Решение по дело №612/2020 на Окръжен съд - Ямбол

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№260076/7.10.2021г.                                                               07.10.2021г.                                гр.Ямбол

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                         гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 16.09.2021година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр. дело №612 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на С.А.П. ***, малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител А.К.П. ***, представляван от адв.Л.Г. от АК-П,, с която против ЗАД"ОЗК-Застраховане" гр.София е предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата  90 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.  

Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП от 04.10.2018г., настъпило  около 13:30ч. в светлата част на денонощието в гр.*** на ул."***непосредствено преди кръстовището с улица ***. Произшествието било причинено от лек автомобил "Ауди А4" с peг. № У 1404 АХ, управляван от водача Г.И.В., който се е движел с превишена скорост и в нарушение на чл.119 от ЗДвП, вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение на автомобила с условията на намалена видимост, ограничена от автобус на място, както и поради несъобразяване с обстоятелството, че наближава пешеходна пътека, отнемайки предимството на пресичащия пешеходната пътека ищец - малолетно дете. С влязла в сила присъда на Ямболски районен съд, постановена по н.о.х.д. №1179/2019г. виновният водач на лекия автомобил "Ауди А4" с per. № У1404 АХ бил признат за виновен за ПТП от 04.10.2018г.

Ищецът поддържа, че в резултат на ПТП е получил тежка автомобилна травма, изразила се в контузия на десния крак с клинични и рентгенологични данни за открито счупване на двете кости - малък и голям пищял в областта на долна трета, както и контузия на дясната ръка в областта на лакътната става без клинични данни за счупване на някоя от костите, участващи в изграждането на ставата. Първоначално бил приет в много тежко състояние в болнично заведение, като му е била извършена оперативна интервенция на увредения долен крайник с цел по-точно алиниране и имобилизиране на костните фрагменти, което да гарантира по-бързото им и пълноценно възстановяване с използване на метална остеосинтезна техника, с планирана повторна операция за изваждане на металните остеосинтезиращи материали, извършена на на 22.07.2019г. Твърди се, че през целия период от увреждането до втората операция, пострадалото дете е било с тежки социално - битови ограничения, не е имало възможност да се самообслужва и е било зависимо изцяло от грижите на своите родители; че детето е изпитвало силни болки и страдания, било е на постелен режим дълъг период от време, ползвало е помощни средства за придвижване и чужда помощ. Наред с продължителните интензивни болки и страдания от тежкото открито счупване и двете операции, кракът на детето бил видимо деформиран и е силно намалена двигателната му активност, която не се е възстановила дори и към настоящия момент в състоянието отпреди ПТП, като е налице и мускулна слабост. Детето получило силно пост-травматично стресово разстройство, което е допълнителна тежка последица и самостоятелно увреждане в емоционалната му сфера, което му създава значителен дискомфорт. Лечението продължавало и понастоящем и не е налице пълно възстановяване.

Ищецът твърди, че увредилият го автомобил е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника ЗАД"ОЗК-Застраховане" АД, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените му от ПТП неимуществени вреди. Сочи, че е предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя, но същият предложил минимално обезщетение - крайно занижено и несъответстващо с характера и тежестта на уврежданията и продължителността им, с което ищецът не се съгласил. Поради това моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществените вреди от ПТП в размер на исковата сума от 90 000лв., ведно със законната лихва от 13.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.  

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и размер за разликата над сумата 10000лв. Оспорил е механизма на ПТП, като е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, поддържайки, че същият е извършил нарушение на правилата, установени в ЗДвП - внезапно е пресичал натовареното пътно платно, без да се огледа и да съобрази поведението си с другите участници в движението. В тази ситуация от една страна за водача на МПС била налице ниска видимост към тичащото дете, което е било закрито от преминаващ автобус, а от друга - видимостта на водача на МПС е била ограничена от растителността по тротоара. Според ответника, ищецът не се е огледал преди и докато е пресичал платното за движение и ако е ходел по пешеходната пътека, вместо да тича, процесното събитие не би настъпило. Навежда още, че поради липсата на адекватен родителски контрол и елементарна грижа е допуснато да пострада невръстно дете. Ответникът е оспорил също твърденията на ищеца, че в резултат на ПТП за него са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания и че търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендирания размер на застрахователно обезщетение от 90 000лв., за който размер сочи, че е неоснователно завишен и прекомерен, в противоречие с принципа за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД Ответникът е оспорил и претенцията за лихви и началния момент на дължимост на лихвата, тъй като застрахователят счита, че не е изпаднал в забава и не дължи лихва върху претенцията, както и че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна. Заявява и претенция за разноските в производството.

В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца - адв. Г., който претендира в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал. 2 ЗА. Представя и писмена защита с посочена актуална съдебна практика, за която счита, че е по аналогични случаи.

Ответникът - застраховател изпраща процесуален представител в първото по делото о.с.з., който поддържа отговора на исковата молба.

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица от 18.10.2018г. на МВР, Пътна Полиция-Ямбол, че на 04.10.2018г. в гр.***, на ул.*, непосредствено преди кръстовището с ул. *** е настъпило ПТП с участието на лек автомобил Ауди А4 с peг. №У 1404 АХ, управляван от водача Г.И.В. и С.А.П., който е пострадалия от ПТП, за което е било образувано ДП №622/2018г. по описа на РУ на МВР-Ямбол.

По делото са представени материалите по досъдебното производство, които съдът не обсъжда, тъй като с Определение №195/17.12.2019г. на ЯРС по НОХД №1179/2019г. е одобрено споразумение, с което Г.И.В. е признат за виновен в това, че на 04.10.2018г. около 13:30 ч. в гр. ***, по ул.***“, непосредствено преди кръстовището с ул.*** при управление на МПС - л.а. „Ауди А4“ с рег. №У 1404 АХ е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, чл. 117 от ЗДвП и чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като при движение със скорост над нормативно установената, не е пропуснал стъпилия на пешеходната пътека пешеходец С.А.П. ***, на 10 години, като не е намалил скоростта и не е спрял автомобила, който управлява, в резултат на което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на П., изразяваща се в открито счупване на двата пищяла на подбедрицата на десния крак, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.„А“, вр. ал.1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал.1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК на подсъдимия В. е наложено наказание от шест месеца месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и същият на основание чл. 343г, вр. чл.37, ал. 1 т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

От приетото по делото заключение на вещото лице инж.М., извършило назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и образуваното ДП№622/2018г. на РУ на МВР-Ямбол, се установява, че при пътно-транспортното произшествие от 04.10.2018г., след като е стъпил на платното за движение, пострадалият се е движил по очертаната пешеходна пътека, косо надясно, спрямо посоката си на движение. Към момента на инициалния контакт с автомобила, пешеходецът е бил разположен в очертанията на пешеходната пътека, на около 0,4 метра южно от северния край на пътеката. Според експерта скоростта на движение на пешеходеца по платното за движение е била 12,5 км/ч, което вещото лице е определило като „бързо бягане“ за възрастовата група на пострадалия, като последният се е движил без придружител. Даденото от вещото лице заключение е, че преди и към момента на сблъсъка автомобилът се е движил със скорост от 82 км/ч, а пострадалият ищец е имал ограничаване на видимостта си в посока надясно, поради наличието на преминаващия автобус, като е имал обективна възможност да възприеме наличието на л.а. Ауди, когато е навлязъл около 4,2 метра по пешеходната пътека. Според вещото лице водачът на автомобила също е имал частично ограничаване на видимостта си в посока лявата част на пешеходната пътека и на практика е имал обективна възможност да възприеме пешеходец, пресичащ платното за движение, едва когато последният е изминал около 4,2 метра по пътеката, а автомобилът в този момент е отстоял на около 30 метра от мястото на удара. Установено е от вещото лице, че на местопроизшествието не са констатирани спирачни следи, което е обосновало извод, че водачът не е приложил аварийно спирачно действие в отговор на създалата се аварийна ситуация, а произшествието е могло да бъде избегнато, ако автомобилът (при конкретно създадените обстоятелства) е осъществявал движение със скорост до 50 км/ч., колкото е разрешената скорост в населено място. В заключението се сочи, че основен дял за настъпване на произшествието има водача на л.а. Ауди, изразяващ се в движение със скорост над допустимата за населено място, при която постъпателната скорост на автомобила и скоростта, с която пешеходецът е пресичал, са поставили в невъзможност водачът да осъществи адекватна спасителна маневра. Вещото лице е дало заключение, че ако пешеходецът е осъществявал пресичане със спокоен ход, сблъсък не би настъпил, тъй като пешеходецът би достигнал мястото на сблъсък 4 секунди след като вече автомобилът е преминал от там, но от инженерно техническа гледна точка пешеходецът е осъществявал правомерно пресичане на платното за движение, преминавайки по пешеходната пътека.

Разпитан в качеството на свидетел, водачът на МПС „ Ауди А4“ с peг. № У1404 АХ - Г.В. е дал показания, според които сблъсъкът с пешеходеца - ищеца е настъпил на пешеходната пътека, която била много изтрита. Поддържал е, че не видял детето, което е било зад автобуса и е изскочило внезапно, а след като е разбрал, че е ударил нещо  спрял веднага, направил обратен завой и се обадил на тел. 112.

Установено е по делото от представените по делото писмени доказателства - медицински документи за болничното лечение на ищеца и други извършени му медицински прегледи, както и от заключението на вещото лице-ортопед д-р А.И., извършило назначената съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на настъпилото произшествие от 04.10.2018г. на ищеца са били нанесени две травми - на десен лакът и на дясна подбедрица, като в резултат на удара е настъпило счупване на малък и голям пищял на ниво средно-долна трета на подбедрицата, с пробиване и разкъсване 6-7 см. на меки тъкани и кожа по вътрешната страна на подбедрицата от острите ръбове на фрактурната тибия – изхвръкнала извън раната. Вещото лице д.рИванов е установило, че след ПТП-то на 04.10.2018г. ищецът е бил приет за болнично лечение, спрямо него същия ден са били предприети оперативни процедури - извършена е била оперативна намеса след последователна дезинфекция и саниращи дейности на откритата фрактура; под анестезия са стабилизирани фрактурите с К-игли и заключваща плака; извършвани са промивки, дренажи и обработка на мекотъканните рани и пострадалият е бил изписан от болницата на 12.10.2018г. с подобрение. Ищецът е бил рехабилитиран в лечебното заведение и у дома и 8 месеца след операцията, при наличие на пълно костно срастване на фрактурите и спокоен мекотъканен статус, отново е бил хоспитализиран на 22.07.2018г. като му е била извършена екстракция на металните импланти на 23.07.2018г., поради изчерпаният им ефект и изписан с подобрение на 25.07.2019г. Според вещото лице, получените травми на десен лакът и дясна подбедрица отговарят на механизъм на удар от автомобил по външната страна на дясна подбедрица и десен лакът. Даденото заключение е, че по естеството си травмата на лакътя е повърхностна травма, без опасност за живота, с временен дискомфорт и болка в ставата, отзвучаващи за 5-7 дни. Относно травматичната генеза на откритите фрактури на двете кости на дясна подбедрица ведно с разкъсаните от тях меки тъкани, вещото лице е посочило, че по своето медицинско естество покриват медико-биологичният характеризиращ признак на трайно затрудняване в движенията на десния долен крайник на тялото (с нарушение на анатомичната цялост на меки тъкани - рана с размер 7-10 см., както и на тибията и фибулата на десния крак) и обуславят временно нарушаване на здравето, неопасно за живота на пострадалото дете С.П.,с предпоставки за психотичен стрес и душевно разстройство в последствие. Според експерта най-силни и интензивни са били болките за детето непосредствено след травмата и първите 4-5 дни от операцията, постепенно с раздвижването в леглото, сядане и промяна на позицията болките са намалели, детето е било по-кантактно. Вещото лице е  установило, че лечението на ищеца С. е проведено от началото до края при абсолютно спазване на медицинските стандарти за лечение на травматично болни и при него лечебният и възстановителен процес са се развили по най-добрия начин. При извършения медицински преглед на 19.05.2021г. експертът констатирал, че физическите последици при ищеца вече са преодоляни напълно - налице е пълно първично срастване на двете тръбни кости на подбедрицата; зараснала кожа в областта на раната и оперативния достъп, като е налице минимална подутина на подкожието под раната от 0,5см., което е последица от нарушено кръвоснабдяване от счупването; обемът на движението в глезенните и коленните стави на двата крака е еднакъв и на детето не предстоят повече операции, тъй като е настъпило пълно възстановяване както отпреди ПТП-то.

Със заключението на вещото лице-психиатър д-р Л.Д., извършило съдебно-психиатричната експертиза, по делото е установено, че ищецът  С.П. е преживял остра стресова реакция с последвало посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице, налице е непосредствена и ясно изразена по време връзка между влиянието на стресора - в случая ПТП и началото на симптомите и състоянието, довели до боледуването на ищеца. Даденото от експерта заключение е, че инцидентът безспорно е оставил дълбок и травмиращ отпечатък върху психиката на детето - то продължава да преживява случилото се, изпитва страх, паника и  се бои свободно да се движи и да преминава пътното платно, като прогнозата в случая е, че тези преживявания вероятно ще се запазят и в зряла възраст. Вещото лице не е установило наличие на психоорганичен синдром, какъвто се наблюдава при органично увреждане на главния мозък, при съдови заболявания и при атрофични промени в мозъка, причинени от лезии в централната нервна система, травматични мозъчни наранявания, енцефалит и др. Но според експертът-психиатър, ищецът боледува от посттравматично стресово разстройство, което е психиатрично заболяване, симптоматиката при ищеца продължава да персистира и предвид крехката възраст на детето и дълбоко залегналите травмиращи изживявания, инцидентът е оставил дълбоки травмиращ отпечатък за цял живот.

Във връзка с установяване размера на неимуществените вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. П. П.- майка на ищеца. Същата е дала показания, според които след ПТП ищецът е бил приет в болница за операция, след която е бил в реанимация за 24 часа и общ престой в болницата от две седмици. През тези две седмици С. не можел въобще да става от леглото и свидетелката изцяло го обгрижвала, ищецът се оплаквал от силни болки, бил разстроен и плачел. След изписването му от болничоно заведение бил с гипсова лонгета и в началото родителите му го носели на ръце, включително до тоалетната, а навън го поставяли в количка. Според показанията на св.П., към момента детето й е физически възстановено, но се страхувало да излезе само на улицата и без придружител не излизало никъде, като родителите му продължавали да го водят на училище; С.  станал затворен, често плачел и все още не бил преодолял страха от това да не му се случи нещо лошо.

Не е спорно между страните и този факт е установен от представената застрахователна полица от 26.04.2018г. и посредством справка в "Гаранционен фонд", че между ответника "ОЗК-Застраховане"АД и собственика на "Ауди А4" с peг. № У 1404 АХ, е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователната полица, валидна към датата на процесното ПТП от 04.10.2018г., по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица.

На 09.03.2020г. ответникът-застраховател е получил извънсъдебната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение от процесното ПТП в размер на 150 000лв. за неимуществените вреди и обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение и рехабилитация на пострадалото дете, както и разходи за полагане на чужди грижи и придружители. Застрахователят е изискал допълнително доказателства от ищеца по образуваната щета, а с писмо с изх. № 99-4331/16.06.2020г. е предложил сключване на извънсъдебно споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, като няма спор, че ищецът  не се е съгласил с размера на това обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е прекият иск по чл.432 КЗ на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач; претърпените неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

В случая ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя - ответника,  като застрахователят в тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ, който е изтекъл преди образуване на делото, както и след изтичането му, не е платил застрахователно обезщетение. След изтичането на тримесечния срок е предложил изплащане на обезщетение от 10 000лв, с което ищецът не се е съгласил. При тези установени факти, предявения иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране  отговорността на ответника - застраховател. По делото е установен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От одобреното от наказателния съд споразумение, заключението на съдебната автотехническа експертиза, заключенията на двете съдебно-медицински експертизи и показанията на разпитаните свидетели В. и П., е установено противоправното деяние на водача Г.В., причинил ПТП и причинната връзка между произшествието и травматичните и психиатрични увреждания на ищеца. По силата на чл.383 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. С оглед на това и съобразно чл.300 ГПК, то е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което в случая за настъпването на увреждането, неговото авторство и противоправност, настоящият състав е обвързан от споразумението, което е одобрено от наказателния съд. Със споразумението, одобрено по НОХД №1179/2019г. по описа на ЯРС е установено виновното и противоправно деяние на водача Г.В., който на процесната дата 04.10.2018 г., при управление на л.а. "Ауди А4" с peг. № У1404 АХ, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 21, ал. 1; чл. 116; чл. 117; чл. 119, ал. 1  от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на ППС е превишил скоростта от 50км/ч в населено място, не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците и при приближаване на пешеходната пътека не е намалил скоростта и не е спрял управляваното от него МПС, за да пропусне преминаващия по пешеходната пътека С.П., в резултат на което е предизвикал ПТП и е причинил на ищеца С.П. по непредпазливост средна телесна повреда, изразила се в открито счупване на двата пищяла на подбедрицата на десния крак, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. Механизмът на ПТП е установен със заключението на вещото лице инж.М., извършило авто-техническата експертиза по делото, което заключение съдът възприема и кредитира изцяло. Установено е с експертното заключение, че ПТП е настъпило в очертанията на пешеходна пътека, по която ищецът като пешеходец е преминавал , осъществявайки правомерно пресичане на платното за движение. Ответникът не е установил ищецът да е допринесъл за настъпването на ПТП,поради което възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно и следва да се отхвърли. От заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, както и от одобреното от наказателния съд споразумение по чл.383 НПК се установи, че към момента на настъпване на ПТП ищецът вече е бил на пешеходната пътека, пресичал е платното за движение именно на пешеходна пътека, което е в пълно съответствие с правилото на чл.113, ал.1 от ЗДвП и липсва основание на него като пешеходец да се вмени задължение да ходи вместо да тича по пешеходната пътека. Изчислената от вещото лице скорост на движение на ищеца, определена като "бързо бягане" не дава основание да се приеме, че поведението на ищеца е в нарушение на забраните по чл.114,т.1 и т.2 ЗдвП, тъй като не е установено с този ход ищецът да е осъществил внезапно навлизане на платното за движение, нито  пресичането на платното за движение да е при ограничена видимост, напротив, с посочената скорост е изпълнено изискването на чл.113, ал.1, т.2 ЗДвП към пешеходците  да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане. Няма изискване в закона децата-пешеходци да бъдат придружавани от родители, които да осъществяват родителски контрол. В този смисъл не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Виновно и противоправно е единствено поведението на водача на автомобила " Ауди А4", който е причинил ПТП в нарушение на задълженията му по чл. 21, ал. 1, чл.116 и чл.119 от ЗДвП да управлява автомобила с разрешената от закона скорост в населено място от 50км/ч, да намали скоростта или да спре управляваното от него МПС, за да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, към който е длъжен да е внимателен и предпазлив, особено когато пешеходецът е дете.

Установено е, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил "Ауди А4" с per. № У1404 АХ, е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност". По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно, предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден неговия размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, периода на търпените вредните последици. По делото е установено по безспорен начин от споразумението по чл.383 НПК и от съдебно-медицинската експертиза на вещото лице-ортопед, чието заключение съдът кредитира изцяло, че в резултат на увреждането ищецът е получил средна телесна повреда - травма на дясна подбедрица, изразила се в счупване на малък и голям пищял на подбедрицата, с пробиване и разкъсване на меки тъкани и кожа по вътрешната страна на подбедрицата с изфръкване на фрактурната тибия извън раната. Нанесените травми са две – на десен лакът и дясна подберица. Болките от повърхностната травма на лакътя са отзвучали за около 7дни. Болките от травмата на крака са били най-силни и интензивни в началото след увреждането, като вещото лице е установило, че до четвъртия месец от травмата е настъпило костно възстановяване, а след 8-9м. са премахнати металните тела и понастоящем ищецът е напълно възстановен, с  възстановена двигателната активност на крайника и не му предстоят други операции. Давайки вяра на показанията на св.П. съдът приема за установен факта, че след травмата на крака и операцията ищецът е бил обездвижен, на легло, без възможност сам да може да се обслужва, т.е. имал е нужда изцяло от чужда помощ, а в следващите месеци е имал помощ и при раздвижването, но и понастоящем същият изпитва страх и несигурност сам да се придвижва в ежедневието си. Кредитирайки заключението на вещото лице- психиатър, съдът приема, че в резултат на ПТП ищецът е заболял от посттравматично стресово разстройство - психиатрично заболяване, чиито симптоми - страх и паника за свободно самостоятелно придвижване  продължават да персистират и понастоящем,и вероятно ще се запазят и в зряла възраст.

С оглед изложеното, съдът намира, че за причинените на ищеца болки и страдания от нанесената средна телесна повреда - фрактурите на двете кости на десния крайник, за търпените от тази увреда болки, страдания и неудобства в период от няколко месеца - 9м. до пълното отзвучаване на същите, за болките в период от около 7 дни от повърхностната травма на лакътя, както и за причиненото психиатрично заболяване "посттравматично стресово разстройство" с наличните и понастоящем симптоми и неблагоприятна прогноза на заболяването за в бъдеще, при отчитане и ниската възраст на ищеца - на 10г. към датата на увреждането, същият е справедливо да бъде обезщетен със сумата от 50 000 лева. До този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи, а за разликата над този размер, до предявения размер от 90 000 лв., искът следва да се отхвърли. Посочената от адв.Г. съдебна практика за присъждани по-високи размери на обезщетения е неотносима към разглеждания случай, тъй като касае други като брой и вид увреждания и интензитет.

Върху присъденото на ищеца обезщетение същият има право и на законната лихва за забава. Настоящият съд възприема практиката на ВКС (Решение №128/ 04.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о., ТК), според която в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. В настоящия случай датата на предявяване на претенцията пред застрахователя е 09.03.2020г., но с исковата молба ищецът е поискал да му бъде присъдена законната лихва върху обезщетението от 13.03.2020г. до окончателното ѝ плащане, поради което и в съответствие с диспозитивното начало в процеса съдът следва да присъди законната лихва от посочената по-късна дата.

По разноските:

При този изход на делото ищецът има право на разноски съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК - съразмерно с уважената част от иска, но същият не е направил разноски по делото и такива не му се присъждат. Процесуалният представител на ищеца - адв.Г. е предоставил безплатна правна помощ при условията чл.38, ал.1,т.2 ЗА, за което е постигнато съгласие в сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 05.02.2020г., при което на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на сумата 1 797лв. (определено съразмерно с уважената част от иска и съобразно дължимия размер на възнаграждение с оглед цената на иска по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС).

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на сумата 383,78лв. (при общ размер на разноските от 863,60лв. за САТЕ, СМЕ и за свидетел), като в сумата на разноските не се включва адвокатско възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства за договорено и изплатено възнаграждение на адвокатското дружество, респ. на адвоката-пълномощик на застрахователя.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на иска в размер на 2 000лв и разноски в размер на 681 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                     Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК - Застраховане" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори - А. Л. и Р. Д., да заплати на С.А.П. ***, с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител А.К.П. ***, същия адрес, с ЕГН **********,  на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 50 000лв. (петдесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 04.10.2018г., причинено виновно от водача на застраховано при  "ОЗК-Застраховане"АД МПС - „Ауди А4" с peг. № У 1404 АХ по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 13.03.2020г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 50 000лв. до предявения размер от 90 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество "ОЗК-Застраховане" АД, с посочени данни за седалище, адрес на управление,ЕИК и представители, да заплати на адвокат Л.Г.Г. с адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 797лв.

ОСЪЖДА С.А.П. ***, с посочени данни за адрес и ЕГН, действащ чрез своя баща и законен представител А.К.П. ***, с посочени данни, да заплати на Застрахователно акционерно дружество "ОЗК-Застраховане" АД, с посочени данни за седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 383,78лв.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество "ОЗК-Застраховане" АД, с посочени данни за седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 2 000лв. И РАЗНОСКИ В РАЗМЕР на 681лв., както и 5лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: