№ 91
гр. Айтос, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20232110100307 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Ф. М. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и със съдебен адрес: *** - чрез адв.Р. Б. Н. от БАК против Х. Д. Х.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***.
Производството по делото е по реда на чл.341 и сл. от ГПК - за делба във
втората фаза - по същинското й извършване.
Страните не са заявили претенции по сметки.
Ищцата Ф. М. Х., чрез пълномощника си адв.Р. Б. Н. моли за извършване
на делба съобразно делбените квоти на страните. Не заявява претенции по сметки и искания
за възлагане в дял на процесния имот, в преклузивния срок по чл.346 и чл.349, ал.4 ГПК –
първото с.з. след допускане на делбата. Ангажира доказателства относно неподеляемостта и
пазарната стойност на делбения имот, както и по повод допуснатите до делба автомобили.
Във фазата по същество адв.Н. пледира за постановяване на решение за прекратяване на
съсобствеността с искане за възлагане на жилищния имот в дял на ищцата и изнасяне на
процесните автомобили на публична продан.
Ответникът Х. Д. Х., чрез адв.Б. също не заявява претенции по сметки. В
първото с.з. след допускане на делбата предявява претенция за възлагане в дял на
процесния имот, приета за разглеждане по реда на чл.349 от ГПК. Във фазата на устните
състезания адв.Б. пледира за подялба на процесния имот чрез възлагането му в дял на
ответника. Обосновава становището си като твърди, че се касае за бившо семейно жилище,
придобито по време на брака в режим на СИО, като при развода именно на отв.Х.Х. в
качеството на баща е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
1
родените от брака две деца. Ангажира доказателства в изложения смисъл, както и във връзка
с установяване липсата на друг жилищен имот на ответника. Счита, че предвид изложеното
на ищцата следва да и бъдат възложени процесните две МПС, допуснати до делба и парично
уравнение съобразно дяла й от съсобствеността.
С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
С решение № 134/14.07.2023г. по настоящото гражданско дело № 307/2023г.,
съдът е допуснал извършването на съдебна делба между съделителите:
ищец Ф. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и
ответник Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***,
на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 307 кв.м., находящо се в ***,съставляващо УПИ
№ Х- 2585 в кв.57 по ПУП на ***, ведно с построените в имота: ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ
от 42,00 (четиридесет и два) кв.м. с МАЗЕ със застроена площ от 9,00 (девет) кв.м., при
граници: изток – външен зид, запад – външен зид, север – външен зид и юг – калкан;
ЕДНОЕТАЖНА ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 9,00 (девет) кв.м.
и ГАРАЖ със застроена площ от 20,00 (двадесет) кв.м., както и всички подобрения в имота,
при граници на дворното място: улица, УПИ IХ – 2584, ХХХ -2586 и ХI – 2588, както и два
броя МПС, както следва:
1. Лек автомобил м.“Пежо“ 306 с рег. № А 6975 КХ;
2. Лека автомобил м.“Субару Импреза“ с рег. № А 1999 НР.
при равни квоти за всеки от съделителите:
- ½ (една втора) ид.ч. - за ищеца Ф. М. Х.;
- ½ (една втора) ид.ч. - за ответника Х. Д. Х.
В първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата, страните
не са предявили за разглеждане претенции по сметки помежду си.
Единствено от страна на отв.Х. Д. Х. в срока и по реда на чл.349 ГПК е
постъпило искане за възлагане в негов дял на процесния недвижим имот, в случай, че
същият се окаже неподеляем. Искането е обосновано с безспорния между страните факт, че
именно на този съделител, при развода е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на ненавършилите пълнолетие две деца от брака. В този смисъл следва
да се отчете като безспорно, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен
в с.Речица на 23.09.2003г. с акт № 11/23.09.2003 г. на Община Руен, е бил прекратен с
Решение № 260061 от 12.11.2020 г. (влязло в законна сила на 20.12.2022 г.), постановено по
2
гр.дело № 542/2020 г. на РС-Айтос. В подвърдение на изложеното е приложеното по делото
копие от съдебно решение, изменено с Решение № 26019/03.02.2022г. по в.гр.д. 0 2908/2020г.
на БОС, с което УРП е по отношение на децата от брака А. Х. Д. и Х. Х. Д. е предоставено
на бащата – отв. Х. Х., на когото е предодтавено и ползваното на семейното жилище, а
именно процесният допуснат до делба имот, находя се ***. Безспорно е също така, че
именно по време на брачно съжителство страните са придобили в режим на семейна
имуществена общност (СИО) недвижимия имот, а именно процесното дворно място, ведно с
постройките в него, както и движимото имущество: два броя МПС, както следва: 1. Лек
автомобил м.“Пежо“ 306 с рег. № А 6975 КХ; 2. Лека автомобил м.“Субару Импреза“ с рег.
№ А 1999 НР, допуснати до делба с решението по първата фаза на настоящия делбен процес.
Съгласно приетото от съда заключението на И. Б. - вещо лице по назначената
единична съдебно-технически експертиза (СТЕ), спорният недв.имот не отговаря на
правилата и нормите, съгласно изискванията на чл.19 от ЗУТ за поделяемост, т.е. е
неподемяем.
Ето защо и при наличие на заявено в преклузивния срок и съответно прието за
разглеждане като допустимо, искането на ответника за възлагане в негов дял на процесния
имот, съдът намира и за основателно и доказано, по следните съображения:
Съгласно хипотезата на чл.348 ГПК, ако спорният недвижим имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете на съделителите, подлежи на
изнасяне на публична продан. Предвидените изключения от общовъведеното правило касаят
единствено жилищните имоти. Ето защо и доколкото процесният имот съставлява жилище
следва да се отбележи, че процесуалният закон въвежда две отклонения в ал.1 и ал.2 на
чл.349 ГПК, а именно в случай, че предмет на делба е жилище, придобито в семейна
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия или чрез развод (какъвто е
настоящия случай) и то при условие, че съпругът няма собствено жилище и на него е
предоставено упражнява на родителските права спрямо родени от брака и ненавършили
пълнолетие деца. В конкретния случай, е приложима именно тази хипотеза, доколкото
бездяловата СИО, след развода на страните – бивши съпрузи се е трансформирала в
обикновена съсобственост, формирана именно в резултат на прекратения гр.брак. От
представено решение по брачното дело ( гр.дело № 542/2020г. на рс – Айтос) е видно, че
УРП по отношение на двете деца е предоставено на бащата, като съгласно приложената
Справка № 938828/15.07.2024г. на АВ, отв. Х. Х. няма друг жилищен имот, т.е. са налице
предвидените предпоставки за уважаване на възлагателната му претенция.
В настоящия случай (само за изчерпателност) следва да се отбележи, че не е
приложима хипотезата на ал.2, при която законодателят е предвидил възлагане в дял и на
съделителя, който няма друг жилищен имот и е живял при откриването на наследството с
наследодателя. Цитираната норма е относима за делба на съсобственост, възникнала
вследствие смъртта на общ наследодател, какъвто настоящия случай не е.
Водим от изложеното съдът намира, че именно в дял на ответника следва да
бъде поставен процесния жилищен имот, доколко за него са налице предвидените
3
предпоставки по чл.349, ал.1 от ГПК, а и единствено от негова страна е била заявена
своевременно и приета за разглеждане възлагателна претенция.
В дял на ищцата и за частично уравнение следва да бъде поставен допуснатия
до делба лек автомобил м.“Субару Импреза“ с рег. № А 1999 НР. По отношение на
другото МПС - лек автомобил м.“Пежо“ 306 с рег. № А 6975 КХ, съдът приема, че предвид
твърденията и на двете страни, че описаното МПС към момента не се намира във
владението на никой от тях, то би било нецелесъобразно същото да бъде поставено в нечий
дял. Ето защо и съсобствеността досежно същото следва да бъде прекратена чрез
постановяване изнасянето му на публична продан, след чието (евентуално) извършване
всеки от съделителите да бъде удовлетворен като получи равен с другия дял (съответстващ
на делбената квота – ½) от получената при продажбата цена.
В този смисъл следва да се отчете, че с решението по допускане на делбата,
съдът се е произнесъл досежно квотите на страните в общото имущество, като в конкретния
случай те са равни – по ½ ид.ч. за всеки от двамата бивши съпрузи.
С оглед възлагането в дялове на делбеното имущество по горепосочения
начин: на лекия автомобил м.“Субару Импреза“ с рег. № А 1999 НР (с оценка от ВЛ -
5517лева) – на ищцата Ф.Х., а на целия процесен жилищен имот (с оценка от ВЛ - 69 744
лева) на ответника Х. Д. Х., последният в шестмесечен срок от влизане в сила на решението
и за уравнение на дяла дължи на ищцата Ф. М. Х. сумата от 32 113,50 (тридесет и две
хиляди сто и тринадесет лв. и 50 ст.) лева, каквато е паричната равностойност,
съответстваща на делбената й квота от имота след приспадане на цената на възложеното й в
дял МПС, тъй като според заключението на СТЕ, което съдът възприема, цялата пазарна
стойност на имота възлиза на 69 744 лева, а на делбената маса – с включена оценка на двата
л.а. – общо на сумата от 77 228,00 лева, т.е. дялът на всеки от съделителите е на стойност
38 614 лева.
Горепосочената сума за уравнение от 32 113,50 (тридесет и две хиляди сто и
тринадесет лв. и 50 ст.) лева следва да бъде изплатена на ищцата от отв.Х. Х., ведно със
законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение като на осн. 349,
ал.3 от ГПК другия съделител – ищцата Ф. Х. може да впише законна ипотека за вземането
си.
Съобразно дяловете си (всеки на стойност 38 614 лева) и при условията на
чл.355 от ГПК всеки от съделителите следва да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на държавна такса в размер на 1544,56 (хиляда петстотин четиридесет и четири лв. и
56 ст.) лева.
Водим от гореизложените съображения, Айтоският районен съд
РЕШИ:
4
ПОСТАВЯ в дял и изключителна собственост на ответника Х. Д. Х., ЕГН
**********, с адрес: *** следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 307 кв.м., находящо се в ***,съставляващо УПИ
№ Х- 2585 в кв.57 по ПУП на ***, ведно с построените в имота: ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ
от 42,00 (четиридесет и два) кв.м. с МАЗЕ със застроена площ от 9,00 (девет) кв.м., при
граници: изток – външен зид, запад – външен зид, север – външен зид и юг – калкан;
ЕДНОЕТАЖНА ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 9,00 (девет) кв.м.
и ГАРАЖ със застроена площ от 20,00 (двадесет) кв.м., както и всички подобрения в имота,
при граници на дворното място: улица, УПИ IХ – 2584, ХХХ -2586 и ХI – 2588,
ПОСТАВЯ в дял и изключитебна собственост на ищцата Ф. М. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** лек автомобил м.“Субару Импреза“ с рег. № А 1999
НР и номер на рама JF1GHDLZ3BG076447.
ОСЪЖДА ответникът Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***
да заплати на ищцата ищец Ф. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в
шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение сумата от 32 113,50 (тридесет и
две хиляди сто и тринадесет лв. и 50 ст. ) лева, представляваща паричната равностойност на
нейния дял от възложения на ответника имот, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателно изплащане на
дължимото.
ПОСТАНОВЯВА да бъде изнесен на публична продан допуснатия до делба
между ищеца Ф. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и ответника Х. Д. Х., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: ***, лек автомобил м.“Пежо“ 306 с рег. № А 6975 КХ.
ПОЛУЧЕНАТА от публичната продан на гореописания лек автомобил
м.“Пежо“ 306 с рег. № А 6975 КХ, сума да бъде разпределена между съделителите,
съобразно делбените им квоти, а именно: по 1/2 (една втора) за ищеца Ф. М. Х., ЕГН
********** и за ответника Х. Д. Х., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС - Айтос
държавна такса в размер на 1544,56 (хиляда петстотин четиридесет и четири лв. и 56 ст.)
лева.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС - Айтос
държавна такса в размер на 1544,56 (хиляда петстотин четиридесет и четири лв. и 56 ст.)
лева.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6