Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр. Перник, 09.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПEТРОВ
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от мл.съдия
К. Костадинова в.гр.д. № 365 по
описа на съда за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение №
461/27.03.2019 г., постановено по гр.д. № 6167/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил иска на Л.Е.И., с ЕГН: **********
*** да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, неудобство в ежедневното
битово самообслужване, в резултат на травми на двете очи, които са получени при
падане поради нарушена пътна тротоарна настилка на ул. „Радомир“, в гр. Перник,
в участъка пред бл. 9, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.08.2016 г. до окончателното й изплащане.
Със същото
решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил Община
Перник да заплати на Л.Е.И. и сумата от 1350 лева, представляваща разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза по делото.
Ответната
община е осъдена да заплати и сумата от 210.64 лева – представляваща разликата
до пълния размер на възнаграждение за вещо лице – по сметка на РС – гр. Перник.
Срещу
постановеното решение от Община Перник е постъпила
въззивна жалба с вх. № 11423/15.04.2019 г., с която същото се оспорва
изцяло.
Излагат се
съображения, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен –
постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон.
В тази
връзка се твърди, че при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди
районният съд не е съобразил изготвената по делото експертиза. Акцентира се
върху обстоятелството, че съгласно същата ищцата страда от редица заболявания,
в резултат на които е имала влошено зрение и преди процесния инцидент, но това
не е взето предвид от решаващия състав. В тази връзка се посочва, че общината
не следва да бъде осъждана за вреди, които не са резултат от нейната дейност.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че при присъждане на обезщетението за
неимуществени вреди съдът не бил обсъдил всички събрани по делото
доказателства, като в тази връзка се твърди, че определеният размер на това
обезщетение е прекомерен и не отговарял на критерия за справедливост. По тези
съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено като вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Евентуално се иска присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендират се
разноски и пред двете инстанции.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – Л.Е.И.,
чрез пълномощника й – адв. Р.П. е постъпил писмен отговор с вх. №
13784/09.05.2019 г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното
съдебно решение. Твърди се, че по делото безспорно се установявало
осъществяването на процесния инцидент, както и претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Акцентира се върху обстоятелството, че съгласно
заключението по приетата експертиза останалите заболявания на ищцата не били в
причинна връзка с процесното увреждане. Излагат се подробни доводи, че
присъденият от районния съд размер на неимуществените вреди отговаря на критерия по чл. 52 от ЗЗД. Претендират
се разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован, изпраща представител
– юрк. А.А., която поддържа въззивната жалба, не прави доказателствени искания.
По същество излага съображения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното
решение. Иска същото да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго,
с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло при съобразяване на
изложените в жалбата съображения. Евентуално иска размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален. Претендира разноски като
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд.
Вместо нея се явява процесуалният й представител – адв. П., който поддържа
депозирания отговор, не сочи нови доказателства. Излага доводи, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, доколкото предявеният
иск е доказан, както по основание, така и по размер. С тези аргументи иска
атакуваният съдебен акт да бъда потвърден. Претендира разноски като представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Перник от 04.09.2018 г., подадена от Л.Е.И.. Със
същата е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД
– за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева (главница),
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на травми, получени при
падане поради нарушена пътна тротоарна настилка на ул. „Радомир“, в гр. Перник,
в участъка пред бл. 9, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 25.08.2016 г. до окончателното й
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 25.08.2016 г., ищцата се предвижвала по
тротоара на ул. „Радомир“ в гр. Перник, в участъка пред бл. 9, когато поради
липсата на плочки от тротоарната настилка, загубила равновесие и паднала на
земята. Посочва се, че при това падане същата ударила главата си в областта на
лицето, в резултат на което получила отток, почувствала гадене и главоболие.
Това наложило ищцата да посети личния си лекар, който от своя страна я насочил
за преглед при очен лекар и при невролог. Уточнява се, че при извършения на
26.08.2019 г. преглед от очен лекар бил установен отток и хематом на лява очна
ябълка. Допълва се, че непосредствено след инцидента ищцата чувствала
главоболие и гадене, като последното постепенно преминало, но главоболието
продължило да се проявява, макар и по.рядко.
На
следващо място в исковата молба се твърди, че в края на 2016 г. ищцата
започнала да вижда „черни точки, мушици и мрежа“, а впоследствие и „светкавици
и мътнини“. В тази връзка същата отново потърсила медицинска помощ, като при
извършените прегледи било констатирано отлепяне на ретината и на двете очи,
което по мнение на лекарите било причинено именно от силния удар в главата,
получен при падането на тротоара на 25.08.2016 г. Това наложило на ищцата да
бъде извършена лазерна терапия за залепване на ретините – на 23.01.2017 г.
Доколкото първата терапия не била достатъчна на същата била извършена и
повторна такава – на 20.06.2017 г. Уточнява се, че въпреки предприетото лечение
ищцата продължила да има проблеми със зрението, като около три месеца преди
подаване на исковата молба отново започнала да вижда тъмни петна и
светкавици.
В
тази връзка се твърди, че ищцата е претърпяла много силни болки от получените
увреждания, както и страдания в хода на лечението, които продължава да изпитва
и към настоящия момент. Твърди се, че зрението й е силно увредено, поради което
и не можело да се възстанови напълно, а същата постоянно виждала и „мушици,
светкавици и мътнини“. Уточнява се, че освен физическите болки ищцата е понесла
затруднения и в ежедневното си обслужване, а освен това в резултат на инцидента
изпитвала и безпокойство и напрегнатост, като и до настоящия момент не можела
да преодолее психическия стрес. По тези съображения ищцата счита, че
настъпилите промени в здравословното й състояние вследствие на инцидента са й
причинили неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Доколкото
посочва, че съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са
публична общинска собственост, то общината отговаря за поддържането на
тротоарите на нейна територия. Допълва и че съгласно чл. 80, ал. 1 от Закона за
устройство на територията не са допускат улици без тротоари в населени места с
над 30 000 жители. В тази връзка ищцата счита, че именно ответната община
Перник следва да носи отговорност за причинените й вреди, доколкото същите са
настъпили от неподдържана тротоарна настилка по общински път.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответната община е постъпил писмен отговор, с който
предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. На първо място се излагат
доводи, че от исковата молба не ставал ясен механизмът на настъпване на
увреждането, нито причинната връзка между инцидента и противоправно поведение
от страна на общината. Твърди се, че липсват доказателства относно състоянието
на ищцата след инцидента, както и относно проведеното лечение. Акцентира се
върху обстоятелството, че видно от представените към исковата молба медицински
документи, ищцата е страдала и от множество съпътстващи заболявания, в това
число такива, засягащи зрението. По тези съображения се поддържа, че липсва
причинна връзка между извършените оперативни интервенции и процесния инцидент,
съответно поведението на община Перник. Обръща се внимание, че не се представят
доказателства за такава причинна връзка и между инцидента и получените от
ищцата психически стрес, безпокойство и напрегнатост. Акцентира се върху обстоятелството, че
фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД изисква установяването на причинна връзка
между противоправното поведение на делинквента и настъпилите вреди, която в
настоящия случай не се установявала. Уточнява се, че последното било именно в
доказателствена тежест на ищцата. Излагат се подробни доводи и че
претендираното от ищцата обезщетение е в твърде завишен размер предвид
получените увреждания и не отговаря на критериите по чл. 52 от ЗЗД. В тази
връзка се обръща внимание, че понятието „справедливост“ не е абстрактна
категория, а при преценката си съдът следва да държи сметка за конкретиката на
процесния случай. С тези съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: медицинска документация на Л.Е.И., като е извършена и съдебно
медицинска експертиза (СМЕ). От заключението по последната се установява какви
телесни увреждания е получила ищцата и как същите са се отразили на
здравословното й състояние. Установява се и от какви съпътстващи заболявания
страда същата. На следващо място се установява какви действия са предприети за
лечение на здравословното състояние на ищцата, както и продължителността на
възстановителния период. Изследвано е и каква е прогнозата за пълно
възстановяване от всички претърпени увреждания.
По
делото са разпитани двама свидетели: В.Л.Ж. и Р.И.Д.. Свидетелката Ж. излага
подробни твърдения относно физическото и емоционално състояние на ищцата
непосредствено след инцидента, по време на предприетото лечение и след това.
Свидетелката Д. описва механизма на процесния инцидент, както и впечатленията
си за здравословното състояние на ищцата впоследствие.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че на 25.08.2016 г. ищцата е вървяла по тротоар на ул.
„Радомир“ в гр. Перник, когато се спънала и паднала на земята като ударила
главата си, в резултат на което получила увреждания. Доколкото е анализирал
приложимата нормативна уредба решаващият състав е достигнал до извода, че процесният
тротоарен участък представлява общинска собственост.
Като е
анализирал и изготвената СМЕ районният съд е счел, че същата кореспондира с
представените писмени доказателства относно здравословното състояние на ищцата,
поради което я е кредитирал. Въз основа на същата е приел и че получените
телесни увреждания са в пряка причинна връзка с процесния инцидент. Приел е
също, че относно последните е било проведено оперативно лечение, като
възстановителният период е продължил около месец и половина непосредствено след
инцидента, а необходимостта от оперативно лечение е наложила терапия в
продължение на още около шест месеца като по време на лечението ищцата е
изпитвала остри болки и страдания. С оглед характера на получените увреждания
районният съд е отбелязал, че ищцата продължава да изпитва неудобства и към
настоящия момент, което е наложило да промени начина си на живот. Обърнато е
внимание и че здравословното й състояние не може да се възстанови напълно.
Доколкото е
приел, че съобразно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и
поддръжката на общинските пътища се осъществява от общините, то върху ответника
тежи задължението да осигурява адекватната поддръжка на тротоарната настилка по
същите, което обаче в настоящия случай не е изпълнено. В тази връзка решаващият
състав е достигнал до извод, че за вредите от процесния инцидент следва да носи
отговорност ответната община, доколкото не е изпълнила задълженията си по чл. 31
от Закона за пътищата.
Освен това
съдът е дал вяра и на разпитаните по делото свидетели и относно здравословното и
емоционалното състояние на ищцата, като в тази връзка е достигнал до извод, че процесният
инцидент и получените при него телесни увреждания са причинили на същата
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Като е взел предвид
доказателствата по делото и е подложил същите на подробен анализ,
първоинстанционният съд е счел, че справедливото обезщетение, което следва да
бъде присъдено на ищцата съгласно критериите по чл. 52 от ЗЗД е в размер на 10 000
лева. Относно законната лихва върху определеното обезщетение, същата е
присъдена от датата на увреждането т.е. на процесния инцидент – 25.08.2016 г.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Перник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните
части.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна от доказателствата по делото се установява, че на
25.08.2016 г., в гр. Перник ищцата била заедно със св.
Р. Д. като двете се предвижвали по тротоар на ул. „Радомир“.
Когато преминавали пред бл. № 9 обаче ищцата се препънала в неравност на
тротоарната настилка поради липсващи плочки като загубила равновесие и паднала
на земята. При падането същата си ударила главата, като рамката на очилата й се
счупила и наранила и лицето й. Конкретният механизъм на осъществяване на
процесния инцидент въззивният съд възприе въз основа на показанията па
свидетелката Д., които са последователни, логични и кореспондират с останалия
събран доказателствен материал. Освен това същата е очевидец на инцидента, поради
което настоящият състав намира, че следва да даде вяра на показанията й като
годни да обосноват фактическите му изводи относно механизма на осъществяване на
злополуката.
На следващо място от представената медицинска документация, а и от
показанията на св. Д. и на св. Ж. се установява, че след падането на ищцата се наложило да потърси
медицинска помощ за установяване характера на получените наранявания и назначаване
на лечение. В тази връзка от представените амбулаторни листове е видно, че при
извършени на 25.08.2016 г. прегледи при ищцата са установени контузия на
клепача, на очната ябълка и на околоочната област.
При формиране на изводите си по делото въззивният съд също кредитира
изготвената и приета съдебно медицинска експертиза, доколкото експертното
изследване е задълбочено, подробно и компетентно извършено, а по делото липсват
и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Съгласно заключението по същата непосредствено след инцидента
на ищцата е поставена диагноза контузия на очната ябълка и на околоочната
област и главоболие, като е отразено, че същото е съпроводено със замаяност и
гадене. При преглед през м. 12, 2016 г. при пациентката е установена голяма
подвижна нишковидна мътнина, която е свързана с друга мрежвидна като в
анамнезата е отразено травма на главата преди 3 месеца. На 23.01.2017 г. на
ищцата отново е извършен преглед на зрението, при които са установени периферни
ретинални дегенерации на двете очи като е проведено лазерно лечение на
рисковите зони. От извършената СТЕ се установява също, че конкретната причина
за разкъсването/отлепянето на ретината може да се свърже с травматичното
увреждане на главата при падането на
25.08.2016 г., доколкото дори лека физическа травма може да причини увреждания
от подобно естество.
На следващо място съгласно експертизата при ищцата са налице и придружаващи
заболявания – неинсулино зависим захарен диабет без усложнения, хиперметропия (далекогледство),
начална старческа катаракта и първична глаукома с отворен ъгъл, които обаче не
са в причинна връзка с процесното увреждане на ретината.
Видно от експертното заключение при ищцата са проведени две лазерни терапии
за залепване на ретината и на двете очи – на 23.01.2017 г. и на 20.06.2017 г.
като лечението на заболяването не може да се извърши с медикаменти.
Възстановителният период непосредствено след инцидента е бил около месец и
половина – до отзвучаване на оттока и хематома на лявата половина на лицето,
болката в областта на лявата очна ябълка и главоболието. В рамките на около
шест месеца обаче е проведена и лазерна терапия. Въпреки това здравословното
състояние на ищцата по отношение на зрението не е възстановено, но лазерната
терапия е била необходима с оглед препятстване на допълнителното му влошаване.
На последно място от СМЕ се установява, че непосредствено след инцидента
ищцата е страдала от силни болки в лявата лицева половина, главоболие, гадене,
световъртеж, нарушено равновесие, емоционално и психично напрежение, стрес,
болезнено дъвчене. Отразено е че при разкъсването на ретината, както и при
лазерната терапия за залепването й не се чувства болка. Въпреки това в резултат
от увреждането ищцата е понесла и продължава да понася неудобства в ежедневното
си обслужване като трябва да съобразява движенията, които извършва. От своя
страна лазерната терапия е наложила на ищцата да спазва режим, което от своя
страна й създало трудности, тъй като живее сама. Освен това на ищцата се е
наложило да ограничи четенето и гледането на телевизия.
На последно място от показанията на разпитаните две свидетелки се установят
затрудненията и проблемите, които изпитва ищцата поради здравословното си
състояние, както и емоционалните й неудобства в тази връзка. В тази връзка на
първо място се установява, че в продължение на около месец след инцидента същата
е имала голям отток на лицето в областта на окото, което е загрозявало и
външния й вид. Свидетелките посочват също, че доколкото вследствие на инцидента
ищцата е получила травма на очите, й се е наложило да ограничи четеното, както
и гледането на телевизия. Навеждат твърдения и относно медицинските
интервенции, които е претърпяла същата. Освен това свидетелките описват и
затрудненията, които изпитва ищцата в ежедневното си обслужване, доколкото
живее сама, а предприетото лечение я е принудило да търпи редица физически
ограничения, съответно да търси помощ при осъществяването на ежедневни
дейности. На последно място същите посочват, че неблагоприятното развитие на
здравословното й състояние се е отразило на самочувствието на ищцата, а самият
инцидент представлява за нея източник на стрес. В тази връзка настоящият
съдебен състав също намира, че следва да даде вяра на така събраните
свидетелски показания, доколкото същите са еднопосочни, последователни и
логични, а освен това кореспондират и със заключението по приетата СМЕ. В тази
връзка и въззивният съд не намира основания, които да поставят под съмнение
тяхната достоверност.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Предвид
оплакванията във въззивната жалба настоящият състав намира, че по делото са
налице два основни спорни въпроса – относно предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответната община – в частност относно наличието на причинна
връзка между процесния инцидент и всички твърдени от ищцата вреди, и относно
размера на присъденото обезщетение с оглед критерия за справедливост по чл. 52
от ЗЗД.
По отношение
на първия въпрос следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда
отговорност за чужди деяния (действия
или бездействия), с които е причинено пряко деликтно увреждане. Когато
вредоносните последици настъпват от деяние, осъществено при или по повод
извършването на възложена работа, правният субект, който е възложил работата,
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица като не е необходимо да се установява виновно поведение на
възложителя.
В тази връзка и с оглед общото правило
на чл. 45 от ЗЗД въззивният съд намира, че основателността на предявения иск се
обуславя от наличието на следните предпоставки: възлагане на работа от
ответника, деяние (действие или бездействие) на натоварените с работата лица
при или по повод изпълнението на тази работа, вреда за ищеца по исковете,
причинна връзка между деянието и вредата и вина на натовареното с работата
лице. Вината на последното се предполага, а останалите елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване от ищеца.
На следващо място следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) в
задължение на общината е възложено изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища на нейна територия. От легалната дефиниция на понятието
„път“ в т. 1 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗП като
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци пък следва изводът, че тротоарът представлява
част от пътя, която именно е отредена за движението на пешеходци.
В
настоящия случай по делото не се спори, че тротоарът на ул. „Радомир“, пред бл.
9, където ищцата е претърпяла процесния инцидент, е общинска собственост и
именно общината има законово установеното задължение да осъществява адекватната
му поддръжка. Не спори също, че това задължение не е било изпълнено, доколкото
тротоарната настилка е била повредена – с неравности и липсващи плочи.
В
тази връзка въззивният съд намира, че жалбоподателят оспорва единствено наличието
на причинна връзка между претърпените от ищцата вреди и процесния инцидент,
настъпил в резултат от противоправното поведение на общината. Предвид така
изложените възражения настоящият състав намира за нужно да отбележи, че в
исковата молба се твърдят условно две групи вреди от злополуката – към първата
група следва да се причислят вредите, настъпили непосредствено след инцидента,
а към втората група – вредите, настъпили в последствие, в резултат от
усложнения в здравословното състояние на ищцата след инцидента. По отношение на
първата група вреди въззивният съд намира, че от свидетелските показания,
медицинската документация, изготвената по делото СМЕ, а и от механизма на
увреждането безспорно се установява причинната връзка между тези вреди и
процесната злополука. В тази връзка следва да се отбележи, че непосредствено
след последната ищцата е била диагностицирана с контузия на очната
ябълка и на околоочната област и главоболие, като същото е било съпроводено със замаяност и
гадене.
От СТЕ е видно също, че ищцата е получила отток и хематом в областта на лицето
като възстановителният период е бил около месец и половина, през което време
същата е продължила да чувства съпътстващите симптоми на главоболие, гадене,
световъртеж, нарушено равновесие и стрес, които постепенно са отзвучали.
Посочените обстоятелства се установяват еднозначно и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са имали непосредствени впечатления от
здравословното състояние на ищцата след злополуката. По тези съображения въззивният
съд приема, че между тази първа група вреди и процесният инцидент е налице
пряка причинна връзка.
По
отношение на втората група описани в исковата молба вреди, то следва да се
отбележи, че същите се изразяват в постепенно влошаване зрението на ищцата –
чрез появата на „мушици, светкавици, петна“ около три месеца след инцидента, причинена
от отлепване на ретините. Посоченото увреждане на очите е било съпътствано с
неудобства в ежедневието на ищцата и в крайна сметка е довело до извършването
на двете лазерни терапии за залепване на ретините и на двете очи (на 23.01.2017
г. и на 20.06.2017 г.). Това обаче не е осигурило пълно възстановяване на
пострадалата, поради което и към настоящия момент същата продължава да търпи
неблагоприятните последици от нарушеното си зрение. В тази връзка настоящият
състав счита, че между тази група вреди и процесния инцидент също е налице
пряка причинна връзка. Посоченият извод следва от обстоятелството, че съгласно
СМЕ отлепянето на ретината е причинено от травматично увреждане на главата,
като може да се свърже с падането на 25.08.2016 г. В тази връзка в експертизата
е отбелязано, че такъв тип увреждане е възможно да се причини при физическа
травма, дори такава по-лека от претърпяната. В настоящия случай по делото
безспорно е установено настъпването на процесния инцидент, както и неговият
механизъм. Същевременно липсват твърдения, а и данни преди последния или след
него до диагностициране на отлепянето на ретините ищцата да е претърпяла друга
физическа травма, различна от падането на 25.08.2016 г. По тези съображения и в
контекста на експертизата въззивният съд намира, че именно последното, макар и
известно време след настъпването му, е довело до отлепяне на ретините на очите
на ищцата, и съответно е наложило предприетото терапевтично лечение.
С оглед гореизложеното съдът счита,
че по делото са доказани елементите на фактическия състав, който обуславя
ангажиране на гаранционно-обезпечитeлната
отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служби и
изпълнители по реда на чл. 49 ЗЗД.
По отношение на
претендираните от ищцата неимуществени вреди, доколкото същите представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не биха могли да
бъдат възстановени, то предвиденото в закона обезщетение следва да бъде
определено по справедливост от съда съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че критерият за
справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, е предмет на разглеждане и в задължителната
съдебна практика – Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС. Съгласно последното
понятието „справедливост“ не представлява абстрактна категория, а предполага преценка
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В
настоящия случай при формиране на изводите си относно размера на обезщетението
въззивният съд на първо място взе предвид приетата по делото СМЕ. Съгласно
същата непосредствено в резултат на инцидента ищцата е получила контузия на очната ябълка и на околоочната област и главоболие, съпроводено
със замаяност и гадене, нарушено равновесие, емоционално и психично напрежение
и стрес. Възстановителният период за преодоляване на тези състояния е бил около
месец и половина. Освен това съгласно свидетелските показания през този период
ищцата е имала на лицето си и силно изразена синина от травмата, която
постепенно се е разнесла.
На следващо място настоящият състав взема предвид и че при последвал
преглед при офталмолог през м. 12. 2016 г. при ищцата е установена голяма
подвижна нишковидна мътнина, която е свързана с друга мрежвидна, а при преглед
на 23.01.2017 г. са установени периферни ретинални дегенерации на двете очи.
Предвид тези увреждания на И. се е наложило да бъде проведено лазерно лечение
на рисковите зони – като два пъти: на 23.01.2017 г. и на 20.06.2017 г. са
извършени терапии, при които са залепени ретините и на двете очи на
пострадалата. Следва да се вземе предвид и че въпреки това здравословното
състояние на ищцата по отношение на зрението не е възстановено, но лазерната
терапия е била необходима с оглед препятстване на допълнителното му влошаване.
Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че лечението на посочените увреждания
не може да се осъществи медикаментозно.
Предвид възраженията на ответната община следва да се отбележи, че
действително съгласно експертизата при ищцата са налице и придружаващи
заболявания – неинсулино зависим захарен диабет, далекогледство, начална старческа
катаракта и първична глаукома. Те обаче макар да са способствали за
неблагоприятното развитие в здравословното състояние на пострадалата, не са в
причинна връзка с процесното увреждане на ретината, а въздействието им не би се
проявило с такава тежест, ако ищцата не беше претърпяла процесния инцидент.
Отново в контекста на възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи и
че действително съобразно експертизата при разкъсването на ретината, както и
при лазерната терапия за залепването й не се чувства болка. Въпреки това в
резултат от увреждането ищцата е понесла и продължава да понася неудобства в
ежедневното си обслужване – трябва да съобразява движенията си и да спазва
режим заради лазерната терапия като освен това е ограничила четенето и гледането
на телевизия.
В тази връзка настоящият състав приема, че получените от ищцата увреждания
са оставали сравнително трайни последици върху здравословното й състояние,
които освен това не подлежат на възстановяване, дори чрез допълнително лечение,
но същевременно налагат такова, за да се избегне влошаване на зрението. Не на
последно място следва да се отчете и обстоятелството, че засегнато от
получената травма е именно зрението на ищцата, което обстоятелство само по себе
си е достатъчно да доведе до сериозни затруднения за нея в ежедневните й
дейности, както и да се отрази негативно на емоционалното й състояние, което и
се установява от доказателствата по делото.
При преценката с оглед критерия за
справедливост не могат да се пренебрегнат и показанията на разпитаните по
делото свидетели. Последните еднозначно и категорично потвърждават твърденията в
исковата молба, че процесният инцидент е оказал негативно влияние върху социалния
живот, а в тази връзка и върху емоционалното състояние на ищцата. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно показанията и на двете свидетелки ищцата е имала
синина на лицето, която се е разнесла за около месец след инцидента, но в този
период силно е загрозявала външния й вид. Освен това двете свидетелки посочват
и че на И. се е наложило да промени начина си на живот като сериозно ограничи
четенето и гледането на телевизия. Посочват също, че към настоящия момента
същата продължава да изпитва затруднения и да се чувства несигурна и притеснена
заради влошеното си зрение. Като взе предвид и възрастта на ищцата въззивният
съд намира, че тези последици неминуемо влияят на общуването й с други хора
като в крайна сметка я принуждават да търпи ограничения в ежедневието си.
С оглед
гореизложеното и при анализ на мотивите на първостепенният съд, настоящият
състав намира, че същият е съобразил в пълнота всички релевантни по делото
факти относно здравословното, социалното и емоционалното състояние на ищцата
във връзка с процесния инцидент, като е определил един справедлив и адекватен размер
на обезщетението за неимуществени вреди. Същият е съобразен с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД като са взети предвид конкретните специфични за настоящия случай
обстоятелства, поради което и въззивният съд не намира основания за намаляване
на присъдения с обжалваното решение размер от 10 000 лева. Правилен е и изводът
на районния съд относно началната дата на присъждане на обезщетението за
забава, а именно датата на увреждането, т.е. когато ищцата е претърпяла
процесния инцидент – 25.08.2016 г.
По гореизложените
съображения въззивната жалба е изцяло неоснователна, а първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
По исканията за разноски на страните:
С оглед
изхода на делото пред въззивния съд искането за разноски на жалбоподателя община
Перник е неоснователно.
Въззиваемата
страна Л.И. претендира разноски в размер на 850 лева – адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред въззивния съд, чието действително заплащане
се доказва от представен по делото договор за правна защита и съдействие. По
тези съображения и така претендираните разноски следва да бъдат присъдени на
въззиваемата в пълен размер.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 461/27.03.2019 г., постановено по гр.д. № 6167/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК
Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.И., с ЕГН: **********, с адрес ***
сумата от 850 лева, представляваща разноски – адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.