№ 214
гр. Панагюрище, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100827 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
********* срещу Ц. Т. В., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
22093,04 лв., представляващи непогасена главница по договор за кредит за текущо
потребление от 17.03.2014 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 1066,90– възнаградителна
(договорна) лихва за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019 г., 89,58 лв. законна лихва
за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019 г. и 120 лева – разходи за изискуемост.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На17.03.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Ц. В. е сключен Договор за кредит за
текущо потребление, който е обезпечен с Договор за залог на вземане по сметка от
същата дата. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на
отпусната сума в размер на 30000 лева, като кредитът е усвоен по разплащателна
сметка на ответника. Сочи се, че кредитът е със срок на издължаване 120 месеца,
считано от датата на усвояване.Твърди се, че по силата на чл.15 от договора, е
постигнато съгласие кредитополучателят да заплаща такси съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК" ЕАД прилага за извършвани
услуги. Сочи се, че на 28.08.2017 е подписано Допълнително споразумение, към
договора за кредит с което е договорен шест месечен гратисен период, без да се
променя крайния срок на погасяване на кредата и без да се променят останалите
условия на кредита. Въпреки договореното плащане на вноски, обективирани в
приложения и утвърден погасителен план, дължими за 10/12/2018г.- 443,08лв.,
10/01/2019г.- 451,28лв., 10/02/2019г.- 451,28лв., 10/03/2019г.-451,2лв., 10/04/2019г.-
451,28лв така и не са постъпили, като на 22.04.2019 г. след не погасяване на пет
последователни месечни вноски, съгласно условията на договора ответникът е
уведомен, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.Моли се за уважаване на
1
исковите претенции. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба,
в който са изложени доводи за недопустимост на исковата молба, поради висящо
производство между страните. Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба
кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, съобразно т. 18 от
ТР № 4 от 2014 г. По т.д. № 4 от 2013 г. на ОСГТК, ВКС, тъй като до длъжника не е
достигнало уведомление, че кредита се обявява за предсрочно изискуем. Сочи се, че е
налице нищожност на отделни клаузи от договора, той като не е разписан конкретен
метод, по който се увеличава лихвения процент по договора, като не е посочен
тежестта всеки от отделните компоненти. Като потребителят не е получил достатъчно
конкретна информация за начина, по който кредитодателя може едностранно да
променя цената на услугата, както и когато методиката на банката и нейните вътрешни
правила не са част от договора за кредит. , като е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1, т.
10 ЗЗП, поради което клаузата като неравноправна се явява нищожна и не поражда
правни последици.Моли се да се отхвърли исковата претенция. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
На първо място следва да се посочи, че исковите претенции се явяват
допустими, доколото производството с правно основание чл. 422 ГПК за същите
вземания е прекратено с влязъл в сила съдебен акт, като е обезсилена издадената
заповед за назабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, като в тази насока се явават неоснователни доводите изложени от
ответника в отговора на исковата молба.
По делото като писмено доказателство е приет договор за кредит за текущо
потребление от 17.03.2014 г., от който е видно, че същият е сключен между Банка
„ДСК“ ЕАД от една страна и ответникът Ц. Т. В. от друга страна. Предмет на
последния е предоставянето на кредит в размер на 30 000 лева, която сума ответникът
е следвало да върне на 120 месечни вноски в срок до 17.03.2024 г. Уговорен е между
страните променлив лихвен процент от 10,5 % годишно. В договора е отразено, че
годишният процент на разходите е 12,89 %. Месечната падежна дата е всяко 10-то
число.
По делото са приети и общи условия към договора. От чл. 7 на същите се
установява, че кредитодателят може едностранно да базовия лихвен процент
кредиторът едностранно да определя нов размер на месечната вноска за лихва и/ или
за главница и да предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.
По делото е прието като доказателство допълнително споразумение към договор за
кредит от 28.08.2017 г. сключено между страните по делото, в което е посочени, че
остатъка от дълга към 28.08.2017 г. е 24 278,07 лева, от които главницата е в размер на
23 551,25 лева, дължимата лихва е в размер на 726,66 лева, а наказателната лихва –
0,16 лева, като е договорен гратисен период за издължаване на главницата по кредита.
Към допълнителното споразумение е приложен нов погасителен план и общи условия
към договора, като в чл. 7,1 и следващите от същите са посочени обективни
предпоставки, при които кредитодателят може да измени едностранно лихвения
2
процент по кредита, но без да е посочена формула за това.
По делото е прието заключение по назначената ССчЕ, от което се установява, че
ответникът е усвоил сума в размер на 30000 лв. чрез банков превод по разплащателна
сметка с титуляр ответника- Ц. В., като са извършени плащания в общ размер по
кредита от 20661,00лева, с които е погасена главница в размер на 8625,71лева и
договорна лихва в размер на 12035,29 лева и санкционна лихва в размер на 38,62 лева.
В своето заключение вещото лице е посочило, че задължението на ответника е в
размер на 22093,04 лв. – главница, 6908,010 лв. – договорна лихва, 822,35 лв. –
мораторна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 22.04.2021 г. В заключението е
изяснено, че размерът на договорната лихва не надминава три пъти размера на
законната лихва. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и
безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси,
поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните
правни изводи:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено, че между ищеца и ответника е съществувало облигационно отношение –
договор за кредит сключен при действието на ЗПК и в редакцията в сила от м. март
2013 г. и ЗЗП, доколкото съдът е длъжен да съобрази действащите към момента на
сключване на договора за кредит правни норми за защита на потребителите и
особеностите на банковата дейност. От ответника са заявени възражения във връзка
действителността на клаузата за определяне размера на лихвата, във връзка с което с
изготвения по делото доклад, съдът е указал на ищеца да изрази становище и ангажира
доказателства относно индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да
обосноват договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и санкционна) с типични
разходи на кредитора и обичайна печалба, като по делото не са представени доказателства
обосноваващи договарянето на лихвите съобразно приложените ОУ.
От съдържанието на процесния договор за кредит за текущо потребление е
видно, че в чл.7,1 от първоначалните ОУ на кредитодателя е договорена възможност
кредиторът едностранно да променя базовия лихвен процент, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин и възможност при промяна на базовия лихвен
процент кредиторът едностранно да определя нов размер на месечната вноска за лихва
и/ или за главница и да предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен
план, без да е необходимо допълнителното му съгласие. Вярно е, че в чл. 7,1 от ОУ
към допълнителното споразумение сключено между страните се съдържат определени
предпоставки, само при наличието на които Банката- кредитор има право да променя
едностранно лихвения процент, както и че така изброените в сочената разпоредба
условия са свързани с фактори, чиито изменения не зависят от доставчика на
финансови услуги, доколкото са породени от въздействието на свободния пазар и/ или
от действия на държавен регулатор, т.е. обосновани са обективно. Но е вярно също, че
в тези клаузи не се съдържа ясно и разбираемо за средния потребител описание на
начина, по който предвид настъпилите изменения в съответния финансов индекс, ще
се формира новият базов лихвен процент. Липсата на такава конкретна методика или
формула /математически алгоритъм/, определящ трайно съотношението между
изменението и изброените пазарни лихвени индекси създава възможност при наличие
на предвидените в договора и/ или ОУ изменения на променливата компонента,
Банката – кредитор произволно да променя размера на лихвите по кредита. В този
3
смисъл доколкото определянето на базовия лихвен процент, в хипотезите на чл.7 от
първоначално действащите ОУ към са неравноправни по см. на чл.143, ал.1,т .10 ЗЗП –
допускат търговецът или доставчикът едностранно да промени условията на договора,
въз основа на непредвидено в него основание. Допълнителен аргумент в подкрепа на
изложеното е, че доколкото не е посочен методът за изменение на лихвата при
промяна на обективно посочените от банката факти може да се достигне до ситуация,
при която обективния фактор да се измени с пет единици, а лихвата да се увеличи с
десет единици, т.е. не е посочено при промяна на Софибор и Юробор с какъв размер
се изменя лихвеният процент по договора за кредит. По този начин субективния
елемент не може да бъде изключен . При неговото наличие за стойността на тази лихва
не може да се направи никаква прогноза или самостоятелни изчисления от страна на
кредитополучателя, което само по себе си е в противоречие с изискването за
добросъвестна търговска практика, в този см. Решение от 26.04.2013 г. , по дело С -
472/10 на СЕС. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК действаща
към дата на сключване на договора изрично предвижда, че договорът за потребителски
кредит съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. Както бе посочено по-горе тази информация не се
съдържа в процесния договор или прилаганите към него ОУ, частично такава информация е
включена в последствие прилаганите между страните ОУ, като отново не е посочен начинът,
по който се променя лихвения процент прилаган по договора съобразно промяната на
обективните фактори – Софибор и Юробор.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК, предвижда, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Такъв е конкретният случай, доколкото
процесния договор не съдържа информацията посочена в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Ето
защо съдът намира, че процесния договор е недействителен.
С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В конкретния случай
чистата стойност по кредита е в размер на 30 000 лева, като съобразно заключението
на приетата по делото ССчЕ ответникът е направил плащания по процесния договор за
кредит в общ размер на 20661,00лева. Ето защо предявения иск следва да се уважи в
частта за сумата в размер на 9339,00 лева, като до предявения размер от 22093,04 лева
следва да се отхвърли като неоснователен. Неоснователни се явяват и претенциите за
договорна лихва в размер на 1066,90 лева и 120 лева – разходи за изискуемост, както и
искът за мораторна лихва.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени поисканите разноски съобразно уважената част от исковете
в общ размер на 591,42 лв, от които 371,64 лв. – държавна такса, 139,86 лв. – съдебно –
счетоводна експертиза и 79,92 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски и в полза на ответника в размер на 1506,94 лева, доколкото са
4
представени доказателства, че разходи са реално сторени – договор за правна защита и
съдействие л. 132 от делото.
Мотивиран от горното Районен съд – Панагюрище,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 23 ЗПК, Ц. Т. В. с ЕГН: ********** с адрес: гр.
Панагюрище, ул. *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Московска“ № 19 сума в размер на от 9339,00
лв.- представляваща чиста стойност по недействителен договор за кредит за текущо
потребление от 17.03.2014 г. сключен между страните, ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба -19.11.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 9339,00 лева до претендирания
размер от 22093,04 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616 срещу Ц. Т.
В. с ЕГН: ********** за осъждане на ответника да заплати сумите в размер на
1066,90– възнаградителна (договорна) лихва за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019
г., 89,58 лв. законна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019 г. и 120 лева –
разходи за изискуемост.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Ц. Т. В. с
ЕГН: ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616 в общ размер на
сума в размер на 591,42 лв. – разноски направени в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616
да заплати на Ц. Т. В. с ЕГН: ********** сума в размер на 1506,94 лв. – разноски
направени в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5