РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. гр. Хасково, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640102587 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба Д. С. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *********, съдебен адрес: *********, адв. А.Г. – АК Хасково против „Бохемия“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул. „Триадица“ № 6, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.89, ал.8, вр. ал.1 от Закона за туризма (ЗТ) и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за следните суми: - сумата в общ размер 2 060 лева,
включваща 835 лева, платени по Договор № ********** за туристически пакет по
резервация №117554032411 от 18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б., и 1
225 лева, платени по Договор № ********** за туристически пакет по резервация
№118220032410 от 18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д. СТ. Б., К.Д. Б. и С.Д.Б., ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на подаването на исковата молба до
окончателното й плащане; - сумата в размер 121.31 лева, представляваща обезщетение за
забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 835 лв. за
периода от 05.06.2020 г. до 09.11.2021 г. и сумата в размер на 177.97 лева, представляваща
обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата
от 1 225 лв. за периода от 05.06.2020 г. до 09.11.2021 г.
Ищцата твърди, че на 18.01.2020 година сключила с ответното дружество - „Бохемия“
ЕООД в офиса му в град Хасково два договора за туристически пакет „Почивка в Тунис - 7
нощувки - специална ваканционна програма за всички възрасти за периода от 15.09.2020 г.
до 22.09.2020 г.“, а именно:
1
-Договор № ********** за туристически пакет по резервация № 117554032411 от
18.01.2020 г. за сметка на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б., с обща цена за двамата - 1670 лева,
от която в деня на сключването ищцата заплатила в брой сумата 835 лева;
-Договор № ********** за туристически пакет по резервация № 118220032410 от
18.01.2020 г. за сметка на пътуващи лица Д. С. Б., К.Д. Б. и С.Д.Б., с обща цена за тримата - 2
445 лева, от която в деня на сключването ищцата заплатила в брой сумата 1 225 лева.
В исковата молба е посочено, че договорите били сключени с мотив и цел всички
пътуващи лица да пътуват заедно, тъй като били семейство и в близки родствени отношения,
но за това пътуване били сключени два отделни договора, тъй като с туроператора било
договорено настаняване за нощувки - в 1 двойна стая - пътуващите Д. и А. Б. (братя, като
първият от тях бил съпруг на ищцата) и в 1 двойна стая с допълнително легло - пътуващите
Д.Б.(ищцата) и децата й - К. Б. и С.Б.
Ищцата посочва, че на 21.05.2020 г. прекратила на основание чл.89, ал.1 от Закона за
туризма двата сключени от нея договора за туристически пакет с писмено заявление за
отказ, в което изрично заявила, че желае „резервацията ми за 15.XI.2020 г. до Тунис да бъде
анулирана и да ми бъде върнато заплатеното капаро". Заявлението било прието в офиса на
ответното дружество в град Хасково, на адрес: площад „Градска болница 1“ Търговски
комплекс „XXI век“, офис 1, от служителя на дружеството В. Д., която подписала и
гореописаните договори от името на туроператора. Спазвайки предвидените в договорите
срокове, в рамките на които потребителят можел да се откаже от тях, без да дължи такси,
неустойки и разходи, с подаденото на 21.05.2020 г. ищцата прекратила договорите в период
по - дълъг от три месеца преди началната дата на пътуването, а съгласно раздел IV, т.2 от
горепосочените договори за туристически пакет при отказ от пътуване от страна на
пътуващия потребител в периода „от деня, следващ деня на записването, до 61-вия ден
преди датата на заминаване“ Туроператорът имал право да удържи неустойка „0% от
основната цена на пътуването на турист“, тоест, според ищцата, при прекратяване на
договора в посочения период потребителят не дължал на туроператора такса за
прекратяването. В настоящия случай периодът от датата на прекратяването - 21.05.2020г., до
началната дата на пътуването - 15.09.2020 г., бил по - голям от 61 дни, следователно
потребителят не дължал на туроператора такса (или неустойка) за прекратяването на
договорите за туристически пакет.
Ищцата заявява, че съгласно чл.89, ал.8 от Закона за туризма туроператорът бил
длъжен да възстанови на потребителя всички направени от него плащания по прекратените
договори без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след
прекратяването на договора за туристически пакет. Ищцата сочи, че неколкократно
провеждала устни разговори със служител на ответното дружество в офиса в град Хасково и
по телефон със служители в офиса на дружеството в град София като отправяла покани да й
бъдат възстановени платените от нея суми. Въпреки обещанията на служителите на
ответника, включително и изискването на данни за банковата й сметка, които ищцата
представила, и до настоящия момент ответникът не бил възстановил платените от ищцата
2
суми в общ размер 2 060 лева. Тя проявила разбиране и се доверила на обещанията на
служителите на ответното дружество, че в най - скоро време ще и бъдат преведени по нейна
банкова сметка сумите, които туроператорът дължи да й възстанови, поради което изчакала
да получи плащане, но след дългото забавяне повече от една година, решила да предприеме
действия за защита на правата си.
В исковата молба се сочи още, че на 13.10.2021 г. ищцата е изпратила покана за
доброволно изпълнение с допълнително определен срок за плащане в рамките на 7 (седем)
дни от получаване на поканата. Поканата с приложено към нея пълномощно била изпратена
на 13.10.2021 г. като сканиран прикачен файл с електронна поща от адрес на АС „Н. Я. и А.
Г." - *****************@*****.*** на следните електронни адреси на ответното дружество:
*******@*******.** и *******@*******.**. На същия ден - 13.10.2021 г. поканата била
изпратена с пощенска пратка на адреса на управление на ответника, като била получена на
14.10.2021 г., удостоверено с известие за доставяне. До настоящия момент ищцата не била
получила плащане на дължимата й за възстановяване сума в общ размер 2 060 лева, а също
така и отговор на изпратената покана. Ищцата твърди, че ответното дружество не само не
оспорвало задължението си да възстанови платените суми по прекратените договори за
туристически пакет, но и в устни разговори негови служители обещавали в най - скоро
време сумите да бъдат платени. Освен това, в уеб базираната информационна система на
дружеството - ответник, в която ищцата като потребител, сключил договори за туристически
пакет, имала достъп чрез профил за всеки отделен договор, изрично била въведена
информация от самото дружество, че договорите били прекратени и платените суми били
дължими за възстановяване, но сумите не били възстановени.
Според ищцата, за забавеното плащане на дължимото главно задължение ответникът
дължал и обезщетение на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва, от датата на
забавата - 05.06.2020 г., до 09.11.2021 г., тъй като срокът за плащане изтекъл на 04.06.2020
г., а именно: 121.31 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в
размер на законната лихва върху сумата от 835 лв. по Договор № ********** за
туристически пакет по резервация № 117554032411 и 177.97 лева, представляваща
обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата
от 1 225 лв. по Договор № ********** за туристически пакет по резервация №
118220032410.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата следните суми: сумата в общ размер 2 060
лева, включваща 835 лева, платени по Договор № ********** за туристически пакет по
резервация № 117554032411 от 18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б., и 1
225 лева, платени по Договор № ********** за туристически пакет по резервация
№118220032410 от 18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д. СТ. Б., К.Д. Б. и С.Д.Б.,
заедно със законната лихва върху тези суми от датата на подаването на исковата молба –
10.11.2021 г. до окончателното й плащане; - сумата в размер 121.31 лева, представляваща
обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата
3
от 835 лв. за периода от 05.06.2020 г. до 09.11.2021 г. по Договор № ********** за
туристически пакет по резервация № 117554032411 от 18.01.2020 г., както и сумата в размер
на 177.97 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер
на законната лихва върху сумата от 1 225 лв. за периода от 05.06.2020 г. до 09.11.2021 г. по
Договор № ********** за туристически пакет по резервация № 118220032410 от 18.01.2020
г.
Ответникът счита предявеният иск за допустим, а също така и за основателен по
отношение на претендираната сума в размер на 2060 лева – главница, което задължение
било възникнало в резултат на прекратяване на Договор № ********** за туристически
пакет от 18.01.2020 г. и Договор № ********** за туристически пакет от 18.01.2020 г.,
поради непреодолими и извънредни обстоятелства.
Излага следните насрещни твърдения, а именно че договорът е прекратен, поради
непреодолими и извънредни обстоятелства, и с оглед на това искът за мораторна лихва за
периода 05.06.2020 г. – 09.11.2021 г. бил неоснователен.
Ответникът не оспорва факта, че между него и ищцата са сключени Договор за
туристически пакет № **********/18.01.2020г. и Договор за туристически пакет №
**********/18.01.2020г., с дата на изпълнение 15.09.2020г. - 22.09.2020г., а също така и
обстоятелството, че по Договор № ********** ищщата е заплатила сумата от 835 лева, а по
Договор № ********** - 1225 лева. Не се оспорва и отправеното писмено изявление за отказ
на 21.05.2020г. от двата Договора от страна на ищцата. Посочва обаче, че в системата на
ответника било отразено, че двата договора са прекратени на основание „обстановката с
Ковид-19“. Твърди, че на 25.08.2020г. ответникът отменил цялото пътуване заради
епидемичната обстановка с Ковид-19 на мястото - дестинация. Епидемичната обстановка на
мястото дестинация правело цялото пътуване неизпълнимо. Отмяната станала с писмено
изявление по e-mail до всички туристи в екскурзията. Признава, че на 13.10.2021 г. ищцата е
изпратила покана за доброволно изпълнение с искане за възстановяване на платените по
двата договора суми.
Ответникът излага следните насрещни твърдения:
На първо място намира, че между него и ищцата били сключени два договора за
туристически пакети съгласно чл. 79а и чл. 84 от Закона за туризма във вр. с § 1, т. 92 и т. 67
ДР Закона за туризма. Страни по това правоотношение били Туроператор и Пътуващ.
Изискванията за писмена форма и съдържание в чл. 84 ЗТ били изпълнени. Услугите, които
Ответникът бил предложил да изпълни представлявали туристически пакет съгласно Закона
за туризма. Това било всяка комбинация от най-малко два различни вида туристически
услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция. В настоящия случай, сключените
Договори предоставяли на туристите право да се ползват от комбинация от услуги по
превоз, настаняване и хранене във връзка с екскурзия. Това можело да се потвърди от
писменото им съдържание. Ответникът счита, че с оглед на гореописаната фактическа
обстановка, двата Договора били прекратени на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ. Съгласно тази
разпоредба „Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди
4
започването на изпълнението на туристическия пакет; без да заплаща никаква такса за
прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или
случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат
значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията".
Според ответника ищецът прекратил двата Договора поради разпространението на КОВИД-
19. Това ставало ясно от посоченото основание в анулираните резервации по двата
Договора. Като причина за отмяната на двете резервации била посочена „обстановката с
Ковид-19“. Мястото - дестинация действително било засегнато от непреодолимо и
извънредно обстоятелство съгласно § 1, т. 68д от ДР на ЗТ. Това било обстоятелство извън
контрола на двете страни, чиито последици не биха могли да се избегнат, дори ако са били
предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване. Това било видно от
описаната фактическа обстановка - епидемията Ковид-19, започнала в началото на 2020г.
Разпространението на Ковид-19 действително направило пътуването невъзможно.
Ответникът, в качеството си на Туроператор бил принуден да прекрати цялата екскурзия на
основание чл. 89, ал. 7, т. 2 от ЗТ - поради непреодолими и извънредни обстоятелства.
Последният направил това с писмено изявление по имейл от 25.08.2020г. - преди началото
на пътуването.
След прекратяване на двата Договора на основание чл. 89, ал. 6 ЗТ за Ответника
възникнало задължение да възстанови заплатените по тях суми от 835 лева, съответно 1225
лева. Тъй като основание за прекратяването било наличието на COVID-19, ответникът
дължал възстановяване в срок от 12 месеца на основание чл. 25 ЗМДВИППП. Ответникът
счита искането за заплащане на лихва за забава от 05.06.2020г. до 09.11.2021 г. за
неоснователно, тъй като задължението за възстановяване на главницата ставало изискуемо
от 22.05.2021 г.
Съгласно стандартната правна норма, уреждаща срока за възстановяване на суми по
отменени пътувания -чл.89, ал. 8 ЗТ, "Туроператорът възстановява на пътуващия всички
дължими суми по ал. 6 и 7, а при прекратяване на договора за туристически пакет
възстановява всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след
приспадане на съответните разходи по ал. 2 за прекратяване на договора. Дължимите суми
или плащания се възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при всички
случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет".
Ответникът счита, че в настоящия случай общата норма не можела да намери приложение,
тъй като съществува специална такава, предвидена да уреди конкретното правоотношение
между ищеца и ответника. Това била чл. 25 Законът за мерките и действията по време на
извънредното положение и за преодоляване на последиците(ЗМДВИППП). Съгласно чл. 11,
ал. 2 ЗНА "Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да
предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените
отношения, уредени от него". Така, според ответника в настоящия случай съществувала
специална на нормата в чл. 89, ал. 8 ЗТ, която дерогирала последната. Това бил чл. 25
ЗМДВИППП, съгласно който "Туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от
5
пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено до 31 декември 2020 г. поради
разпространението на C0VID-19, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената
сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за
туристически пакет - заместител, между туроператора и пътуващия, туроператорът
възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на пътуването, всички плащания,
които е получил отпътуващия или от негово име". От текста на разпоредбата ставало ясно,
че нормата уреждала специални случаи на правоотношения по възстановяване на суми по
туристически пакети. Тези правоотношения били особени, тъй като възникнали поради
разпространението на COVID-19. В настоящия случай за Ответника, в качеството му на
Туроператор, възникнало задължение да възстанови платени по туристически пакети суми.
Това задължение било породено от прекратяване на два туристически пакета поради
разпространението на COVID-19. Ответникът бил принуден и да отмени цялата екскурзия до
мястото-дестинация заради COVID-19. В уведомлението за анулация било отправено
предложение за ваучер-заместител или заместващо пътуване. Тъй като двата Договора били
прекратени на 21.05.2020г., ответникът следвало да изпълни задължението по
възстановяване до 21.05.2021 г. От изложеното ставало ясно, че двата Договора били
прекратени поради разпространението на Ковид-19, а ответникът изпадал в забава за
главницата от общо 2060 лева от 22.05.2021г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Фискален бон
№ 721/18.01.2020г. за сумата в размер на 835 лева, издаден от „Бохемия“ ЕООД; Договор №
********** за туристически пакет по резервация № 117554032411, сключен съгласно
Закона за туризма между „Бохемия“ ЕООД и Д. СТ. Б. на 18.01.2020г.; Фискален бон №
722/18.01.2020г. за сумата в размер на 1225 лева, издаден от „Бохемия“ ЕООД; Договор №
********** за туристически пакет по резервация № 117554032410, сключен съгласно
Закона за туризма между „Бохемия“ ЕООД и Д. СТ. Б. на 18.01.2020г.; Заявление от Д. СТ.
Б. до „Бохемия“ ЕООД от дата 21.05.2020г.; Извадка от електронна резервация №
118220032410 от дата 09.11.2021г. със статус „Анулирана“; Извадка от електронна
резервация № 118220032411 от дата 09.11.2021г. със статус „Анулирана“; Покана от
Адвокатско дружество „Н. Я. и А.Г.“ до „Бохемия“ ЕООД от дата 13.10.2021г.; Електронна
покана за доброволно изпълнение до „Бохемия“ ЕООД от Адвокатско дружество „Н. Я. и
А.Г.“; Известие за доставяне-обратна разписка с ИД PS 6300 018H6D Z до „Бохемия“ ЕООД,
получено на 14.102021г., ведно със системен бон за заплатена сума за пощенски услуги в
размер на 2,10 лева, извадка от електронен калкулатор за изчислена лихва за сумата от 2060
лева от дата 05.06.2020г. до 29.11.2021г., се установяват описаните в исковата молба и
посочени по - горе факти и обстоятелства. В тази връзка съдържанието им не следва да се
излага отново, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените
от страните правни доводи, основани на тях.
6
Не е спорно още, а и от представеното платежно нареждане за заплатена сума в
размер на 2060 лева с наредител „Бохемия“ ЕООД и получател Д. СТ. Б. от дата 07.01.2022г.
е, че ответникът е заплатил на ищцата на посочената дата посочената сума като е посочил
основание на плащането Р 118220032410 и Р 117554032411.
От представеното от ответника и неоспорено от ищеца имейл известие от „Бохемия“
ЕООД за анулиране на пътуване до Тунис за периода 15.09.-22.09.2020г. се установява, че на
25.08.2020 г. ответното дружество е уведомило за отмяна на програмата за Тунис.
Така, с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти
относно спорното основно вземане по двата договора за туристически пакет (Договор №
********** за туристически пакет по резервация № 117554032411 от 18.01.2020 г. и
Договор № ********** за туристически пакет по резервация № 118220032410 от 18.01.2020
г.) за доказани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.89, ал.8, вр. ал.1 от Закона за туризма (ЗТ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, първият и вторият са неоснователни, а третият и четвъртият
са изцяло основателни, като като съображенията за това са следните:
Основателността на предявените искове, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно наличие на
валидно сключен с ответника договор за туристически пакет; изправността си по договора, а
именно че е платил капаро с цел ползване отстъпка за ранно записване; прекратяване на
договора на соченото основание и осъществяване предпоставките за това, както и че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми. Успешно проведеното им
доказване възлага в тежест на ответника да докаже своите положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици и в частност твърденията си, че е изправна страна по договора, както и
основанията, отлагащи падежа на задължението за възстановяване на сумата.
В случая, безспорно се установи, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения, произтичащи от двата договора за туристически пакет, а именно Договор
№ ********** по резервация № 117554032411 от 18.01.2020 г. и Договор № ********** по
резервация № 118220032410 от 18.01.2020 г., с предмет пакет „Почивка в Тунис - 7 нощувки
- специална ваканционна програма за всички възрасти за периода от 15.09.2020 г. до
22.09.2020 г.“; че ищцата е заплатила сумата в общ размер на 2060 лв. по двата договора, а
именно: по Договор № ********** за туристически пакет по резервация № 117554032411 от
18.01.2020 г. за сметка на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б., с обща цена за двамата - 1670 лева,
7
в деня на сключването ищцата заплатила в брой сумата 835 лева и Договор № ********** за
туристически пакет по резервация № 118220032410 от 18.01.2020 г. за сметка на пътуващи
лица Д. СТ. Б., К.Д. Б. и С.Д.Б., с обща цена за тримата - 2 445 лева, в деня на сключването
ищцата заплатила в брой сумата 1 225 лева.;
Не е спорно още обстоятелството, че на 21.05.2020 г. е отправила писмено заявление
за отказ от процесните договори, в което изрично заявила, че желае „резервацията ми за
15.XI.2020 г. до Тунис да бъде анулирана и да ми бъде върнато заплатеното капаро“, както и
че Заявлението и е било прието в офиса на ответното дружество в град Хасково, на адрес:
площад „Градска болница 1“ Търговски комплекс "XXI век“, офис 1, от служителя на
дружеството В. Д. като факта на прекратяването им се признава и от ответното дружество.
На следващо място, безспорно бе установено, предвид съвпадащите твърдения на
двете страни, а и от приетото като доказателство платежно нареждане за заплатена сума в
размер на 2060 лева с наредител „Бохемия“ ЕООД и получател Д. СТ. Б. от дата
07.01.2022г., че ответникът е заплатил на ищцата на посочената дата посочената сума като е
посочил основание на плащането Р 118220032410 и Р 117554032411, тоест че в хода на
процеса на ищеца е заплатена от ответника претендираната сума по предявените главни
искове.
При това положение и съобразявайки чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че предявените
главни искове следва да бъдат отхвърлени поради извършеното плащане.
Върху претендираните суми и предвид изричното искане на ищеца, следва да се
присъди и законната лихва за забава върху главницата от депозирането на исковата молба –
10.11.2021 г. до 07.01.2022 г., което по изчисления на съда по реда на чл.162 ГПК се равнява
на 13.68 лева по Договор № ********** за туристически пакет по резервация №
117554032411 от 18.01.2020 г. за сметка на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б. и на 20.08 лева по
Договор № ********** за туристически пакет по резервация № 118220032410 от 18.01.2020
г. за сметка на пътуващи лица Д. СТ. Б., К.Д. Б. и С.Д.Б. като искът следва да се уважи до
тези размери.
Основният според въпрос по делото е, на кое основание от изброените в чл.88 ЗТ е
осъществено прекратяването на двата процесни договора, респ. дължи ли се и по-скоро от
кога се дължи обезщетение за забава върху просрочените задължения. Според настоящия
съдебен състав ищецът е упражнил правото си да прекрати договора на договорно
основание, а именно раздел IV, т.2 от горепосочените договори за туристически пакет,
съгласно който при отказ от пътуване от страна на пътуващия потребител в периода „от
деня, следващ деня на записването, до 61-вия ден преди датата на заминаване“
Туроператорът има право да удържи неустойка „0% от основната цена на пътуването на
турист“. В настоящия случай периодът от датата на прекратяването - 21.05.2020г., до
началната дата на пътуването - 15.09.2020 г., е по - голям от 61 дни, следователно
потребителят не дължи на туроператора такса (или неустойка) за прекратяването на
договорите за туристически пакет. На следващо място, съгласно чл.89, ал.8 от Закона за
туризма туроператорът е длъжен да възстанови на потребителя всички направени от него
8
плащания по прекратените договори без необосновано забавяне и при всички случаи не по-
късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет като в случая,
ирелевантни остават възраженията на ответника, относно наличието на извънредна ситуация
в страната по повод Ковид-19, поставяща го в обективна невъзможност да изпълни
договорената екскурзия. Това е така защото, както бе посочено вече, договорът е прекратен
едностранно от ищеца на уговорено в договора основание и то преди за ответника да
възникне невъзможността да изпълни задълженията си по договорите, а не по обективни
причини. Така развалянето на договорните връзки е породило задължение за ответника да
възстанови всички платени от ищеца суми по договорите. За разлика от общия случай, в
който изискуемостта на това задължение настъпва от момента на достигане на
волеизявлението за разваляне до неизправната страна, съгласно чл. 89, ал. 8 ЗТ,
туроператорът е задължен да възстанови платените по договора за туристически пакет суми
не по – късно от 14 дни от прекратяването му. Следователно налице е определен в закона
срок с изтичането на който настъпва изискуемостта на задължението на туроператора да
върне получената цена. До изтичането на този срок ответникът по своя воля може да
възстанови процесната сума на ищцата, но тя не може да иска изпълнение преди същия да
изтече. Задължението на длъжника е изпълняемо, но не е изискуемо. Изискуемостта на едно
задължение е възможността кредиторът да иска изпълнение било то извънсъдебно, чрез
отправяне на покана за плащане, както е сторено и в настоящия случай, било чрез отправено
до съда искане за защита, чрез предявяване на иск за реално изпълнение. В случая
предвидения в закона 14 – дневен срок от прекратяване на договорите е изтекъл на
04.06.2020 г., тоест преди ответникът да е отменил окончателно пътуването.
С оглед на изложеното, исковете за мораторна лихва следва да се уважат в
претендираните размери от 121.31 лева, представляваща обезщетение за забава на основание
чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 835 лв. по Договор № **********
за туристически пакет по резервация № 117554032411 и 177.97 лева, представляваща
обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата
от 1 225 лв. по Договор № ********** за туристически пакет по резервация №
118220032410, изчислени от съда съобразно правилото на чл.162 ГПК.
Предвид крайния изход на делото, ищецът има право на своевременно
претендираните разноски, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждането
му, погасявайки задължението си по главните искове едва след подаването на исковата
молба. Ето защо единствено на ищеца следва да се присъдят такива в общ размер на 575.00
лева, от които 200.00 лева за внесена държавна такса и 375.00 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. СТ. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
9
*********, съдебен адрес: *********, адв. А.Г. – АК Хасково, срещу „Бохемия“ ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул.
„Триадица“ № 6, иск с правно основание чл.89, ал.8, вр. ал.1 от Закона за туризма (ЗТ), за
заплащане на сумата в общ размер 2 060 лева, включваща 835 лева, по Договор №
********** за туристически пакет по резервация №117554032411 от 18.01.2020г. за сметка
на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б., и 1 225 лева, по Договор № ********** за туристически
пакет по резервация №118220032410 от 18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д. СТ. Б.,
К.Д. Б. и С.Д.Б..
ОСЪЖДА „Бохемия“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“ № 6, на основание чл.86 от ЗЗД, да заплати на
Д. СТ. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, съдебен адрес: *********, адв.
А.Г. – АК Хасково, сумата в размер на 13.68 лева, представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 835 лв. за периода от 10.11.2021 г. до 07.01.2022 г. по Договор №
********** за туристически пакет по резервация № 117554032411 от 18.01.2020 г. за сметка
на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б.; сумата в размер на 20.08 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 1 225 лв. за периода от 10.11.2021 г. до 07.01.2022 г.
по Договор № ********** за туристически пакет по резервация № 118220032410 от
18.01.2020 г. за сметка на пътуващи лица Д. СТ. Б., К.Д. Б. и С.Д.Б.; сумата в размер 121.31
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 835 лв. за периода от
05.06.2020 г. до 09.11.2021 г. по Договор № ********** за туристически пакет по
резервация №117554032411 от 18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б. и
сумата в размер на 177.97 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1
225 лв. по Договор № ********** за туристически пакет по резервация №118220032410 от
18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д. СТ. Б., К.Д. Б. и С.Д.Б. за периода от 05.06.2020
г. до 09.11.2021 г.
ОСЪЖДА „Бохемия“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“ № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на Д. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, съдебен адрес: *********, адв.
А.Г. – АК Хасково, сумата от 575.00 лева, от които 200.00 лева за държавна такса и 375.00
лева, за адвокатско възнаграждение, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
10