Решение по дело №6372/2018 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3649                          17.12.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                  ХХ граждански състав

На осемнадесети ноември                             две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретар Ани Стоянова  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 6372/2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:   

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.Й.Д., ЕГН ********** *** против “Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ 12, представлявано от В.М.И. за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 21.03.2018г., евентуално на чл.6 вр. чл.8 от договора.

               Твърди се от ищцата, че е сключила посочения договор за заем, по силата на който й е предоставена в собственост заемна сума в размер на 500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.08 %, годишен процент на разходите – 49.063 % и срок за погасяване на заема – 21 седмици. Ищцата признава, че заемният ресурс е усвоен от нея изцяло, но счита, че не дължи плащания за лихва и неустойка, а като основание за това изтъква нищожността на договора и по-конкретно счита, че фиксираният годишен лихвен процент по заема от 40.08 % нарушава добрите нрави и е в разрез с изискванията на добросъвестността, което внася неравноправие в отношенията между страните. Според ищцата, уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, по-голяма от трикратния размер на законната лихва, се явява нищожна. На следващо място счита, че предвидената в договора неустойка, дължима в случай, че не се представи обезпечение в срок от три дни под формата на запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, представлява допълнителна облага – печалба към възнаградителната лихва и е следвало да се включи в ГЛП и ГПР. Така не са спазени изискванията на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. Неустоечната клауза е нищожна и поради нарушение на чл.143, т.5 ЗЗП. Посочването на размер на ГПР, в който не е включена неустойката, представлява заблуждаваща търговска практика. С договора са въведени изисквания за предоставяне на обезпечение, на които клиентите не могат да отговорят, като се дължи неустойка при неизпълнение на тези изисквания. Чрез тази неустойка всъщност кредиторът си осигурява допълнителна печалба и така е преодолян законовият лимит на нивата на лихвите и на другите разходи. Неустойката в случая няма обезщетителна функция, тъй като не кореспондира с последиците на неизпълнението. Комулирането й към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава почва за неоснователно обогатяване на кредитора, което е в противоречие с добрите нрави. По същество неустойката е добавка към възнаградителната лихва, което води до заобикаляне на закона. Тя не е включена в ГЛП, макар и да е още един сигурен източник на доход. Моли се за уважаване на исковете и за прогласяване нищожността на целия договор, а при условията на евентуалност – на клаузата на чл.6 вр. чл.8 от договора.

               Правното основание на предявения иск е по чл.26 от ЗЗД.

               В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените в условията на евентуалност искове. Заявява се, че договорът не е противен на добрите нрави, тъй като е спазено ограничението на ЗПК относно размера на годишния процент на разходите, който е 49.063 %. Ето защо възражението за нищожност на договорената лихва е неоснователно. Отделно се заявява, че кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е информирал клиента за всички условия по кредита. Договорът е резултат на доброволно формираната воля на страните. Потребителят е имал свободата да реши дали договорът го устройва. Подписвайки договора, ищецът се е съгласил с него, поради което не е налице нарушение на добрите нрави. Дължимостта на неустойката е в следствие само на неправомерното поведение на заемателя. Клаузата за неустойка е индивидуално уговорена със заемателя и е съобразена с неговото желание. Освен това кредиторът не е банка, по договора няма обезпечения, като повишеният риск оскъпява финансовия ресурс. Едно неизпълнение на договора поставя кредитора в голям риск, като неустойката обезщетява вредите от този риск. Периодичният начин на заплащането на неустойката не означава, че същата е лихва или добавък към лихвата. Договорът отговаря на всички изисквания на чл.10 и чл.11 ЗПК, изготвен е на разбираем език, с ясно определени параметри. Липсва основание за неговата недействителност. Моли се за отхвърляне на иска.

               Предявен е насрещен иск от Креди Йес ООД за осъждане на Д.Й.Д. да му заплати суми по сключения договор за заем, от които 388.15 лева остатък от главница, 194.01 лева остатък от неустойка, 21.84 лева остатък от възнаградителна лихва до 15.08.2018г. и 25.09 лева наказателна лихва за забава за периода от 23.04.2018г. до 15.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане. Твърди се, че заемателят е заплатил 5 пълни седмични вноски по договора и 1 последна частична, на обща стойност 194 лева. Последното плащане е извършено на 23.04.2018г. Други плащания няма постъпили. Крайният срок за погасяване на задълженията е настъпил на 15.08.2018г. Ето защо всички вноски за главница и лихва са станали изискуеми, отделно се дължи неустойка, тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си да даде в договорения срок надлежно обезпечение по кредита. Дължи се и наказателна лихва за забавата в плащанията. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

               Ответницата по насрещния иск е подала отговор, с който заявява, че признава дължимостта на главница от 306 лева. Оспорва претенцията за главница в останалата част, както и изцяло другите претенции за договорна лихва, неустойка и лихва за забава. Заявява се, че договореният лихвен процент противоречи на добрите нрави, тъй като е над трикратния размер на законната лихва. Освен това лихвеният процент не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, защото уговорената неустойка е добавък към лихвата и представлява скрита лихва. С невключването на размера на неустойката към ГЛП се нарушават правилата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен действителният лихвен процент. Нарушават се добрите нрави и се създава неравноправие между страните. Неустойката по договора е нищожна, тъй като вредите, компенсирани с нея, не са съизмерими нито с положителен, нито с отрицателен кредиторов интерес. Уговорката за неустойка поражда значително фактическо оскъпяване на кредита, защото така кредиторът получава сигурно завишено плащане и то в размер, почти еквивалентен на отпуснатия кредит. Действително приложения ГПР е различен от посочения в договора, като така кредиторът е заблудил потребителя и по този начин уговорката за ГПР е неравноправна. Договорът за кредит е нищожен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, защото погасителният план не съдържа разбивка каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква част е лихва. Договорът нарушава и чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, тъй като не е посочена информация за размера на лихвения процент на ден, дължим при упражняване на право на отказ на потребителя. Моли се за отхвърляне на насрещния иск за посочените суми.

               Бургаският районен съд намира главния иск за основателен.

               Сключен е бил договор за паричен заем № 38267/21.03.2018г. между кредитора “Креди Йес“ ООД и длъжника Д.Й.Д.. Според договора, в полза на ответницата е предоставен кредит от 500 лева, който е следвало да се върне на общо 21 седмични погасителни вноски. Всяка погасителна вноска е в размер на 25.87 лева, като в нея са включени част от дължимите главница и лихва. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 3.340% на месец. Общият размер на всички плащания е 543.34 лева, която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е в размер на 49.063%. Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: 1. запис на заповед, издаден от заемателя и 2. Банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора. В чл.9, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е на едно или две физически лица, които отговарят комулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; в случай на увредено поръчителство като обезпечение по договор за заем, сключен от разстояние, заемателят е длъжен да осигури личното и собственоръчно подписване на договора за поръчителство от предоставеното лице – поръчител. Според чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 254.66 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 2 към договора.

               Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

               В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези комулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.6, ал.2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

               При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 254.66 лева /при главница от 500 лева/ БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.

               След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно месечният лихвен процент няма да е 3.340%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 254.66 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

               Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 254.66 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.

               По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.  

               Горните изводи не могат да се променят от възраженията на ответника, че  кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е информирал клиента за всички условия по кредита, както и че потребителят е имал свободата да реши дали договорът го устройва. Фактът, че ищцата е подписала договора не може да санира неговата недействителност, като противоречащ на ЗПК. Обстоятелството, че кредиторът не е банка, по договора няма обезпечения, като повишеният риск оскъпява финансовия ресурс не може да обоснове уговаряне на неустойка, която фактически представлява допълнителна печалба, а няма обезпечителна и обезщетителна функция.

               По горните мотиви искът е основателен, поради което следва решение, с което бъде прогласена нищожността на договора за заем.

               Доколкото главният иск е уважен, съдът не пристъпва към разглеждане на предявения евентуален иск по същество.

               По насрещния иск за осъждане на кредитополучателя да заплати на кредитора останалите дължими вноски за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и неустойка, съдът намира следното:

               Искът е частично основателен.

               Както беше прието, поради нарушение на чл.10, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК сключеният договор за паричен заем е недействителен – чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно потребителят в случая не дължи на заемодателя суми за договорна лихва, наказателна лихва и неустойка, поради нищожността на сключения договор.

               Дължи се само чистата главница по договора, останала непогасена. Изготвената по делото икономическа експертиза не може в случая да се ползва за изчисление на размера на главницата, тъй като според вещото лице в представения погасителен план е посочен само общият размер на седмичната вноска, без да са посочени отделно компонентите за главница и лихва за всеки месец. Ето защо БРС използва факта, че в насрещната искова молба се съдържа признание на ищеца, че са заплатени 5 цели погасителни вноски и частично 6-тата вноска, като след тези плащания остава непогасена главница от 388.15 лева. Няма данни, нито дори твърдения кредитополучателят да е заплатил повече вноски от признатите за погасени от кредитора, ето защо съдът намира, че остават да се дължат 388.15 лева суми за чистата главница. Главницата е с настъпил падеж на 15.08.2018г., поради което е изискуема. Тази сума не се доказва да е върната по кредита, ето защо се дължи и към момента. Искът в тази си част е основателен и трябва да се постанови решение, с което се осъди длъжницата да заплати на кредитора 388.15 лева чиста главница по кредита, ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане. В останалата си част за другите вземания искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.

               На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се осъди да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение от 415 лева. Това е така, доколкото от данните по делото е видно, че ищцата е получила от адв.Ф. безплатна правна помощ в качеството си на материално затруднено лице, както по първоначалния иск, така и по насрещния иск. Размерът на възнаграждението за всеки от исковете е както следва: 300 лева за главния иск и 115 лева за насрещния иск /съразмерно на отхвърлената част от насрещния иск/.

               На основание чл.78, ал.6 ГПК, понеже ищцата е освободена от такси и разноски по делото, ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на съда такса от 50 лева и 140 лева разноски за експертиза.

               Доколкото насрещния иск е частично уважен, ответницата по него следва да се осъди да заплати на ищеца разноски от 123.38 лева, съразмерно на уважената част.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Д.Й.Д., ЕГН ********** *** против “Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ 12, представлявано от В.М.И., че сключеният между страните договор за паричен заем № 38267/21.03.2018г. е нищожен поради противоречие със Закона за потребителския кредит.

               ОСЪЖДА Д.Й.Д., ЕГН ********** *** да заплати на “Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ 12, представлявано от В.М.И. сумата от 388.15 лева /триста осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/ главница, дължима по договор за паричен заем № 38267/21.03.2018г., ведно със законната лихва от подаване на иска – 14.05.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 194.01 лева неустойка, сумата от 21.84 лева възнаградителна лихва до 15.08.2018г. и сумата от 25.09 лева наказателна лихва за забава за периода от 23.04.2018г. до 15.08.2018г.

               ОСЪЖДА “Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ 12, представлявано от В.М.И. да заплати на адв. Д.Л.Ф., вписана в Софийска адвокатска колегия с личен № **********, с адрес гр.С. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 415 лева /четиристотин и петнадесет лева/.

               ОСЪЖДА “Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ 12, представлявано от В.М.И. да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 50 лева /петдесет лева/ такса за предявяване на иска и сумата от 140 лева /сто и четиридесет лева/ разноски за експертиза.

               ОСЪЖДА Д.Й.Д., ЕГН ********** *** да заплати на “Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ 12, представлявано от В.М.И. сумата от 123.38 лева /сто двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ съдебно-деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

  ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

  А.С.