Р Е Ш Е Н И
Е № 829
07.08.2020г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХVІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на
девети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 3831 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД със седалище гр. София твърди в
депозираната пред Сливенски районен съд искова молба, че между него и А.А.С. ***
е бил сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги- с № CREX – 14844030.
Наред с това мъжа се съгласил освен усвоения кредит, да
му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard и на 09.10.2017г. активирал
предоставената му от дружеството кредитна карта – с № CARD 15203540, с максимален кредитен лимит 4 000лв., като това е револвиращ
потребителски кредит, който се усвоява посредством различни транзакции, като
теглене в брой от банкомати; плащания чрез терминални устройства. Върху
усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване, а кредитополучателя
трябвало да заплаща минимална месечна погасителна вноска, която е променлива
величава и зависи от усвоената сума, до пълното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на 01.02.2018г. ответника преустановил редовното
обслужване на кредитната карта, от когато датира последното му плащане по нея.
При това положение кредитора блокирал ползването й и въпреки многократно
оправяните му покани, С. продължил да не изпълнява задълженията си, които
включвали главница по револвиращ кредит, в размер 3 844.60лв.; договорна
възнаградителна лихва в размер 695.69лв. за периода 01.02.2018г.-06.07.2018г. и
обезщетение за забава в размер на 202.65лв. за времето от 06.07.2018г. до
11.01.2019г. По тази причина дружеството се обърнало за съдействие към съда и в
заповедно производство, развило се в ч.гр.д.№ 359/2019г. Сливенски районен съд
му издал заповед за изпълнение. На основание чл.415 ал.2 от ГПК дружеството
предявява и иск съда с решение да установи съществуването на тези парични
вземания, като главницата се търси ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Дружеството претендира разноски- както направените в заповедното
производство- заплатената държавна такса за образуването му /94.86лв./, така и
сторените от него в исковия процес- в същия размер. Търси и юрисконсултско
възнаграждение- 50лв. за първото производство и 100- за второто. Ответникът не
депозира писмен отговор. Яви се обаче на проведеното открито съдебно заседание
и направи изявление, че е преустановил плащанията поради липсата на парични
средства. Изрази обаче желание да погасява задълженията си на месечни вноски.
Ищцовото дружество не изпрати представител в заседанието, но пък чрез писмено
становище от такъв поддържа исковете.
След като обсъди събраните по делото
доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, съда приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 29.01.2019г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД със седалище гр. София е
депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл. 410 от ГПК и му е издадена, в производство по ч.гр.д.№
359/2019год., заповед № 249/ 30.01.2019г., с която се разпорежда на А.С. да му
заплати следните суми: 3 844.60лв.- главница, дължима по договор за револвиращ
потребителски кредит от 09.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от
29.01.2017г. и до окончателното й изплащане; 695.69лв.- възнаградителна лихва
за периода от 01.02.2018г. до 06.07.2018г.; 202.65лв. -мораторна лихва за
периода от 06.07.2018г. до 11.01.2019г., както и разноски за заповедното
производство 94.86лв.
Изпълнителен лист обаче не е издаден, защото от ответника не е бил намерен
от съда, за да му бъде връчена заповедта. При това положение съда е дал
указания на търговското дружество, че за да запази правата си по тези парични
вземания, трябва да предяви установителни искове за тях.
От документа, представляващ листи №№ 6-11вкл. и 32 от материалите по настоящото дело съда установява, че на
12.05.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на реворвиращ
потребителски кредит и издаване и използване на кредитна карта, № CREX-14844030. Видно от първата му страница, на мъжа е отпуснат потребителски
кредит за закупуване на конкретна стока- смартфон, на стойност 398лв. при
лихвен процент 37.04лв. и годишен процент на разходите 44.03. Предвидено е
кредитополучателя да погаси задължението си на девет вноски, всяка от 56.40лв.,
като по този начин общото задължение възлязло на 502.60лв.
С. е усвоил сумата, като е закупил вещта на същия ден, видно от служебния
бон, издаден от магазин Технополис.
Тези обстоятелства не са толкова важни, тъй като не за тези суми и не на
това основание ищеца търси вземания от ответника. Така, е защото процесните
задължения на С. произтичат от револвиращ кредит, за който БНП Париба ... твърди,
че мъжа е поискал със сключването на цитирания по-горе договор. Съдът приема
поемането на това задължение и ползването на кредита, чийто лимит е 4 000лв.,
за доказан факт, предвид представените от ищеца договор, обсъден по-горе, както
и т.н. Приложение, представляващо листи 35 и 36 от материалите по делото, а и поради
процесуалното поведение на ответника, който се яви в съдебно заседание и
направи изявление, в което макар да не употреби изричните изрази признание на
иска, по същество следва да се цени като такова- С. заяви, че е преустановил
плащанията поради липата на средства, но е съгласен и има желание да погаси
задълженията си, предмет на делото, с периодични плащания- месечни по 200лв.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни
искове /три/ за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е
издадена в заповедно производство и на осн.чл.410 от ГПК заповед за изпълнение.
Против последната не е депозирано
възражение от ответника в заповедното производство, ответник и в настоящия
исков процес, но тъй като той не е открит от съда, за да му бъде връчена тя, не
е издаден и изпълнителен лист, а съда му е дал указания , че трябва да установи
съществуването на вземанията си в исков процес, ако желае да запази правата си
по тях. Това е мотивирало „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище гр.
София, в законоустановения едномесечен срок, да предяви установителни искове по
чл.415, ал.1 ГПК. Те са допустими, подведомствени са на съдилищата на
Република България и са подсъдни на
Районен съд- Сливен по правилата на родовата и на местната подсъдност.
Следва да се приеме, че исковете са
основателни, защото този извод се налага от събраните в хода на делото доказателства
и процесуалното поведение на ответника, защото:
Безспорно се установи, че на 12.05.2017г.
е бил сключен договор за потребителски паричен кредит между „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД и Атгон А.С.. По-важно е обаче, че заедно с това страните
са се договорили и дружеството да предостави на мъжа револвиращ кредит и карта
за използването му, с кредитен лимит 4 000лв. И макар ищеца да не ангажира
всички необходими доказателства, за да проведе пълно главно доказване, все пак
съда приема, че главния иск, а и останалите два, са доказани и поради това-
основателни и причината за това е главно в процесуалното поведение на
ответника. На първо място- поне като хронология, е липсата на възражение от
ответника в заповедното производство- ответник и в настоящия исков процес,
против издадената заповед за изпълнение. Това ако не юридически, поне
фактически, означава липса на оспорване от ответника, че дължи.
На второ място- ответника не депозира
и писмен отговор в исковия процес, което също е равнозначно на липса на
оспорване.
На трето- че от ищеца все пак бяха
ангажирани писмени доказателствени средства, от които може да се приеме, че
страните са били в договорни отношения. Тази неувереност се превръща в стабилен
извод на съда в резултат на процесуалното поведение на ответника- той не само
не оспори задълженията си; не само не направи възражения против наведените от
ищеца обстоятелства, на които послединя ги основава, но и ги призна. Поради
това съда ще уважи исковете.
Трябва да се коментира, че заповедния
съд е допуснал грешка при индивидуализиране в издадената то него заповед за
изпълнение на договора, от който произтичат задълженията- посочил е, че
договора е за револвиращ кредит от 09.10.2017г. Всъщност, договора е от 12.05.2017г., а на 09.10.2017г., по твърдение на ищцовото
дружество, ответника е активирал картата, чрез която е ползвал револвиращия
кредит.
Процесуалното поведение обаче означава
също, че съда трябва да даде вяра и на друго изявление на ответника- че не е в
състояние да плаща повече от 200лв. месечно. Ето защо съда ще разсрочи
задължението му.
Изложеното по-горе означава, че на БНП
ПАРИБА ... се следват направените от него разноски, а и юрисконсултско
възнаграждение- защото е юридическо лице и е представляван от юрисконсулт, в
пълен размер.
Разноските на дружеството в заповедното
производство са толкова, колкото са посочени в заповедта за изпълнение /94.86лв./и
ще му бъдат присъдени. Съдът обаче няма да му присъди юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, защото такова не фигурира в
заповедта за изпълнение.
В исковия процес му се следват
разноски- чл.78 ал.1 от ГПК, а техния размер се формира от заплатена държавна
такса за образуване на делото /размера й е 158.92лв.; внесената от ищеца сума
за депозит за вещо лице съда не включва в сторените то него разноски, тъй като
тя остана неизползвана/. Следва се и юрисконсултско възнаграждение, което може
да е в искания размер- 100лв.
При горните разсъждения общото
задължение на ответника е 5 096.72лв. /3 844.60лв.+695.69лв.+202.65лв.+ 94.88лв.
+158.92лв.+ 100лв.
Ръководен от изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.422 ал.1 и
чл.415 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.С. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
ЕАД със седалище гр. София и адрес на управление на дейността- гр. София, ж.к.
”Младост” 4, „Бизнес парк София”, сграда №14, с ЕИК ********* сумите, за които на последното е
издадена в производството по ч.гр.д.№ 359/ 2019г. на Сл.РС заповед за
изпълнение №249/ 30.01.2019г.
ОСЪЖДА А.А.С. с ЕГН: **********
да
заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД с ЕИК
130697606направените от дружеството разноски в заповедното производство-
ч.гр.д.№ 359/2019г. на СлРС - 94.86лв.
/ деветдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА А.А.С. с ЕГН: **********
да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД с ЕИК 130697606направените от дружеството
разноски в исковия процес- гр.д.№ 3831/2019г. СлРС- 158.92лв. /сто петдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА А.А.С. с ЕГН: **********
да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС”ЕАД с ЕИК ********* на осн.чл.78
ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за исковия процес, развил се в
настоящото гр.д.№ 3831/2019г.- 100лв.
/сто лева/.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД с
ЕИК ********* да бъде осъден А.А.С. с ЕГН: ********** да му заплати юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство/50лв./.
На
основание чл.241 ал.1 от ГПК РАЗСРОЧВА
задължението на А.А.С. с ЕГН: **********, което е в общ размер 5 096.72лв.
/пет хиляди деветдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/, на 25 /двадесет и пет/ вноски, всяка от
200лв./двеста лева/, платима до 20-то число на месеца, за който се дължи и
последна, двадесет и шеста вноска, в размер 48.36лв./четиридесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: