№ /29.01.2020 година,
гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЯ БАЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 283 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искането на „С. В.ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Белослав, област Варна за отмяна на допуснатото със Заповед № 41-ФК/22.01.2020 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи предварително изпълнение на наложената, със същата заповед, принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на обект : рибен магазин, находящ се в ***за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Молителят твърди, че заповедта, в частта, с която е допуснато предварително изпълнение, е незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 60 от АПК. Моли съда да постанови определение, с което да отмени допуснатото предварително изпълнение.
Съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № 41-ФК/22.01.2020 година началникът на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи е наложил ПАМ запечатване на обект : рибен магазин, находящ се в ***за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и е разпоредил предварителното и изпълнение. Заповедта е издадена въз основа на Протокол за извършена проверка № 0355499 от 21.01.2020 година. В протокола е отразена констатацията, че на 21.01.2029 година, в гр. Белослав, в търговския обект, в 15,38 часа, не е издадена фискална касова бележка за извършена продажба на стоки – насипна риба скумрия на скара на стойност 8,08 лева.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.01.2020 година, поради което подадената от адресата на оспорения административен акт жалба на същата дата година е допустима, арг. чл. 149, ал. 1 от АПК.
При препращането от чл. 188 от ЗДДС към условията на АПК относно предварителното изпълнение, допускането му се осъществява с разпореждане по чл. 60, ал. 5 от АПК и при предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Разпореждането по чл. 60, ал. 5 от АПК е предвиден от закона способ (вж. чл. 90, ал. 2, т. 2 от АПК) за преодоляване на забраната по чл. 90, ал. 1 от АПК за изпълнение на административните актове до изтичане на сроковете за оспорване, а при постъпила жалба или протест до решаване на спора от съответния орган. Правомерността на разпореждането е обусловена от въвеждане на твърдение за факти (и установяването им), с които да се привърже извод за необходимост от изпълнение на разпоредените с акта права или задължения преди стабилизирането му, за да се защитят посочени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК интереси - особено важни държавни или обществени интереси или интереси на страна в производството; да се избегне осуетяването или затрудненото изпълнение на акта или значителни или трудно поправими вреди от забавеното му изпълнение. Предварително изпълнение на акта следва да се допуска само при наличие на посочените в закона предпоставки с излагане на убедителни мотиви в тази насока, предвид това, че по този начин се въвежда изключение от основния принцип на суспензивния ефект на подадената срещу административния акт жалба.
В чл. 60, ал. 1 от АПК са уредени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта може да разпореди предварителното му изпълнение. За допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което очевидно в настоящия случай не е спазено.
В настоящия случай, спорното разпореждане е издадено след немотивирана преценка, че предварителното изпълнение на заповедта е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилно определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и поради съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, и предвид това, че от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди за бюджета.
За допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящият случай не е сторено. В случая е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липса на мотиви. Освен това посочените цели, освен че не почиват на конкретни фактически основания, съвпадат по принцип с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер и в този смисъл имат отношение към един от елементите за нейната законосъобразност. За да се обоснове, обаче, необходимостта от предварително изпълнение е следвало да бъдат посочени допълнителни съображения, обуславящи наличието на изтъкнатите бланкетни съображения. Изложените мотиви са общи и нескрепени с доказателства.
Отделно от това нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 година), за което е наложена ПАМ е довършено. Неотчетеният приход от продажбата няма да бъде регистриран, особено при запечатан обект. Неговото установяване и събиране следва да се извърши в ревизионно производство, но не и чрез допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Допуснатото предварително изпълнение на ПАМ не може да предотврати и промяната на правната форма на стопанисващия обекта, или предоставянето му за стопанисване на друг данъчен субект, тъй като не представлява възбрана или ограничение за разпоредителни сделки с имота, с дружествените дялове или за изменение на облигационни правоотношения, още повече че с цел предотвратяване на изпълнението на ПАМ такова може да се извърши и преди датата за предварително изпълнение на ПАМ. Предварителното изпълнение на запечатването предотвратява като цяло търговската дейност в обекта – независимо дали е правомерна или не, като няма презумпция, че тя ще бъде осъществявана само в нарушение на законодателството, за да бъде допуснато предварително изпълнение с цел предотвратяване на нарушения. Общата и специалната превенция на нарушенията на реда за отчитане на продажбите с фискални устройства е поверена на административнонаказателната отговорност, а не на принудителната административна мярка с допуснато предварително изпълнение.
С оглед гореизложеното оспорената Заповед № 41-ФК от 22.01.2020 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи в частта, с която е разпоредено предварително изпълнение на ПАМ следва да се отмени, като незаконосъобразна.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ допуснатото със Заповед № 41-ФК/22.01.2020 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи предварително изпълнение на наложената със същата заповед принудителна административна мярка - запечатване на обект – рибен магазин, находящ се в ***за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност по жалбата на „С. В.ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Белослав, област Варна, ж.к. „Младост“, бл. 16, вх. В, ет. 4, ап. 36, ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: