Решение по дело №1292/2017 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 20
Дата: 15 януари 2018 г. (в сила от 3 февруари 2018 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20171450101292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер

        

от

 15.01.2018

Град

М.

 

 

Мездренския районен

съд

 

 граждански

състав

 

 

 

 

 

 

В

Открито

заседание на 29.11.2017 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

В. Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

1292

по описа за

2017

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Т.Р.М., ЕГН **********, е предявила иск против М.П.Г. ***, с ЕГН **********, за изменение на определените със спогодба по гр. дело 1191/2016 г. на МзРС родителски права по отношение на децата М., родена на *** г. и П., роден на *** г., като същите бъдат предоставени на ищцата, да се определи тяхното местоживеене при нея, както и за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата по 150 лв. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват изцяло. Твърди се, че няма промяна на обстоятелствата при които са определени родителските права по предходното гр. дело.

Исковете са с правно основание чл. 59 ал. 9 СК.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Приложено е гр. д. №1191/2016 год.  по описа на  Районен съд М..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема от фактическа страна следното:

Със съдебна спогодба по гр. д. №1191/2016 год.  по описа на  Районен съд М., родителските права по отношение на децата М., родена на *** г. и П., роден на *** г., са предоставени на бащата М.П.Г., като по силата на същото споразумение на майката Т.Р.М. се определя режим на лични отношения,както следва: При постоянно пребиваване на майката в страната режима е следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 часа в събота до 17 часа в неделя с право на преспиване в дома на майката; по един месец-през лятото - м.юли или август,когато децата са във ваканция и бащата не е в отпуск; всяка четна година на Коледните и Великденски празници, а всяка нечетна година на рождените дни на децата и Новогодишните празници.  

При постоянно пребиваване на майката в чужбина режима на лични отношения с децата ще бъде съобразен с пребиваването й в Република Б.: два месеца през лятото - от 01.07.до 31.08., когато са във ваканция, същите могат да пребивават при майката в А., за което бащата  ще даде декларация за съгласие за пътуването им в чужбина. Майката Т.Р.М. ще заплаща издръжка за двете деца чрез техния баща  - М.П.Г. *** по 150 /сто и петдесет/ лева месечно,считано от 20.01.2017 г.  заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане - до настъпването на обстоятелства за нейното прекратяване или изменение.

В исковата молба се твърди, че е настъпила промяна в обстоятелствата при които е сключена спогодбата по приложеното гражданско дело по отношение упражняването на родителските права, режим на виждане и и издръжката на детето. Като промяна на обстоятелствата в молбата се сочи, че майката е заминала на работа в А. и към тогавашния момент е  подписала споразумението и след това трайно се е установила там, работи и по тези причини счита че по-целесъобразно е децата да живеят при нея. Моли освен уважаване на иска за упражняване на родителски права съдът да се произнесе и по режима на виждане на другия родител, така и за дължимата се издръжка.

Разпитаната по делото свидетелка Т. твърди че живее близо до къщата на ответника, нейната дъщеря и детето М. са приятелки и съученички. Твърди че Т. е заминала на работа в чужбина тъй като нямала финансова възможност да издържа децата. Твърди, че бащата не полага грижи за децата М. и П.. Твърди че не е виждала ответника на родителска среща. Твърди че децата са искали да отидат при майка си в чужбина, но не заминали, защото баща им ги спрял на летището. Свидетелката твърди, че детето М. и е споделило че в А. се е чувствала добре, там майка и живее под наем. Свидетелката Н. – в роднински връзки с ищцата твърди че децата са заминали при майка си в А. да я видят с разрешение на бащата. Знае, че Т. там работи за да издържа децата, взела ги е там след като се е установила и е имала доходи. Свидетелката твърди че децата не са се чувствали добре след като са се върнали от А.. Знае че децата са тръгнали за А. при майка си но са върнати от летището. Свидетелката Б. също в близки роднински връзки с ищцата също знае че Т. е в А. има самостоятелна къща, ходи на работа, децата са ходили на училище. Това го знае от Т. и от децата. Свидетелката С. в роднински връзки с ответника твърди че последния упражнява родителските права както трябва. Децата са учили тук, заминали през лятото при майка си за два месеца и не се прибрали навреме. Твърди че детето П. учи в училището където работи и свидетелката и са получили искане да изпратят документи в чужбина за да учи детето там, но ръководството на училището не се е съгласило. Децата се прибрали на 26.10.2017 г. а е трябвало да се приберат на 06.09.2017 г. имало е проблеми за започване на училище в Б. за детето М., тъй като е дошла след започване на учебната година. От детето П. свидетелката знае, че там той не е ходил на училище. Твърди че при бащата има добри условия за отглеждане на децата.

Свидетелят Г. – брат на ответника, твърди, че брат му се грижи за децата, той и майка му помагат с каквото могат. Лятото били в А. да видят майка си и не се върнали навреме. Закъснели за училище с повече от месец, след това направили опит да отидат пак в А., но баща им ги върнал от летището. От детето П. знае, че не е ходил в А. на училище, но М. е ходила. Откакто се прибрали в Б. децата ходят на училище. Пред  него децата споделяли че искат да живеят тук.

Изслушани в съдебно заседание по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, в присъствието на психолог, децата заявяват, че искат да живеят в А. при майка си.

В представения по делото социален доклад е посочено, че на двете деца е осигурено право на образование, жилището което обитават с баща си е с добри хигиенно-битови условия за живот. Децата разполагат със самостоятелни стаи с необходимото обзавеждане, осигурени са им безопасни условия за живот.

По делото са представени документи в превод от английски език, от които обаче не може да се направи извод, че децата са били записани на училище в А.. Същите касаят договор за наем на жилище сключен от ищцата, регистрация на децата в медицински център и учебна програма от колеж.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи.

Предявеният иск за изменение на мерки за упражняване на родителски права определени по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 4345/2008 год.  по описа на  Районен съд М., с искане родителските права да бъдат предоставени на бащата,  съдът счита за допустим, а разгледан по същество за неоснователен, по следните съображения:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК следва да бъде установено възникването след влизане в сила на съдебния акт, с който са предоставени за упражняване родителските права, на нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до извода, че интересите на децата ще бъдат по-добре защитени в случай, че родителските права се предоставят на другия родител - в настоящия случай на майката.

Съгласно Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, пункт V. "Изменение на мерките относно упражняване на родителските права", такова се допуска при наличието на четири групи обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено -а). влошаване на условията при родителя, където детето живее; б).изпадане в невъзможност на родителя, при който детето живее, да упражнява родителските права; в).загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително; и г).повторно встъпване в нов брак.

В исковата молба майката като нови обстоятелства излага факти,  че тя вече живее в чужбина, там се е установила, и може тя вече да се грижи за децата. 

По делото се събраха и безспорни доказателства, видно от посоченото в социалния доклад, че бащата също е  добър родител и полага грижи за децата си, а също, че има и необходимите материално - битови условия и доходи, за да се грижи за тях. От своя страна майката също притежава условия за отглеждане на децата и реализира доходи в чужбина, които са относително по-високи от тези в Б., което е ноторен факт. Но за да бъде уважен иска по чл. 59 ал. 9 от СК само тези обстоятелства не са достатъчни. Съгласно съдебната практика - Решение № 1019 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2007 г., I г. о. - “Когато и двамата родители имат добри родителски и възпитателски качества съдът, в интерес на детето, трябва да вземе предвид и факти, от значение за по-добрата психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за материалното му обезпечаване”. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Ако обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на родителските права, се изменят съществено, то тогава се налага вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства.

От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доклада на социалната служба се налага извода, че  не са налице съществени промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК, обуславящи постановяване на нови мерки по упражняването на родителските права. В тази насока съдът не цени показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като те са в близки роднински връзки със страните, с изключение на първата свидетелка Т., но и при нея съдът констатира пристрастност при излагане на показанията и. Свидетелските показания съдът цени само в частта им, в която те кореспондират с изложеното в социалния доклад.

Децата досега са отглеждани и възпитавани в близка и топла за тях среда, където са се чувствали сигурно. Осигурени са им грижи, както по отношение на физическото им развитие и здраве, така и за развитието им като пълноценни личности, посещавали са училище.

Изказаното от децата желание да живеят с майка си, не би следвало да бъде водещо при вземане на решението, тъй като на първо място то не е категорично с оглед тяхната възраст. Подобна несигурност е абсолютно неприемлива. Тя би наложила промяна на средата на живеене на децата, съответна адаптация и пре-адаптация, което неминуемо би се отразило отрицателно на тяхното развитие и възпитание.  В случая, съдът не е обвързан с мнението на децата, тъй като въпросът за упражняване на родителските права се решава с оглед техния интерес, и тяхното желание да живеят с някой от родителите е само част от фактическата обстановка, съобразявана от съда при постановяване на решението. И доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия интерес на децата, този интерес предпоставя, най-вече, наличието на стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното им развитие. А що се касае до изразеното от децата желание да живеят занапред с майката, то лесно може да се обясни с нормалната при  раздялата на родителите  липса на постоянно присъствие на майката в живота им, както и от факта, че на ответника  се пада задачата ежедневно да общува с децата и в тази връзка да налага дисциплина по отношение на тяхното учение и развитие, което не е фактор в отношенията им с  майката. Не без значение е и необходимостта на децата да получат образование в Б. до завършване на съответната образователна степен, а след това при евентуална възможност да продължат образованието си в чужбина при майката, готовност за което изразява и ответника.

          С оглед изложеното съдът счита, че исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. При този изход на спора разноските са в тежест на ищцата.   

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Р.М., ЕГН **********, искове против М.П.Г. ***, с ЕГН **********, за изменение на определените със спогодба по гр. дело 1191/2016 г. на МзРС родителски права по отношение на децата М., родена на *** г. и П., роден на *** г., като същите бъдат предоставени на нея, да се определи тяхното местоживеене при нея, както и за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата по 150 лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Т.Р.М., ЕГН **********, да заплати на М.П.Г. ***, с ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 400 лв.

 Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          Районен съдия: