№ 36710
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110140899 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „..............“ ЕАД против „...............“ АД обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения, с които ответникът се е обогатил без основание, в размер на сумите, както
следва: 126,26 представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район .................., с абонатен №
.........., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.02.2023 г. до окончателното плащане, 25,67 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 31.12.2020 г. до 31.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия,
сумата от 10,67 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.02.2023 г. до окончателното
плащане и сумата от 2,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2020 г.
до 31.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия,
за които суми по ч. гр. дело № 7159/2023 г. по описа на СРС, 51-ви състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.03.2023 г.
Ищецът твърди, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия за небитови
нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район .................., с абонатен № ...........
Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се
сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на
1
КЕВР. Посочва, че въпреки отправената покана „...............“ АД не е сключило писмен
договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия
период се е обогатил за негова сметка. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до
20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от
продавача фактура, поради което претендира посочените по-горе суми, с които ответникът
се е обогатил. Изяснява, че начислените суми за топлинна енергия до имота на ответника са
по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. С тези доводи отправя искане за уважаване на исковите претенции и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор от ответника
„...............“ АД, чрез пълномощника си юрк. Г.Р., с който оспорва исковете като процесуално
допустими, но по същество неоснователни – недоказани по основание и размер. Оспорва
ответното дружество реално да е използвало процесния имот, за който се претендират суми
във връзка с доставена топлинна енергия с адрес: гр. София, район .................., с абонатен №
........... Оспорва „.............“ АД да е било уведомявано извънсъдебно за претендираните от
„..............“ ЕАД суми, както и да е получавало фактурите, обективиращи задълженията. В
отговора се навежда довод за липсата на доказателства ищецът да е заплатил сумите за
дялово разпределение на фирмата – топлинен счетоводител, за да претендира заплащането
им от ответника под формата на суми, с които последният се е обогатил за сметка на ищеца.
Навежда се възражение за недължимост на вземанията и поради погасяването им по
давност, намирайки за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111 ЗЗД. Оспорва до
„.............“ АД да е била изпращана покана за заплащане на претендираните вземания. С тези
съображения се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане в полза на
ответника на сторените по делото разноски.
Съдът намира, че на ответната страна следва да бъдат дадени указания да уточни дали
представляващия го по пълномощие юрк. Г.Р. е служител на дружеството „...............“ АД,
съобразявайки, че съгласно чл. 32, т. 1 и т. 3 ГПК представител на страна – юридическо лице
по пълномощие в гражданския процес може да бъде освен адвокат, юрисконсулт или друг
служител в последното с юридическо образование и предвид отразеното в представеното по
делото пълномощно. В случай, че не е служител на дружеството, ответникът следва да
потвърди писмено действието по подаване на отговора – чрез законния си управител или
пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „.................“ ООД като
трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
2
установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи, пълно и главно, следните елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване: обедняването на ищеца чрез установяване количеството и
цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника –
че последният е консумирал тази топлинна енергия, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса
на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните суми.
2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава – чрез
изпращане на покана до същия за заплащане на сумите и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил дълга на падежа.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали са относими към спора, предмет на
делото и от значение за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото.
С оглед характера на конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба
като относимо и необходимо за правилното разрешаване на правния спор следва да бъде
уважено искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза
по въпросите, формулирани в исковата молба. В тази връзка следва да бъде уважено и
искането на ищцовото дружество за задължаване на подпомагащата страна за представяне
на описаните в исковата молба документи, които да бъдат съобразени от експерта при
изготвяне на заключението.
Като ненеобходимо – предвид липсата на твърдения за плащане, следва да бъде
оставено без уважение искането на ищцовото дружество за допускане изслушването на
ССчЕ.
По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 7159/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „.................“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ..................., като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
УКАЗВА на ответника „...............“ АД в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с препис от настоящото определение да уточни дали представляващия го по
пълномощие юрк. Г.Р. е служител на дружеството, съобразявайки, че съгласно чл. 32, т. 1 и
т. 3 ГПК представител на страна – юридическо лице по пълномощие в гражданския процес
може да бъде освен адвокат, юрисконсулт или друг служител в последното с юридическо
образование и предвид отразеното в представеното по делото пълномощно. В случай, че не е
служител на дружеството, ответникът следва да потвърди писмено действието по подаване
на отговора – чрез законния си представител/управител или пълномощник по чл. 32, т. 3
ГПК.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2024 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна „.................“ ООД в
двуседмичен срок да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинна енергия в процесния имот, находящ се на адрес: град София,
район .................., с абонатен № ..........,, включително изравнителните сметки и документите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода за
процесния период - 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М.Т., включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество, а пир
необходимост и при ФДР за процесния обект.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 300 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебното заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
4
съдебносчетоводна експертиза по въросите, формулирани в исковата молба.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 7159/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен
съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5