЗОПБ и посочените в него видове сделки се налага извода, че той борави с понятието „плащане“ в по-широк смисъл от вложения в ЗЗД, като следва да се разбира „прехвърляне собствеността/владението върху парична сума“. Този извод се базира и на посочените в чл. 2 от ЗОПБ изключения, повечето от които не попадат в обхвата на понятието „плащане“ по ЗЗД – например теглене или внасяне на суми в брой по свои сметки; замяната на повредени банкноти и др. В противен случай, при поддържане на застъпеното становище от жалбоподателя, би се достигнало до изключване на огромен брой прехвърляния на парични средства от обхвата на закона, заради чисто терминологични съображения, което нарушава правните принципи и целта на закона /В този смисъл виж  Решение № 65/16.03.2022 г., по КАН дело № 19/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора по идентичен случай/.

С оглед горното, от представените по делото първични счетоводни документи /разходни касови ордери/, доказващи датите на стопанските операции, основанието и размера на съответните суми и от направените счетоводни записи по сметка 501 „Каса в левове“ и в сметка 609 „Други разходи“, както и от свидетелските показания, се доказват по категоричен начин и извършените плащания към едноличния собственик на капитала на дружеството жалбоподател.

 

В случая наказващият орган е извел обоснована констатация, че са налице нарушения на чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ, както е посочено в АУАН и НП, тъй като дружеството не е изпълнило задължението си да извърши деветнадесет плащания чрез превод или внасяне по платежна сметка на суми, всички в размер на по 10 000.00 лева.

По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, по поставени от жалбоподателя въпроси. В тази връзка, по делото е прието заключение на вещо лице, но същото е относно обстоятелства, които не касаят конкретния спор по същество, а именно извършени ли са плащания в брой, които са над законовия лимит. В този смисъл, съдът приема, че заключението на експертизата не оборва изводите за съставомерност на описаните в АУАН и НП деяния и авторството им. В чл.182 от ГПК е посочено, че ако счетоводството е водено редовно, то може да служи като доказателство в полза на водилата го страна. Когато обаче самата страна твърди нередовност на водената от самата нея счетоводна отчетност, какъвто е настоящия случай, няма как данните от счетоводството да служат в подкрепа на защитната й позиция в процеса.

Не са налице основания за третиране на нарушенията като „маловажни” и наказващия орган основателно не е приложил чл. 28 от ЗАНН, в тази връзка липсват изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Нещо повече, разглежданият случай не е инцидентен за дружеството, за да се постави въпроса за коментар относно обстоятелството, че е изплатена сума от 10 000 лева, т.е. минимално предвидената в закона, за която се изисква плащане по банков път, надвишаваща само със стотинка позволеното касово разплащане.

Безспорно се установи, че на  1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 18, 19, 22, 25, 26, 27 ноември 2017 г. в град Стара Загора, жалбоподателят е извършил деветнадесет плащания в брой към К.С.И. – едноличен собственик на капитала на дружеството, като всяко плащане е в размер на 10000 лв. и е документирано с отделен РКО (разходен касов ордер), всички надхвърлящи посочените в чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ прагове. Това несъмнено сочи на значително засягане на фискалната сигурност и опит за заобикаляне на правилата по ЗОПБ от дружеството. Всички тези съображения водят до извод за липса на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Въведените от закона лимити целят да ограничат прехвърлянето на парични средства в наличност без да е налице възможност за реално проследяване на движението на средствата. Целта на ограничението е въвеждане на отчетност и проследимост на паричните потоци, включително за нуждите на приходната администрация.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗОПБ е една от въведените мерки срещу изпирането на пари. Ограничаването при плащането в брой на територията на страната е регламентирано в ЗОПБ, като същият е приет с оглед съобразяване с правото на Европейския съюз. Европейското законодателство не само не възпрепятства, а дори насърчава държавите - членки на Европейския съюз да приемат по-строги разпоредби, за да се справят по-успешно с риска, свързан с изплащането на големи суми в брой.

Видно от извършените законодателни промени, с които е намалена стойността на паричната престация, която следва да бъде извършена чрез банков превод или по платежна сметка от 15 000 на 10 000 лева, както и на фиксираната санкция за посоченото нарушение, тя е в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане за ЮЛ, налице е извод, че законодателят придава тежест на уредбата на този вид нарушения и ги санкционира с цялата строгост на закона.

Неоснователно е направеното възражения за прекомерност на наложените санкции. В конкретния случай е взета предвид разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, както и наложените санкции са определени съобразно размера на всяко от плащанията в брой, като чл. 5 от ЗОПБ не е обявен за противоконституционен или за противоречащ на ратифицирани международни договори, както и на източници на правото на ЕС.

Съгласно чл.5 ал.1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.

 

Завишеният размер на санкцията се свързва с изключителната значимост на регулираните обществени отношения, специфичния субект – юридически лица, в случая търговец, както и с провеждане на мерките срещу изпиране на пари и борбата срещу укриване на приходи и избягване плащането на данъчни задължения.  

Предвид всичко гореизложено, атакуваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

В съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсулт в размер 120.00 лева, като е представен списък с разноски /лист 149 от делото/. Проведени са три съдебни заседания с присъствие на юрисконсулт, който е представил и писмено становище по жалбата.

Предвид изхода на делото, на основание чл.63д ал.4 и 5 от ЗАНН вр. чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 120.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р   Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 397982-F396323 от 15.01.2019 година издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Стара Загора, на основание чл.5 ал.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой са наложени 19 /деветнадесет/ имуществени санкции, всяка в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева, като законосъобразно.

ОСЪЖДА „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, разноски за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора чрез Районен съд - Стара Загора в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ: