О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
Варненският окръжен
съд, Гражданско отделение, ІХ-ти състав в закрито съдебно заседание, проведено
на 20.11.2012 г., през две хиляди и дванадесета година, в
състав:
Окръжен съдия: Даниела Христова
След като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1602 по опис на ВОС за 2011 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
В публично съдебно
заседание, проведено на 15.11.2012 г. съдът е прекратил изцяло производството
като недопустимо.
След обявяване на протоколното определение, пр.
представител на ответника е поискал от съда да присъди направените по делото
разноски. Към искането е представил списък на разноските, два договора за
правна помощ и Определение № 46/08.02.2011
г. по гр.д. № 37/2011 на ІІ г.о.
Процесуалният представител на ищцовата страна е
възразил срещу основателността на искането, поради това, че договореното
възнаграждение не е заплатено.
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на пр. представител на ответника е с правно
основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
Не се спори по размера на претенцията и по факта, че
уговореното възнаграждение не е заплатено.
Спорен между страните е въпроса, основателно ли е
искането в случай, че адвокатското
възнаграждение е уговорено, но незаплатено.
В подкрепа на искането пр. представител е посочил
съдебна практика – горепосоченото определение.
Ответната страна твърди, че съществува практика в обратния смисъл – не
сочи такава.
Правото да се претендират разноски в исковия процес е
регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК,
във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно
съставлява едно имуществено субективно право. За разлика от това право, което е
гарантирано с прани норми и при действието на ГПК /отм./, списъкът на
разноските е институт на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Въведен е с цел да се
улесни съда при присъждане на разноските
и насрещната страна, за да може да вземе
становище за прекомерност на претенцията за разноски. Според действащата правна
уредба субективното право на разноски
уредено с материално правни норми е гарантирано с процесуална правно
норма чл. 80 от ГПК. В настоящия случай
ответната страна е представила списък на
разноските и договори за правна помощ. Размерът на възнаграждението по тези
договори не е оспорен. Съдът намира, че делото представлява фактическа и правна
сложност.
На второ място е спорно между
страните дали имущественото субективно
право правото на разноски следва да бъде уважено при наличие на уговорка за
отложено плащане. Запознавайки се подробно с актуалната съдебна практика съдът
приема, ще защитата на субективното право на разноски, ако тези разноски са уговорени
за плащане, следва да бъде реализирана и при незаплатено възнаграждение и
особено в случай на прекратяване на производството. В този смисъл е Определение
№ 46 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 37 от 2008 г. – „Достатъчно е
съществуването на съгласие между договарящите страни относно размера на
договореното адвокатско възнаграждение, без да е необходимо същото действително
да е внесено. Договореното адвокатско възнаграждение представлява разноски по
смисъла на чл. 78 ГПК, дори заплащането му
да е отложено, или поставено под условие.” . Съответна на съдебната практика на
ВКС е практиката на ВОС и ВАпС /гр.д. № 118/2010 г. – ІХ ти състав ВОС/
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА К.Ж.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.К. с ЕГН ********** *** , сумата от
20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляващи разноски в производството по
гр.д. № 1602 по опис на ВОС за 2011, прекратено с протоколно определение от
15.11.2012 г., на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
Определението може да се обжалва с
частна въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис от ностоящия съдебен акт на страните.
Да се връчи чрез пр. представители –
адв. Ж. Н. от ВАК и адв. А. Г. от ВАК.
Окръжен съдия: