РЕШЕНИЕ
№ 1642
гр. Пловдив, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300501245 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6,
чрез пълномощника по делото адвокат Г. Х., против Решение № 658 от
15.02.2023г., постановено по гр.д. № 5251/2022г. по описа на Районен съд
Пловдив, XIX гр.с., с което ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД против И. И. Т. с ЕГН: **********, иск за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 100,46 лв.- главница с падеж
03.11.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, и сумата от 28,38 - лихва
за забава върху нея за периода 15.11.2018г.-27.10.2021г., включително.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да заплати на адвокат О. А. Д. адвокатско
възнаграждение от 300 лева за първоинстанционното производство и от 300
лева за заповедното производство на осн.чл.38 ЗАдв.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за постановяване на
решението при нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че същото е
повърхностно обосновано и неправилно. Обсъждат се изводите на районния
съд, че не е установено усвояването на кредита. Възразява се, че този факт не
е бил спорен и за неговото доказване е било поискано допускането на
експертиза. Коментират се представените доказателства за прехвърляне на
1
вземането, от които се заключава за легитимацията на ищеца като кредитор.
Прави доказателствено искане за допускането на съдебно- счетоводна
експертиза. С молба по делото иска да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови решение, с което изцяло да бъде уважен
предявеният иск.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата И. И. Т. с ЕГН: **********, чрез пълномощника й адвокат Д., с
който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа възраженията си в
отговора на исковата молба и излага съображения за тяхната основателност.
Сочи, че не спори относно усвояването на кредита, а че след направеното
последно плащане по кредита на 03.05.2014 г. ответникът е отрекъл
задължението си. Намира, че представените писмени доказателства са
нечетливи и не е ясен техният автор. Противопоставя се да се допусне
доказателственото искане на жалбоподателя. Моли за оставяне на жалбата без
уважение. Претендира разноски, включително присъждането на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99
от ЗЗД и чл. 240, чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.11.2008 г. е сключен договор за потребителски
кредит между „Юробанк България“ АД и ответника, по силата на който на
ответика е предоставена сума от 6200лв., при ДЛП от 12 % и ГПР е 12,84 %.
Плащането е било договорено на 96 равни месечни погасителни вноски от
03.12.2008 до 03.11.2016 г. по 100,76 лв. Посочва, че по договора са платени
суми, с които са погасени 2 664,64 лв. –главница и 1546,47 лв.-договорна
лихва, както и че ответникът е изпаднал в забава на 03.05.2014 г. Твърди, че
вземането е било прехвърлено с договор от 27.03.2020 г. на „Колект БГ“ АД,
който на 11.12.2020 г. ги е прехвърлил на ищеца,за което длъжникът е
уведомен. Твърди, че след прехвърляне на вземането не е постъпило плащане.
Ищецът моли да се установи вземането за сумата от 100,46 лв. - част от
претендираната в заповедното производство и непогасена по давност
главница, представляваща последна дължима на 03.11.2016 г. вноска за
главница, съгласно погасителен план, ведно със законната лихва върху нея;
както и вземането за сумата от 28,38 лв. - лихва за забава върху главницата за
2
периода 15.11.2018-27.10.2021 г. вкл., за които суми е издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
20501/2021 г. на ПРС.
С подадения отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК
ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага съображения, че не е
обвързан от приложения към исковата молба погасителен план, въз основа на
който се претендира вземането. Твърди, че с Анекс № 1 към договор за
потребителски кредит от 03.11.2008 г. страните са променили крайния падеж
на договора и са изготвили нов погасителен план и същият обвързва
ответника, но не е представен с исковата молба. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност.
За да отхвърли предявения иск районният съд е приел за недоказано
сключването на процесния договор за потребителски кредит между “Алфа
Банка“ АД и ответника със съображенията, че не са ангажирани доказателства
установяващи безспорно усвояването на заемната сума от 6200 лв. по
договора от 03.11.2008 г. Според районния съд не са ангажирани и
доказателства установяващи придобиване от цедента „Колект БГ“ АД на
вземане от ответницата, произтичащо от процесния договор за заем нито
прехвърлянето на такова към цесионера „ЕОС МАТРИКС" ООД. Приел е, че
представеният договор за цесия между ищеца и „Колект БГ“ АД касае
вземане към ответника, произтичащо от различно основание.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по
съществуващия между страните правен спор.
Исковете са допустими, като депозирани от лице в полза на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по по ч.гр.дело № 20501/2021 г. на ПРС, и при подадено в
срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
Исковете по чл.422 ГПК са предявени за установяване на част от
вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК - сумата от 100,46 лв. - част от претендираната в заповедното
производство и непогасена по давност главница, представляваща последна
дължима на 03.11.2016 г. вноска за главница по погасителен план към договор
за потребителски кредит от 03.11.2008 г. „Юробанк България“ АД и
ответника, както и на сумата от 28,38 лв. - лихва за забава върху главницата
за периода 15.11.2018-27.10.2021 г. вкл., за които суми е издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
20501/2021 г. на ПРС
3
За успешното провеждане на исковете с правно основание чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240, чл. 86 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен
договор за потребителски кредит с първоначалния цедент и ответника,
елемент от съдържанието на който да е задължението на ответника да заплати
сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави уговорената парична сума, настъпила изискуемост на
задълженията на кредитополучателя, както и че вземанията са прехвърлени на
ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е
бил надлежно уведомен.
Ищецът основава претенцията си на договор за потребителски кредит №
*** от 03.11.2008 г. сключен между „Алфа Банк“АД /с последващо
наименование „Юробанк България“ АД/ и И. И. Т., по силата на който на
ответника е предоставен кредит в размер от 6 200 лв. със срок на
издължаване 96 месеца, при фиксиран лихвен процент 12 % и ГПР 12, 8438
%. Договорено е погасяването на кредита да се извърши на равни месечни
вноски, всяка на стойност от 100, 76 лева, дължими ежемесечно, считано от
датата на усвояване на кредита, в общ размер на 9 672, 96 лева. Представен е
погасителния план към договора, в който е посочена разрешената и усвоена
сума от 6 200 лева, дата на осчетоводяване 03.11.2008 г. и крайна падежна
дата 03.11.2016 г., на която се дължи последна погасителна вноска от 100, 46
лева - главница и 1.02 лева - лихва.
По делото е приложен Анекс № 1 към договор за потребителски кредит
№ *** от дата *** г., с който е установено вземането по договора в размер на
2 807, 19 лева, което кредитополучателят се е задължил да заплати съгласно
погасителен план, който се генерира автомотично след подписването на
анекса. В анекса е предвиден шестмесечен гратисен период за заплащане
ежемесечно на лихвата, след изтичането на който е предвидено погасяването
на кредита на 18 месечни анюитетни погасителни вноски.
По делото е приложен договор за прехвърляне на вземания от
„Юробанк България“ АД на „С. Г. Г.“ЕАД от 27.03.2020 г., договор за
прехвърляне на вземания от „Колект БГ“ АД / с предходно наименование „С.
Г. Г.“ЕАД/ и „ЕОС МАТРИКС" ООД от 11.12.2020 г., ведно с Приложение №
1 на прехвърлените вземания. Представено е пълномощно от „Юробанк
България“ АД за упълномощаването на „Колект БГ“ АД и „ЕОС
МАТРИКС" ООД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за
прехвърляне на вземанията. Приложено е потвърждение от „Колект БГ“ АД
за прехвърляне на вземането, както и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД до
ответницата без данни да е било връчено.
Ответникът не е възразил срещу приемането на представените от ищеца
доказателства. Т. не е оспорила сключването на договора за кредит и
усвояването на сумата по договора за кредит, извършването на цесията и
уведомяването й за цесията с исковата молба, в който смисъл са изричните й
4
изявления в о.с.з. 25.10.2022 г. пред ПРС. Предвид изложеното и доколкото
съдът се произнася само по спорните между страните факти и обстоятелства
на основание чл.153 ГПК, посочените факти следва да се приемат за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.
По същество защитната теза на ответника е, че не е обвързан от
погасителния план към договора за кредита и предвиденото в него
задължение за заплащането на претендираната погасителна вноска, поради
предоговаряне на условията по договора за кредит.
По делото се установява от представения към исковата молба Анекс №
1 от дата *** г., че страните са предоговорили условията по кредита, размера
на дълга, погасителните вноски и техния падеж по погасителен план,
автоматично генериран след подписването на анекса, който не е представен.
Във въззивното производство се прие заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, според което към датата на анекса задължението е в
размер на 2 807, 19 лева, от която 2 651, 43 лева - главница, 47, 43 лева - лихва
и 108, 33 лева - просрочена лихва. След датата на анекса са извършени
погасявания за лихва в шестмесечен гратисен период на обща стойност 181,
94 лева, отделно от които на 30.05.2015 г. - 29.99 лева, 30.06.2015 г. - 1, 49
лева. Непогасената главница към 30.10.2016 г. е 2 664, 64 лева.
Вещото лице заключава,че поради липсата на представен погасителен
план към анекс № 1 от *** г., ССЕ не може да определи общия размер на
непогасените вземания по договора за кредит, включващи главница и лихви,
както и да посочи размера на всяка от 18-те броя месечни погасителни
вноски, включващи главница и лихва след шестмесечен гратисен период.
След самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност,
въззивният съд намира, че при възложената на ищеца доказателствена тежест,
същият не е провел пълно и главно доказване на исковата претенция.
Задължението на ответника за заплащането на погасителната вноска с падеж
03.11.2016 г. е било установено в погасителния план към договора за
потребителски кредит № *** от дата *** г. Понастоящем първоначалният
погасителен план към договора за кредит не обвързва страните, доколкото
условията за издължаване на кредита са предоговорени с подписването на
Анекс № 1 към договора, обективирани в автоматично генериран погасителен
план при подписването на анекса. По делото не се твърди и не се установява
последваща договорка между страните относно условията на издължаване на
кредита. Следователно се налага извод, че действащия погасителен план,
който обвързва страните е генерираният с подписването на Анекса № 1.
Погасителният план към Анекс № 1 не се представя по делото, поради което
остава неизяснен размера и падежа на договорените погасителни вноски, с
които се дължи погасяване на кредита. Предвид изложеното е и заключението
на вещото лице, че не може да определи вноските, доколкото не се представя
погасителния план към анекса.
5
В аспекта на изложеното се налага извод, че при условията на пълно и
главно доказване, не се доказва какъв е бил размерът и падежът на последната
погасителна вноска по договора за кредит, респективно и твърдението на
ищеца за поето от ответника задължение за заплащане на вноска в размер от
100,46 лв. и с падеж на 03.11.2016 г.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че предявените искове
за установяване вземането за главница с падеж 03.11.2016 г. е недоказано по
делото, а така и акцесорната претенция за заплащането на мораторна лихва.
Като е достигнал до този краен извод районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на делото разноските се следват на
въззиваемата, която претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител по реда на чл.38, ал.2 ГПК. По делото се
установява, че адвокат О. Д. е осъществил безплатно процесуално
представителство на въззиваемата в производството, поради което на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да му се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., определено по реда на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 658 от 15.02.2023г., постановено по
гр.д. № 5251/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, XIX гр.с.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.
”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, да заплати на адвокат О. А. Д. с адрес ***,
сумата от 400 (четиристотин) лева - адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,
ал.2 ЗАдв. за осъщественото безплатно процесуално представителство на И.
И. Т. във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6