Решение по дело №1810/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

                            

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2171

 

 

гр. Пловдив, 29.11. 2023 год.

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1810 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на С.Х.К., ЕГН  ********** ***, против Решение № 2153-15-180/26.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол № N 01173/10.05.20203г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на  К., на основание чл. 69б, ал.2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 26.04.2023г.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт.Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на осигурителния орган за ново произнасяне с указания за отпускане на полагащата се лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в законовоопределения размер.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

5. Със заявление с вх. № 2113-15-1368/26.04.2023г. С.Х.К. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО.

В рамките на административното производство са събрани следните документи за осигурителен стаж по чл.2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) : трудова книжка № 230/14.04.1983 г., издадена от СКК гр. Хисар; трудова книжка № 53/11.10.1979 г., издадена от СКК гр. Хисаря; Удостоверение образец УП-30 № 109/26.05.1986г., издадено от СП "Промишленост" гр. Хисаря; Удостоверение образец УП-3 № Х-3-2283/20.07.2022 г., издадено от ВМА БПЛР гр. Хисаря; Удостоверение образец УП-3 № 20/01.08.2022 г., издадено от "СБР-НК" ЕАД филиал Хисаря; Удостоверение образец УП-3 № 5/26.07.2022 г., издаден от "Медицински център 1-Хисар" ЕООД гр.Хисаря; Удостоверение образец УП-3 № 1/16.01.2023 г., издадено от "Медицински център 1-Хисар" ЕООД гр. Хисаря; Удостоверение образец УП-3 № 4/25.04.2022 г., издадено от "Медицински център 1-Хисар" ЕООД гр. Хисаря; Удостоверение образец УП-16 №2109-15-98#2/22.11.2022 г., за закупен стаж по време на образование за времето от 01.10.1977 г. до 06.12.1978 г.; Удостоверение образец УП-16 №2113-15-5448#2/11.01.2023 г., за закупен стаж по време на образование за времето от 19.09.1977 г. до 30.09.1977 г. и от 07.12.1978 г. до 18.07.1979 г.; акт за раждане № 1269924/09.11.1982 г.

По така събраните документи на К. е зачетен осигурителен стаж, положен за времето от 19.09.1977 г. до 26.04.2023 г. с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от втора категория труд - 18 г. 02 м. 28 дни и осигурителен стаж от трета категория труд - 07 г. 06 м. 08 дни. На основание чл. 104 КСО е приет общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 30 г. 03 м. 28 дни.

С процесното разпореждане №**********/Протокол № N 01173/10.05.20203г.  на Ръководителя  на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив на С.Х.К., считано от 26.04.2023 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 696, ал. 2 от КСО в минимален размер, съгласно чл. 10, ал. 2 НПОС.  

6. Този резултат е обжалван от К. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-180/26.06.2023г. е потвърдил оспореното разпореждане на изложените в него фактически и правни основания.

7.В хода на съдебното производство от страна на ответника е представено и е прието като доказателство по делото Разпореждане № **********/ Прот. № N0122/14.06.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, съгласно което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.,считано от 26.04.2023 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 буква "д" от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС.

 

ІV. За правото:

8. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание Глава шеста, раздел първи от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Пловдив. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ-Пловдив са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

9. Спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се концентрира във въпроса,  относно размера на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с процесното разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Пловдив.

10. С оглед разрешаването на административноправния спор следва да се съобрази разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС,съгласно която,  пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31.12.1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано право на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минимален размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО, разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 буква "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от дата на отпускането.

Когато не се отказва, а се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, разпореждането по чл. 10, ал. 2 НПОС се явява временна мярка - до определянето на пенсията в окончателен размер, съобразно КСО.

Цитираната правна уредба е създадена с цел да се осигури възможност за пенсионните органи да обработят представените от лицата документи за осигурителен стаж и доход и да получат необходимите данни за среден осигурителен доход за съответните периоди, необходим за изчисляване на конкретния размер на пенсията. От друга страна се отчита и обстоятелството, че лицата следва минимално време да останат в очакване на отпускане на пенсията (т. е. без каквито и да е доходи за живот), поради което именно в случаите, в които е безспорно установено правото на пенсия, такава се отпуска своевременно, макар и в минимален размер. В този смисъл разпореждането на чл. 10, ал. 2 от НПОС, каквото е и процесното разпореждане, съставлява временна мярка и има временно действие - до определянето на пенсията в окончателния й размер.

В конкретния случай, за определяне на действителен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на КСО е било необходимо да се определи размера на средния осигурителен доход за месец април 2023 г. - месеца, в който лицето е подало заявлението си. Средният осигурителен доход за месец април 2023 г., е обявен на 12.06.2023г. Затова и законосъобразно с процесното разпореждане е отпусната пенсията в минимален размер, до определянето на конкретния размер за съответния вид пенсия по реда на КСО, като оплакванията на жалбоподателката не държат сметка за временния характер на тази мярка.

В случая от страна на ответника е представено Разпореждане № **********/ Прот. № N0122/14.06.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, съгласно което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, от дата 26.04.2023 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 буква "д" от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС, с което е определен окончателния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. В случай на несъгласие на жалбоподателката, с така определения окончателен размер на пенсията, за същата е открит пътя на защита чрез обжалването на разпореждането за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

11.  В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от пенсионния орган изводи, не са ангажирани нито в  административното нито в настоящото съдебно производство.

12.  Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

 

V.За разноските :

13. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.К., ЕГН  ********** ***, против Решение № 2153-15-180/26.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол № N 01173/10.05.20203г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на  К., на основание чл. 69б, ал.2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 26.04.2023г.

ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН  ********** ***, да заплати на Национален осигурителен институт - гр.София, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: