ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.София, 06.12.2017г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми
ноември хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, разгледа търговско дело № 9184 по описа за 2012г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ,
образувано по възражение вх. № 152514/14.11.2017 година на длъжника Д.А. ООД/н/
срещу допълнително приети с трети списък на допълнително предявени вземания,
изготвен от синдика и обявен в търговския регистър на 06.11.2017 година.
Длъжникът намира, че вземанията са предявени след
срока по чл. 688 ТЗ, както и че са погасени по давност. Твърди и че вземанията
за данък МПС не са дължими, тъй като А.мобилите са прехвърлени на трети лица.
НАП в съдебно заседание намира възражението за
неоснователно, каквото е и поддържаното от синдика становище.
С процесния трети допълнителен списък синдикът е
приел публични вземания на Държавата чрез НАП за сумата от общо 327,70 лв. - главници и общо 150,59 лева - лихви,
включващи данъци по ЗМДТ, установени с Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 ДОПК и законна лихва за просрочените вземания, с посочен ред за
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 и т. 9 от ТЗ.
Възражението е частично основателно.
Производството по несъстоятелност срещу длъжника е
открито със съдебно решение от 26.10.2015 година, вписано в търговския регистър
на 27.10.2015 година. Срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл съответно на 27.01.2016
година. Няма спор, че искането на кредитора за включване на процесните вземания
е направено след изтичане на срока – с молба от 20.10.2017 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в
случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът
незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е
предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на Част IV от Търговския закон или
чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на
списъка на приетите от синдика вземания. Според чл. 164, ал. 5 ДОПК, ако
публичното вземане е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под
условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда
на чл. 725, ал. 1 ТЗ.
В случая се установява /от представения АУЗ и
разписка за връчване/, че актът е влязъл в сила и съответно вземанията,
установени със същия са предявени в срок – съобразно специалната разпоредба на
ДОПК, дерогираща общите правила на ТЗ относно сроковете за предявяване на
вземания.
Направеното от длъжника възражение за погасяване
по давност на вземанията е неоснователно - съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно
втората алинея на същата норма с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на
длъжника.
Видно от Акта за установяване на задължения
най-старото задължение е изискуемо от 01.01.2013 година, тоест, към датата на предявяване
на вземането /съгласно нормата на чл. 685а ТЗ/ давностният срок не е изтекъл за
нито едно от процесните вземания.
Доколкото се касае до публични вземания по чл.
164, ал. 4 ДОПК, съгласно цитираната норма тяхното оспорване по реда на чл. 690
и сл. ТЗ е изключено, поради което и всички възражения на длъжника са
неоснователни. Единствено и доколкото актът за установяване на
публично вземане не обхваща фактите, настъпили след постановяването му,
забраната чл. 164, ал. 4 ДОПК не
може да обхване и оспорване на публичното вземане, установено с акта,
основаващо се на нововъзникнали факти, които не са преклудирани
от задължителната сила на влезлия в
сила акт заустановяване на публично вземане, каквото например е
твърдението за настъпило след влизане в сила на акта погасяване на публичното
вземане чрез някои от способите, очертани в чл. 168 ДОПК - чрез
плащане, прихващане, опрощаване и т. н. В случая обаче възраженията на длъжника
/направени в допълнителна молба и о.с.з./ не касаят такива факти. Следва да се
посочи и че договорът за продажба на МПС – Пежо - Комби, не касае МПС, за
дължими суми за данък за което са приети вземанията на НАП. Всъщност АУЗ въобще
не касае данък, дължим за МПС Пежо – комби. Останалите представени от длъжника
доказателства също не установяват такива факти.
Съгласно даденото в чл. 162, ал. 2 ДОПК легално
определение, понятието публично вземане включва и лихвите върху главниците,
публични вземания. Тоест, горните съображения се отнасят и за тези вземания.
Правилно синдикът е определил и поредността на
приетите вземания, съобразно разпоредбата на чл. 722 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
152514/14.11.2017 година на Д.А. ООД срещу трети списък на допълнително
предявени вземания, обявен в търговския регистър към Агенция по вписванията на
06.11.2017 година.
ОДОБРЯВА трети списък на допълнително предявени вземания, изготвен
от синдика на Д.А. ООД, ЕИК: *******и обявен в търговския регистър към Агенция
по вписванията на 06.11.2017 година.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за обявяването му в Търговския регистър по реда на чл. 692, ал.
5 ТЗ.
СЪДИЯ: