Р Е Ш Е Н И Е
06.01.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7484/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.К.К., ЕГН:
**********, с адрес: ***, чрез адв. М.П. против
Електронен фиш Серия К, № 3066820 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди електронният фиш да не
отговаря на изискванията към съдържанието си, като в него да не са посочени
лицето, което го е издало, и датата на издаването му, а мястото на извършване
на нарушението да не е надлежно индивидуализирано в нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН. Поддържа още в ЕФ да са посочени две различни средства за измерване,
поради което да не става ясно кое от тях е било използвано при заснемане на
деянието, както и то да не е било технически изправно. Моли електронният фиш да
бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. П., която поддържа жалбата и претендира присъждането на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.К.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 13.11.2019 г., установено
от разписка за връчване на ЕФ, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 18.11.2019 г., поради което срокът по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следа да
бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 25.08.2019 г. в 11:10 часа в гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 111 в посока бул. „Дунав“ жалбоподателят А.К.К. управлявал лек
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № *** със скорост на движение от 89 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост
било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743ca. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 92 км/ч, като след
приспаднат толеранс от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на
движение от 89 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на
разрешената скорост с 39 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против
жалбоподателя К. в качеството му на законен представител на собственика – „Два
процента - Недвижими имоти“ ЕООД, на когото било регистрирано превозното
средство, бил издаден Електронен фиш Серия К № 3066820, с който му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви
писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № ***, е от одобрен
тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. се установява,
че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743ca е преминало
последваща периодична проверка на 11.10.2018 г. със заключение,
че същото съответства с одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване, включително защитни стикери.
Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3км/ч при движение
до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (рег. №
1030р-22538/26.08.2019 г.) се установява, че на дата 25.08.2019 г. мобилна
система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела статични изображения с
начален час на работа 08:30 ч. и краен час на работа 17:00 ч. и с място на
контрол гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111, където е действало ограничение
на скоростта на движение от 50 км/ч.
От приложения към преписката снимков материал се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
*** е била 92 км/ч, а заснемането е било извършено на 25.08.2019 г. в 11:10
часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 111.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се
установява, че същото е собственост на „Два процента - Недвижими имоти“ ЕООД.
От справка от Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел по партидата на търговеца „Два процента -
Недвижими имоти“ ЕООД се изяснява, че управител на търговското дружество към
дата 25.08.2019 г. е бил жалбоподателят А.К.К..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, на
ул. „Васил Левски“ № 111 в посока бул. „Дунав“; датата – 25.08.2019 г.; точният
час на извършване на нарушението – 11:10 ч.; регистрационният номер на МПС – ***;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – „Два процента -
Недвижими имоти“ ЕООД с управител А.К.К.; описание на нарушението – управление
на лек автомобил с превишена скорост 89 км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената
разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в
БНБ по указаната банкова сметка.
***, че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. чл. 7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. беше отменен, поради което от 16.01.2018 г. мястото за
контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната
му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в
интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между
процесния електронен фиш и приложения към него клип от радар № 11743ca. От
Протокол за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство
е било позиционирано в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 111. Работата с
техническото средство е започнала на 25.08.2019 г. в 08:30 часа и е приключила
в 17:00 часа на същата дата. Именно в този времеви интервал е заснето и
процесното статично изображение от техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca.
Неоснователно е възражението липсата на данни – имена
и длъжност, за издател на електронния фиш да съставлява съществено процесуално
нарушение. Задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Посоченото
обстоятелство – издател на електронния фиш, обаче не попада сред тях. Съгласно
§ 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Следователно електронният фиш по силата на закона представлява не изявление на
определен административен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител от определено лице, но на база административно-информационна система,
поради което за формалната му законосъобразност е достатъчно да е изготвено
чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи,
за което обстоятелство в случая не се формира спор. Доводите относно
теоретичната невъзможност да се ангажира административнонаказателната
отговорност на едно лице без властническо волеизявление на физическо лице,
действащо в качеството му на държавен орган, са неоснователни, доколкото такава
възможност е предвидена в самия закон (така Решение
№ 1202 от 14.06.2016 г. по к.а.н.д. № 1027/2016 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2482 от 14.11.2013
г. по к.а.н.д. № 2502/2013 г. на Административен съд – Пловдив).
Неоснователно е и възражението за издаване на
електронния фиш в нарушение на правилото по чл. 34 от ЗАНН чрез непосочването
на дата на издаване на електронния фиш. Няма как непосочването на
обстоятелство, което не съставлява част от задължителното съдържание на
обжалвания акт, а именно дата на издаване, да влече неговата
незаконосъобразност. Съдът вече изложи мотивите си защо приема задължителните
реквизити на съдържанието на ЕФ да са били надлежно спазени. Следва да се
посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът
на чл. 34 от ЗАНН в смисъла, вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не
се съставя, като в този смисъл е и трайната съдебна практика (така Решение № 1315 от 24.06.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1282/2015 г. на Административен съд – Пловдив).
Неоснователно е и твърдението да не е надлежно
индивидуализирано мястото на извършване на нарушението. Посочено е в
електронния фиш, че деянието е осъществено в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“
№ 111 в посока бул. „Дунав“. Така направеното описание позволява мястото на
извършване на нарушението да бъде отграничено от кое да е друго място, като не
възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила. Съдът приема, че описанието
на нарушението отговаря на стандарта по чл.57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а възражението
е неоснователно.
Оборено от доказателствата по делото е и възражението,
че процесното техническо средство не е било изправно и не е преминало
последваща периодична проверка. Фактът, че техническото средство отговаря на
одобрения тип е доказан по делото от постъпилия протокол от проверка №
59-С-ИСИ/11.10.2018 г. Периодичността на извършваните проверки на лазарни
скоростомери е една година, поради което при използването си на 25.08.2019 г.
това действие е било в обхвата на последната успешно премината периодична
проверка. Несподелимо е и твърдението, че използваното техническо средство е
противоречиво посочено и са описани различни системи за видеоконтрол.
Означението „ARH CAM S1“ обозначава
наименованието и типа на използваното средство за измерване, докато посочването
„11743ca“
представлява фабричния номер на конкретно използваното средство за измерване.
Следователно в електронния фиш не са посочени две различни средства за
измерване, а само едно, което е съответствало с одобрения тип и е преминало
последваща проверка.
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен
състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен
материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което
му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 25.08.2019
г. в 11:10 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 111 в посока бул.
„Дунав“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ***,
като се е движил със скорост от 89 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От
субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно
средство, с каква скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение
при движение в населено място и на посочения пътен участък, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване на ограничението
на скоростта на движение.
Правилно е определен и субектът на отговорността
съобразно правилото на чл. 188, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, като за нарушение, извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
наказанието се налага на неговия законен представител. Доказа се по делото, че
процесният лек автомобил е собственост на търговското дружество „Два процента -
Недвижими имоти“ ЕООД, чийто управител е жалбоподателят А.К.К.. Нито се твърди,
нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото
си да декларира писмено, че процесното движение на 25.08.2019 г. с превишена
скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на
автомобила от друго лице, съгласно правилото по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок
от получаването на електронния фиш от собственика, то именно той се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена,
а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно
прилагане на закона.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Съдът счита,
че в случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В
конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 39 км/ч,
поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената максимална
скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е била установена превишената
стойност на скоростта от 39 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в
него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената
скорост, която в случая по делото се установи да е 92 км/ч, се извадят 3 км/ч
толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 89 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50
км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 39 км/ч. По тези
съображения съдът намира и че не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на
приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран
размер, то съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се
налице основания за неговото изменение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв
трябва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за
присъждането на разноски е неоснователно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 3066820 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А.К.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин)
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ