РЕШЕНИЕ
№ 832
гр. Благоевград, 10.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102421 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б.... И.... Н..... - управител чрез
юрисконсулт А. С. Г., със съдебен адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.
“Балша” № 17, ап. 1 против Н. Й. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С...... и
настоящ адрес гр. С.......като е предявен положителен установителен иск - за установяване
дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415
вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено,
че “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД има следните вземания срещу Н. Й. С., с ЕГН **********, за
следните суми: - сумата от 800,00 лева (осемстотин лева) - представляваща главница по
договор за предоставяне на кредит № 349455 от 05.08.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда (09.05.2022 г.) до
окончателното погасяване; сумата от 39,60 лева (тридесет и девет лева и шестдесет
стотинки) - договорна лихва върху главницата за периода от 05.08.2021 г. до 04.10.2021 г.;
сумата от 44,22 лева (четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) - лихва за забава
за периода от 04.10.2021 г. до 20.04.2022 г.
Претендират се сторените разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 05.08.2021г., ищцовото дружество е сключил с
ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит
от разстояние ....., като договора е сключен при условията на ЗПФУР.
Твърди се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: ...... като на същия електронен адрес са публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че съгласно същите,
сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на
1
въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което
кандидатът безусловно приема същите. Сочи се, че кандидатът получава и-мейл, в който се
съдържа преддоговорна информация за условията на договора, като ако кандидатът бъде
одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване.
Твърди се, че потвърждаването става като клиента получава чрез съобщение по
телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален код, като
кредитополучателят получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след
отварянето му следва да въведе получения от него код.
Твърди се, че преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на
посочен от него телефонен номер, като разговорът се записвал и по този начин той отново
потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Сочи се, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ..... и
следният имейл: ......като активиращият код е ....
Твърди се, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно
доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от
ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е
електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 2014г.
Излага се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на
личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото
няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат се сочи, че именно ответникът е
предоставила снимките. Твърди се, че е предоставена и справка от НОИ, като чрез нея се за
установява имущественото състояние на ответника и от нея е установено, че профилът е на
лице с името на ответника, както и че предоставеният телефонен номер е този, който е
използван при сключване на договора за кредит.
Релевират се доводи, че етапите за сключване изискват множество действия от страна
на потребителя, като във всеки от тях той се запознава с обстоятелството, че сключва
договор за предоставяне на кредит и по този начин кредитополучателят сключва договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон,
с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Твърди се, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както
и до входиране на исковата молба няма постъпили плащания.
Твърди се, че на кредитополучателя е отпуснат кредит с главница в размер на 800.00 лв.
/осемстотин лева/, като съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да
преведе на кредитополучателя сума в размер на 800.00 лв. /осемстотин лева/, а съгласно чл.
2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от
кредитополучателя начин.
Твърди се, че е преведена по финтех сметка към дружество предоставящо такива услуги
собственост на „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр ответникът С., а именно: с
IBAN..........
Твърди се, че отпуснатият кредит е следвало да се заплати на 2 ежемесечни вноски, всяка
от които в размер на 400.00 лв. за периода 04.09.2021г. - 04.10.2021г., като няма плащания за
главница и цялото вземане за главница е падежирало, преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение.
2
Твърди се, че договорната лихва е уточнена в Договора, като съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от
него лихвения процент е в размер на 40.15 %, като няма плащания и за договорна лихва,
поради което се претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 05.08.2021г. -
04.10.2021г. в размер на 39.60 лв..
Твърди се, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по
погасителен план, а именно: 04.10.2021г., като същият не е погасен, поради което на
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия
кредит - 04.10.2021г. и крайната дата - 20.04.2022г. , която сума е в размер на 44.22 лв.
Твърди се, че всички вземания са изискуеми, поради настъпил падеж.
Сочи се, че пред Районен съд Б......е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като в резултат е образувано ч.гр.д. № 1440/2022г. е
издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото, който е
подал възражение срещу нея.
С Разпореждане № 2992/15.11.2022г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с
нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис
от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен
чрез неговата майка на 23.01.2023 година.
В указания от съда едномесечен срок, на 22.02.2023 година ответникът чрез
процесуалния си представител - адвокат П. Н. е депозирал писмен отговор. Със същия се
оспорва изцяло предявения иск, като се считат предявените претенции за неоснователни.
Твърди се, че на 01.06.2021г. ответникът е получил съобщение чрез електронната
платформа за телефо.....ни „Т.“, като в това съобщение отсрещната страна се представила за
член на екипа на сайт за залози...... като му предложил да изпратя селфи-снимка с личната
карта на ответника, а в замяна ще получил безплатен бонус от 100лв. за залози в посочения
вече сайт.
Твърди се, че тъй като имал акаунт в този сайт, изпратил исканата от него селфи- снимка,
като след изпращането на снимката отсрещната страна изтрил цялата кореспонденция както
за себе си, така и за ответника.
Твърди, че на 05.08.2021г. получил уведомително писмо за просрочено задължение, в
което било посочено, че има просрочено задължение за неизплатен кредит №....... като
писмото му било изпратено от „Стик- кредит“ АД, с ЕИК *********. Сочи, че осъществил
контакт с въпросното дружество посредством електронната платформа на техния сайт, като
от там му заявили, че има кредит, който е изтеглен на 01.06.2021г.
Сочи, че провел разговор по телефон, предоставен му от платформата на сайта- ........с
лице, което се представило с името М...... което му обяснил да плати чрез И......каса сумата от
800лв. и те ще „забравят за лихвите и неустойките по кредита“.
Заявява се, че тъй като ответникът не е попълвал искане за кредит, не е сключвал
договор за кредит и съответно не е усвоявал каквато и да било парична сума от това
дружество, не обърнал внимание на това „уведомително писмо“, като счел същото за опит
да бъде измамен да плати исканата сума от 800лв. на посочената от тях банкова сметка в
Първа инвестиционна банка- сметката е ......а дължимите неустойки „щели да ми ги
3
опростят“.
Твърди се, че на 20.08.2021г. получил отново уведомително писмо за просрочено
задължение, в което отново се твърдяло, че имам задължение към посоченото по-горе
дружество.
Излага се, че на 20.09.2021г. служители на дружество „Стик-кредит“АД са посетили
дома му, като са разговаряли с неговите родители и са представили документ с неговите
лични данни, както и неозаглавен документ от тяхната база данни, в който се твърдяло, че
дължи сума в размер на около 2000лв., като са обяснили на родителите му, че тази
информация ще бъде предадена на съдебен изпълнител.
Твърди се, че междувременно започнал да получава писма и от настоящия ищец „Изи
Финанс“ ЕООД, в които също се твърдяло, че е длъжник по Договор за кредит, какъвто се
твърди, че не е получавал.
Категорично се заявява, че пред въпросното дружество нито е кандидатствал за кредит,
нито е получавал такъв, нито е подписвал искане или договор за получаване на кредит.
Във връзка с действията на дружество „Стик-кредит“ АД и на „Изи Финанс“ ЕООД се
сочи, че изготвил и подал жалба до Районна прокуратура гр.С..... във връзка с която получил
писмо от Районна прокуратура гр.Б.....ТО гр.С.....с което го уведомили, че с Постановление
на прокурор от ТО гр.С... при Районна прокуратура гр.Б... от 07.01.2022г. е образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК, като номерът на
прокурорската преписка е №7446/2021г. , а номерът на преписката в РУ МВР гр.С..... е
№339000- 8162/29.12.2021г.
Твърди се, че наказателното производство в неговата досъдебна фаза все още не е
приключено, като преди няколко дни получил призовка за явяване в качеството на свидетел-
пострадал по ДП №339 ЗМ-14/2022г. по описа на РУ гр.Сандански за вземане на
сравнителни образци за извършване на фоноскопска експертиза, за което следва да се явил
на 27.02.2023г. в 11.00 часа в сградата на НИК-МВР гр.С....., с оглед на което е направено
искане за спиране на настоящето производство на основание чл.229, ал.1, т. 5 ГПК.
Твърди се, че няма каквито и да било договорни или други отношения с фирмата- ищец -
„Изи финанс“ ЕООД гр.София и никога не е сключвал Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №349455.
Твърди се, че не е получавал никаква информация относно Общи условия за
предоставяне на кредит от разстояние, не е получавал парични средства от това дружество,
още по-малко е провеждал телефонен разговор, с който да потвърди сключването на някакъв
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Твърди се, че никога не е притежавал телефон с ...... и не е имал имейл...с активиращ код
6592, за които се сочи в исковата молба, че са послужили като начин за потвърждаване
сключването на Договор за предоставяне на финансови услуги.
Твърди се, че не е посочвал и банкова сметка в Първа инвестиционна банка“ АД, като
по-късно разбрал, че такава сметка съществува, открита по незнайно какъв начин и ако по
тази сметка са преведени пари, незнайно как и от кого са изтеглени.
С Определение № 412/11.03.2023г. по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен и
4
процесуален представител. Депозирана е на 13.09.2023 година молба от процесуалния
представител на ищцовото дружество, в което изразява становище по същество на делото.
Претендират се сторените по делото разноски, като по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение на ответника се прави възражение за прекомерност.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален
представител – адвокат Н., който поддържа депозирания писмен отговор, ангажира писмени
доказателства. Не се явява в последното по делото съдебно заседание, но е депозирана на
20.09.2024 година молба от последния, в която изразява становище по същество на делото,
като се иска отхвърляне на предявения иск. Претендират се и сторените по делото разноски,
за което представя списък с разноски.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото, както и е изслушано
заключението по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 464/2022г. по описа на Районен съд - гр. С... ищецът е
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като съдът с
Определение № 266/30.05.2022 година е прекратил производството по делото и го е
изпратил на Районен съд Б.... по компетентност, за което е образувано ч.гр.д. № 1440/2022г.
по описа на Районен съд - гр. Б...... въз основа на което съдът с Разпореждане №
1678/20.06.2022 година е отхвърлил заявление, подадено от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер,
представлявано от законния представител Борислав Иванов Николчев, в качеството на
управител, чрез пълномощника юрисконсулт А. Г., телефон 02/9531616, ел.поща:
**********@********.**, адрес за кореспонденция: град София, ул. ”Балша” № 17, партер,
офис 1, п.к. 1408, телефон...... и ......в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Й. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. С.... за заплащане на сумата от сумата от 129,60 лева (сто двадесет и девет
лева и шестдесет стотинки) - неустойка по чл. 3 от договор за предоставяне на кредит № ......
сключен между „Изи Финанс” ЕООД и Н. Й. С. и е постановил да се издаде в полза на от
„Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Балша“ № 17, партер, представлявано от законния представите...л Б. И.... Н.... в качеството
на управител, чрез пълномощника юрисконсулт А. Г., телефон......... ел.поща: .... адрес за
кореспонденция: град София, ул. ”Балша” № 17, партер, офис 1, п.к. 1408, телефон .... и
...срещу Н. Й. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С...... заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: -сумата от 800,00 лева (осемстотин
лева) - представляваща главница по договор за предоставяне на кредит № 349455 от
05.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда (09.05.2022 г.) до окончателното погасяване; сумата от 39,60 лева
(тридесет и девет лева и шестдесет стотинки) - договорна лихва върху главницата за периода
от 05.08.2021 г. до 04.10.2021 г.; сумата от 44,22 лева (четиридесет и четири лева и двадесет
и две стотинки) – лихва за забава за периода от 04.10.2021 г. до 20.04.2022 г., сумата от 21,80
лева (двадесет и един лева и осемдесет стотинки) – заплатена държавна такса и сумата от
43,60 лева (четиридесет и три лева и шестдесет стотинки)- представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Въз основа на постановеното Разпореждане № 1678/20.06.2022 година е издадена
5
Заповед № 755/20.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
цитираните в разпореждането суми.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на 23.08.2022 година,
като в законоустановения срок, на 19.09.2022 година е депозирано писмено възражение от
С., заведено с вх. № 14746.
С Разпореждане № 2477/20.09.2022г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна
такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок.
Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК на 05.10.2022г., ищецът е депозирал на
24.10.2022г. настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 1440/2022г. по описа на Районен съд - гр. Б......
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за
ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
С исковата молба от ищеца е представен договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 349455, сключен на 05.08.2021г. в град София между ищеца "Изи Финанс"
ЕООД и ответника Н. Й. С.. Предмет на договора е предоставяне на кредит от разстояние,
като ищецът има качеството на кредитор, а ответникът на потребител, като в чл. 2, ал. 1 от
договора е уговорено, че кредиторът се задължава да предаде в собственост на потребителя
сумата от 800 лева, а потребителят се задължа да я върне при следните условия: Вид на
ползвания кредит – потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“; размер на всяка
погасителна вноска в лева – брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните
вноски подробно посочени в чл. 4, ал. 3 от договора; срок на кредита – 60 дни; фиксиран
годишен лихвен процент – 40,15 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора
– 0,11 %, общо дължима сума 839,60 лева и обща дължима сума при непредставяне на
обезпечение по чл. 3, ал 1 от договора – 969,20 лева, и уговорен ГПР по кредита 48,44 %.
В чл. 2 от договора е уговорено, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя
сумата от 800 лева чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка или в офис на
Изи Пей АД.
В чл. 3, ал. 1 от Договора е уредено, че потребителят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на
валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора, или две
физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят
служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им
осигурителен доход е в размер на 1000 лева; да работят по трудов договор без определен
срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с Изи
Финанс ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „редовен“; да
6
подпишат договор за поръчителство.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че евентуалното
неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини на кредитора вреди, за
които се дължи неустойка като обезпечение; размерът на тази неустойка е договорен в
индивидуалните преговори между страните, така че да не е прекомерен; при възникване на
основание за плащане на тази неустойка, нейният размер в конкретния случай е 129,60 лева,
като същата се начислява в деня, следващ неизпълнение по предходната алинея, като
определената обща сума се заплаща на определен в погасителния план брой вноски. В чл. 4,
ал. 3, т. 1 и т. 2 е материализиран погасителен план при представяне на обезпечение по чл. 3,
ал. 1 и при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1, с отразяване на вноски с дати на
падеж 04.09.2021 година и 04.10.2021 година, главница, лихва и неустойка и месечна вноска.
По делото са представени и Общи условия към договора за предоставяне на кредит от
„Изи Финанс“ ЕООД /л.11-л.21/, които уреждат и механизмът на сключването им от
разстояние. Предвидено е, че кандидатът посещава уебсайт www. minizaem. bg или www.
easyfmance. bg (Сайта), избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който
кредитът ще се връща. Изборът става от главната страница на сайта с натискането на бутон
"Вземи сега". В този момент кандидатът получава предварителна информация за сумата,
периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. За
определяне кредитоспособността на кандидата за кредит същият попълва въпросник,
публикуван на сайта. С попълването на въпросника и натискане на бутона "Напред"
кандидатът изпраща своето изрично, предварително искане за предоставяне на кредит от
разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана. До 30 (тридесет) минути от
изпращането на попълнения на сайта въпросник съгласието за обработване на лични данни,
предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит,
кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен,
дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. Ако кандидатът бъде одобрен,
заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща:
преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр, действащите
Общи условия - неразделна част от договора, а така също линк, който след активирането му
отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за
предоставяне на кредит. Кандидатът разполага със 7-дневен срок, в който на специално
обозначено място в профила си на Сайта потвърждава изрично сключването на Договора за
предоставяне на кредит от разстояние, заедно с Общите условия - неразделна част от него и
Стандартния европейски формуляр, като при това следва правилно да попълни цифровия
код, изпратен му от "Изи Финанс" ЕООД под формата на кратко текстово съобщение (SMS)
на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването си за кредит. След като
кандидатът потвърди, че е запознат и приема Договора за предоставяне на кредит, заедно с
Общите условия и Стандартния европейски формуляр, в сила към момента на сключване на
Договора, Договорът за предоставяне на кредит между Потребителя и "Изи Финанс" ЕООД
се счита сключен. Договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от
7
разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон).
Договорът е оспорен от ответника като се твърди, че липсва сключването на писмен
такъв.
Договорът е сключен чрез електронна платформа, достъпна на уеб адрес: .........като по
делото са представени извадки от съобщения по електронна поща, изходящи от ищеца и
адресирани до ответника. Видно е, че кореспонденцията е водена между Н. С. с имейл
адрес...........ато при кандидастване за отпускане на кредита от С. са предоставяни лични
данни – копие на лична карта, банкова сметка и снимки. Представена е и справка от НОИ за
работодател и наето лице – Н. Й...... С., като същата е приложена към документите при
кандидатстване за кредит.
По делото е приобщен на отпичен носител аудиозапис от телефонен разговор, който е
възпроизведен в съдебния протокол от проведено съдебно заседание на 05.05.2023 година
във връзка с проведен разговор за потвърждаване на кредита, в който лицето
кандидатстващо за кредита се е представило с имена, адреси, работа.
От представеното удостоверение за сметка на .... става ясно, че „М.....“ ЕАД е
удостоверило, че Н. Й. С., ЕГН ********** е клиент на „Майфин“ ЕАД и към 08.06.2021
година е титуляр на платежна сметка в национална валута с ......
По делото е представено преводно нареждане с дата 06.08.2021 година, от което става
ясно, че Изи Финанс ЕООД е превело на Н. Й. С. по сметка ....... сумата в размер на 800 лева
с основание за превода – Договор за заем номер ....
Видно от писмо на Районна прокуратура Б....... Териториално поделение – С... е, че по
жалба на Н. С. е образувано ДП за престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
като е призован да се яви за разпит като свидетел-пострадал.
След служебното изискване е постъпило писмо от Районна прокуратура Б......
Териториално поделение – С..... от дата 20.03.2023 година, с което уведомяват съда, че ДП №
3393М-14/2022 година по описа на РУ С....е образувано за извършено за престъпление по чл.
209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, което все още не е приключено.
От предоставената справка от Виваком с дата 26.05.2023 година е видно, че телефонен
номер ...... е активиран на името на Ч......... Г..... Т.... ЕГН ********** на дата 19.04.2022
година, а от справка от Виваком с дата 07.07.2023 година става ясно, че телефонен
номер....... е активиран на името на М...... И...... К....... ЕГН ********** на дата 22.05.2020
година и отразена дата на закриване 08.10.2021 година.
По делото е представено удостоверение от Първа инвестиционна банка АД с дата
19.05.2023 година, от което става ясно, че Н. Й. С. не е клиент на П......
Видно от писмо на „М....“ ЕАД с дата 24.08.2023 година е, че лицето Н. Й. С. е титуляр на
платежна сметка с IBAN ...... към дата 05.08.2021 година, като по тази сметка е преведена
сумата в размер на 800 лева от платежна сметка с посочен титуляр „Изи Финанс“ ООД на
дата 06.08.2021 година на основание „дог. За заем номер 349455“. Сочи се, че сметката е
8
открита онлайн чрез дистанционна идентификация на клиента, съгласно Общи условия за
електронни пари, платежни и други услуги на М....... ЕАД. Клиентът е идентифициран на
база приложени копия на документ за самоличност, отделна снимка и валидни е-майл адрес
и телефонен номер. Според Общи условия за електронни пари, платежни и други услуги на
М.... ЕАД действия чрез упълномощени лица или в полза на други, различни от клиента
лица, не са разрешени.
След повторно изискване на информация от М... ЕАД е постъпила на 29.12.2023 година
информация, че сума в размер на 800 лева е постъпила по сметка ...... на лицето Н. Й. С. в
М.... ЕАД на 01.06.2022 година, като сума от 799,45 лева е наредена по електронен път на
01.06.2022 година чрез профила на Н. С. в М..... ЕАД по сметка ...... с получател С....К.... и
основание „Захранване на сметка“.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото
лице Д. К., която не е оспорена от страните, което съдът намира за пълно, компетентно
изготвено и обосновано.
В заключението вещото лице посочва механизъма по който става кандидатстването за
кредит, а именно: съгласно наличната информация за сключване на договор за кредит от
разстояние, намираща се на адрес:....... процедурата за кандидатстване включва
следните стъпки: Кандидатът посещава уебсай.....или www.easyfinance.bg(Сайта), избира
типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща. Изборът става
от главната страница на сайта с натискането на бутон „Вземи сега". В този момент
кандидатът получава предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване,
лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. За определяне кредитоспособността на
кандидата за кредит, същият попълва въпросник, публикуван на сайта, като всеки, който
кандидатства за първи път през сайта, натиска бутон „Напред", а кандидатите, които имат
предишна регистрация в сайта, натискат бутон „Вход". Автоматично, след натискането на
бутон „Напред", се генерира въпросник със задължителни полета, отбелязани със знака
звезда („*") и незадължителни полета. Въпросникът е разделен на стъпки, като
потвърждаването на всяка става с натискането на бутон „Напред".
Вещото лице посочва, че кандидатът следва да попълни всички задължителни полета,
отбелязани със знака звезда („*"), като носи отговорност за верността на предоставената
лична информация. Всеки кандидат за кредит преди изпращане на личните си данни до
Кредитора подава декларация- съгласие за обработване на личните му данни от финансовата
институция като администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните
данни (ЗЗЛД), като прави отметка в специално поле на сайта под текста на въпросната
декларация. С попълването на въпросника и натискане на бутона „Напред", кандидатът
изпраща своето изрично, предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние,
както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана.До 30 (тридесет) минути от
изпращането на попълнения на сайта въпросник, съгласието за обработване на лични данни,
предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит,
кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен,
9
дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. Ако кандидатът бъде одобрен,
заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща:
преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр, действащите
Общи условия - неразделна част от договора, а така също линк, който след активирането му
отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за
предоставяне на кредит. Кандидатът разполага със 7-дневен срок, в който на специално
обозначено място в профила си на Сайта потвърждава изрично сключването на Договора за
предоставяне на кредит от разстояние, заедно с Общите условия - неразделна част от него и
Стандартния европейски формуляр, като при това следва правилно да попълни цифровия
код, изпратен му от „Изи Финанс" ЕООД под формата на кратко текстово съобщение (SMS)
на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването си за кредит. С
въвеждането на цифровия код кандидатът изразява своето съгласие за сключване на
договора за кредит.След като кандидатът потвърди, че е запознат и приема Договора за
предоставяне на кредит, заедно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр, в
сила към момента на сключване на Договора, Договорът за предоставяне на кредит между
Потребителя и „Изи Финанс" ЕООД се счита сключен. Правилното въвеждане на цифровия
код, което се извършва при потвърждаване сключването на Договора за предоставяне на
кредит, заедно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр, трябва да стане в
рамките на 7 дни от изпращането му като кратко текстово съобщение (sms) на телефонния
номер, предоставен от кандидата. След изтичането на този срок Кредиторът има право да се
откаже от сключването на Договора, като уведоми за това кандидата на предоставената
електронна поща. Ако цифровият код, който следва да се въведе при потвърждаване
сключването на Договора за предоставяне на кредит, заедно с Общите условия и
Стандартния европейски формуляр не е въведен или не е въведен правилно, счита се, че
няма сключен Договор за предоставяне на кредит между кандидата за кредит и „Изи
Финанс" ЕООД. В този случай кандидатът губи правото си да получи кредита, за който е
одобрен. Това не го лишава от правото да кандидатства отново. Договарянето се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние(електронна поща, уебсайт и
телефон), като Договорът за предоставяне на кредит се сключва във формата на електронен
документ при условията и реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
електронния подпис, Закона за задълженията и договорите, Закона за платежните услуги и
платежните системи. Със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние,
Потребителят се съгласява изпълнението на финансовата услуга да започне веднага. До 30
(тридесет)минути от сключване на договора, Кредиторът изпраща на Потребителя
електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени или по
посочената от него банкова сметка, или на каса в офис на „Изи Пей" АД, както и предоставя
следната информация: относно платеца, стойността на платежната операция в лева и датата
на плащането. В случаите, когато Кредиторът използва телефон като средство за гласова
комуникация от разстояние, той спазва изискванията на чл. 9 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, както и на специалните разпоредби на чл. 5 от Закона за
10
потребителския кредит относно предоставяне на необходимата информация по кредита. Два
дни преди настъпване на падежа, Потребителят бива уведомен с електронно писмо на
посочената от него електронна поща, че срокът му за връщане на паричната сума по кредита
изтича.
Вещото лице сочи, че при извършеното изследване в системата за предоставяне на
кредити от разстояние на „Изи финанс" ЕООД установил, че в системата фигурира лицето
Н. Й. С., с ЕГН **********, което има сключен договор за заем с № 349455. Същият е
кандидатствал и е одобрен за отпускане на „Кредит на вноски". Установил е, че в системата
фигурира попълнен въпросник за обстоятелствата, които подлежат на преценка за отпускане
на кредита. Налице е потвърждение с личен код на сключването на договора извършено от
лицето на 05.08.2021 г. в 17:08:31 ч. Сумата е преведена на кредитоискателя на 05.08.2021 г.
в 17:55:33 ч.
Вещото лице сочи, че на основание установените данни в системата за отпускане на
кредити от разстояние на „Изи финанс" ЕООД, може да се направи обоснования извод, че
процедурата по отпускане на кредит на лицето Н. Й. С., с ЕГН ********** от „Изи финанс"
ЕООД, съобразно предварително определените от дружеството условия е спазена.
В заключението се сочи, че при извършеното изследване в системата за предоставяне на
кредит от разстояние на „Изи финанс" ЕООД, съобразно приложени към експертното
заключение екранни снимки вещото лице е установило, че лицето Н. Й. С., с ЕГН
********** има регистриран профил в системата на дружеството. В хода на процедурата за
кандидатстване за кредит е предоставил лични данни. Видно от записите в системата е
предоставил личната си карта, своя снимка и удостоверение за банкова сметка.
Вещото лице посочва, че видно от приложените към експертизата снимки на лицето е
изпратена информация по електронна поща в хода на процедурата по сключване на договора
за кредит, като на лицето е изпратен SMS с личен код за сключване на договор за кредит.
След сключване на договора е преведена и сумата по кредита, с оглед на което договорът за
кредит е бил активиран.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по така изготвената експертиза като
пълно, компетентно, обективно и обосновано.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявените искове с правно основание:
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница, ведно със
законната лихва;
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата, представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва;
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД - представляваща
лихва за забава и мораторна лихва.
Установителните исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяването им,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 1440/2022г. по описа на Районен съд – гр. Б........ по
11
което срещу ответника е издадена Заповед № 755/20.06.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена на
ответника на 23.05.2022 година, като в законоустановения срок на 19.09.2022 година е
депозирано писмено възражение. С Разпореждане № 2477/20.09.2022 година съдът указал
на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, предмет на
заповедта. Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и наличие на изискуемо и ликвидно задължение,
като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения-да установи
съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните по договор за предоставяне на кредит от разстояние, изпълнение на своите
задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина уговорен
в него.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ: ищецът следва да докаже и наличието на
уговорка, постигната между ищеца и ответника, в качеството им на страни по твърдения
договор за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; периода на забава и
размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД -следва
да докаже периода на забавата и размера на претенцията.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата
молба.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1
ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа
в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да
съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване
за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация). Законът за
потребителският кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде
12
сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а
според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по
инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по
смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не
позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен
носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за
комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът,
съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством
формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече.
Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР -
това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от
разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1 изпълнил
задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12,
ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
13
В настоящият случай съдът приема за доказано сключването на договор за кредит от
разстояние между страните по делото. По делото е представено преводно нареждане с дата
06.08.2021 година, от което се установи, че Изи Финанс ЕООД е превело на Н. Й. С. по
сметка ...... сумата в размер на 800 лева с основание за превода – Договор за заем номер
349455 /л. 40/. По безспорен начин, от представените по делото писмени доказателства -
удостоверение за сметка на ...../л. 39/, което лично е представено от ответника на ищцовото
дружество при кандидатстването за кредит, както и от получената информация от „М......“
ЕАД се установява, че лицето Н. Й. С. е титуляр на платежна сметка с ......... към дата
05.08.2021 година /датата на кандидатстването за кредит/, като по тази сметка е преведена
сумата в размер на 800 лева от платежна сметка с посочен титуляр „Изи Финанс“ ООД на
дата 06.08.2021 година на основание „дог. за заем номер 349455“. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че посочената банкова сметка не е негова, тъй
като същият не доказа това обстоятелство и същото се опровергава от предоставената от
„М......“ ЕАД информация. Дружеството сочи реда за откриване на банковата сметка, а
именно, че същата е открита онлайн чрез дистанционна идентификация на клиента, съгласно
Общи условия за електронни пари, платежни и други услуги на М...... ЕАД, като клиентът е
идентифициран на база приложени копия на документ за самоличност, отделна снимка и
валидни е-майл адрес и телефонен номер. Според Общи условия за електронни пари,
платежни и други услуги на М.....ЕАД действия чрез упълномощени лица или в полза на
други, различни от клиента лица, не са разрешени, следователно, за да бъде открита
посочената банкова сметка С. сам е предоставил личните си данни. Отделно от това от
повторно изисканата и предоставена от М.... ЕАД става ясно, че по тази сметка е имало
движение на парични средства, като освен средствата предоставени за кредит и получени от
С. на 06.08.2021 година, по сметката е постъпила сума в размер на 800 лева на 01.06.2022
година, като сума от 799,45 лева е наредена по електронен път на 01.06.2022 година чрез
профила на Н. С. в М.... ЕАД по сметка.... с получател С...... К.. и основание „Захранване на
сметка“.
Отделно от това по делото са представени и извадки от съобщения по електронната поща,
изходящи от ищеца и адресирани до ответника, видно от същите е, че С. е предоставял
лични данни на ищцовото дружество, с цел отпускане на кредита.
В тази насока е и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от
страните, която съдът кредитира като пълна, компетентна, обективна и обоснован, се
установява, че в системата на ищцовото дружество фигурира лицето Н. Й. С., с ЕГН
**********, което има сключен договор за заем с № 349455. В хода на процедурата за
кандидатстване за кредит е предоставил лични данни. Същият е кандидатствал и е одобрен
за отпускане на „Кредит на вноски". Установил е, че в системата фигурира попълнен
въпросник за обстоятелствата, които подлежат на преценка за отпускане на кредита. Видно
от записите в системата е предоставил личната си карта, своя снимка и удостоверение за
банкова сметка. Налице е потвърждение с личен код на сключването на договора извършено
от лицето на 05.08.2021 г. в 17:08:31 ч. Сумата е преведена на кредитоискателя на 05.08.2021
г. в 17:55:33 ч.
Вещото лице е категорични, че процедурата по отпускане на кредит на лицето Н. Й. С., с
ЕГН ********** от „Изи финанс" ЕООД, съобразно предварително определените от
дружеството условия е спазена.
Вещото лице посочва, че видно от приложените към експертизата снимки на лицето е
изпратена информация по електронна поща в хода на процедурата по сключване на договора
14
за кредит, като на лицето е изпратен SMS с личен код за сключване на договор за кредит.
След сключване на договора е преведена и сумата по кредита, с оглед на което договорът за
кредит е бил активиран.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е притежавал
телефонен номер .........Да, установи се от представената справка от Виваком, че телефонен
номер .... е активиран на името на М...... И.... К..... ЕГН ********** на дата 22.05.2020
година и отразена дата на закриване 08.10.2021 година, т.е. обхващаш процесния период, но
това не означава, че същият не може да бъде ползван от него, въпреки, че се води на друго
лице.
Установи се от изслушания по делото аудиозапис от оптичния носител приложен по
делото, че за кандидатстването на кредита са предоставени много лични данни за ответника,
които освен той, друго лице е много трудно да ги знае.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че се доказа по един безспорен и категоричен
начин, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
предоставяне на кредит от разстояние, изпълнени са всички задължения по него, като на С. е
предоставена сумата от 800 лева под формата на кредит, и същата е усвоена от него.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за
нищожност на клаузите от сключения между "Изи Финанс" ЕООД и Н. Й. С. договор.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата
на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. В договора са посочени размерът на кредитния лимит и условията за
усвояването му, годишният лихвен процент и годишния процент на разходите. Предвид това
съдът намира, че не се установява по делото да е налице неспазване на някоя от
предвидените в чл. 22 от ЗПК разпоредби.
По отношение на годишният процент на разходите, съдът намира следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Сългасно чл. 19, ал. 2 ЗПК, годишният процент на разходите по
15
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като съгласно чл. 19, ал. 3,
т. 1 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, като клаузи в договори надвишаващи този размер се считат за
нищожни.
В процесния случай, уговореният годишен процент на разходите е от 48, 44%.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договорните условия, потребителят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: банкова гаранция за сумата по кредита със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за изплащане на задълженията по договора за кредит или две физически
лица поръчители, които да отговарят на посочените в чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора условия. В
чл. 3, ал. 2 от договора е уговорено, че неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 1 от
договора, причинява вреди на заемодателя, като е определен и размерът на дължимата
неустойка, а именно 129,60 лева. Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че
длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Основното
задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му
в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което
на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и
сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се
приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като
предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към
поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация
за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване
на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните.
На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на
обезпечение от страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още
едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от
длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е
недействителна като противоречаща на законови разпоредби. При достигане до този правен
извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
16
ОСТК на ВКС. Видно от представените по делото доказателства, вземането за неустойка е
включено като задължение в погасителния план и се погасява на равни месечни вноски,
наред с главницата и възнаградителната лихва. Следователно се налага извод, че така
уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено
в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да
бъде включено в годишния процент на разходите. При включване на уговореното в чл. 3 от
процесния договор допълнително възнаграждение за кредитора в годишния процент на
разходите, същият със сигурност би надминал пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Р..... Б.. В тази връзка следва да бъдат съобразени приетите към
момента на сключването на процесния договор изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ, бр.
35/22.04.2014 г., като с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е установен максимален размер на
годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Р.... Б.. а съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към датата на сключване на договора
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума.
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на
обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на
обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя,
както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря
на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез
предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за
учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна
институция. Същевременно в договора липсва клауза, която да предвижда освобождаване на
потребителя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на
заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като
краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на потребителя за
плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия. Следователно от
значение за интереса на кредитора при определяне на неустойката не е обезпечаването на
17
кредита, а спазването на краткия тридневен срок.
Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да
върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Така в чл. 3,
ал. 2, изр. 3 е посочено, че при предсрочно погасяване на договора за кредит начислената
неустойка се редуцира съобразно договорната лихва. В чл. 6.1, ал. 1, изр. 3 от ОУ е посочено,
че при предсрочно погасяване се включва съразмерно намален спрямо датата на предсрочно
погасяване размер на неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора.
Следователно дори в случай, че потребителят погаси изцяло предсрочно задълженията си
по договора за кредит, с което свое действие лиши кредитора изобщо от обезпечителна
нужда, неустойката остава дължима. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че се касае за
вземане, което, ако беше включено в размера на годишния процент на разходите, той при
всяко положение би надхвърлил законоустановения размер от 50%.
Единствено формалното уреждане на вземането като неустойка прави възможно неговото
начисляване, без това да влече след себе си нищожност на уговорката. От съвкупната
преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане на въпросната
неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на
скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и уредената още при
сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните
вноски. Налице е заобикаляне на закона, при което част от възнаграждението на ответното
дружество е формално уредено като вземане за неустойка, с цел това вземане да не бъде
включено в общия разход по кредита, респективно в годишния процент на разходите.
Следователно процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за
потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в
годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката
представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към
датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите
без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение
относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 48,44 % годишно. При
това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото
именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето
предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК. Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо за основателен следва да се приеме единствено предявеният иск за главница.
Останалите претенции на ищеца за установяване на вземанията за възнаградителна лихва и
лихва за забава, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
18
Съдът, като съобрази, че по делото не са налице данни за извършени плащания от страна
на ответника искът за главница се явява основателен и доказан за сумата от 800 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд ..... /09.05.2022г./ до
окончателното изплащане на вземането, поради което следва да бъде уважен в пълния заявен
размер.
С оглед констатираната нищожност на договора поради противоречие със закона,
съгласно чл.23 от ЗПК, съдът намира, че исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата
от 39,60 лева (тридесет и девет лева и шестдесет стотинки) – представляваща договорна
лихва върху главницата за периода от 05.08.2021 г. до 04.10.2021 г и по чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 44,22 лева (четиридесет и
четири лева и двадесет и две стотинки) – представляваща лихва за забава за периода от
04.10.2021 г. до 20.04.2022 г., следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски имат и двете страни.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да
разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
На ищеца са присъдени разноски в заповедното производство в общ размер от 65,40 лв.,
от които 21,80 лева – заплатена държавна такса и 43,60 лева – юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 59,20 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете.
Ищеца е претендирал присъждане на разноски в исковото производство, като е
представил доказателства за извършени такива, както следва: 125 лева – довнесена
държавна такса, 650, 00 лв.- възнаграждение на вещо лице. Ищецът претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8
от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 150, 00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, като при определянето му съдът взе предвид фактическата
и правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта процесуални действия.
С оглед изхода от делото частично уважаване на предявените претенции, следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 837, 27 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважения размер от претенциите.
Ответникът също претендира заплащане на разноски в размер на 400 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на ищцовото дружество е
19
сторено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът
намира, че същото е неоснователно, като взе предвид извършените от процесуалния
представител на ответника процесуални действия, фактическата и правна сложност на
делото, както и минималния размер на заплатеното възнаграждение. С оглед изхода на
спора ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 37,94
лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на ответника Н.
Й. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С......и настоящ адрес гр. С....... ЧЕ ДЪЛЖИ
на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.С.. р-н Т..... ж.к. И.... В.., ул. “Б....
представлявано от Б.....И...... Н....- управител чрез юрисконсулт А. С. Г., със съдебен адрес
гр... р-н Т..., ж.к. И...В.......ул. “Б. ап. 1, следните суми, които са предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 755/20.06.2022г., издадена по ч.гр.д.
№ 1440/2022г. по описа на Районен съд - гр. Б....... както следва: сумата от 800,00 лева
(осемстотин лева) - представляваща главница по договор за предоставяне на кредит №
349455 от 05.08.2021 г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и Н. Й. С., с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
пред Районен съд С.... (09.05.2022г.) до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове срещу Н. Й. С., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. .....и настоящ адрес гр. С.... за сумата от 39,60 лева (тридесет и девет лева и
шестдесет стотинки) - договорна лихва върху главницата за периода от 05.08.2021 г. до
04.10.2021 г. и сумата от 44,22 лева (четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) -
лихва за забава за периода от 04.10.2021 г. до 20.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника Н. Й. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С..... и настоящ адрес гр. С.ДА З.....АПЛАТИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД
с ЕИК *********, с адрес гр.С.... представлявано от Б.. И... Н... - управител чрез юрисконсулт
А. С. Г., със съдебен адрес гр......... сумата от 59,20 лв. /петдесет и девет лева и двадесет
стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство
съобразно уважената част на установителните искове и сумата от 837, 27 лв. /осемстотин
тридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща сторени разноски за
исковото производство, съобразно уважения размер от установителните претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с
адрес гр.С..... представлявано от Б. .И...Н.... - управител чрез юрисконсулт А. С. Г., със
съдебен адрес гр.С......р-н Т....ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. С., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С...... и настоящ адрес гр. С..... сумата от 37,94 лв. /тридесет седем лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на исковете.
20
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 1440/2022г. по описа на РС-Б......
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
21