Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Русе, 08.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на двадесет и девети януари, две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №8243 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
К.П.П. заявява, че е собственик на
земеделски земи: имот №029085 и имот №201261 в землището на с.Б., община
Борово, област Русе. Пояснява, че е придобила имотите въз основа договор за
доброволна делба, вписан в СВ – Бяла под №132, том 6,
дв.вх.рег.№2810/27.04.2009г.
На 15.07.2017г. сключила с Ц.С.Ц.предварителен
договор за покупко – продажба на посочените имоти и получила от купувача капаро
в размер на 3000 лева. На 19.10.2017г. посетила ОСЗ – Борово, за да се снабди
със скици и удостоверение за характеристика на имотите, за което заплатила 32
лева. След като получила документите установила, че земеделските земи са
предмет на тригодишен договор за наем, сключен между И.К.П. и В.Е.Ц., вписан в
СВ – Бяла под №173, том3, дв.вх.рег.№2514/17.07.2017г.
Предвид съществуващото наемно
правоотношение и невъзможността да бъде предадено реално владението върху
имотите, на 31.10.2017г. ищцата и Ц.Ц.постигнали споразумение да прекратят
предварителния договор.
Молителката твърди, че не познава И.К.П.
и не го е упълномощавала да управлява собствените й земеделски земи. Поддържа,
че вследствие противоправното действие на ответника е претърпяла имуществени
вреди в размер на 3000 лева – договорна неустойка и 32 лева – заплатени
административни услуги.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди И.К.П. да й заплати сумата 3032 лева – причинена имуществена
вреда, в резултат на противоправното му поведение, изразяващо се в отдаване под
наем на недвижими имоти без да е притежавал мандат за действия на управление с посочените
имоти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта
– 17.07.2017г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът
И.К.П. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Счита, че не са налице елементите от
фактическия състав на търсената деликтна отговорност.
Поддържа, че ищцата не е ангажирала
доказателства относно причинените от неосъществената прехвърлителна сделка
вреди.
Заявява, че молителката не би могла
да търси вина от другиго поради свързаните с непознаването на закона действия,
които е извършила. В тази връзка пояснява, че К.П. е следвало да знае, че както
предходните години, така и през стопанската 2017 – 2018г. земите са попадали в
масивите за разпределение и като „бели петна“ се обработвали по процедурата на
чл.37в от ЗСПЗЗ. Преди подписване на предварителния договор било необходимо
ищцата да предприеме съответните действия, целящи земите да не попадат в
масивите „бели петна“.
Поддържа, че договорът за наем,
който е сключил не е влязъл в действие, тъй като бил вписан в СВ – Бяла, но не
бил регистриран в ОСЗ – Борово. Твърди, че не обработва земите.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Въз основа на договор за доброволна
делба на земеделска земя, вх.рег.№13 от 27.04.2009г., вписан под №132, том 6,
дв.входящ регистър 2810 по описа на СВ – Бяла, К.П.П. придобила собствеността
върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на село Б.:
Имот №029085 - полска култура с площ
5.096 дка в местността „Дюзлюка“, ЕКАТТЕ 02854,V-та категория;
Имот №201261 – полска култура с площ
1.199 дка, в местността „Блатото“, ЕКАТТЕ 02854, ІV-та категория;
Имот №037010 – лозе с площ 1.994
дка, в местността „Над Дряновата кория“, ЕКАТТЕ 02854, V-та категория;
Имот №010062 – лозе с площ 0.5 дка,
в местността „Вехтите лозя“, ЕКАТТЕ 02854, ІV-та категория.
Приложени са скици на процесните
имоти.
На 15.07.2017г. К.П.П. сключила с Ц.С.Ц.предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който се задължила
да прехвърли на купувача: имот №029085 - полска култура с площ 5.096 дка в
местността „Дюзлюка“, ЕКАТТЕ 02854,V-та категория и имот №201261 – полска
култура с площ 1.199 дка, в местността „Блатото“, ЕКАТТЕ 02854, ІV-та категория.
Според чл.2 от контракта, на посочената дата, купувачът предал на продавача
сумата 3000 лева – капаро. Страните постигнали съгласие, че остатъка от 6300
лева ще бъде предаден на продавача в деня на подписване на окончателния
договор.
В края на м.октомври 2017г. страните
по предварителния договор сключили спогодба, от която е видно, че К.П. се
задължила да заплати на Ц.Ц.6000 лева, от които 3000 лева – неустойка и 3000
лева – предоставено от купувача капаро. В чл.1 от споразумението са визирани
обстоятелствата, поради които предварителния договор е прекратен: „Продавачът е
в невъзможност да изпълни поетите в т.7 от предварителния договор задължения,
тъй като в процеса на подготовката за изповядване на сделката узнал, че върху
имотите, предмет на контракта има вписан договор за наем №28610/17.07.2017г. за
срок от три стопански години.“.
Представен е договор за наем на
земеделски земи №28610/17.07.2017г.сключен между И.К.П. и В.Е.Ц., вписан в СВ –
Бяла под №173, том3, дв.вх.рег.№2514/17.07.2017г.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с обективно
съединени претенции с правно основание чл.45 и чл.84 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД:
Законът императивно е въздигнал в
забрана правилото да не се вреди другиму. Забраната е универсална, както спрямо
пълния обем неперсонифицирани правни субекти, така и за всички защитени правни
субекти. Важи за целия кръг права, интереси и ценности от материално и
нематериално естество, на които правната система дава защита. Неизпълнението на
това общо задължение създава отговорност за нарушителя.
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, кумулиращ следните елементи: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.
Всяко деяние (действие или
бездействие), с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди
другиму е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават
настъпването на вредата. Отговорността за непозволено увреждане се носи не само
при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди
другиму. Извън правните норми стоят много дейности и отношения, които не
подлежат на позитивно регламентиране и в този смисъл е възможно, разглежданото
поведение, да не нарушава конкретна правна норма, но въпреки това да се окаже
деликтно.
Противоправността на деянието се
изключва при: състояние на неизбежна отбрана; състояние на крайна необходимост;
съгласие на пострадалия да бъде увредено негово лично или материално благо;
изпълнение на нормативни разпоредби и/или законна заповед.
Съобразно разпоредбата на чл.45,
ал.2 ЗЗД, „във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното.“.
Вредата представлява промяна на
имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо
състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване
или унищожаване на посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат имуществени
и неимуществени. Имуществените вреди съставляват претърпени загуби (вече
настъпили вреди, в резултат на което е намалено имуществото на пострадалия) и
пропуснати ползи (бъдещи реални вреди, които ще настъпят с висока степен на
сигурност, изразяващи се в пропускане възможността да се увеличи имуществото
му), които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът счита, че в настоящия казус е
установено наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
На 15.07.2017г. ищцата сключила с
трето лице предварителен договор за покупко – продажба на собствените си
земеделски земи - земеделски земи: имот №029085 и имот №201261 в землището на
с.Б., община Борово, област Русе, като поела задължение до 30.10.2017г. да
прехвърли собствеността и предаде владението им на купувача. За снабдяване с
документите, необходими за сделката, К.П. направила разноски в размер на 32
лева.
Два дни по-късно (17.07.2017г.),
ответникът сключил договор за наем, по силата на който предоставил на Виктория
Чернева за временно и възмездно ползване земеделски земи, находящи се в община
Борово и община Бяла, между които и процесните имоти. Липсват данни, а и не се
твърди, че ищцата е упълномощила ответника да извършва действия по управление
на земеделските земи, предмет на предварителния договор.
На 31.10.2017г. при наличие на
вписан към този момент договор за наем, сключен за срок от 3 стопански години,
страните по предварителния договор преценили, че продавачът (ищец в настоящото
производство) не би могъл да изпълни задълженията си, произтичащи от контракта,
с оглед което прекратили договора, а ищцата възстановила на купувача капарото –
3000 лева и заплатила договорна неустойка в размер на 3000 лева.
Очевидно, вследствие противоправното
поведение на ответника, който при липса на учредена от страна на К.П.
представителна власт сключил и вписал договор за наем на процесните имоти,
ищцата претърпяла имуществена вреда. Същата е настъпила като резултат от
невъзможността да изпълни свое задължение, поето по сключения предварителен
договор, поради което е следвало да заплати договорената в чл.9 неустойка.
Съобразно т.2 от споразумението на контрагентите (лист 11), според която
„…спогодбата има функцията и на разписка по отношение предаването, респективно
приемането на посочената сума“ съдът приема, че сумата 6000 лева (от които
неустойка в размер на 3000 лева) е заплатена на 31.10.2017г.
Несъстоятелни са доводите на И.П.,
че К.П. следвало да предприеме действия, целящи земите да не попадат в масивите
„белите петна“.Налице е виновно поведение на ответника, а не на ищеца, който
като собственик е в правото си да прецени начинът, по който да управлява и се
разпорежда с имота си.
По изложените съображения съдът
счита, че претенцията като основателна и доказана по размер следва да бъде
уважена изцяло.
По иска с правно основание чл.84 ЗЗД:
Искът за обезщетяване на имуществени
вреди от непозволено увреждане е паричен по своя характер. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото
действие, а ако то продължава през определен период – от крайния момент на
периода (решение №193/26.06.2012г. на
ВКС по гражданско дело №611/2011г., І г.о.). В конкретния случай увреждането на
ищеца е настъпило в резултат на възникнало наемно правоотношение, основано на
договор от 17.07.2017г. Следователно акцесорната претенция се явява основателна
и върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от посочената
дата до окончателното й изплащане.
Съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в
размер на 945.48 лева – заплатени държавни такси и възнаграждение за
процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДАИВАН К.П., ЕГН ********** да заплати на К.П.П., ЕГН **********
сумите: 3000 лева – договорна
неустойка и 32 лева – стойността на
административни услуги, съставляващи обезщетение за имуществени вреди,
причинени вследствие сключен без представителна власт договор за наем, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 17.07.2017г. до окончателното
им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 945.48 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: