М О Т И В И
към присъда №12/22.02.2017г.
по НОХД №344/2016 г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Окръжна прокуратура- гр. Силистра е
внесла обвинителен акт срещу С.А.А. ,
За това, че На 09.07.2016 г. на път
111-235, км.35+800 в посока с.Зафирово - с. Сокол, обл.
Силистра, при управление на МПС - лекотоварен автомобил марка и модел „SITROEN
JUMPU" с per. № СС 77 50 СВ е нарушил следните
правилата за движение:
-чл.
20, ал.1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват;
-чл.
20, ал.2, изр. „първо" от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, като е изгубил контрол върху управлението над
автомобила и като е управлявал с несъобразена скорост е допуснал ПТП,
вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на С. Й. З., ЕГН-**********,***,
починал на 25.07.2016 г.- престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „в", вр. с чл.342 ал.1
от НК.
На основание чл.76 от НПК съдът
конституира в качеството им на частни обвинители Н.С.Й. и С.С.Й.–
наследници на пострадалия починал Сашо Й. Здравков. Редовно призовани, същите
се явяват, явява се техния повереник адв. В.Ф. от АК
гр. Враца.
В хода на производството, със
съгласието на страните се приеха писмени доказателства – справка от ОД на МВР –
Сектор „Пътна полиция“ гр. Силистра за извършените нарушения в качеството на водач на МПС на
подсъдимия А..
Защитата на подсъдимия – адв. А. от САК направи искане, като доуточнява, че
подзащитният му желае производството по настоящото НОХД да протече по реда на
гл. 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Повереникът на
частните обвинители и представителя на обвинение изразиха изрично съгласие с
искането. Съдът определи редът за разглеждане на настоящото производство да
протече при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Направени са изявления на подсъдимия, че признава фактите
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти в съдебното производство. На подсъдимият А. са разяснени правата и е уведомен, че направените от него
самопризнания и събраните на досъдебното производство доказателства, които ги
подкрепят, ще се ползват при постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І
от НПК.
След
провеждане на съкратено съдебно следствие и след определение на съда, с което е
констатирано, че самопризнанията на подсъдимия и описаните факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, е даден ход на съдебните прeния.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита за доказано, че подсъдимият е
извършил престъпление по чл. 343, ал.1,
б. „в“, във вр.
с чл. 342, ал.1 НК. Иска се съдът да наложи наказание по вид „Лишаване от свобода”,
след съответната редукция по приложението на чл.58а от НК в размер от три години и се приложи разпоредбата на чл.66
от НК, като така редуцираното наказание бъде с отложено изпълнение за пет
години изпитателен срок. На основание чл.343г от НК, подсъдимият да бъде лишен
от правото да управлява МПС за срок от три години.
Повереникът на частните обвинители се присъединява към
становището на прокурора относно размерът на наказанието и приложението на
чл.343г от НК. Заявява, че при определяне на наказанието следва да се вземат
предвид приетите доказателства в съд. заседание. Счита, че определеното от съда
наказание следва да се изтърпи ефективно.
Защитникът на подсъдимия счита, че
подзащитният му е оказал пълно съдействие на разследването. Признал е фактите и
вината си по делото. Наказанието не следва да се определи при превес на
отегчаващите вината обстоятелства. Наложените наказания на подсъдимия като
водач на МПС нямат отношение към инкриминираното деяние и не го охарактеризират
като системен нарушител, поради което наложеното наказание следва да се изтърпи
условно.
В даденото му право на последна дума
подсъдимият заявява, че не желае да му се наложи ефективно изтърпяване на
наказанието.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна.
Свидетелят Венцислав Костадинов от с. Айдимир, обл.Силистра имал фирма с предмет на дейност отглеждане на
ягоди, кайсии и череши. Свидетелката
Н.С.Й. *** 2016г. започнала работа при
Костадинов. Последният й се явява работодател. На 08.07.2016г. св. Й. се
разбрала със св.К. на 09.07.2016г. да отиде да бере кайсии, заедно с баща си постр. С.З. и други работници. Масивът с кайсии се намирал
в с.Сокол, обл. Силистра. До там работниците били
транспортирани с автомобил марка „ Sitroen Jumpi“ с per. № СС 77 50 СВ,
собственост на Й. К.-брат на свид. В.К.
На 09.07.2016г. сутринта около
06:00часа св.Й., С.Й., както и подс. С.А. чакали на
автомивка, намираща се в кв. “Деленките“ на с.Айдимир да
дойде лекия автомобил и да ги вземе , за да отидат на кайсиевия масив в
с.Сокол. Колата се управлявала до този
момент от св. Даниела Ангелова/л.43-35 от ДП/. Пристигайки, веднага същата
заявила, че не желае да шофира до с. Сокол и тогава се качил да управлява
автомобила подс. С.А.. На предна дясна седалка до
него били седнали св. Д.А. и св.А.Ч./л.39-40 от ДП/, двете от гр.Силистра. Й.,
баща й С.З. и св.Т.Б. /л.41-42 от ДП/ били седнали отзад на две седалки, като
едната била двойна, на която се возели баща и дъщеря. Тази седалка била
разположена зад седалката на водача. Автомобилът имал и странична плъзгаща се
врата, която се намирала от дясната му страна . Св.Т.Б. била седнала на
единична седалка, която се намирала между шофьорската седалка и задната двойна
седалка. Св. Й. заявила, че задните две седалки не били трайно закрепени.
Причината за това им незастопоряване била, че в процес на беритба винаги махали
задните седалки, тъй като с процесния автомобил се превозвали щайги.
Пътувайки в посока за с. Сокол ,
водачът на автомобила спрял на бензиностанция, намираща се в с.“Зафиров“, като
помолил да напомпат предна дясна гума, тъй като леко била спаднала. Служителка
от бензиностанцията обяснила, че в момента не могла да им извърши тази услуга.
Тогава продължили да пътуват с автомобила , като стигайки до разклона на с.
Зафирово се отклонили в посока към с.Сокол. Според св. Й., която се страхувала
от висока скорост при управление на автомобила, по нейна преценка обв. А. управлявал автомобила
с висока скорост около 110км/ч.. Минавайки покрай
разклона на Зафирово, същият управлявал автомобила със скорост около 90км/ч.,
според твърденията на св. Й..
На един от завоите, а именно на десен
завой когато навлезли в завоя подс. С. А. управлявал
автомобила с висока скорост. Същата не посочва точната скорост, но гумите
издавали звук „свистене“. Както св. Й., така и останалите пътници възприели
изгубването на управлението над управлявания от него автомобил. От десния
банкет той преминал веднага в ляво през пътното платно и през канавка се
озовали в нива, която била с ожънато жито. Преди да спре окончателно движението
си автомобила се преобърнал няколко пъти в нивата. След спирането му св. Й.
затворила очи, и след като ги отворила веднага потърсила баща си, но той не бил
в автомобила. До нея била св. Т.Б., чийто крак бил затиснат от нейната единична
седалка на която стояла. Свидетелката А.Ч. се намирала до междинното стъкло
между шофьорското място и автомобила навътре, а св. Д.А. излизала в същият момент
от автомобила. Водачът, подс А. бил вече вън от
автомобила и обикалял около него. В последствие излезли и двете свидетелки Й. и
Б. навън през задната врата на автомобила, която подс.С.
отворил. С.Й. З. лежал на земята извън колата. Същият бил неподвижен, но на
зададения от дъщеря му въпрос как се чувства, той бил адекватен и я попитал
какво й има на нея?! Тя веднага се обадила на тел. 112, информирала за
станалото произшествие и описала къде се намира то. Пристигнала линейка, която
взела лицето С.З., дъщеря му св. Й. и св. А. Ч., които били откарани в спешен
център гр. Силистра. Другите участници в ПТП останали на нивата, като им било
казано, че ще пристигне втора линейка. В последствие те били откарани в спешен
център гр. Тутракан, а подс. С.А. бил откаран в МБАЛ
гр.Русе.
Свид. Георги Николов/л.45.1 от ДП/
заявил, че пристигайки на местопроизшествието установил водача на гореспоменатия
автомобил, а именно подс. А., както и ползвателят му
св. Костадинов. Поради недоброто състояние на водача, същият физически не могъл
да бъде изпробван от полицейския служител за употреба на алкохол, като бил
откаран с линейка в Спешен център гр.Силистра.
В последствие пострадалото лице С.З.
бил откаран спешно в МБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна, където на 25.07.2016г. починал.
От изготвената СМЕ/л.47-52 от ДП/ от
д-р Д. Г. Г. - съдебен лекар в МБАЛ „Св.Марина“ гр. Варна е видно, че в резултат на процесното
ПТП С.З. е получил следните увреждания:
1.Гръбначен стълб -счупване на
гръбначния стълб на ниво 12-ти гръден първи поясен
прешлен;
2. Гръдна травма - двустранни
счупвания на ребрата основно по две линии в дясно и три в ляво, масивни
контузии на белите дробове ; Всички описани по-горе травматични увреждания са
били получени по механизмите на действие на твърди тъпи предмети и съответстват
да са в резултат на удари и притискане с голяма сила, получаваща се в купето на
автомобил при описания механизъм на станалото ПТП;
3.Други по-леки травми по глава и
крайници.
Непосредствената причина за
настъпилата смърт е двустранната пневмония, развила се на база тежка контузия
на белите дробове, при гръдна травма с двустранни фрактури на ребра и гръбначен
стълб. В механизмите на смъртната генеза, освен остра дихателна, се включва и
обща полиорганна недостатъчност, развиваща се след травмената болест.
Между установените увреждания и
причината за смъртта е налице пряка причинно следствена връзка.
От изготвената тройна съдебно автотехническа експертиза/л.59-68 ДП/ е видно, че:
1. Автомобил марка „ Ситроен",
модел" Джъмпи" с per.
№ СС 77 50 СВ е бил технически неизправен, защото е бил оборудван с гуми с
различен размер на всяка една от осите, което влошава устойчивостта и
управляемостта;
2.Скоростта с която водачът на
автомобил марка „ Ситроен", модел" Джъмпи"
с per. № СС 77 50 СВ, а именно подс.
А. управлявал в района на произшествието
и непосредствено преди него била около и над 88,2км./ч.
3.Поради действията на подс. А. с управлението на автомобила, той изгубил контрол
върху него и го е насочил надясно, а след това наляво. Поради тези негови
действия автомобила е нарушил устойчивото си движение, напуснал платното в ляво
по посоката си на движение , в следствие на което се преобърнал в терена край
пътя;
4.Произшествието е било
предотвратимо, ако водачът е управлявал технически изправно МПС и то по начин,
че да запазва устойчивото му движение за да не излезе от платното.
Описаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимият, показанията на свидетелите, свидетелство
за съдимост, декларация , експертизи, протокол за оглед, фотоалбум,
характеристика, удостоверение за наследници, съобщение за смърт,
застрахователни документи, метеорологична справка, медицинска документация, документация за трудово правоотношение и трудова злополука.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимият по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на
проведеното ДП № 144/2016г. по описа
на РУМВР - Тутракан.
Гореописаните доказателства, обсъдени
в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и
вината на подсъдимият С.А.А..
Предвид събраните по делото доказателства
категорично се установява, че подсъдимият А. е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
С деянието си подсъдимият А. на 09.07.2016 г. на път III-235, км.35+800 в
посока с.Зафирово - с. Сокол, обл. Силистра, при
управление на МПС - лекотоварен автомобил марка и модел „SITROEN JUMPU" с per. № СС 77 50 СВ е нарушил следните правилата за
движение:
-чл. 20, an.
1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват;
-чл. 20, ал.2, изр. „първо" от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като е изгубил контрол
върху управлението над автомобила и като е управлявал с несъобразена скорост е
допуснал ПТП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на С.Й.
З. починал на 25.07.2016г.
Тъй като извършеното престъпление е
формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене от
него с различни лостове за управление на МПС, в резултат на което, са приведени
в движение механизмите му. Подсъдимият е управлявал моторно превозно средство
по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Момента, в който е следвало водача А.
да предприеме мерки по безопасност на движението, които се изразяват в
намаляване на скоростта /макар същата да е била в рамките на допустимото/ и
спиране е още преди възприемането, предвид особеностите на релефа, на процесния
завой. Водачите на МПС са длъжни незабавно да предприемат мерки за намаляване
на скоростта или за спиране. Със самото си поведение се е поставил в
невъзможност да изпълнят задълженията си по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. В
конкретния случай ПТП е настъпила именно поради непредвиждането на развитието
на пътната ситуация , която накрая е поставила водача в обективна невъзможност
да избегне ПТП, а имало време и възможност да бъдат взети мерки за избягване на
произшествието. В такава пътна обстановка подс. А.
управлявал лекия автомобил с допустимата скорост от 88,2 км/ч, която в случая,
макар и разрешена за конкретен пътен участък, се оказала несъобразена с
конкретните пътни условия. А. е пренебрегнал законовото задължение, подценил
пътната обстановка и не предприел действия за намаляване скоростта на движение,
позволяваща му да спре пред всяко видимо препятствие на пътя. Нарушавайки
правилото за движение по пътищата, въведено с чл. 20 от ЗДвП, водачът сам се е
поставил в невъзможност да предотврати ПТП. Действията на подс.А.
не са защитени от предвидените в правото предпоставки, които изключват вината
на дееца. Поведението на А. на пътя не представлява случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК. Изброените неблагоприятни фактори предпоставяли
необходимост от управление на превозното средство с по-ниска скорост от
действително избраната.
Становището
на вещите лица по АТЕ, че произшествието е било предотвратимо, ако водачът е
управлявал технически изправно МПС не се споделя от настоящата инстанция.
Непосредствената причина за допускате на ПТП е именно несъобразената скорост.
От обективна страна:
Подсъдимият А. на 09.07.2016 г. на път III-235, км.35+800 в
посока с.Зафирово - с. Сокол, обл. Силистра, при
управление на МПС - лекотоварен автомобил марка и модел „SITROEN JUMPU" с per. № СС 77 50 СВ е нарушил следните правилата за
движение:
-чл. 20, an.
1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват;
-чл. 20, ал.2, изр. „първо" от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като е изгубил
контрол върху управлението над автомобила и като е управлявал с несъобразена
скорост е допуснал ПТП, вследствие на което по непредпазливост е причинил
смъртта на С.Й. З., починал на 25.07.2016г.
Посочените нарушения на правилата за
движение по пътищата са в пряка причинно следствена връзка с последвалото ПТП
при което е загинало посоченото лице. Престъплението е квалифицирано по
основния състав на чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК, във вр. с чл. 342, ал.1 НК.
От субективна страна - налице е непредпазливо деяние, като настъпилите обществено опасни
последици са в пряка причинна връзка с виновното поведение на А., който е
нарушил разпоредбите на ЗДвП.
Нарушавайки,
описаните по-горе, разпоредби на ЗДв.П и ППЗДв.П, подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжен и е могъл да
ги предвиди.
С оглед на всичко изложено по-горе,
съдът счита, че подс. С.А.А.
е извършил престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „в“ от НК, във вр. с чл. 342, ал.1 НК.
Относно определеното наказание:
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимият, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, както и императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК,
какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя
наказанието при условията на чл.58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1
от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на общата част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета. Според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК,
съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдът приема като смекчаващо отговорността обстоятелство
опита на подсъдимия да потърси помощ, добрите данни за личността на подсъдимия,
обремененото му битово положение.
Съдът установи като отегчаващо
отговорността обстоятелство настъпилите тежки последици в резултат на
инкриминираното деяние- настъпилата смърт.
Причините за извършване на
престъплението са подценяването на
редица фактори от значение за безопасността на движение посочени по-горе.
Поради това съдът намира, че не са на лице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Съдът прецени при тези обстоятелства, че не може да приложи чл. 55 ал. 1 т.1 от НК при
определяне на наказанието, тъй като не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл. чл. 343, ал.1, б. „в“, предл.
„първо”, във вр.
с чл. 342, ал.1 НК вземайки предвид доказателствата по делото, обществената
опасност на извършеното и на подсъдимият, смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал. 4 от НК намали с 1/3 до ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ. Съдебният състав намира, че така определеното наказание е
справедливо и ще изпълни целите на наказанието - да се поправи и превъзпита
подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и
върху останалите членове на обществото.
Да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието и какъв да
бъде изпитателния срок при евентуално условно осъждане:
Съдът прецени, че определеното наказание може да
бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият А. към момента на
извършване на престъплението е неосъждан,
на лице са основанията за прилагане на тази норма. Съдът определи срока за отлагане изтърпяване
на наказание в размер от пет години, предвид характера и тежестта на противоправните последици от деянието.
На основание чл.343г от НК, съдът
лишава подсъдимият от право да управлява
лек автомобил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс
подсъдимия С.А.А. следва да заплати в полза републиканския
бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Силистра сумата от 1079лв. 84ст. лв. /хиляда
и седемдесет и девет лв. и 84 ст./ представляваща направени разноски по делото.
Съдът осъди на основание чл.189,
ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс
подсъдимия С.А.А. да заплати на частния обвинител С.С.Й. сумата от 800лв. /осемстотин лв./ представляваща
направени разноски по делото и да заплати на частния обвинител Н.С.Й., сумата
от 800лв. /осемстотин лв./ представляваща направени разноски по делото.
По мярката за неотклонение:
Съгласно чл. 57 от НПК, мерките за
неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила
присъда. Като взе предвид наложеното наказание на подсъдимия на основание чл.
309, ал. 2 от НПК съдът потвърди взетата МНО.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.