Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Пловдив, 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І състав в публично заседание на девети
декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 2371 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.195б и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 130 от 12.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно
вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
разрешително № 31510051 от 24.01.2008 г. за водовземане от подземни води за
периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 30 389.40 лева и лихва за
забава в размер на 10 180.22 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на
закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на
процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са
довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, неправилно са
изчислени главницата и лихвите, както и неправилно са посочени правните
основания за издаване на акта. Моли да се отмени оспорения АУПДВ, алтернативно
– да бъде изменен.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли, като
неоснователна, по доводи, подробно изложени в представените по делото писмени
бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149
ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че с разрешително № 31510051 от 24.01.2008 г. на директора на БДИБР
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е предоставено правото на водовземане от подземни води, посредством два броя тръбни
кладенци - ТК1а и ТК2а, разположени на територията на имот, съответно № 001319
и №001346, в местността „Орта хан“, в землището на гр. Куклен, общ. Куклен, с
цел на водовземането – за питейно-битов водоснабдяване на с. Брестник, общ.
Родопи, с разрешен годишен воден обем – 378
430 куб.м, със срок на действие на разрешителното – 25 години от датата на
издаването му.
За използваните годишни водни количества по издаденото
разрешително № 31510051 от 24.01.2008 г. са подадени справки и декларации по
чл.194б от ЗВ от *** на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, както следва: справка
вх. № КД-05-805/27.01.2014 г. за добитото през 2013 г. количество подземна вода
от 321 220 м3; справка вх. № КД-05-1199/30.01.2015 г. за
добитото през 2014 г. количество подземна вода от 299 070 м3;
справка вх. № КД-05-946/26.01.2016 г. и декларация по чл.194б от ЗВ вх. №
КД-04-405/29.01.2016 г. за добитото през 2015 г. количество вода от 296 380 м3;
справка и декларация по чл.194б от ЗВ вх.№ КД-05-1131/25.01.2017 г. за добитото
през 2016 г. количество вода от 293 320 м3 и справка и декларация по
чл.194б от ЗВ вх. № КД-04-1505/31.01.2018 г. за добитото през 2017 г.
количество подземна вода от 309 500 м3 .
С Констативен протокол № ПВ1-201/07.08.2017 г. (л.70)
е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по
разрешително № 31510051 от 24.01.2008 г., с който е констатирано, че за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. дружеството е представило в БДИБР справки и декларации
по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода, както се посочи по-горе, и
дължима годишна такса за този период в размер на 24 199.40 лв., изчислена
съгласно чл.10 ал.2 т.1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или
разрешено ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №
177/24.06.2011 г., обн., ДВ., бр.50 от 01.07.2011 г., изм., ДВ, бр.3 от
10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г. /отм./, определяща единичната цена в
размер на 0.02 лева за всяка една от годините.
С Констативен протокол № ПВ1-094 от 16.05.2018 г. (л.72)
е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по
разрешително № 31510051 от 24.01.2008 г., с който е констатирано, че за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. дружеството е представило в БДИБР справка и
декларация по чл.194б ЗВ за общо добито количество подземна вода за 2017 г. –
309 500 м3 и е определена дължима сума в размер на 6 190.00 лв.,
определена съобразно разпоредбата на чл.11 ал.1 и чл.12 ал.2 от Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с
ПМС № 383/29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017
г., изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; Решение № 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г.
- бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г., при която единичният размер
на таксата за водовземане от подземни води за обществено питейно-битово
водоснабдяване е също 0.02 лв./куб. м.
Изчислената общо дължима сума за такса по
разрешителното за водовземане от подземни води за посочения период е общо в
размер на 30 389.40 лв. и не е платена по сметка на БДИБР.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-353 от
07.06.2019 г. (л.43) „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да
плати доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194
ал.1 т.1 б.“б" ЗВ като титуляр по разрешително № 31510051 от 24.01.2008 г.
за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., в размер на 30 389.40 лева,
ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и
уведомление, че при неплащане на дължимите такси ще бъде открито производство
по издаване на АУПДВ.
На основание чл.26 от АПК, с уведомление за започване
на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-353(1) от 27.06.2019 г. (л.41) ***т на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че
на основание чл.26 във връзка с чл.34 от АПК започва процедура по принудително
събиране и се дава 3-дневен срок от получаване на уведомлението за запознаване
със събраните доказателства в административното производство по установяване на
публичното държавно вземане за дължимите и незаплатени от дружеството такса за
водовземане от подземни води за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 130 от 12.07.2019 г., предмет на настоящото съдебно производство,
е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително №
31510051 от 24.01.2008 г. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 30
389.40 лева и лихва за периода на забава в размер на 10 180.22 лева, тъй като
към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР
тези такси.
Актът е предявен на дружеството-жалбоподател с писмо
изх. № ПО-02-353(2) от 15.07.2019 г. (л.34). Жалбата пред настоящата инстанция
е депозирана чрез БДИБР- Пловдив на 06.08.2019 г.
В съдебно заседание на 09.12.2019 г. е изслушана и
приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която
вещото лице е използвало всички приложени по делото документи и е извършило
проверка на място в счетоводството на дружеството. Данните са представени в
табличен вид в експертизата подробно, като крайният извод не експерта е, че
установените от контролния орган дължими суми за такса за водовземане не се отличава
от тези, декларирани от самото дружество.
В хода на съдебното производство към делото се приобщи
справка за изразходвани количества вода за 2017 г.
При така установените факти съдът намира, че
оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна
или изменение.
АУПДВ, е издаден от компетентен орган, предвид
разпоредбата на чл.195б ал.1 и ал.2 във
връзка с чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ във връзка с чл.194 ал.2 от ЗВ във връзка с
чл.166 от ДОПК и съответните тарифи за таксите за правото на водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, в предвидената писмена форма,
съгласно изискванията по чл.59 ал.2 т.1-8 от АПК.
Не се споделя възражението, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на
чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично
отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения
акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови
писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е
единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за
преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът
намира, че дори и в производство по издаване на оспорения акт да не са спазени
всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се
квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е
бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения,
всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били
изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е
нарушение на процедурата.
Съгласно чл.195б ал.2 от ЗВ актът се съставя въз
основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с
тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени
от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за
периода 2013 г. – 2017 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни
протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно на
твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на
установените за неговото издаване административнопроизводствени правила.
Не се споделя също възражението за нарушение на
формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени, както
времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за
водовземане, така и размерът на задълженията, като са посочени фактическите и
правните основания за издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника в диспозитива на акта, според
настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на
изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт,
защото в самия него е посочено разрешителното за водовземане, въз основа на
което са определени публичните задължения; самото разрешително № 31510051 от 24.01.2008
г. също е част от административната преписка по издаване на оспорения акт,
както и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на
задължението по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и
точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително
целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този
смисъл не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.
Предвид изложеното съдът намира, че не представлява
съществено нарушение на производствените правила и погрешно посочено в т.2. и
т.4. – питейно-битово водоснабдяване на с. Бойково, вместо с. Брестник Видно от
представените списъци, (л.48, л.50, л.52 и л.96) количествата отговарят на
тези, посочени със справките и декларациите по чл.194б от ЗВ, както и, че
разрешителните имат различни номера, като съдът намира, че се касае до
техническа грешка, което не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Или иначе казано, грешно посоченото име на обекта на водоползване в
мотивната част – за водоснабдяване на с. Бойково, не се отразява по никакъв
начин на фактите, установени от контролните органи и обективирани в посочените
по-горе протоколи от извършени проверки, въз основа на които е формирана волята
на органа, както и върху правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя и в
насока сгрешени времеви периоди за така определените задължения. Действително, констатациите
в Раздел I т.2. са за
задължения на дружеството за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г., но в т.4 абз.3
на същия раздел е посочено, че са постъпили плащания за периодите от 01.01.2011
г. – 31.12.2012 г., а в Раздел II т.1, шести абзац е посочено, че: за
периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г. са изчислени на база …..“. Безспорно, жалбоподателят е наясно, че не
дължи суми за 2011 и 2012 г. по Разрешително за водоползване № 31510051/24.01.2008
г. – това, от една страна, а, от друга, така определените задължения в общ
размер на 30 389.40 лв. отговарят изцяло на посочените в мотивната част на
акта суми за годините – 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 г. Или иначе казано,
горното не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което само
по себе да води до отмяна на акта. А предвид и факта, че жалбоподателят обжалва
този акт, съдът намира, че не е налице и ограничено право на защита.
Размерът на задълженията отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа
да съществуват разминавания. В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя в насока смесване на номера на разрешителнии обекти на
водовземане. Видно пак от приложените списъци, за които неколкократно се
посочи, че са подадени от самото дружество, данните отговарят именно на номера
на разрешителното – 31510051/24.01.2008 г. и на обектът на водовземане – гр.
Куклен, общ. Куклен, за питейно-битово водоснабдяване на с. Брестник. От
списъците се установява, че на дружеството е издадено и други две разрешителни
за гр. Куклен: - за ПС „Говедарник“ № 3150015/19.06.2007 г. и за каптажи №
300277/08.01.2004 г. като количествата
подадена добивана вода от дружеството е съвсем различна от обсъжданите в АУПДВ.
При съпоставка на подадените от самото дружество
справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества
съдът не констатира разлики. Следва да бъде изрично посочено, че справките за
ползвания годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в приложението към КП № ПВ1-201 от 07.08.2017
г. и в самия КП № ПВ1-094 от 16.05.2018 г. и въз основа единствено на тези
декларирани от самото дружество количества са изчислени задълженията по години.
В този смисъл е без правно значение, съществува ли на място при каптираните
извори водомер, дали този водомер работи и дали декларираните количества
съответстват на данните от водомера, доколкото това са действия на самото
дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне
на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от
самото дружеството данни.
Съгласно чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ (действаща разпоредба,
ДВ,
бр.61 от
2010 г.) водоползвателите – титуляри на
разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните
води, а при хидротехнически подпорни съоръжения - за водните строежи до
максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в
разрешителното условия.
В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представян в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително освен установените от служителя на БДИБР в констативните
протоколи № ПВ1-201/07.08.2017 г. и № ПВ1-094 от 16.05.2018 г., въз основа на
подадената от самото дружество информацията, която е намерила отражение и в
оспорения акт.
Неоснователни са възраженията по отношение на
определения размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на
водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 от ЗВ, които за
процесния период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения
на дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (отм., в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.),
и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в двете тарифи (чл.10 ал.2 т.1 от
отменената тарифа и чл.12 ал.2 т.1 от новата тарифа) единичният размер на
таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02
лв./куб.м. Видно от таблиците по цитираните два текста е налична разпоредба по
т.1 и в двете тарифи.
Съгласно чл.194 ал.1 б.“б“ от ЗВ за правото на
използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а
съгласно чл.194 ал.2 от ЗВ таксата по ал.1 т.1 се определя на база отнетия обем
вода. Разпоредбата на чл.194 ал.6 от ЗВ указва, че размерът на таксите от вида
на процесната, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане, се определя
с тарифа на Министерския съвет. Съгласно чл.3 ал.1 от отменената тарифа,
таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на
база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата, а
съгласно чл.3 ал.1 от действащата от 01.01.2017 г. тарифа, таксите за
водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на
отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за
водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а от ЗВ.
Съгласно чл.11 ал.1 от Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отменен 01.01.2017
г.), таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се определя
по следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата такса - в
лв.; Е - единичният размер на таксата - лв./куб. м; W - размерът на иззетия
обем наносен материал - куб. м. А съгласно чл.11 ал.1 от Тарифата, (в сила от
01.01.2017 г.), таксата за водовземане от подземни, включително минерални води,
и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане с цел
електропроизводство от водноелектрическа централа, се определя по следната
формула: Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е –
единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
отнетата вода, съгласно таблиците по чл.12 – в лв. /куб. м; W – размерът на
отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът
на разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб.м.
Доколкото в случая се касае за водовземане от подземни
води, приложимите разпоредби в случая са тези на чл.10 ал.2 от отменената
тарифа и на чл.12 ал.2 от действащата от
01.01.2017 г. тарифата, съгласно който единичният размер на таксата за
водовземане от подземни води за обществено питейно-битово води е в размер на
0,02 лв. /куб. м. С прилагането на този алгоритъм дължимата такса се получава
от произведението на единичния размер на таксата - лв. /куб. м. и размера на
ползвания през годината воден обем, колкото е приел и административният орган с
оспорения акт.
Именно по този начин са определени задълженията на
жалбоподателя – на база на декларирания от самото дружество годишен обем на
водовземане и съответния единичен размер на таксата, която за целия период от
2013 г. до 2017 г. е 0,02 лв./куб.м независимо от приемането на нова тарифа.
Отделно от това, видът на водния обект се определя в
издаденото разрешително и в конкретния случай, според Разрешително № 31510051
от 24.01.2008 г. водният обект е неогенски водоносен хоризонт, който се намира
под повърхността на земята, съобразно т.6 от същата разпоредба, и следователно,
представлява подземни води съгласно легалното определение на §1 т.24 от ДР на
ЗВ.
На следващо място, и в двете тарифи единичният размер
на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0.02 лв.,
и в двете тарифи във формулата за определяне на таксата не се включва
корекционен коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния
обект, така, както е по отменената тарифа, поради което дори да е посочено
неправилно правното основание, то самият размер на таксата е правилно
определен.
Съгласно чл.194б ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните съгласно тарифата по чл.194 ал.6, въз основа
на които се определят таксите. Дружеството-жалбоподател е изпълнило това
задължение с подадените към БДИБР справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по
чл.194б ал.1 от ЗВ са посочени и размерите на дължимите такси за водоползване
по години, като размерът им е идентичен с установения от административния
орган. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя
за неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат
такси за водовземане.
Действително, по преписката е налично писмо до БДИБР с
вх. № КД-04-1505 от 31.01.2018 г. (л.93), с което са представени декларации и
протоколи от физико-химични анализи за 2017 г. по разрешителните, като по
преписката липсват данни за извършени корекции или оспорени от страна на
дружеството-жалбоподател констатации от страна на контролния орган във връзка с
които да е направено възражение по така определеното задължение за такса за водовземане
за 2017 г. В тежест на страната е да установи благоприятните за нея факти и,
доколкото това не беше сторено, съдът намира, че посоченото от административния
орган количество използвана вода е правилно установено.
В оспорения акт са посочени периодите по години и
размерите на главницата и лихвата за забава, както и общият период на
задължението – 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., общият размер на главницата – 30 389.40
лв., общият размер на лихвите – 10 180.22 лева.
Неоснователни са възраженията за недължимост на
законната лихва за забава. Съгласно чл.15 ал.1 от отменената тарифа от 2012 г.
и чл.21 ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият
краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при
неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2013 г. – 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на
водовземане, е достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е
необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да
издава нарочен акт.
Що се отнася до размера на законната лихва, той също е
правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който
установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
частично плащане на задълженията. Действително, по административната преписка
са приложени 25 бр. платежни нареждания (л.21-33), от които се установява, че
заплащана такава такса за 2011, 2012 и 2013 г., но, същите касаят предходни
периоди, от една страна, а, от друга, по
нито едно от представените платежни нареждания не може да се установи по кое
разрешително е заплатена такса водовземане, тъй като такива данни липсват.
В този смисъл съдът кредитира заключението на вещото
лице по приетата без възражения от страните ССчЕ, на същата не променя по
никакъв начин така установеното от контролния орган, а точно обратното –
потвърждава верността на установените в акта факти и обстоятелства.
Нормата на чл.194б
ал.4 от ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г.,
и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата дирекция
не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата
следва да бъде заплатена, поради което неоснователно и недоказано е твърдението
за нарушение на процедурата, направено в жалбата в тази насока.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивиран
писмен акт, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните
норми, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид липсата на претенции за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Затова и на основание чл.172 ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, I състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** С.Л.Н., против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 130 от 12.07.2019 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е
установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД разрешително № 31510051 от 24.01.2008 г. за водовземане от
подземни води за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 30 389.40
лева и лихва за забава в размер на 10 180.22 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: