ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1771
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501783 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба вх.№17886/05.07.2022 г. от „А1 България“-ЕАД,
ЕИК:*********,със седалище- гр. София, ул.„Кукуш“ №1, чрез адв.П.П. срещу
разпореждане №12265 от 30.05.2022 по ч.гр.д.№16432/2021 на ПРС, 4 гр.с., с което съдът
отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.
№60784/18.10.2021 г. против длъжника В. В. М. с ЕГН:********** за сумите 730,94лв. –
цена на ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор №********* от
31.12.2016 г. за периода 15.11.2018 г. – 15.06.2019 г., сумата от 4036,06 лв.- неплатени суми
по договори за продажба на изплащане за същия период, сумата за неустойки поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в общ размер -2439,76 лв., 2 лв.-
обезщетение за обработна на просрочени задължения, сумата 1738,10 лв.- мораторна лихва
за периода от забавата по всеки отделен документ до подаване на заявлението по чл.410
ГПК.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт –
иска се неговата отмяна и да се постанови нов съдебен акт за издаване на заповед за
изпълнение и ИЛ, в който да се уважат претенциите, както са заявени, в т.ч. и разноските на
заявителя в пълен размер. Конкретно са изложени оплаквания, че в заявлението си ясно е
посочено основанието на вземането, неговия размер и начина на определяне, посочени са
конкретните договорни основания, какви са били уговорките за заплащане на задълженията,
както и че с подадената уточнителна молба указанията на съда по разпореждане от
29.03.2021 г. са изпълнени в цялост. Счита, че са спазени изискванията на чл.410,ал.2 ГПК
във р. с чл.127 ГПК.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и наведените доводи, намира
за установено следното:
1
Съобщението за изготвения акт е получено на 8.6.2022 г., а ЧЖ е подадена на
15.07.2022 г., поради което е в срок и е допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, поради следното:
Заявителят претендира да се издаде ЗИ на парично задължение и ИЛ срещу длъжника
В. В. М. на изпълнително основание по чл.410 ГПК. С атакуваното разпореждане РС е
отхвърлил заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ против
длъжника за сумите 730,94лв. – цена на ползвани и неплатени електронни съобщителни
услуги по договор №********* от 31.12.2016 г. за периода 15.11.2018 г. – 15.06.2019 г.,
сумата от 4036,06 лв.- неплатени суми по договори за продажба на изплащане за същия
период, сумата за неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната в общ размер -2439,76 лв., 2 лв.- обезщетение за обработна на просрочени
задължения, сумата 1738,10 лв.- мораторна лихва за периода от забавата по всеки отделен
документ до подаване на заявлението по чл.410 ГПК с мотиви, че заявлението не отговаря
на изискванията за редовност на ИМ по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и т. ГПК – не е описана
точната фактическа обстановка на възникване, съществуване и изискуемост на вземането,
размерът му периода, за който се отнася; с разпореждане от 13.04.2022 г. РС е оставил
същото без движение, като е дал конкретни указания и 3 дневен срок за изпълнение, поради
неотстраняване на нередовностите, заявлението е отхвърлено. По отношение на неустойките
РС е приел, че е налице вероятност клаузите, определящи размера на договорната неустойка
да се неравноправни по см. на чл.143,т.5 ЗЗП, тъй като целта е да компенсира евентуалните
вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора, които вреди не могат
да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни
плащания, тъй като тези плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато оператора
не предоставя след прекратяване на договора. РС е приел също, че уговорената неустойка
заобикаля чл.143ал.2,т.15 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да заплати стандартните
аб.такси за 3 месеца /а не договорените/, без операторът да предостави мобилни услуги за
същия период.
Според РС обезщетението за обработка на просрочени задължения за 2 лв., произтича
от т.27.1 от ОУ на А1, според която абонатът дължи разходите, свързани със събиране на
дължимите суми; в случая,обаче, се касае до извънсъдебни такси за събиране на вземането,
която клауза е нищожна като противоречаща на закона, който не допуска спорно вземане да
бъде събирано по извънсъдебен ред.
В заявлението по ч.гр.д.№16432/21 г. на ПРС,4 гр.с. заявителят е посочил, че
претендира незаплатени суми в общ размер по договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане по договор №********* със системен
партиден №М5494413 за исковия период, за който са издадени фактури, подробно описани
таблица; претендирана е и неустойка по фактури, както и законната лихва за забава върху
цялата сумата за периода от депозиране на заявлението до изплащане на вземането.
С разпореждане от 13.04.2022 г. РС е оставил заявлението без движение до:
1.посочване какви вземания, на какво основание и за какъв период се претендират – да се
2
индивидуализират чрез посочване на конкретен договор, стойност на услугата и период;
2.какви суми за неустойка се претендират,въз основа на коя клауза по кой договор; да се
приложат договорите за електронни и съобщителни услуги; 3.За кой период е формирано
вземането в размер на 4036,06 лв. по договор за продажба на изплащане от кой договор
произтичат и за кое мобилно устройство се отнасят.
С молба от 27.04.2022 г. заявителят е уточнил, че се касае за рамков договор от
31.12.2016 г. и допълнителните приложения към него; посочил е, че сумата 730,94 лв. е
дължима за периода от 15.11.2018-15.06.2019 г., но не е посочил за кой период се отнася
всяка сума, формираща неплатената главница, както и какво е договорено и в какво се
изразяват претендираните неустойки и въз основа на кои клаузи от договора се претендират.
Правилно РС е приел, че нередовностите по отношение на претенциите за
предоставяне на ел.съобщителни услуги и вземанията по договор за продажба на мобилни
устройства на изплащане, предмет на заявлението, както и описаните в таблицата
приложения от различни дати, съгласно чл.410,ал.3 ГПК не са отстранени, тъй като не са
индивидуализирани отделните вземания. ПОС намира, че съгл. разпоредбата на чл.410/2/
ГПК заявлението трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1 и 3 ГПК условия,
приложими за исковия граждански процес, в какъвто смисъл е и ТР №4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, т.2б. Вземането следва да е индивидуализирано до степен, от която
длъжникът да се ориентира както за основанието, от което произтича, така и за
претендирания размер и как е той е формиран, с оглед защитата му по чл.414 ГПК. В
заявлението следва да са изложени достатъчни фактически обстоятелства, че да не се налага
тълкуването му, а да съдържа достатъчни данни, за да направи съда ясен и безпротиворечив
извод за изискуемост на вземането. Съгласно чл.410/3/ ГПК – когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договора и всички негови
приложения и изменения, както и приложимите ОУ. Целта на разпоредбата е да охрани
правата на потребителите чрез проверка от съда за наличието на неравноправни клаузи. В
производството по чл.410 ГПК не се прилагат доказателства освен посочените в ал.3 на
чл.410 за разлика от това по чл.417 ГПК, поради което съдът следи единствено дали
заявлението отговаря на формалните изисквания, съгл. чл.411 ал.2 от ГПК.
По отношение на неустойката: Трайно в съдебната практика на ВКС е възприето
принципното положение, че клаузата за неустойка по договор за наем, предвиждаща при
предсрочно прекратяване на договора заплащане от наемателя на наема за пълния срок на
договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аналогично при договорите за
мобилни услуги неустойката в размер на абонаментните такси за пълния срок на договора се
явява в противоречие с добрите нрави. Заплащането на такава една неустойка би довело до
получаване от доставчика на съответните услуги на имотна облага без да престира нищо
срещу плащането. Неустойката по сключения между страните договор излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като това в особена
степен важи по отношение на обезщетителната функция, тъй като неустойките надхвърлят
значително главницата по договора / при главница от 730,94 лева, неустойката е в размер от
3
2439,76 лева/. ПОС намира, че съгласно задължителните указания на т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009г., ОСTK, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Претендираното обезщетение за забава, начислено по отношение на претендираните
главници, като акцесорна претенция не следва да се присъжда с оглед отхвърлянето на
главната претенция.
По отношение на претендираното обезщетение за обработка на просрочени
задължения за 2 лв. ПОС възприема доводите на ПРС за неговата нищожност, поради което
и на осн.чл.272 ГПК – препраща към тях.
Като е отхвърлил заявлението, РС е постановил законосъобразен акт, поради което
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№17886/05.07.2022 г. от „А1 България“-ЕАД,
ЕИК:*********,със седалище- гр. София, ул.„Кукуш“ №1, чрез пълн.П.П. срещу
разпореждане №12265 от 30.05.2022 по ч.гр.д.№16432/2021 на ПРС, 4 гр.с., с което съдът
отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.
№60784/18.10.2021 г. против длъжника В. В. М. с ЕГН:********** за сумите 730,94лв. –
цена на ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор №********* от
31.12.2016 г. за периода 15.11.2018 г. – 15.06.2019 г., сумата от 4036,06 лв.- неплатени суми
по договори за продажба на изплащане за същия период, сумата за неустойки поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в общ размер -2439,76 лв., 2 лв.-
обезщетение за обработна на просрочени задължения, сумата 1738,10 лв.- мораторна лихва
за периода от забавата по всеки отделен документ до подаване на заявлението по чл.410
ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4