Присъда по дело №14383/2022 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП обвинителен акт срещу .................. с твърдения за
извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 НК, а именно: че на 22.06.2022 г.
около 02:15 часа в с. ............., с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно
подпомогнал чужденци - 7 /седем/ лица - 1 лице гражданин на..........и 6 лица граждани на
........................, да преминават в страната от гр. Х.............в нарушение на закона - чл. 19. ал. 1, т. 1
от Закон за чужденците в Република България: „чужденец, който влиза в Република България или
преминава през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава
редовен документ за задграничното пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава е необходима“, като ги превозил с лек автомобил марка .................... собственост на
......................, ненавършило 16 годишна възраст.
В съдебно заседание представител на СРП намира обвинението за доказано по несъмнен
начин, а деянието – за съставомерно, от обективна и субективна страна. Намира обясненията на
подсъдимия за изграждане на защитна версия. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с
налагане на наказание „лишаване от свобода”, в размер под минималния.
Защитата намира обвинението за доказано. Навежда доводи за изключващо отговорността
обстоятелство и за несъставомерност.
Подс...............поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, моли за
оправдателна присъда.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. М...................., български гражданин, неосъждан (реабилитиран), женен, с основно
образование, безработен, адрес: ................, ЕГН **********.
.............. притежавал лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, с per. № ...............
решил да продаде автомобила, в резултат на което сключил предварителен договор от 13.06.2022 г.
за продажба на посочения автомобил с ................също от гр. ............... който му заплатил част от
договорената цена. Уговорката между..............и ................да ползва лекия автомобил и когато
изплати цялата договорена продажна цена, двамата да сключат окончателния договор за
продажбата на лекия автомобил. Св. ..........предал автомобила с ключа за него на свидетеля ............
Грудев ползвал известно време автомобила, но не го харесал и решил да го продаде. Един
ден Грудев бил с лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, с per. № ..........на автогарата в гр.
......... се срещнал със свой познат „............“ (неустановен по делото), с когото имало двама мъже,
които проявили интерес да закупят лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, с per. №..............
Свидетелят .......... се договорил с двамата непознати да им продаде автомобила, като уговорката им
била,...........да им предостави да ползват лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, с per. № X
3304 КС, за два дни и ако са доволни от автомобила да го закупят. .предал лек.......... автомобил
марка “Опел”, модел “Зафира”, с per. № X 3304 КС с ключа за него на двете непознати за него
лица от мъжки пол (неустановени по делото).
Подс. Илиев бил взел парична сума на заем от неустановени по делото лица, във връзка с
което нямало сключен писмен договор. Тъй като не успял да върне дължимата сума в уговорения
срок, той бил заплашен от тях с негативни последствия за личността си, освен ако се съгласи да
извърши транспортна услуга до гр. София, след което заемът ще бъде опростен и ще му бъде
предоставена допълнително сумата от 500 лева.
........... се съгласил и на 21.06.2022 г. отишъл в гр. ..........Указано му било след 22:00 часа да
отиде в „............ в града, където бил заведен до лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, с
per. № ..............., в който се били качили седем чужди граждани, нелегално пребиваващи на
територията на Р България: ................, били в багажното отделение на автомобила. Подс.
.......рябвало да превози чужденците от гр..............о гр. .................“ трябвало да предаде седемте
чужденци на лице, от което е щял да получи обещаната парична сума, в размер на 500 лева за
1

извършения от него превоз. ................... потеглил с лекия автомобил марка “Опел”, модел
“Зафира”, с per. №............., и седемте чужди граждани в него, в посока - гр...........
Свидетелите ...................в (полицейски служители) за времето от 20:30 ч. на 21.06.2022 г. до
08:30 ч. на 22.06.2022 г. били на смяна и били назначени като автопатрул 127 (АП 127) и
изпълнявали служебните си задължения в района на 0 РУ-СДВР.
Около 01:55 ч. на 22.06.2022 г..............били изпратени от оперативна дежурна част при 08
РУ-СДВР в с. ................Към 02:15 ч. на 22.06.2022 г. в с.............. спрели за полицейска проверка
управлявания от подс. .......... лек автомобил, заедно с намиращите се в него лица с чуждестранен
произход.
При извършената проверка подсъдимият не представил СУМПС. Свидетелите .............
докладвали за случая на ОДЧ при .....РУ-СДВР. Изпратен бил екип на ОПП-СДВР.
След установяването на чуждите граждани, същите, заедно с подс. Илиев, били задържани
и отведени в 08 РУ-СДВР.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обяснения на
подс.............; показанията на свидетелите............-гръб и четени частично от л. 90 ДП), ............. и
четени в цялост от л. 94 ДП), .............гръб и четени частично от л. 111 ДП), ................(четени в
цялото от л. 95 ДП, ........................
Доказателствената маса се отличава с нетипична за тази категория дела еднопосочност и
непротиворечивост, предвид което и с оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, това позволява на
съда да маркира основните доказателствени източници, фокусирайки се върху спорните моменти.
Данни за мястото, времето, хода и резултатите от проверката, извършена в района на с.
................ се извеждат от показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите
....................за които липсват данни за зависимости и/или обвързаности, които да ги направят дори
потенциално заинтересовани от изхода на производството и казаното от които носи всички
признаци на еднопосочност и последователност (при отчитане на времевия период между
инкриминираната дата и разпитите им, в хода на съдебното следствие, който би могъл без особени
затруднения да даде логично обяснение за известните пропуски и непълноти, обусловили
необходимост от частично прочитане). Тук е мястото да се отбележи, че по силата на законови
изменения в разпоредбата на чл. 118, ал. 2 НПК (ДВ 18/2004), казаното от св. Турсунов не следва
да бъде вземано предвид, при формиране изводите на съда, касателно релевантната фактология,
макар да се касае за въведена забрана с последващо естество.
Лицата с чуждестранен произход, цитирани в обвинителния акт, не са били (а вероятно и не
биха могли да бъдат) открити за призоваване, в резултат на което, със съгласието на всички страни
в производството, показанията им от досъдебната фаза са били приобщени. Тук е мястото да се
отбележи, че основният обем от тях касае пътя, изминат от мигрантите от родните им места до
мястото на полицейската проверка и тези показания биха имали по-висока степен на относимост
към наказателно производство, обвързано с организирана схема за трафик на хора. Доколкото,
обаче, настоящото има за предмет – противоправно подпомагане на нелегално пребиваващи
чужденци да преминават през територията на страната, то и значима роля за изясняване на
релевантните факти има казаното от тях, в насока – че са граждани на чужда държава и че са
навлезли на територията на Република България по нелегален път, както и че едно от тях е със
статус на малолетно (потвърдено и от баща му – св. ............ а другото – непълнолетно. От друга
страна, обясненията на подсъдимия – че инцидентно е бил ангажиран за подобна категория превоз,
се потвърждават от показанията на всички разпитани чужденци, които потвърждават, че не са
имали никакви договорки с водача на „втория“ автомобил (б. а. с който били превозени до района
на гр. София и в който са били установени от полицейския екип), нито са му предоставяли
плащания по каквато и да било форма.
В хода на изложеното до тук, логично се достига и до един от спорните въпроси по делото –
за мотивите на подсъдимия да предостави превозната услуга (която самият той не отрича да е
извършил) и който въпрос има отношение и към възражението на защитата за несъставомерност
(липса на користна цел). В показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство, св.
2

.................. изнася информация, че водачът на автомобил (подс.............. му споделил, че непознато
лице му предложило сумата от 500 лева за услугата. Подобно изявление няма как да бъде взето
предвид, както с оглед коментираната за св. Турсунов принципна забрана, така и – доколкото се
касае за извънсъдебно признание (направено от лице, което впоследствие е било привлечено към
наказателна отговорност, макар към момента на изявлението да не е имало процесуално качество).
В този смисъл, водеща роля имат обясненията на подсъдимия (с изричното клиширано уточнение –
за двойствената роля на същите: както гласно доказателствено средство, така и средство за
защита), в контекста на казаното от допълнително допуснатите и разпитани в хода на съдебното
следствие свидетели.
В своите обяснения, подс. ...............декларира ясен спомен и изнася информация – за поето
финансово задължение, във връзка със заемна договорка, което не бил в състояние да изпълни и в
резултат на което станал обект на вербална и физическа агресия. Тук е мястото да се отбележи, че
макар и с известни нюанси, тази версия не се отличава от изложената още при разпита му като
обвиняем (други биха били изводите на съда, ако за първи път бе изложена, едва след
изслушването на всички разпитани свидетели). Нещо повече – тя се подкрепя и от показанията на
св............ който свидетелства за конфликта ситуация, с участието на подсъдимия, от една страна, и
лица от мъжки пол (сред които и посочения от подсъдимия ...............), след която .......... и
останалите били откарани в гр............и там подсъдимият бил заставян, против волята си, да влезе в
автомобил. В този смисъл и макар цитираното обстоятелство да няма отношение към
съставомерността (подс. ..........няма повдигнато обвинение за квалифициращия признак по чл. 281,
ал. 2, т. 6 НК), а само – към мотивацията на привлеченото към наказателна отговорност лице
(подсъдимият потвърждава, че освен страха от саморазправа с него и опрощаване на дълга, което
само по себе си има характер на положителен имуществен резултат, са му били обещани и пари),
същото подлежи на самостоятелно установяване.
Тук е мястото да се направят някои съществени уточнения, отново – с уточнението, че
същите не касаят съставомерността. В своите обяснения подсъдимият заявява, че освен заплахи и
обещания за имотни облаги (опрощаване на дълг и допълнително заплащане) е бил обект и на
сериозна физическа агресия – твърди за нанесен предната вечер побой, вкл. удари с твърд, метален
предмет по главата, в резултат на което главата му е била цялата в кръв. Никой от полицейските
служители, обаче, не заявява спомен за следи от наранявания по видими части от тялото на
спрения за проверка водач (сред които, безспорно, попада и главата), като св. .............. дори е
категоричен за едно – че в случай на констатирани наранявания (които не биха могли да изчезнат
за едно денонощие), би си спомнил за такива.
Обвинителната теза почива и на показанията на свидетелите .................ното от първия носи
признаците на неутралност (свидетелства за предоставянето на процесния Опел Зафира на св.
.................... и някакви конкретни договорки с него), показанията на св. ............... основателно
поставят въпроса за евентуална негова съпричастност към организацията на транспортирането на
мигрантите. Това е така, не толкова заради ангажирания адвокатски ресурс, за целите на разпита
(от която възможност се е възползвал и св................ и който, а доколкото същият градира в
показанията си: докато в разпита си на досъдебна фаза твърди, че не познава подсъдимия, а
предоставил автомобила на „............., в първия си разпит пред съда (13.01.2023 г.) декларира ясен
спомен, че е продал автомобила на подсъдимия (дори го посочва, с цитиране на собствено име), а в
показанията пред настоящия съдебен състав – само че дал автомобила на подсъдимия, за проба – за
да реши дали би искал да го закупи впоследствие (макар да потвърждава, че никога преди това не
го е срещал и не го познава, каквото поведение е меко казано нелогично). В този смисъл и съдът не
намира основания да кредитира казаното от св.............
Данни за съдебното минало на подс. .............. и характеристични данни за него съдът черпи
от приложените по делото справки за съдимост и за неприключили наказателни производства.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. Илиев е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
3

Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, обезпечаващи
възможността да пребивават и/или преминават през страната само за лица, отговарящи на
определени законови предпоставки, в конкретния случай - чл. 19. ал. 1, т. 1 от Закон за
чужденците в Република България: „чужденец, който влиза в Република България или преминава
през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен
документ за задграничното пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима“
Изпълнителното деяние на присвояването се състои в акт на фактическо подпомагане –
създаване на условия и конкретни действия, без които преминаването не би могло да бъде
успешно реализирано.
От субективна страна, деянието може да бъде извършено само с пряк умисъл, т. е. когато
субектът съзнава чуждестранния произход на лицата и има изрично знание или обстоятелствата са
такива, че противозаконният характер на пребиваването и/или преминаването им да е единствена
възможна хипотеза.
Налице е годен субект на престъплението, доколкото такъв може да бъде всяко едно
наказателноотговорно лице. От друга страна, осъществяването на превоза на физически лица носи
всички признаци на фактическо подпомагане на преминаването, без оглед на изминатото
разстояние (което, в случая, възлиза на трицифрено число километри) или ползваното превозно
средство (в конкретния случай, същото не е собственост на дееца).
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, при форма на вина – пряк умисъл.
Действително, вината представлява факт от вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на
самостоятелно доказване, а се извежда от обективните елементи от състава на престъплението.
Самата специфика на инкриминираното деяние - превоз на лица с очевиден (вкл. и за самия
подсъдим, съобразно обясненията му) чуждестранен произход, в тъмната част на денонощието,
чрез съчетание от заплахи и обещания за парично възнаграждение, по утвърден мигрантски
маршрут ..............и при липса на всякаква допълнително предоставена на водача информация и
максимална дискретност (на водача до последно не е била дадена крайна точка на пътуването) не
предполага извод, че става дума за ученическа екскурзия с опознавателна цел или за група
любопитни британски туристи, жадни да се докоснат до обаянието на нощна АМ „Тракия“, а
именно за превоз на чуждестранни лица, чието наличие и придвижване следва да останат
максимално прикрити, поради нелегалния характер на пребиваването им (не би могло да се очаква
от подсъдимия – да поиска лични документи преди превоза, доколкото това не е утвърдена
практика дори при водачите на регламентирани, официални превози).
Едновременно с това, с оглед използването на МПС (лек автомобил марка “Опел”, модел
“Зафира”, с per. № ............. броя на превозваните лица – седем на брой и наличието на
ненавършили пълнолетие сред тях (две на брой), налице са и инкриминираните от СРП
квалифициращи признаци.
По вида и размера на наказанието
За извършено престъпление по чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил
наказания „лишаване от свобода“ от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди
лева.
При индивидуализация на наказанието, като отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да се отчетат единствено лошите характеристични данни за подсъдимия, изводими от
справката му за съдимост (въпреки настъпилата реабилитация за част от тях), а като смекчаващи –
пълното съдействие и липсата на опити за избягване на отговорност (в контекста на
манифестирана критичност); ниският социален статус на подсъдимия (не в контекста на
потенциална дискриминация по конкретен признак, а доколкото определени социални прослойки
са особено уязвими на поставяне в зависимости, с които впоследствие да бъде злоупотребено);
обстоятелството, че управлението е било предприето не толкова с користна цел, колкото в
резултат на упражнена принуда (без това да съставлява изключваща вината особеност на
деянието); неразумната продължителност на наказателното производство – липса на фактическа и
правна сложност, но и без подсъдимият да носи отговорност за темповете на разследването в
4

досъдебната фаза или за настъпилите промени в съдебния състав в съдебната такава, наложили
преповтаряне на всички извършени процесуални действия, непосредствено преди приключването
на съдебното следствие. В този смисъл и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено, при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, като размер на лишаването от свобода от една година, с отложено изтърпяване за
минималния изпитателен срок, предвиден в закона, носи, според настоящия съдебен състав,
признаците на справедливост и съразмерност. Едновременно с това, съобразно опцията на чл. 55,
ал. 3 НК, съдът не намира за оправдано налагането на кумулативното наказание „глоба“ (актуален
е и въпросът с обективната възможност за заплащането й, с оглед предвидените граници на
размера й и статуса и възрастта на подсъдимия).
По веществените доказателства
Приобщеният лек автомобил марка “..............представлява средство на престъплението.
Доколкото, обаче, същият не е собственост на подсъдимия, той не попада в приложното по ле на
чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, а разпоредбата на чл. 281, ал. 4 НК има материалноправен характер и е
приета, след датата на инкриминираното деяние, то и превозното средство подлежи на връщане на
регистрирания си собственик (по делото липсват данни за спор за собственост, а само за редица
неправомерни разпоредителни сделки).
Приобщеният по делото мобилен телефон не представлява нито предмет, нито средство на
престъплението, поради което и подлежи на връщане на предалото го лице.
По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени, в тежест на
подсъдимия.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	164
Дата:	22 март 2024 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20221110214383
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 ноември 2022 г.

Присъда по дело №14383/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите