№ 244
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1, във вр. с чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена П. СЛ. Г., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адвокат М.Ч.-Б., срещу заповед за изпълнение №
9298/04.11.2021 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 17298/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд, ІІІ-гр. състав, в частта й за разноските, за сумата от 700 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на заявителите Г. М. Г., ЕГН:
********** и П. П. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Обоснованите в частната жалба твърдения се приемат като оплакване за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Прави се възражение за
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение като определено в
нарушение с разпоредбите на чл.7,ал.7 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Навеждат се доводи,
че присъденото адвокатско възнаграждение е в завишен размер, не
съответства на материалния интерес и на фактическата и правна сложност на
делото и жалбоподателят моли за намаляване на присъденото в полза на
заявителите възнаграждение от 700 лева до минималния дължим по
Наредбата размер.Моли за присъждане и на направените по настоящето дело
разноски.
1
Ответниците по частната жалба – заявителите Г. М. Г., ЕГН: **********
и П. П. Г., ЕГН: **********, в срока по чл. 276 от ГПК са подали писмен
отговор, в който оспорват жалбата и молят за отхвърлянето й като
неоснователна.Сочат,че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение
е справедлив и обоснован, съобразен с Наредба № 1/2004 г. и с броя на
предявените искови претенции.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените в частната жалба и отговора доводи,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок , от страна с правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество –основателна.
Заповедният съд е уважил изцяло подаденото от Г. М. Г., ЕГН:
********** и П. П. Г., ЕГН: ********** на 02.11.2021г. заявление и на
04.11.2021г. е издал заповед за изпълнение № 9298 на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с която е
разпоредил длъжникът П. СЛ. Г., ЕГН: **********, да им заплати сумата в
размер на 4130 лв. – главница, представляваща месечна издръжка, договорена
в т.2 от Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка № 48, том 1, рег. № 355, дело № 47 от 08.05.2020 г.,
от която 1130 лв. – частично незаплатена сума от договорената месечна
издръжка в размер на 3000 лв. за месец септември 2021 г. и 3000 лв. –
незаплатена месечна издръжка за месец октомври 2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.11.2021 г. , до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса в
размер на 85,50 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Срещу заповедта не е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК и
същата е влязла в законна сила.
В настоящия случай направеното искане за издаване на заповед за
изпълнение е било уважено изцяло от първоинстанционния съд, поради което
и заявителите имат право на разноски. По делото двамата заявители са
направили разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 700 лева,
видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 02.11.2021 г.
Доводът на длъжника,тук жалбоподател, инвокиран в частната жалба за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за
2
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед
за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми.
В процесния случай претендираната сума със заявлението по чл. 417 от
ГПК е в общ размер от 4130 лева.Същата не е претендирана от заявителите и
не е присъдена от заповедния съд солидарно.Следователно е налице
разделност на задълженията, поради което длъжникът дължи на всеки от
заявителите половината от тази сума в размер на 2065 лева и направените по
делото разноски. Прилагайки разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/2004 г. , то размерът на дължимото на всеки от заявителите адвокатско
възнаграждение ще се определи на базата на половината от стойността на
претендираната сума възлизаща на 1032,50 лева. Досежно тази сума е
приложимо правилото на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.20014 г.,
съгласно която при интерес от 1000 до 5 000 лв. възнаграждението е в
размер от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.Съобразно посоченото
правило дължимото минимално възнаграждение на всеки от заявителите е в
размер на 302,275 лв. Тъй като в договора за правна помощ не е посочено
каква част от адвокатското възнаграждение от общо 700 лева е било платено
от всеки от заявителите, то следва да се приема, че е платено по равно или в
размер от 350 лева от всеки един от тях.Тъй като няма данни по делото
пълномощникът на заявителите да е регистриран по ЗДДС, то по аргумент
от § 2а от ДР на Наредбата, върху определеното адвокатско възнаграждение
не следва да се начислява ДДС. При преценката за наличие на прекомерност
и предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение платено от
заявителите, следва да се отчете факта, че в случая заповедното производство
не е с фактическа и правна сложност и адвокатската защита се свежда до
попълването на утвърден образец на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК жалбата на длъжника е
основателна и присъденото в полза на Г. М. Г., ЕГН: ********** и П. П. Г.,
ЕГН: ********** в заповедното производство адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 700 лв. следва да бъде намалено на 604,55 лв. поради
прекомерност.
3
При този изход на правния спор въззиваемите следва да бъдат осъдени
да заплатят на жалбоподателя направените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер от 15 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Заповед за изпълнение № 9298/04.11.2021 г. на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
№ 17298/2021 г. на Пловдивски районен съд, ІІІ-гр. състав, в частта , с която е
разпоредено длъжникът П. СЛ. Г., ЕГН: **********, да заплати на
кредиторите Г. М. Г., ЕГН: ********** и П. П. Г., ЕГН: **********, сумата от
700 лева- съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, като НАМАЛЯВА
този размер от 700 лева на 604,55 лева.
ОБЕЗСИЛВА издадения на 04.112021г. изпълнителен лист №6001 по
ч.гр.дело № 17298/2021 г. на Пловдивски районен съд, ІІІ-гр. състав , в частта
в която е разпоредено длъжникът П. СЛ. Г., ЕГН: **********, да заплати на
кредиторите Г. М. Г., ЕГН: ********** и П. П. Г., ЕГН: ********** , разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на сумата над 604,55 лева до 700 лева
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН: ********** и П. П. Г., ЕГН: **********, да
заплатят на П. СЛ. Г., ЕГН: **********, направените по делото разноски за
внесена държавна такса в размер от 15 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4