№ 3331
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110110598 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ********** срещу Р. Е.
**********.
Ищецът (българско търговско дружество) твърди, че с ответника (гражданин на
Нидерландия, с адрес в Унгария) бил сключен договор за търговско посредничество от
25.09.2019г. с предмет осъществяване от ответника на посредничество във връзка с
продажба на продуктите на ищеца „в Европа“. В сключения договор не е определено
място на изпълнение на задължението, единствено в чл.17 е посочено, че условията на
договора се прилагат „в съответствие с юрисдикцията на Унгария/България“.
В исковата молба се твърди, че ищецът прекратил договора с едномесечно
писмено предизвестие по вина на ответника, като ответникът нарушил договорни
задължения, за които била предвидена неустойка от 10 000€ и доколкото нарушенията
били четири на брой ищецът претендира от ответника заплащане на неустойка в размер
на 40 000€, от която с настоящия иск иска осъждане частично сумата от 1000€.
Разпореждането по чл.131 ГПК (с превод на нидерландски език) е изпратено по
реда на Регламент (ЕО) 1393/2007г., връчено на 20.06.2022г. и в срок е подаден отговор
на исковата молба, в който освен становище за неоснователност на иска, се оспорва и
международната компетентност на Софийския районен съд с твърдения, че ответникът
подал молба за издаване на Европейска заповед за плащане по реда на Регламент (ЕО)
1896/2006г., по която молба било образувано дело № 14040/N/12/2022г. за сумата от 80
000€, представляващи дължими неустойки по договора за търговско представителство
от 25.09.2019г., сключен с ищеца, като заповедта за плащане била издадена в Унгария
на 25.01.2022г., получена в България от ищеца на 01.02.2022г. и в законоустановения
срок ищецът (**********) подало възражение, след което на 28.02.2022г. подал
настоящия иск пред СРС. Ответникът твърди, че настоящия иск на ищеца е свързан с
иска, предявен от ответника в Унгария, който бил висящ на първа инстанция, като
счита, че са налице висящи свързани искове в България и Унгария между същите
страни за правоотношения, произтичащи от един и същ юридически факт – процесния
договор за търговско представителство от 25.09.2019г., поради което иска от
българския съд (Софийския районен съд) да се откаже от компетентност, защото
първият сезиран съд е компетентен по исковете, предявени в това производство и
унгарското право допускало съединяването им с тези, предявени от ответника в
1
Унгария.
С определение № 23176/09.09.2022г. съдът е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание по въпроса за международната компетентност на
българския съд с оглед релевираното възражение по чл.30 §2 Регламент 1215/2012г.,
като е дал възможност на страните за становище, съответно е указал на ответника да
представи: 1) Заверен препис, придружен с превод на български език, на доказателства
за наличието на висящо производство пред първа инстанция между страните,
съответно датата на образуване на производството (т.е. препис и превод на ЕЗП,
съответно образуваното гражданско дело пред Унгарския съд и съдебно
удостоверение, съгласно което да бъде удостоверено, че делото е висящо на първа
инстанция към датата на удостоверението с посочване на страни и предмет на делото);
2) С оглед преценка за наличие на предпоставки по §2 вр §1 – да представи
доказателства с превод на български език, че първият сезиран съд (Унгарския) е
компетентен по искове, които са предмет на настоящото производство, и Унгарското
право допуска тяхното съединяване, вкл. към настоящия момент (т.е. превод на
унгарското законодателство, което урежда, съответно допуска последващо обективно
съединяване на насрещни искове, съответно доказателства, че към настоящия момент е
допустимо обективното им съединяване); Така и е предоставена и възможност на
ищеца за становище, вкл. с оглед принципа за равнопоставеност – на възможност за
представяне на доказателства във връзка с горните указания, дадени до ответника.
В писмено становище от 01.11.2022г. ищецът ********** посочва, че в
действителност била получена молба от ответника, с която последният на основание
Регламент 1896/2006г. инициирал производство по издаване на ЕЗП пред нотариус в
Република Унгария, по която била образувана преписка № 14040/N/12/2022г., която
молба била получена на 01.02.2022г., като в рамките на срока на 24.02.2022г. било
подадено възражение, а исковата молба по настоящото производство била от
28.02.2022г. Не било известно дали ответникът е предявил иск срещу ищеца пред
унгарски или друг съд, не били получавани искове, призовки или др. документи от
съдебен орган, от които да се установява, че са налице паралелни съдебни
производства. В молбата за издаване на ЕЗП била за сумата от 80 000€ и не ставало
ясно на какво се обосновават претенциите на ответника и дали са свързани с
процесния договор. Счита, че няма пречка компетентният съд (СРС) да разгледа спора.
Към становището е прието възражение срещу ЕЗП.
В проведено съдебно заседание от 03.11.2022г. процесуалният представител на
ответника представя молба за издаване на ЕЗП от 11.01.2022г. пред унгарски нотариус,
решение № 14040/N/12/2022г. от 01.03.2022г., в която се установява, че ищецът е подал
възражение срещу издадената ЕЗП, решение на Върховния съд на Унгария № Пкк III
24.595.2022/2, с което се установява, че унгарският съд е компетентен да реши спора, а
именно съдът в гр.Ерд, извлечение от §204, ал.1 унгарски ГПК, съгласно който
ответникът разполагал с процесуалната възможност за подаване на насрещен иск и
приемането му за съвместно разглеждане. Като приложение към Възражението срещу
издадената ЕЗП от страна на ищеца до нотариалната кантора в гр.Ерд, е представена
обяснителна част към възражението по преписка № 14040/N/12/2022г., в която освен
пороци по издадена ЕЗП са изложени и възражения по основателността като е описано,
че в действителност между страните бил сключен договор за услуги от 25.09.2019г., но
същият бил прекратен от ********** по чл.12 от договора с изрично едномесечно
писмено предизвестие, получено от ответника на 28.10.2021г., като бил прекратен на
27.11.2021г., като през време на действие на договора ********** било изправна
2
страна и будило недоумение на какво основание била формирана претенцията,
доколкото в договора била предвидена неустойка за неизпълнение, ограничена до
размер на 10 000€, като се твърди на свой ред виновно договорно неизпълнение от
страна на ответника.
В проведено съдебно заседание от 12.01.2023г. процесуалният представител на
ответника представя решение на Окръжен съд – Ерд от 17.06.2022г. по дело №
8.Р.20.556/2022/2, с което Р. ********** е уведомен, че срещу издадена ЕЗП има
подадено възражение, като са дадени указания за представяне на доказателства за
плащане на д.т.; искова молба на Р. ********** срещу **********, от която се
установява, че предмет на спор е последиците от прекратяване на договора за
представителство от 25.09.2019г., от което се вади извод, че процесът, който първо е
заведен в Унгария, касае правоотношението по договора за представителство, предмет
и на настоящото производство; решение на Околийския съд Ерд по дело
8.Р.20.556/2022/9 от 09.12.2022г., с която се отхвърля молба за освобождаване от
държавна такса, доколкото такава вече била платена, така и решение от 09.12.2022г. по
същото дело за отстраняване на нередовност на исковата молба с представяне на
същата в превод на английски език; формуляр от Р. ********** за отстраняване на
нередовности с представяне на молбата, преведена на английски език; разпечатка от
сайта на ЕП на ЕК, който съдържа информация, че компетентен орган по издаване на
ЕЗП в Унгария е нотариус.
В писмено становище от 19.01.2023г. процесуалният представител на ищеца
посочва, че въпреки дадените указания на съда с определение № 23176/09.09.2022г. до
ответника да представи доказателства, че е допустимо съединяване на искове, то не
били представени доказателства дали ищецът би разполагал с процесуална възможност
да предяви исковите си претенции пред унгарския съд, ако настоящото производство
било прекратено. Така и претенциите, предмет на исковете между различните
съдилища, се различавали в значителна степен, поради което и делата не били в
отношения на „свързаност“ по см. на Регламент 1215/2012г., макар и да касаели един и
същ договор. Отделно от това исковата молба на ответника ********** била от
11.09.2022г., т.е. била след настоящото производство, а и към момента ищецът не бил
получавал искове, призовки или други съдебни документи от чуждестранен съдебен
орган.
Настоящият съдебен състав след преценка на приетите по делото
доказателства и становището на страните намира следното:
Преценката за липса на международна компетентност на сезирания съд по чл.30
от Регламент 1215/2012г. се предпоставя от наличие на свързани искове, висящи пред
съдилища от различни държави членки, молба на страна за липса на компетентност на
втория сезиран съд.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи отвода за липса на
международна компетентност на българския съд релевиран от ответника, доколкото са
налице визираните предпоставки, а именно: от приетите по делото доказателства се
установява, че по повод молба на ответника има издадена ЕЗП срещу ищеца, след
подаване възражение по която е образувано настоящото производство, т.е. ищецът е
запознат с производството по издаване на ЕЗП, вкл. е изложил конкретни съображения
за неоснователност (обяснителна част към възражението по преписка №
14040/N/12/2022г.), от която се установява, за което и няма спор между страните, че
има договор за посредничество между страните, по който се спори коя е изправната
страна, съответно кой следва да поеме отговорността за неизпълнение и свързаните с
3
това договорени неустойки, т.е. налице е предпоставката за наличие на свързани
искове по см. на чл.30, ал.3 от Регламент 1215/2012, т.е. исковете са свързани, намират
се в такава тясна връзка помежду си и е целесъобразно да бъдат разгледани и решени
заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в
отделни производства, доколкото основателността на двете претенции (по ЕЗП и по
настоящото производство) зависят от извода затова коя е изправната страна по
прекратения договор.
На следващо място, известно е на ищеца, че има издадена ЕЗП, срещу която е
възразил, като от Регламент 1896/2006г. следва, че при подадено в срок възражение
срещу издадена ЕЗП, производството по делото продължава пред компетентните
съдилища на държавата членка по произход в съответствие с правилата на редовното
гражданско производство, което автоматично следва своя ход между същите страни
след изпращането на делото. Възражението трансформира производството в обикновен
исков процес за разглеждане на спорното вече парично притезание по правилата на
националното гражданско съдопроизводство, поради което и подадената молба за
издаване на ЕЗП играе роля на искова молба и не е необходимо подаване на нарочна
искова молба. На следващо място, ответникът е представил доказателства за
допустимост на приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск, а дали същото
право ще бъде упражнено е от прерогативите на настоящия ищец.
Воден от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 30, ал.2 от Регламент (ЕО) 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, БЪЛГАРСКИЯ СЪД ЗА НЕКОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените
от **********, ЕИК: *********, гр.София, ********, срещу Р. Е. **********,
гражданин на Кралство Нидерландия, с постоянен адрес: ***********, искове, по
които е образувано гр.д. 10598/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4