№ 247
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110155043 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...,
представляван от изпълнителния директор, гр.С/адрес/ и е висящо за втори
път пред СРС по дадени с Решение с № 2516/ 21.09.2022г. указания на СГС по
гр.дело с № 6470/ 2022, а именно: обезсилено е в частта, в която
първоинстанционното решение е обжалвано досежно ответника А. В. Г., ЕГН
********** като починал в хода на делото като указанията са за разглеждане
на исковете спрямо А. срещу неговите наследници и тяхното конституиране.
С определение на СРС, 144 състав по гр.дело с № 55043/ 2022г. от
26.10.2022г. съдът е приел, че наследници на починалата в хода на делото
страна А. са надлежно конституирани като страни в процеса с определение на
СРС от 24.11.2021г., а именно Р. А. Г., М. А. Г. и Т. М. Г. , и ги е призовал за
датата на откритото съдебно заседание. Оспорват исковете.
По същество и като съобрази, че претенциите на ищеца, заявени с
исковата молба и уточнителна такава от 02.04.2019г., са насочени против А.
В. Г. ( починал в хода на делото и заместен в процеса от своите деца Р. и М. и
неговата съпруга Т.), Р. А. Г., М. А. Г., и са с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на всеки един от
ответниците да заплати сумите както следва: А. В. Г. 4/6 или – 1039.71 лв. –
1
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода 01.05.2014г. - 01.04.2017г. и 139.70лв. –
законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 16.11.2017г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумите, Р. А. Г. 1/6 или - 259.93 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
периода 01.05.2014г. - 01.04.2017г. и 34.93лв. – законна лихва за забава за
периода от 15.09.2015г. до 16.11.2017г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите и М. А. Г.
- 259.93 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода 01.05.2014г. - 01.04.2017г. и
34.93лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 16.11.2017г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумите като спрямо М. и Р. решението е в сила,
намира следното:
Производството е висящо само относно претенциите спрямо А. В. Г.,
заместен в хода на делото от Р., М. и Т. и е за сумите от 1039.71 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода 01.05.2014г. - 01.04.2017г. и 139.70лв. –
законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 16.11.2017г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумите
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова
разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
2
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от
цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на
топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Не се спори и се установява от Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че А. и съпругата
му Т. през 1988г. са закупили от общината процесния недвижим имот, а
именно апартамент № 61, находящ се в гр. С/адрес/
Страните не спорят, а и с доклада по делото, се установява, че ищецът е
доставил до процесния топлоснабден имот количествата топлинна енергия на
посочените в исковата молба цени като се спори само относно
обстоятелството дали е налице давност и ако да за кои суми.
Съгласно становището, застъпено в ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк.
дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на
ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
За периода от м.05.2014г. до 27.06.2016г., приложение намират ОУ от
2014г., в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,
ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Ищецът, който носи тежестта, не представи доказателства за
публикуване на фактурите на интернет страницата си. Представените
констативни протоколи, съставени от нотариус, доколкото съдържат факти
3
извън удостоверителната компетентност на нотариуса, представляват частни
удостоверителни документи, съставени от трето за процеса лице, които имат
единствено формална доказателствена сила, а именно, че лицето, което ги е
подписало е техен автор, но не и материална такава, а именно, че
удостоверените факти са се случили в обективната действителност така, както
са описани. В приложение на правилата за доказателствената тежест съдът
приема недоказания факт на публикуване на сметките на страницата на
дружеството за неосъществен, поради което и предвид липсата на покана
ответникът не е в забава и не дължи лихва за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая доколкото въпреки дадената от съда възможност ищцовото
дружество не ангажира доказателства, установяващи обстоятелството, че
процесните месечни дължими суми са публикувани на интернет страницата
на продавача, приложение намира материалноправната разпоредба на чл. 114,
ал. 2 ЗЗД, като давността за вземанията за периода за всеки от месеците
започва да тече с изтичане на месеца, за който е начислено – от първото число
на следващия месец. Исковата молба е депозирана на 02.08.2018г.,
респективно вземанията станали изискуеми преди 02.08.2015г. са погасени по
давност. С оглед изложеното следва, че вземанията на за периода м.05.2014г.
до м. 07.2015г. са погасени с давност, доколкото вземането за последния
месец от периода м.07.2015г. е станали изискуемо на 01.08.2015г.,
респективно тригодишния давностен срок е изтекъл на 01.08.2018г., а
исковата молба е депозирана на следващия ден 02.08.2018г.
За останалата част от периода, видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния
опит и професионална квалификация, м.08.2015г. – м.04.2017г., размерът на
дължимите се суми за доставена топлинна енергия е в общ размер на
4
824.96лв.
Процесният апартамент е собственост на ответника А. Г. и съпругата
му Т. Г., като разходите за доставената ТЕ са за задоволяване на нуждите на
семейството, респективно същите съгласно чл. 32, ал. 1 от Семейния кодекс
се поемат от двамата съпрузи. Съгласно чл. 32, ал. 1 СК съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нуждите на
семейството.
С оглед изложеното съдът намира, че претенцията следва да бъде
уважена за 4/6 от общия размер на дължимата се топлинна енергия или
549.97лв., като над уважената част до максимално претендирания размер за
ТЕ от 1039.71лв., претенцията, насочена против А. Г., заместен в процеса от
неговите наследници Р., М. и Т. следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна, тъй като на първо място искът срещу него е предявен за 4/6 от
общия размер на задължението, а отделно от това една част от вземането е
погасено по давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността
за тях да не е изтекла. По изложената аргументация акцесорната претенцията
за обезщетение за забава върху погасената по давност главница за периода
м.05.2014г. – м. 07.2015г. следва да бъде отхвърлено като неоснователно,
доколкото главното вземане е погасено по давност.
Акцесорната искова претенция за мораторна лихва следва да бъде
отхвърлена и за периода м.08.2015г. – м. 06.2016г. Както се установи за този
период са действали Общите условия от 2014г., в сила от 12.03.2014г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача. В случая
ищцовото дружество не ангажира по делото доказателства, удостоверяващи
публикуването на дължимите се месечни суми за процесния период,
респективно вземането не е било изискуемо преди датата на депозиране на
исковата молба, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва и
върху уважената част от главницата следва се явява неоснователна.
За останалата част от периода м.07.2016г. до м. 04.2017г. са действали
5
общите условия одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Дължимата се лихва за забава
върху главницата за доставена ТЕ за периода 15.09.2016г. / 45 дни след
изтичане на м. 07.2016г. до 16.11.2017г., изчислена с помощта на компютърна
програма е в размер на 32.01лв. Претенцията следва да бъде уважена за 4/6 от
сумата или 21.34лв., като над уважената част до максимално прендирания
размер за ТЕ от 139.70лв.
От тези суми отговорността на всеки един от ответниците следва да
бъде съобразно неговата наследствена част или по равна част от дълга за
всеки един на основание чл. 5, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските, които следва да се
присъдят в полза на Т. ЕАД за исковете спрямо А. В. Г., заместен в процеса от
своите наследници Р., М. и Т., следва да се определят съобразно уважената
част на исковете - 571.31лв., от които 549.97лв. – главница и 21.34 лв. – лихва
или в редуциран размер от 246.16лв като сбор от платена по делото държавна
такса от 112.38 лева, 550 лева за възнаграждение на вещо лице и 100 лева за
възнаграждение на юрисконсулт.
При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
ищцовото дружество следва да заплати на адв. М.Д.Д., в качеството й на
процесуален представител на А. Г. / договор л. 57 /, заместен от М. В., Р. и Т.
адвокатско възнаграждение в размер на 119.15лв. – за оказана безплатна
помощ в полза на А. Г. с оглед отхвърлената част на иска срещу него.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН *********, М. А. Г., ЕГН ********** и Т. М.
Г., ЕГН ********** като наследници на А. В. Г., ЕГН **********, починал в
хода на делото на 21.03.2021г., с адрес: гр. /адрес/, вх.В, ап. 72 на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ да заплатят при равни квоти на .
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/ сумата от
549.97лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но
6
незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2015г. – м. 04.2017г., за обект
с абонатен № 143712, представляващ ап. № 61, находящ се в гр. София, жк.
„Надежда“, бл. 102, вх. „В“, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 02.08.2018г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част от 549.97лв. до
максимално претендирания размер 1039.71лв и
ОСЪЖДА Р. А. Г. , ЕГН *********, М. А. Г. , ЕГН ********** и Т. М.
Г., ЕГН ********** като наследници на А. В. Г., ЕГН **********, починал в
хода на делото на 21.03.2021г., с адрес: гр. /адрес/, вх.В, ап. 72, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплатят поравно на . ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С/адрес/, сумата от 21.34лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2016г. до 16.11.2017г. върху сумата за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважената част от 21.34лв. до максимално претендирания размер от 139.70лв.
и
ОСЪЖДА Р. А. Г. , ЕГН *********, М. А. Г. , ЕГН ********** и Т. М.
Г., ЕГН ********** като наследници на А. В. Г., ЕГН **********, починал в
хода на делото на 21.03.2021г., с адрес: гр. /адрес/, вх.В, ап. 72 на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплатят поравно на „Т... ЕАД, ЕИК ..., сумата
от 119.15 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Н..“, ЕАД, ЕИК ********* и подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7