Р Е Ш Е Н И
Е
№ 403/23.03.2022 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, на двадесет и трети март две хиляди
двадесет и втора година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 2693/2021
година
Производството е по глава десета
раздел І от АПК във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от „Паолита 18“ ЕООД - Бургас с ЕИК ********* и
адрес – град Бургас, ж. к. „Меден рудник“ бл. 126, вх. 4, представлявано от
управителя Г.М. с ЕГН **********, против заповед № 177 - ФК/02.11.2021 година
на началника на отдел „Оперативни дейности“ - В., в дирекция „Оперативни
дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) в ЦУ на НАП (лист 3 -
10).
Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” за срок от 14
(четиринадесет) дни за търговски обект – „обект за търговия с плодове и
зеленчуци – маса 45“, намиращ се в град В., улица „Средец – база“.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Изтъква, че по отношение на
продължителността на наложената ПАМ изложените мотиви са
бланкетни и не дават отговор защо за неиздадена фискална бележка се налага
затварянето на обекта за 14 дни. Поддържа се, че изводът на административния
орган за създадена организация на работа, нямаща за цел „спазването на данъчното
законодателство“, е абсолютно невярна и би била налице само ако в обекта изобщо
липсва фискално устройство, а случая не е такъв.
Иска отмяната на ПАМ.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Представя преписката.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща правен интерес
от обжалването.
След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка.
На 01.11.2021 година в 12:45 часа, в търговски обект – „обект за търговия с
плодове и зеленчуци – маса 45“, намиращ се в град В., улица „Средец – база“,
стопанисван от жалбоподателя, е била извършена проверка от служители на НАП.
При извършена контролна покупка на 0,980 кг банани, на стойност 2,74 лева,
заплатени в брой с банкнота от 10 (десет) лева продавач – консултантът върнал
ресто – банкнота от 5 лева и 2,26 лева на монети, но не издала фискална касова
бележка. Фактът на неиздаването на фискален документ бил установен и от
изведената контролна лента на фискалното устройство за периода 08:00 – 12:50
часа на 01.11.2021 година (в това число и момента на проверката). При описването на наличните средства в касата
на обекта проверяващите констатирали, че е налице разминаване между отчетената
сума по фискалното устройство (85,22 лева) и фактическата парична наличност в
касата (296 лева) - в размер на 210,78 лева.
За установените резултати от проверката бил съставен протокол серия АА №
0055476 от 01.11.2021 година и опис на откритите парични средства (лист 11 -
12).
На 02.11.2021 година ответникът издал оспорената заповед. В нея той описал
фактите, установени при извършената проверка и разпоредил запечатване на обекта
на срок от 14 дни. Относно определената продължителност на ПАМ той посочил
неиздаването на фискален бон за извършената продажба и установената разлика
между отчетените, по фискално устройство, парични средства в обекта и
фактическата наличност в касата, а от тези обстоятелства направил извод, че с
нарушенията се засяга утвърдения ред на данъчната дисциплина, осигуряващ пълна
отчетност на извършваните продажби и последващата възможност за проследяване на
действително реализираните обороти от търговеца. Административният орган приел,
че налагането на ПАМ е необходимо предвид съществуващата възможност за ново
нарушение и настъпване на вреди за фиска поради неотразяване на реално
извършените продажби, а оттам – за неправилно определяне на дължимите данъци от
лицето. Относно продължителността на ПАМ ответникът приел, че тя трябва да бъде
съобразена с принципа на съразмерност, целеният преустановителен и превантивен
ефект, както е времето, необходимо на дружеството да създаде нормална
организация по отчитане на продажбите (лист 8 - 10).
На 09.11.2021 година актосъставител – орган на НАП - е съставил на „Паолита
18“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F634134/09.11.2021
година за констатираното нарушение – извършване на търговска продажба без
издаване на фискален документ (лист 16 - 17).
Като доказателство за компетентността на органа, наложил ПАМ, е представена
заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, според
която началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ на ГДФК при ЦУ на НАП могат да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване
на обект“ по чл. 186 от ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, законосъобразността на
оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по
чл.146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед
нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му със заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП. Издателят на обжалваната заповед е именно началник на
отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ на ГДФК при ЦУ на
НАП. Ответникът е териториално компетентен. Обектът, по отношение на който е
наложена мярката, се намира в град В.. Седалището на органа - издател на
административния акт е същото населено място.
При издаването на обжалваната заповед от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалване, както
и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва извод,
че заповедта, издадена по този ред, в качеството ѝ на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59
от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито подробно
са изложени в заповедта.
В случая е налице материалноправната предпоставка
за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до един
месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано
нарушение, каквото в случая е налице – констатирано е, че за
извършена покупка на стоки не е издаден дължимия фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186 ал.
1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен е факта, дали има
издаден АУАН и НП и дали то е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от
законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена
от министъра на финансите (Наредбата), всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
В конкретния случай, при извършената проверка, оформена с протокола, е
констатирано неиздаването на фискален бон за извършената продажба, т.е. налице
е неотчитане на извършена търговска продажба на клиент, което съставлява пряко
нарушение на закона. Отделно от неиздаването на фискален бон за продажбата, при
проверката е констатирана и значителна разлика между фактическата наличност на
парични средства в касата на обекта и тези, отчетени по работещото фискално
устройство.
Административният орган – при налагането на ПАМ –
действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на установено
нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го
направи.
В разпоредбата на
чл. 186 ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. В случая
запечатването на търговския обект е постановено за срок от 14 (четиринадесет)
дни, който период е близък до средно предвидения в разпоредбата.
Неоснователно е
твърдението на жалбоподателя, че административният акт не е мотивиран по
отношение на продължителността на ПАМ, а доводите в тази насока са бланкетни. В
заповедта са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на ПАМ,
като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с
налагането, а именно преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца, както и промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от
продажби, а индиректният недопускане на вреда за фиска. Действително, в тази
част от заповедта не се съдържа името на дружеството, нито е описан търговския
му обект. За съда, обаче, няма съмнение, че мотивите – относно времетраенето на
мярката – се отнасят именно до жалбоподателя, защото заповедта е адресирана конкретно
към него и неблагоприятните правни последици настъпват единствено за „Паолита
18“ ЕООД. Практиката на административния орган да излага еднообразни мотиви в
идентични случаи не е недопустима, а, напротив – е желателна с оглед основния
принцип в административния процес за еднакво третиране на сходните случаи.
Съдът счита, че
превантивната и възпираща цели, търсени със срока на наложената ПАМ, биха били
постигнати от администрацията. Съдът приема, че ПАМ с продължителността,
посочена в заповедта, е достатъчна за защита на охраняваните от Наредбата
обществени отношения.
Жалбоподателят не
оспорва установения факт, че за извършената продажба не е издаден фискален бон.
По делото е представен протокол за извършената проверка, който – при пълнота на
реквизитите си - се ползва с материална доказателствена сила по силата на чл. 50 ал.1 от ДОПК, като
обвързва съда с обстоятелствата, установени с него. Този протокол съдържа
реквизитите по чл. 50 ал. 2 от ДОПК, а съдържанието и авторството му не са
оспорени от жалбоподателя в производството. Затова следва да бъде кредитиран.
С налагането на мярката не се нарушава принципа на съразмерност, защото
това е законово задължение на администрацията и тя не разполага с възможност за
избор – да наложи или да не наложи мярката.
С оглед на изложеното, жалбата,
като неоснователна, следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя
възлагане на разноските в процеса върху жалбоподателя, предвид своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника. Затова, на
основание чл. 143 ал. 3 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът приема, че
„Паолита 18“ ЕООД следва да заплати на Националната агенция за приходите сумата
от 100 (сто) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Затова, на основание чл. 172 ал.
2 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Паолита 18“ ЕООД - Бургас с ЕИК ********* и адрес – град Бургас, ж. к.
„Меден рудник“ бл. 126, вх. 4, представлявано от управителя Г.М. с ЕГН **********,
против заповед № 177 - ФК/02.11.2021 година на началника на отдел „Оперативни
дейности“ - В., в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Паолита 18“
ЕООД - Бургас с ЕИК ********* и адрес – град Бургас, ж. к. „Меден рудник“ бл.
126, вх. 4 да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100
(сто) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: