Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Г.И.Д. от с. Оризари срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000767 от 07.11.2023 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция Пловдив“, с която на Г.И.Д., ЕГН **********,***, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, тъй като наказателното постановление от 19.09.2023 г. не е влязло в сила. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила оспорената заповед. Твърди, че към 01.11.2023 г. на жалбоподателя са били отнети всички 39 точки и същият е загубил правоспособността си като водач на МПС. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 11.12.2023 г., и срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена за това, че за извършени нарушения по ЗДвП и влезли в сила наказателни постановления на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, както следва: НП № 20-0333-000976 от 02.09.2020 г., влязло в сила на 22.12.2020 г., са отнети 10 контролни точки; НП № 21-1030-007696 от 10.08.2021 г., влязло в сила на 17.12.2021 г., са отнети 10 контролни точки; НП № 21-0438-000705 от 26.08.2021 г., влязло в сила на 31.12.2021 г., са отнети 6 контролни точки; НП № 21-0438-000712 от 26.08.2021 г., влязло в сила на 12.10.2021 г., са отнети 6 контролни точки; НП № 23-0333-000522 от 25.05.2023 г., влязло в сила на 20.06.2023 г., са отнети 6 контролни точки; НП № 23-1030-004655 от 19.09.2023 г., влязло в сила на 01.11.2023 г., са отнети 8 контролни точки. Съобразявайки нормата на чл.157, ал.4 ЗДвП, съгласно която водачът губи придобитата правоспособност за управление на МПС и следва да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР, която го е издала – случая сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, административният орган е преценил, че са налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП и е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

В административната преписка се съдържат влезлите в сила наказателните постановления, въз основа на които е направената преценката, че към 01.11.2023 г. на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, включително НП № 23-1030-004655 от 19.09.2023 г., видно от което наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 17.10.2023 г. Дори и за неспециалист е безспорно, че подписът и изписването на името на жалбоподателя и датата на получаване върху това наказателно постановление и оспорената заповед са изпълнени от едно и също лице – жалбоподателят Г.Д., поради което напълно неоснователно и недоказано се явява възражението му, че наказателното постановление не му е връчено, а е връчено на негов пълномощник на 12.12.2023 г. Защо е направено второ връчване на процесното наказателно постановление, е въпрос, който излиза извън обхвата на настоящото дело. Очевидно действието е предприето, за да се осъществи защитната теза на жалбоподателя, но от своите неправомерни действия същият не може да черпи благоприятни за себе си последици.

Т.е., макар отнемането на контролните точки да се оспорва от жалбоподателя, не се оборва по никакъв начин при негова доказателствена тежест. Всички наказателни постановления са връчени на жалбоподателя и в системата на МВР са въведени като влезли в сила, следователно противно на възражението на жалбоподателя, следва да се приеме, че всички наказателни постановления са влезли в сила и че към момента на издаване на оспорената заповед на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки.

За установяване отнемането на всички контролни точки е представена също справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят демонстрира перманентно незачитане на установения правов ред и неспазване на правилата за движение по пътищата.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, поради което съдът приема за безспорно доказано отнемането на всички 39 контролни точки на жалбоподателя към 01.11.2023 г.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл.171, т.4 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4.

Както вече се каза, фактът, че всички контролни точки на жалбоподателя са отнети с влезлите в сила наказателни постановления за периода между 2020 г. и 2023 г., е безспорно доказан от самите наказателни постановления и справката за нарушител/водач, представена от ОДМВР Пловдив. Липсват данни по делото, а такъв факт не се и твърди от страна на жалбоподателя, че той е положил успешно нов изпит и е възстановил правата си на водач. От друга страна, отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателните постановления без да е необходимо да настъпят някакви други обстоятелства.

Следователно, в настоящия случай са били налице кумулативно двата елемента от фактическия състав на чл.171, т.4 ЗДвП – загубване на придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Тъй като административният орган действа в условията на обвързана компетентност, той няма право на преценка относно дължимите от неговата страна актове и действия, а задължително трябва да издаде заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП.

Нормата на чл.171, т.4 ЗДвП не предвижда срок за налагане на мярката. Възстановяването на контролните точки и оттам на правоспособността за управление на МПС е уредена в чл.157, ал.5 ЗДвП, съгласно който лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал.4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Т.е., възстановяването на правоспособността е самостоятелно производство, което изцяло зависи от волята на съответното лице и административният орган няма право и възможност да влияе върху този процес. В този смисъл принудителната административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП няма практическа възможност да бъде налагана за какъвто и да било предварително определен срок и ще важи до момента, в който съответното лице положи успешно нов изпит за придобиване на правоспособност.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Д., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000767 от 07.11.2023 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция Пловдив“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: