№ 1925
гр. София, 14.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
СъдебниРосица Георгиева Василева
заседатели:РОСИЦА СТОЙЧЕВА М.
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Д. П. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20211110212947 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Т. Т., редовно призован, се явява, доведен от затвора гр.София
В залата се явява служебният му защитник адв.Т. ИВ. Т., редовно призован.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма пречки.
АДВ.Т.: Не съм запознат за какво дело се явявам. Моля да ми дадете време да се
запозная с молбата на моя подзащитен.
СЪДЪТ предостави възможност на адв.Т. да се запознае с искането на подс.Т..
АДВ.Т.: Запознах се, да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Подсъдимият Г. Т. Т. - със снета самоличност и разяснени права в хода на съдебното
следствие пред настоящия съдебен състав.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам искания по доказателствата и реда на
съдебното следствие.
АДВ.Т.: Имам искане за отвод на основание чл.29, ал.1, пр.1 от НПК и чл.29, ал.2 НПК.
1
Считам, че по силата на чл.31 НПК – съдът, съдебните заседатели и съдебния секретар трябва
да си направят сами отвод, тъй като са постановили осъдителна присъда.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам становището на защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането е неоснователно и не следва да се уважава.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание намери, че е направеното искане от защитата на подсъдимия
за отвод на съда, съдебните заседатели и съдебния секретар, тъй като този съдебен състав е
постановил осъдителна присъда по отношение на подс.Т., е неоснователно по следните
съображения: В съответната инстанция съдебният състав, на когото е разпределено делото, се
произнася по въпросите за мярката за неотклонение, включително когато искането за
изменение е направено от подсъдимия след постановяване на присъдата. Не е предвидено в
случай на постановена присъда от съответната инстанция, ако в периода от постановяване на
присъдата до изпращане на делото във въззивната инстанция постъпи искане за изменение на
мярката за неотклонение на подсъдимия, то да се разглежда от друг съдебен състав, по
причина, че съдебният състав, на когото делото е разпределено, вече е взел становище по
въпросите извършено ли е деяние от подсъдимия, извършено ли е виновно, респективно какво
наказание да му бъде наложено. Следва да се посочи, че съгласно действащата към настоящия
момент уредба в процесуалния закон, дори и във висящото наказателно производство пред
съответната инстанция съдът винаги, обсъждайки въпроса за мярката за неотклонение на
подсъдимия, следва да изследва наличието на обосновано предположение за авторството на
деянието. Разпоредбата на чл.29, ал.1 НПК, която предвижда, че не може да участва в състава
на съда съдия или съдебен заседател, постановил присъда или решение в първата, въззивната
или касационната инстанция, касае състава на съда, който разглежда делото по същество, но
не и състава на съда, който се произнася по въпроса за мярката за неотклонение. Искането за
отвод на съдебния секретар е напълно необосновано доколкото, ако съдебният състав се е
произнесъл по въпросите, които се обсъждат при постановяване на присъдата, то съдебния
секретар извършва спомагателни функции, не е част от съдебния състав, респективно същият
не е формирал становище по наличието на обосновано предположение.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдебния състав и съдебния секретар.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест отделно от
крайния съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
АДВ.Т.: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че настоящето производство е по реда на чл.270 НПК и е
образувано по молба от подсъдимия Г. Т. Т. за изменение на изпълняваната по отношение на
него мярката за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам молбата си. Исках да бъда освободен, защото синът ми
е в затвора, а Вие не го взехте предвид. Представям документи, които удостоверяват това.
Моля оригиналите да ми бъдат върнати.
АДВ.Т.: Да бъдат приети представените доказателства от подзащитния ми. Поддържам
молбата му, тъй като считам, че той е осъден за нещо, което не е престъпление. Запознал съм
се с материалите по делото, ще направя допълнителни бележки в жалбата пред СГС.
ПРОКУРОРЪТ: Относно молбата считам, че същата е неоснователна. Няма да соча
доказателства.
Запознах се с представените материали от подсъдимия и същите не касаят настоящото
производство и в частност мярката за неотклонение „задържане под стража”, поради което
считам, че не следва да бъдат приобщавани.
РЕПЛИКА адв.Т.: Моля да се приемат документите и да бъдат ценени от съда.
СЪДЪТ, след съвещание намери, че следва да приеме като писмени доказателства
представените от подсъдимия два броя постановления на РП Ловеч, ТО Тетевен,
разпореждане за насрочване на дело от РС Тетевен, НО, 2 състав. По отношение на тяхното
значение и тяхната доказателствена стойност, както и тяхната относимост към въпросите,
предмет на преценка в настоящето производство, съдът ще се произнесе с крайния си съдебен
акт. Доколкото подс.Т. изрази желание оригиналите на представените документи му бъда
върнати, съдът намери, че следва да разпореди след съдебното заседание съдебния секретар да
изготви копия на документите, които да останат в материалите по делото, а оригиналите да се
върнат на подсъдимия.
По тези съображения и на основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото, включително и днес
представените от подсъдимия – РП Ловеч, ТО Тетевен, разпореждане за насрочване на дело от
РС Тетевен, НО, 2 състав.
РАЗПОРЕЖДА след приключване на съдебното заседание съдебният секретар да
изготви копия на документите, представени днес от подсъдимия, които да останат в
материалите по делото, а оригиналите да му бъдат върнати.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ.Т.: Нямам доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ.Т.: Моля да бъде уважена молбата по аргументите, които изложихме и да бъде
променена мярката за неотклонение „задържане под стража“, като предлагам да бъде
„домашен арест“, която да бъде изпълнявана на адреса в с.Бистрица. Считам, че налагането на
мярка „задържане под стража“ само заради обремененото му съдебно минало и не влязла в
сила присъда на първа инстанция, постановена от настоящия съдебен състав, е неправилно.
Моля да определите по-леката мярка за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че подадената от подсъдимия молба не следва да бъде
уважавана. На първо място аргументите ми са за това, че обстоятелствата и фактите, въз
основа на които тази мярка е взета по-рано в производството, не са се променили по
абсолютно никакъв начин. Отделно от това, ако бъде наложена по-лека мярка за
неотклонение от „задържане под стража”, има реална опасност подсъдимият да се укрие и да
възпрепятства производството, поради това моля мярката да остане такава, каквато е към
настоящия момент.
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам да бъда пуснат.
На основание чл. 297 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля за по-лека мярка.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД съвещание и като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът намери следното:
Производството е по реда на чл. 270 от НПК.
Образувано е по молба на подсъдимия Г. Т. Т. за изменение на изпълняваната по
отношение на него мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
По отношение наличието на обосновано предположение за извършване на деянието, за
което на Т. е повдигнато обвинение, съдът намира, че същото продължава да съществува и
към настоящия момент. По отношение на Т. е постановена присъда от 14.01.2022г., с която е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.3 във вр. ал.1 във вр. чл.29,
ал.1, б „а“ и б. „б“ от НК.
По отношение на останалите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид,
решавайки въпроса за мярката на подсъдимия, съдът намира следното: На първо място
опасност от извършване на престъпление съществува предвид обремененото съдебно минало
на подсъдимия и предвид обстоятелството, че същият е бил освободен след изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода” на 08.04.2021г., докато деянието, за което е постановена
4
присъда на първа инстанция осъдителна, към настоящия момент невлязла в сила, е извършено
на 25.05.2021г., т.е., малко повече от месец след освобождаването му от пенитенциарно
заведение. Ето защо съдът намира, че съществува опасност с висок интензитет подс.Т. да
извърши друго престъпление в случай мярката му за отклонение бъде изменена в по-лека.
Съдът намира, че е налице и втората алтернативно предвидена опасност, а именно
опасност от укриване. Това е така по следните съображения: подсъдимият съобщава адрес на
територията на с.Бистрица, в барака в гориста местност. Същият не пребивава на адресите, на
които е адресно регистриран. Същевременно няма данни да е трайно обвързан, с който и да
било адрес на територията на страната. Няма данни подс.Т. да е трудово ангажиран, няма
данни, че е и семейно ангажиран. Ето защо съдът намира, че ако мярката на Т. бъде изменена
в по-лека, съществува реална опасност същият да се укрие и да възпрепятства срочното
разглеждане на производството. Следва да се добави, че в част от молбите, депозирани пред
настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие, подсъдимият е заявявал желание в
случай, че мярката му бъде изменена в по-лека да напусне територията на страната. В
предходно съдебно заседание, в което е произнесена присъдата, подсъдимият е изразил
желание да посети гр.Ловеч, където се твърди, че се задържа неговия син, за да му занесе вещи
необходими за неговото ежедневно съществуване, както и да даде показания по досъдебното
производство, по което С.М.М. е привлечен в качеството на обвиняем. Ето защо съдът
намира, че са налице данни и че неколкократно подсъдимият декларира желание и различни
причини да напусне адреса, който е известен на съда по настоящето производство, в случай че
мярката му за неотклонение бъде изменена.
По отношение на днес представените доказателства съдът намира следното: На първо
място не се сочат никакви доказателства, че лицето С.М.М. е действително низходящ на
подсъдимия. Такъв извод не може да се направи и на основание имената на лицето. На
следващо място дори да се приеме, че Серьожа М. е син на подсъдимия, на първо място не е
установено категорично, че спрямо него е взета исканата от РП-Ловеч мярка за неотклонение
„задържане под стража”. Приложени са единствено доказателства, че е насрочено делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, но след това няма доказателства как и по какъв
начин се е произнесъл съда, а именно дали е уважил искането на РП-Ловеч. На следващо
място в настоящето съдебно заседание подсъдимият не изложи конкретни съображения защо
изпълнявана мярка „задържане под стража” по отношение на М. налага изменение на мярката
му за неотклонение. От данните за личността на Серьожа М. се установява, че същият към
настоящия момент е пълнолетен, на 21 навършени години. На следващо място, ако желанието
на подсъдимия е да занесе на лицето, за което твърди, че му е син, вещи от първа
необходимост, то няма доказателства, че няма други лица, негови близки и роднини, които да
могат да осигурят такива вещи на М.. Дори съдът констатира, че в разпореждането за
насрочване на делото ръкописно под него и на гърба е изписан текст, който по своето
съдържание навежда съда, че това е писмо от М. до неговия баща, подс.Т.. В това писмо
изрично се коментира майката на М., както и се споменава лице с малко име А. и фамилия М..
Излагат се твърдения, че М. ще бъде снаха на подсъдимия. Ето защо съдът намира, че се
5
установяват данни както за друг родител на М., така и за лице, с което той очевидно е в
близки отношения, може би и във фактическо съжителство. За тези лица няма пречка да му
окажат помощ като му занесат вещи от първа необходимост на територията на ареста, ако М.
въобще пребивава там. На следващо място ако подс.Т. желае да бъде разпитан по досъдебното
производство, по което твърди, че е неговия син се задържа, няма пречка подсъдимият да
съобщи, че е възприел обстоятелства от значение за досъдебното производство пред РП-
Ловеч, РУ на МВР-Тетевен. В случай, че разследващият орган прецени, че разпит на Т. е
необходим за изясняване на обективната истина, няма пречка същият да бъде конвоиран за
провеждане на разпита му на територията на затвора гр.Ловеч или разпитан по делегация на
територията на затвора гр.София, така че да се осигури приобщаване на неговите показания в
случай, че същите действително биха имали значение за досъдебното производство, по което
М. е задържан.
По отношение срока на задържането, съдът намира, че същият е разумен. В съдебната
фаза на производството максимален срок на задържането не е предвиден. По отношение срока
на задържане съдът ще посочи, че по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение
„задържане под стража” се изпълнява от месец май 2021г. По отношение на него мярка за
неотклонение „задържане под стража” е взета с протоколно определение на СРС, НО, 16
състав от 28.05.2021г., т.е. към настоящия момент подсъдимият се задържа за срок, по-малък
от девет месеца, който срок е бил достатъчен за приключване на досъдебното производство,
включително и за приключване на производството пред първа съдебна инстанция. Присъдата е
постановена на 14.01.2022г., към настоящия момент са изготвени и мотивите към присъдата,
извършва се администриране чрез връчване на постъпилите жалби, както и тяхното
допълване, за да отговарят на изискванията на Глава ХХI от НПК, след което предстои
изпращане на делото на СГС за осъществяване на правомощията им като въззивен съд. Ето
защо съдът намира, че в никакъв случай срокът не може да се преценява като неразумен.
Предвид горното съдът намери, че не са налице основания мярката за неотклонение
„задържане под стража”, изпълнявана по отношение на подсъдимия, да бъде изменена в по-
лека.
По тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Т. Т. - подсъдим по НОХД № 12947/2021г.
по описа на СРС, НО, 94 състав за изменение на мярката му за неотклонение от
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека такава.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред СГС по
Глава XXII НПК.
Адв.Т.: Моля да ми бъде издаден препис от настоящия протокол.
СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ препис от протокола от днешното съдебно заседание да се издаде
на адв.Т. без нарочна молба.
6
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.56 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7