Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град
Кърджали, 07.10.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………… в публично …………..….….
заседание на седемнадeсети септември
...................................................……..…….………….
през 2019/две хиляди и
деветнадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
……………………………………………. Мелиха Халил, ………….…..…………....….........
като разгледа докладваното
от .....…………….. съдията Виктор Атанасов
...........................
административно дело №213 по описа за
................... 2019 година ............................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във
връзка с чл.118,
ал.1 и 3 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Ф.Х.Р., с постоянен
адрес ***, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – *** –
адвокатска кантора ***, чрез адв.В.Я. от АК-***,
против Решение №2153-08-65 от 16.05.2019 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата й против Разпореждане №*** от *** год. на ръководител на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбодателката е отказано отпускането на парично обезщетение
за безработица по чл.54а от КСО.
Жалбодателката Ф.Р. заявява в жалбата си, че счита обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ - град Кърджали с №2153-08-65 от 16.05.2019 год. за незаконосъобразно,
поради което го оспорва в законоустановения срок, като
излага доводи за незаконосъобразността му. Твърди, че оспореният
административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и е необоснован,
като излага доводи за това. Счита, че са неправилни изводите на директора на ТП
на НОИ - Кърджали, обективирани в обжалваното Решение
№2153-08-65/16.05.2019 год., въз основа на които е приел, че жалбата против
Разпореждане №***/*** год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ - Кърджали е неоснователна и че административният орган неправилно е
приложил материалния закон, включително и общоевропейски такъв. Сочи, че
основният мотив, за да бъде отказано изплащане на парично обезщетение за
безработица е, че не е възникнало осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО, защото не
било приложимо българското осигурително законодателство, а така също,
административният орган приел, че липсва Удостоверение А1, издадено от НАП.
Заявява, че действително, към този момент такова удостоверение не е налице,
защото не е било подавано искане към НАП за издаване на Удостоверение А1, но
съгласно наложилата се практика, включително и съдебна такава, Удостоверение А1
може да бъде издадено и след прекратяване на трудовото правоотношение, по което
определено лице е било командировано в чужбина, като в тази връзка счита, че
липсата на посоченото удостоверение не може да бъде основание за неприложимост
на националното осигурително законодателство. На следващо място сочи, че в
обжалваното решение подробно се описват обстоятелствата, при наличието на които
се издава процесното Удостоверение А1 и че основния
момент, на който се набляга в обжалваното решение, е липсата на Удостоверение
А1 и че след като е налице липса на валидно издадено Удостоверение А1, това
прави българското осигурително законодателство неприложимо. Намира този извод
за неправилен, като счита, че именно българското осигурително законодателство е
приложимо в настоящия случай, както и че са спазени всички законови разпоредби
за валидно възникване на трудово правоотношение и осигурително такова. На
следващо място твърди, че в хода на административното производство са допуснати
и нарушения на административнопроизводствените
правила, в резултат на които е постановено и незаконосъобразно решение, като
счита, че административният орган не е изяснил всички относими
обстоятелства относно случая, което е довело и до произнасянето с неправилно
решение. Моли производството да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като заявява, че допълнителни съображения в подкрепа на жалбата ще
изложи след запознаване с цялата административна преписка. По тези съображения,
жалбодателката моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени Решение №2153-08-65/16.05.2019 год. на директора на
ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане
№***/*** год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ -
Кърджали и да разпореди да й бъде изплатено полагащото й се парично обезщетение
за безработица. Моли, също така, да бъде осъден ответникът да й заплати
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбодателката Ф.Х.Р., с постоянен
адрес ***, редовно призована, не се явява, представлява
се от редовно упълномощен процесуален
представител – адв.В.Я. от АК-***, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че спорният въпрос по делото е, дали да
бъде приложено законодателството на РБългария или на
***, като счита, че при всички случаи, следва да се приеме, че е приложимо
законодателството на РБългария и за това неправилно е
отказано изплащането на обезщетение за безработица. Сочи, освен това, че по
сходни случаи практиката на съдилищата е еднопосочна, а именно - че следва да
се прилага законодателството на държавата-членка, където е седалището и адресът
на управление на дружеството, сключило трудовия договор. Развива и довод, че по
отношение на това, чие законодателство следва да бъде прилагано, по адм. дело №175 по описа на АдмС –
Велико Търново от 2017 год., при абсолютно идентичен случай, е било постановено
решение, с което е прието, че е приложимо законодателството на РБългария, като пояснява, че отменяйки хода по същество по
това дело, с Определение №269/19.07.2017 год., съдът е спрял производството по
делото, като е отправил преюдициално запитване до
съда на ЕС, находящ се в Люксембург и това запитване,
което е от няколко точки, касаело това обстоятелство, а именно: кое
законодателство следва да се приема за приложимо, когато едно лице е наето на
работа от дружеството, което е със седалище и адрес на управление в РБългария и е командировано за определен период от време в
друга държава. Сочи, че с Решение на VІ
състав на съда на ЕС в Люксембург от 25.10.2018 год., по дело С-451/2017 год.
се обсъжда това преюдициално запитване и че в крайна
сметка, този състав на съда решава, че чл.14, §1 от Регламент на ЕС №987/2009
год. и на Съвета от 16.09.2009 год., за установяване на процедура за прилагане
на Регламент №883/2004 год. трябва да се тълкува в смисъл, че лице, наето на
работа, с цел да бъде командировано в друга държава-членка, трябва да се счита
за лице, спрямо което непосредствено, преди да започне работа, вече се е
прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият
работодател, по смисъла на чл.14, §1 от Регламент на ЕС №987/2009 год., като
включително било посочено следното: „Въпреки, че непосредствено, преди да
започне работа като наето лице, то не е имало качество на осигурено лице,
съгласно законодателството на тази държава-членка, ако към този момент е
пребивавало в нея, като запитващата юрисдикция трябва да провери”. Счита, че се
касае за идентичен случай, като сочи, че е безспорно, че няма издадено
Удостоверение А1, но следва да се прилага законодателството на РБългария и в този смисъл счита, че работникът или
служителят имат право да получат своето обезщетение за безработица. Поради това
намира, че атакуваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е
неправилно и моли съда да го отмени като такова, като върне преписката на
административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона. Моли също, на жалбодателката да бъдат
присъдени направените разноски в настоящото производство.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от упълномощен
процесуален представител – юрк.Д. Я., който заявява, че оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение намира за
законосъобразно. Сочи, че от събраните писмени доказателства по делото
безспорно е установено, че за жалбодателката липсва
издадено Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство, което да
дава основание за прилагане на изключението, предвидено в чл.12, §1 от
Регламент №883/2004 год., а именно - заетите лица, които временно извършват
работа за своя работодател на територията на друга държава-членка на ЕС, при
командироването им да се запазва приложимото законодателство на изпращащата
държава-членка. Счита, че след като не е налице посоченото изключение за
запазване на приложимото законодателство, следва да бъде приложен основния
принцип, залегнал в Регламент(ЕО) №883/2004 год., а именно, че лицата са
подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат
труда си. С оглед изложеното и съображенията, изложени в обжалваното решение,
моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли жалбата, като
неоснователна и да оставите в сила обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Моли също, на ответника да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на
НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда.
В настоящия случай,
оспореното решение е изпратено на жалбодателката със
съпроводително писмо с Изх.№***/***
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.6/, като е получено от упълномощено от нея
лице - адв.В.Я., на 04.06.2019 год., видно от
приложеното към административната преписка заверено копие от известие за
доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ПС - Кърджали/л.10/. Жалбата е подадена чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд –
Кърджали, на 18.06.2019 год., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град
Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.3/, от което следва, че
същата е подадена по установения ред, на 14-ия/четиринадесетия/ ден след
получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО,
респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта.
Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание и от лице - надлежна
страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването,
поради което и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със
заявление с Вх.№*** от *** год., подадено до
директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.31/, жалбодателката
Ф.Х.Р. от ***, е поискала да и бъде отпуснато парично обезщетение за безработица,
на основание чл.54а от КСО. В заявлението е декларирала, че трудовото й
правоотношение й с „Интер Групс” ЕООД е прекратено,
считано от 05.11.2018 год., на основание чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда,
като в заявлението е декларирала и съответните обстоятелства по ал.1 и ал.2 на
чл.54а от КСО. Към заявлението са приложени доказателства,
удостоверяващи наличието на трудово правоотношение на жалбодателката
с работодателя „Интер Групс” ЕООД ***, съответно и
прекратяването му на посоченото основание. Така, от приложения Трудов договор
№*** от *** год./л.40/ е видно, че същият е сключен на посочената дата, между „Интер Групс” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
- ***, ***, представлявано от Б. Е. С., като работодател и жалбодателката Ф.Х.Р. от ***, като
работник, като в същия е посочено, че се сключва на основание чл.69, ал.1, т.2
от Кодекса на труда – до завършване на определената работа и съгласно чл.107р,
ал.4, т.1 от Кодекса на труда, за длъжността „***”, при условията на ІІІ категория
труд. В чл.4
от този трудов договор е уговорено, че мястото на работа на работника е в обект
на работодателя, при условията на чл.107р, ал.1 от Кодекса на труда, а в чл.7,
ал.2 от същия е уговорено, че в случай, че работникът е командирован в друга
държава-членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението
за Европейско икономическо сътрудничество или в Конфедерация Швейцария,
работникът получава минималното трудово възнаграждение, каквото е установено за
работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата
държава, съгласно чл.121, ал.4 от Кодекса на труда, като е приложена и
длъжностната характеристика за длъжността „***”, с код по НКПД – ***, утвърдена
от управителя на предприятието – работодател, с която жалбодателката
се е запознала срещу подпис и е удостоверила, че е получила и екземпляр от
същата/л.42/. Приложено е и Допълнително споразумение от 08.05.2018 год. към Трудов
договор №*** от *** год., сключено на основание чл.3, ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги/НУРКИРСРПУ/, с което, предприятието, осигуряващо временна заетост -
„Интер Групс” ЕООД, представлявано от Б. Е. С. и жалбодателката Ф.Х.Р. от ***, като работник, са се споразумели,
че считано от 08.05.2018 год., мястото на работа е в обект на територията на
***, за извършване на определена работа, при пълно работно време и с основно
месечно трудово възнаграждение – 2930.75 лева, като в това допълнително споразумение
са уговорени и всички останали условия на трудовия договор, вкл. работното
време и седмичната му продължителност, заплащането на извънреден труд, положен
в почивни и празнични дни в ***, размер на платения годишен отпуск, разходите
за пътуване до мястото на работа в приемащата държава и обратно и др. Приложено
е и писмено съгласие по чл.121, ал.2 от Кодекса на труда, дадено от жалбодателката Ф.Х.Р., да бъде
командирована за срок по-дълъг от 30/тридесет/ календарни дни в ***/л.37/, както и Служебна
бележка №***/*** год. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на
жалбодателката Р., на датата 08.05.2018 година/л.38/. Приложена е и Заповед
за командировка в чужбина от 08.05.2018 год., издадена от ръководителя на „Интер Групс” ЕООД, с ЕИК .../л.36/, с която, на
основание чл.121, ал.4 от Кодекса на труда и Наредбата за служебните
командировки в чужбина, жалбодателката Ф.Х.Р., на длъжност
„***”, е командирована по маршрут: ***, за период от 08.05.2018 год. до
завършване на определената работа, със задача: полагане на труд в предприятие –
ползвател, съгласно длъжностната характеристика. Приложена е най-сетне, и
Заповед №***/*** год., издадена от управителя на работодателя „Интер Групс” ЕООД, с ЕИК ..., ***, за
прекратяване на Трудов договор №*** от *** год., с която, на основание чл.325,
ал.1, т.4 от Кодекса на труда, е прекратено трудовото правоотношение с жалбодателката Ф.Х.Р., на длъжност „***”, считано от 05.11.2018
год., поради завършване на определената работа. Видно от
тази заповед, екземпляр от същата е връчен на жалбодателката
Р. срещу подпис, на датата 05.11.20128 год. Приложено е и извлечение от трудова
книжка серия *** №*** – стр.8 и 9 от същата, издадена на жалбодателката
Ф.Х.Р./л.32/, в която, от
работодателя „Интер Групс” ЕООД *** е удостоверен
положения от същата трудов стаж, на длъжността „***”, за времето от 08.05.2018
год. до 05.11.2018 год. или трудов стаж от 5/пет/ месеца и 27/двадесет и седем/
дни.
По повод подаденото от жалбодателката Ф.Р.
заявление, най-напред е издадено Разпореждане №*** от *** год. на
ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Кърджали/л.26/, с което, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, е спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление с Вх.№*** от
*** год. Като мотив за спиране на производството, в същото е посочено, че с
оглед определяне на правото и размера на паричните обезщетения, както и във
връзка със законосъобразното разходване на средства от държавното обществено
осигуряване, е възложена проверка на контролните органи на ТП на НОИ – Кърджали
на осигурителя „Интер-Групс” ЕООД. Посочено е, че в
хода на проверката, за да се определи приложимото законодателство на лицата,
наети и изпратени на работа в ***, което е регламентирано в разпоредбите на
чл.11 – 16 от Регламент(ЕО) №883/2004 год. на Европейския парламент и на Съвета
от 29 април 2004 год. за координация на системите за социална сигурност и на
чл.14 – 21 от Регламент(ЕО) №987/2009 год. на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 год., за установяване процедурата за прилагане на
Регламент(ЕО) №883/2004 год. за координация на социалната сигурност е изискано
становище от ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, която е компетентната
институция по прилагане на горепосочените разпоредби от регламентите.
По преписката е приложено и е
прието като доказателство писмо с Изх.№*** от *** год. на директора на ТД на
НАП – Кърджали, адресирано до директора на ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали/л.25/, с което, във
връзка с извършена проверка и подготовка за ревизия на осигурителя „Интер-Групс”
ЕООД ***, ЕИК ..., от контролните органи на ТП на
НОИ – Кърджали, е изискана информация, за кой лица, работещи в това дружество,
са подадени искания за издаване на удостоверения А1, съгласно правилата за
координация на системите за социална осигуреност и съответно, издавани ли са
такива. По повод това писмо е получен отговор от директора на ТД на НАП -
Пловдив Офис – Кърджали, с Изх.№*** от *** год./л.24/, в който е посочено, че след справка в ПП на
НАП към датата 11.03.2019 год. е установено, че дружеството „Интер-Групс”
ЕООД ***, ЕИК ..., е подало искания за издаване на
удостоверение за приложимо законодателство А1 на 01.06.2018 год., за посочените
в писмото, поименно, 11 лица, както и е посочено, че за тях не са били
изпълнени условията, при които на основание чл.12, §1 от Регламент 883/2004
год. лицата могат да останат подчинени на българското осигурително
законодателство, поради което са издадени решения за отказ за издаване на
удостоверение А1. От писмото е видно, че между тези 11 лица, за които е било
подадено искане за издаване на удостоверение за приложимо законодателство А1,
не фигурира жалбодателката Ф.Х.Р.
След получаването на този отговор от ТД на НАП - Пловдив Офис –
Кърджали, с Разпореждане №*** от *** год. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
– Кърджали/л.23/, на основание чл.55 от КСО, е възобновено производството по отпускане
на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление с Вх.№*** от
*** год., подадено от Ф.Х.Р., като в същото е посочено, че е извършена проверка
на осигурителя „Интер-Групс” ЕООД ***, ЕИК ..., във връзка с определяне правото на парично обезщетение
за безработица.
Така, в крайна сметка, от ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Кърджали е издадено Разпореждане №*** от *** год./л.21/, с което, на основание
чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.11, §3, буква „а” и чл.65, §2 от Регламент(ЕО)
883/2004 год., на жалбодателката Ф.Х.Р. е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, по подаденото
от нея с заявление с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали. Като мотиви
за отказа е посочено, че съгласно чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 год.,
лице, което осъществява дейност, като заето лице в държава-членка на
Европейския съюз/ЕС/ от името на работодател, който обичайно осъществява
дейността си в нея и е командировано от този работодател в друга
държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател,
продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при
условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и
четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Посочено е също, че след отправено запитване към Националната агенция за
приходите, която е компетентна институция по определяне на приложимото
законодателство, е установено, че за лицето не е постъпило искане за издаване
на Удостоверение А1 от работодателя „Интер Групс”
ЕООД или от заетото лице и следователно, същото не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл.12, §1 от Регламент(ЕО) №883/2004 год. и за него следва да
се прилага основното правило, предвидено в чл.11, §3, б.„а” от Регламент(ЕО)
№883/2001 год., а именно - че лицата са подчинени на законодателството на
държавата-членка, на чиято територия осъществяват дейност като наети или
самостоятелно заети лица, в случая ***. В мотивите е изведен извод, че предвид
изложеното, за лицето не е възникнало осигуряване, на основание чл.10, ал.1 от КСО
в Р България, включително и за фонд „Безработица” и то няма право на парично
обезщетение за безработица.
Така
издаденото разпореждане е било получено от жалбодателката
Ф.Х.Р. на 03.04.2019 год., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.22/, като против същото е подадена в срок
жалба, с Вх.№*** от *** год., до директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.13/.
По повод тази жалба е издадено и
оспореното Решение №2153-08-65
от 16.05.2019 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.7-л.9/, с което
жалбата на Ф.Х.Р. против Разпореждане
№***
от *** год. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена
като неоснователна, като по представената преписка е приложено писмено
обяснение от 10.05.2019 год. от „Интер-Групс” ЕООД ***, ЕИК ... – предприятие, осигурявящо
временна заетост/л.12/, дадено по повод Задължителни предписания №***/*** год. на *** при ТП
на НОИ – Кърджали, също приложени по административната преписка, представена в
съда/л.14/.
В мотивите към това решение, административният орган е възпроизвел
описаната по-горе фактическа обстановка, като от анализа на същата органът е направил
извод, че се касае за случай, при който Ф.Х.Р. (български гражданин) е наето
лице на територията на Република България от фирма „Интер Групс”
ЕООД *** и извършва временно работа на територията на друга държава-членка на
ЕС – *** и следователно налице е трансгранична ситуация, при която определянето
на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с
Регламент(ЕО) №883/2004 год. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004
год. за координация на системите за социална сигурност. Посочено е, че според
този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на
законодателството на само една държава-членка (чл.11, пар.1
от Регламент(ЕО) №883/2004 год.) и че по отношение на лицата, граждани на
държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки
правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент(ЕО)
№883/2004 год. за координация на системите за социална сигурност и
Регламент(ЕО) №987/2009 год. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009
год. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент(ЕО) №883/2004
год. за координация на системата за социална сигурност. На следващо място е
посочено, че основното правило при определяне на приложимото законодателство в
сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството
на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (чл.11, пар.3, точка „а” от Регламент(ЕО) №883/2004 год. и че в Дял
II от Регламент(ЕО) №883/2004 год. са предвидени разпоредби
относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка
спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на
територията на друга държава-членка. В мотивите е прието, че обстоятелството,
че дадено лице е наето от български работодател въз основа на сключен договор
съгласно българското трудово законодателство (Кодекса на труда) и съответно
командирован по този ред за осъществяване на трудова дейност в друга
държава-членка на ЕС, не е достатъчно условие, за да се прилага спрямо това
лице българското осигурително законодателство, като е посочено, че съгласно
чл.12, пар.1 от Регламент(ЕО) №883/2004 год., лице,
което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано
от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от
името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на
първата държава-члена, при условия, че предвиденото времетраене на тази работа
не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго
командировано лице. В мотивите е отбелязано, че като изключение от основното
правило, тази разпоредба поставя следните задължителни изисквания, чието
изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на
изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа
на територията на друга държава-членка: 1) законодателството в областта на
социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо
работника или служителя непосредствено преди командироването му; 2)
командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията
на изпращащата държава-членка; 3) „пряката връзка” между работодателя и
изпратеното лице да се запази през срока на командироването; 4) лицето да не се
изпраща, за да замества друго командировано лице; 5) Предвиденото времетраене
на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца. Посочено е също,
че по силата на чл.19, пар.2 от Регламент(ЕО) №987/2009
год., по искане на съответното лице или на работодателя, компетентната
институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на
дял II от Регламент(ЕО) №883/2004 год., предоставя атестация
(Удостоверение А1), че такова законодателство е приложимо и че в тази връзка,
всяко командировано лице или неговия работодател, на основание чл.88 от Данъчно-осигурителиия процесуален кодекс и във връзка с
процедурата по прилагане на чл.12 от Регламент(ЕО) №883/2004 год., предвидена в
чл.15 от Регламент(ЕО) №987/2009 год., могат да подадат пред съответната ТД на
НАП искане за издаване на удостоверение А1, съгласно правилата за координация
на системите за социална сигурност, както и че конкретната преценка за
наличието на условия за издаване на удостоверение за всяка една хипотеза
принадлежи на компетентния орган по приходите, който въз основа на конкретните
факти и обстоятелства има правомощието да издаде или откаже да издаде поискания
документ. В мотивите е отразено, че към момента е безспорно, а и не се отрича
от жалбодателката, че нито тя, нито работодателя й са
подали искане за издаване на удостоверение А1 от компетентната ТД на НАП и
съответно не е било издавано такова за лицето, като в тази връзка и с оглед
визираното в чл.88 от ДОПК е прието, че не може да бъде споделено твърдението в
жалбата, че като работник, жалбодателката „няма никакво отношение и ангажименти към
приложими законодателства и издаване на някакви удостоверения”. Посочено е,
че съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, Удостоверение А1
създава презумпция, че съответния работник се осигурява според правилата
(надлежно) по схемата на социална сигурност на държавата членка, в която е
установено предприятието, за което работи и това удостоверение е задължително
за компетентната институция на държавата-членка, в която този работник извършва
дадена работа и че в противен случай би се нарушил принципа на осигуряване на
заетите лица само по една схема за социална сигурност и предвидимостта
на приложимата схема, а поради това и правната сигурност. В мотивите е изведен
извод, че следователно, при липса на валидно издадено Удостоверение А1, че
работникът (в случая Ф.Х.Р.) вече е подчинен на социалноосигурителното
законодателство на държавата-членка (Република България), в която е установено
предприятието, което го е наело - „Интер Групс” ЕООД,
прави българското осигурително законодателство неприложимо, а това от своя
страна изключва възникването на осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО и
произтичащите от това осигуряване право на парични обезщетения. Прието е също,
че в този смисъл, подадените основни данни с декларация обр.1
„Данни за осигуреното лице” за осигуряване по българското законодателство за
Ф.Х.Р. се явяват неправилно подадени, а осигурителните вноски - внесени без
правно основание. В мотивите е отбелязано, че компетентната институция - ТД на
НАП, вече имала възможност да се произнесе относно приложимото законодателство
по абсолютно аналогични случаи с наети от осигурителя „Интер Групс” ЕООД лица, изпращани/ командировани за осъществяване
на трудова дейност на територията на *** и че по повод тези искания за издаване
на Удостоверение А1 са били постановени решения за отказ за издаване на
удостоверение относно приложимо законодателство, както и че това обстоятелство
до голяма степен обяснява бездействието/пасивността на работника Ф.Х.Р. и
нейния работодател - „Интер Групс” ЕООД относно това,
да се отправи искане до компетентната ТД на НАП за издаване на удостоверение за
приложимо законодателство. По-нататък в мотивите към решението е изведен и
извод, че само подаването на данни и внасянето на осигурителни вноски, съгласно
българското осигурително законодателство, за наетото при осигурителя „Интер Групс” ЕООД лице Ф.Х.Р., изпратено/командировано в друга
държава-членка на ЕС, за осъществяване на трудова дейност, не представлява
самостоятелно основание да се приеме, че спрямо това лице се прилага
българското законодателство, респективно – че за това лице е възникнало
осигуряване по смисъла на КСО и че липсата на формуляр (Удостоверение А1),
надлежно издаден от компетентната институция на държавата-членка, в която е
установено предприятието, наело съответните работници, в който формуляр тази
институция декларира, че по отношение на тях остава приложима нейната схема за
социална сигурност, по необходимост предполага, че схемата на другата
държава-членка следва да се прилага, предвид принципа за осигуряване само по
една схема за социална сигурност. Отбелязано е, че в този връзка логично би
било осигурителя „Интер Групс” ЕООД *** да предприеме
действия относно внасяне на осигурителни вноски във френското социално
осигуряване за упражнявалото трудова дейност във *** лице Ф.Х.Р., с цел последващо издаване на съответните европейски формуляри и
евентуално ползване на осигурителни права в съответствие с разпоредбите на
европейските координационни регламенти. Предвид гореизложеното, директорът на
ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №*** от *** год. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно,
постановено при стриктно
спазване на материалния закон и
на база представените и налични
писмени доказателства, с оглед на което следва да бъде потвърдено, поради което
и с решението е отхвърлил жалбата на Ф.Х.Р. срещу така издаденото разпореждане,
като неоснователна.
Следва да
бъде отбелязано, че от приложените по преписката писмени обяснения от
10.05.2019 год., дадени от „Интер-Групс” ЕООД ***, ЕИК ... – предприятие, осигурявящо
временна заетост, адресирани до ТП на НОИ – Кърджали, става ясно, че
дружеството няма обекти на територията на Р България и че от лицата в
приложения списък/Списък на наети лица към задължителни преписания №***/***
год. – общо 341 лица/л.15-л.20/, само трите посочени в обясненията лица, като административен персонал,
работят на територията на България, както и че за посочените в обяснението 11
лица са били подадени искания за издаване на удостоверения А1, но бил получен
отказ, като мотивът за това бил, че „се
губела връзката между работодателя и работника.”.
При така установената
фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд –
Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Разпореждане №*** от *** год. е издадено от К. В. – *** в ТП
на НОИ – Кърджали, на която, със Заповед №*** от *** год. на директора на ТП на
НОИ – Кърджали, т.7 от същата/л.30/, на основание чл.29, т.1 от Правилника
за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено
да издава и подписва разпорежданията по чл.54ж, ал.1 и 2 от КСО, т.е.
разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен орган,
съобразно хипотезата на чл.54ж, ал.1, предл.ІІ от
КСО. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за
безработица, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на
чл.117, ал.3 от КСО,
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението
ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът
приема, че оспореният административният акт е издаден от компетентен орган –
директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Решението е
издадено в посочения едномесечен срок/жалбата против разпореждането е подадена
на 16.04.2019 год., а решението е постановено на 16.05.2019 год./, при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59,
ал.2 от АПК,
приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК
за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, т.е. не са налице нарушения, свързани с формата,
съдържанието и сроковете за издаване на оспорения административен акт.
Разгледан по същество,
оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалноправни разпоредби на
закона, представляващи отменителни основания по
смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК, по
следните съображения:
По
силата на чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване
на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а
или професионална пенсия по чл.168; не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса
на труда.
По делото между
страните няма спор, че жалбодателката Ф.Х.Р. е била в трудови правоотношения с „Интер Групс” ЕООД ***, съгласно Трудов договор №***/*** год.,
сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и чл.107p, ал.4, т.1 от
КТ, изменен с допълнително споразумение от 08.05.2018 год., на основание чл.3,
ал.1 от НУРКИРСРПУ, с което страните са договорили място на изпълнение на
работата в обект на територията на ***. В съответствие с постигнатото
съглашение жалбодателката е била командирована в ***,
***, за периода от 08.05.2018 год. до завършване на определена работа.
Трудовият договор е прекратен на 05.11.2018 год., а на 01.02.2019 год. Ф.Р. е
подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, на
основание чл.54а от КСО/вх.№***/*** год. на ТП на НОИ – Кърджали/.
Безспорно
е, че „Интер Групс” ЕООД ***, е предприятие, което
осигурява временна работа по смисъла на чл.107p от КТ, поради което е и
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, осигурител според КСО и
осигуряващ за целите на ЗЗО спрямо лицата, наети с цел изпълнение на временна
работа в предприятие - ползвател. В качеството си на такъв има задължението да
уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите (ТД на НАП) при сключване, изменение или прекратяване на трудовите
договори с наетите от него лица чрез изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5
от КТ, да внася дължимите за тях осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и да подава
данни за осигуряването им в съответната ТД на НАП, съгласно чл.5, ал.4 от КСО.
По делото няма спор,
също така, че в случая е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници
между държави, поради което и с оглед обстоятелството, че Ф.Х.Р. е гражданин на Република България, т.е.
на държава – членка на ЕС, приложими са координационните правила на системите
за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО)
№987/2009. Разпоредбите на посочените регламенти
определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички
национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането
на националните закони. Механизмът на координация на системите за социална
сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири
основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в
третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
износ на обезщетения.
Основното правило при
определяне на приложимото право, визирано в чл.11, т.3, б.„а” от Регламент (ЕО)
№883/2004 е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка,
на чиято територия полагат труда си. С други думи, лицата, осъществяващи
дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са
подчинени на законодателството на тази държава. С цел избягване на
неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и
институциите за социална сигурност, при прилагане на основното правило са
предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на чл.12, §1 от
Регламент №883/2004. Съгласно цитираната
норма: „Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка
от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което
е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява
там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената
продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да
замества друго командировано лице.”. Същевременно, разпоредбата на чл.14,
параграф 1 от Регламент №987/2009 въвежда уточнението, че за целите на член 12,
параграф 1 от Регламент №883/2004 лице, което осъществява дейност като наето
лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява
дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга
държава-членка, „включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в
друга държава членка, при условие че непосредствено преди да започне работа
спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата
членка, в която е установен неговият работодател.”.
Съгласно уреденото в чл.12 от Регламент №883/2004 правило,
командированите работници остават подчинени на законодателството на
държавата-членка, в която обичайно упражняват дейността си, като последната
предоставя на посочените работници удостоверение A1, предметът на което е да се
удостовери статутът им на осигурени лица в тази държава членка. По силата на
чл.5, §1 от Регламент №987/2009, документите, които са издадени от компетентния
орган на държава членка, се приемат от институциите на останалите
държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата
членка, в която са били издадени. С други думи, общият принцип на правна сигурност
изисква, доколкото не е отнето или обявено за невалидно от органите на
държавата-членка, в която е било издадено, удостоверение A1 да обвързва социалноосигурителните институции и юрисдикциите на
държавата-членка, в която са командировани съответните работници, при
положение, че удостоверява, че тези работници са осигурени по схемата за
социална сигурност на държавата-членка, в която е установено тяхното
предприятие.
Съгласно
Препоръка №А1 от 18 октомври 2017 год. относно издаването на атестацията,
посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
(2018/C183/06), принципът на лоялното
сътрудничество, също така установен в член 4, параграф 3 от Договора за
Европейския съюз и уреден в член 76 от Регламент (ЕО) №883/2004, изисква от институциите да
провеждат правилна оценка на фактите, които са от значение за определяне на
приложимото законодателство в областта на социалната сигурност и следователно
да потвърдят истинността на информацията, съдържаща се в преносим документ А1.
С тези документи се установява презумпция, че притежателят е правилно свързан
със системата за социална сигурност на държавата-членка, чиято институция ги е
издала.
От
гореизложеното е видно, че за прилагането на изключението (по чл.12 от
Регламент №883/2004) от общото правило за приложимото право се изисква да бъде
издадено удостоверение А1 от съответната компетентна институция на изпращащата
държава. Компетентната институция за Република България е съответната
териториална дирекция на НАП, като процедурата за издаването на цитираното
удостоверение е уредена в глава XII на ДОПК – чл.88 и следв. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.2 от ДОПК, по
реда на тази глава се издават и удостоверения съгласно правилата за координация
на системите за социална сигурност, като документът по
чл.88 се издава
по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална
дирекция – чл.89, ал.1 от ДОПК. Изложеното аргументира извода, че единствено от
компетенцията на съответната ТД на НАП е да прецени, кое законодателство в
областта на социалната сигурност е приложимо, респ. това на изпращащата държава
или това на държавата-членка, където лицето е упражнявало дейност
командированото лице.
Според
настоящия състав, териториалното поделение на НОИ/в случая ТП на НОИ –
Кърджали/ не разполага с компетентност да извърши преценка, доколко в процесния случай са налице предпоставките за приложението на
чл.12, §1 от Регламент №883/2004, тъй като по отношение на Ф.Х.Р. не е налице
издадено удостоверение А1 или постановен отказ да бъде издадено такова. В тази
връзка е и нормата на чл.54, ал.4 от КСО, според която, длъжностното лице по
чл.54ж, ал.1 спира
с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението
за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е
необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България
е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност.
Според съда, при
издаване на обжалваното решение административният орган не е изпълнил
задълженията си, визирани в разпоредбата на чл.35 от АПК и чл.36, ал.1 от АПК,
а именно: да издаде административният акт едва след като изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая и обсъди възраженията на заинтересованите
граждани и организации, както и да събере служебно всички относими
доказателства. В процесното решение на директора на
ТП на НОИ - Кърджали, както и в разпореждането за отказ за отпускане на парично
обезщетение за безработица, са изложени мотиви, основани единствено на
предположения, без конкретна преценка на релевантните факти и обстоятелства.
Изложеният в посочените актове извод, че тъй като в случая липсвало подадено
искане от работодателя или жалбодателката до ТД на
НАП за издаване на удостоверение А1, то Ф.Р. не била подчинена на българско
осигурително законодателство, не се споделя от съда.
На
първо място липсата на искане за издаване на удостоверение А1 не е основание за
отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, още повече, че
производството е било спряно за изясняване на приложимото право във връзка с
конкретния случай, по приложението на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност. Липсват каквито и да са конкретни мотиви,
относно наличието или не, на предпоставките за приложение на изключението по
чл.12, §1 от Регламента, надлежно разяснени в Решение №А2 от 12 юни 2009 год.
за тълкуване на член 12 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и
на Съвета относно законодателството, приложимо за командировани работници и
самостоятелно заети работници, временно работещи извън компетентната държава.
Вместо това са изложени предположения/на
стр.4, абзац 4 от обжалваното решение/, че липсата на формуляр
(удостоверение А1), надлежно издаден от компетентната институция на
държавата-членка, в която е установено предприятието, наело съответните
работници, в който тази институция декларира, че по отношение на тях остава
приложима нейната схема за социална сигурност, по необходимост предполага, че
следва да се приложи схемата на другата държава-членка. Впрочем липсват
доказателства, а и в обжалваното решение не се сочат такива, които да
материализират становище на компетентната ТД на НАП относно това, кое е
приложимото законодателство по отношение на жалбодателката
Ф.Х.Р.
По
изложените съображения съдът намира, че административният орган се е произнесъл
без да изясни всички релевантни факти и обстоятелства и без да събере нужните
доказателства, които са от значение за определяне на приложимо осигурително
законодателство, съгласно европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност. Според настоящия съдебен състав, след като липсва
подадено искане за издаване на удостоверение А1, то длъжностното лице от ТП на
НОИ е следвало да спре производството и да укаже на лицето, в случая - на жалбодателката Ф.Х.Р., да представи такова, респ. да
представи издаден отказ от ТД на НАП, едва след което да се произнесе с
разпореждане за отпускане или за отказ отпускане на парично обезщетение за
безработица. Именно в производството по издаване на атестацията/удостоверение
А1/ по чл.19 от Регламент №987/2009, уредено в глава XII
на ДОПК, следва да бъде установено приложимото законодателство, респ. на коя
осигурителна система е подчинена жалбодателката,
съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, като тук
следва да се отбележи, че отказът за издаване на документ/удостоверение А1/
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред съответния
териториален директор, съответно, отказът за издаване на документ/удостоверение
А1/ може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на
териториалната дирекция в 7-дневен срок от съобщаването по чл.91, ал.1 или от
изтичането на срока по чл.91, ал.2 от ДОПК, съответно от съобщаването по чл.94,
ал.2 от ДОПК, като именно в едно такова производство могат и следва да се съберат нужните
доказателства, които са от значение за определяне на приложимо осигурително
законодателство, съгласно европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност.
На
следващо място, преценката на представените по административната преписка
доказателства води до извода, че по отношение на Ф.Р. са налице условията за
приложението на чл.12, §1 от Регламент №883/2004, а именно: лицето да
осъществява дейност като наето лице в държавата-членка/Република България/; да
осъществява дейност от името на работодателя, установен в тази държава-членка /„Интер Групс” ЕООД *** е предприятие,
което е регистрирано и обичайно извършва дейността си в Република България/;
наличието на пряка връзка между работодателя и работника, който той наема на
работа; наличието на връзки между работодателя и държавата-членка, в която той
е установен; лицето да не е изпратено да замества друго лице, както и
времетраенето на тази работа да не надвишава 24 месеца. Съгласно чл.14 от
Регламент №987/2009, за целите на прилагането на член 12, параграф 1
от основния регламент, „лице,
което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано
от този работодател в друга държава-членка” включва лице, което е наето с цел
да бъде командировано в друга държава-членка, при условие, че непосредствено
преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало
законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият
работодател. Според съда по отношение на жалбодателката
Ф.Р. е налице и това изискване, в който смисъл е и даденото разрешение с
Решение на Съда на ЕС (шести състав) от 25 октомври 2018 год. по дело C-451/17.
В
заключение съдът намира, че в настоящия производство ответникът по жалбата не
изпълни задължението си, при условията на главно и пълно доказване в
съответствие с разпределението на доказателствената
тежест, съгласно чл.170, ал.1 от АПК, да
докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния
акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения
административен акт, поради което, обжалваното Решение №2153-08-65 от
16.05.2019 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата на Ф.Х.Р. против Разпореждане №*** от *** год., респ. и потвърденото с
това решение Разпореждане №*** от *** год., издадено от ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, следва с решението по настоящото
дело да бъдат отменени като незаконосъобразни, поради наличието на основанията
за това по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
На
основание чл.173, ал.2 от АПК и предвид естеството на административния акт,
което не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва
да бъде изпратена на административния орган - ръководител на
осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ – Кърджали, за
ново произнасяне по заявлението на жалбодателката
Ф.Р., като мотивите на настоящото решение относно тълкуването и прилагането на
закона следва да се считат за задължителни указания за изпълнение от
административния орган.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбодателката Ф.Х.Р., направена в
жалбата и чрез
процесуалния й представител в хода по същество, за присъждане на направените по
делото съдебни разноски. Така, на жалбодателката Ф.Р.
следва да бъдат присъдени съдебни разноски, в размер на 400.00/четиристотин/
лева, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, за осъществена
правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от
*** год./л.50/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата. За
дължимите на жалбодателката Ф.Х.Р., деловодни
разноски, сторени в настоящото съдебно производство, следва да бъде осъдена
териториалната административна структура на НОИ – в случая ТП на НОИ – град
Кърджали, към която принадлежи административния орган, издал оспорения
незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2
от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-65 от 16.05.2019 год., издадено от
директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Ф.Х.Р., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
против Разпореждане №*** от *** год. на ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбодателката е отказано отпускането на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО и ОТМЕНЯ Разпореждане №*** от
*** год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.
ИЗПРАЩА
преписката на административния орган - ръководител на
осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по нея, в
едномесечен срок от получаването й, при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение/ТП/ на НОИ – град Кърджали – град Кърджали, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Х.Р., с постоянен адрес ***, с ЕГН
**********, направените
по делото разноски, възлизащи в размер на 400.00/четиристотин/
лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните
по делото.
Решението подлежи на обжалване,
чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/ – дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: