№ 54
гр. Враца , 02.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Искра П. Касабова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Частно наказателно дело
№ 20211420200585 по описа за 2021 година
Пред настоящата инстанция е депозирана жалба подадена от :
- К. П. К. и
- Б. СТ. М. и двамата член кооператори на ТПЗК „ИМПУЛС“
гр.****, както и от
- ЕЛ. Т. АСП. - домакин на ТПЗК „ИМПУЛС“ гр.****, с която
атакуват ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 31.05.2021г. на РП – Враца, за
прекратяване на наказателно производство по ДП №277/2020г. по описа на
РП - гр.Враца, ДП№44/2020год. по описа на ОСО – гр.Враца, образувано и
водено, за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК. 01.06.2021г.
С обжалваното постановление прокурорът е прекратил досъдебното
производство на основание чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК.
С жалбата се изразява становище, че производството е водено
едностранно и макар да няма словесно отправено искане да бъде отменено
атакуваното ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 31.05.2021г. на Районна прокуратура
– Враца, по същество същото следва да се възприема, именно като такова.
Производството се движи по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок, с оглед възможността за
обжалване в изискуемият по чл.243 ал.3 от НПК седмодневен срок. Същевременно съдът
приема че тя е подадена от лица без активна легитимация да оспорва постановлението за
прекратяване на наказателното производство, поради което и жалбата е процесуално
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото,
следва да се прекрати, при следните съображения:
1
Досъдебното производство ДП №277/2020г. по описа на РП - гр.Враца,
ДП№44/2020год. по описа на ОСО – гр.Враца, е било образувано и водено,
за това, че през месец февруари 2020г. в гр.****, самоволно не по
установеният от закона ред са осъществени оспорвано от другиго свое
предполагаемо право, като случаят е немаловажен - престъпление по
чл.323 ал.1 от НК.
Жалбата е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, но произхожда от лица без право на обжалване,
поради което се явява недопустима. Мотивите за този извод са следните:
Видно от жалбата, се установява, че същата е депозирана - К. П. К. и Б.
СТ. М. и двамата в качеството си на / член кооператори на ТПЗК
„ИМПУЛС“ гр.****/, както и от ЕЛ. Т. АСП. - в качеството си на / домакин
на ТПЗК „ИМПУЛС“ гр.****/.
Съобразно нормата на чл.243 ал.4 от НПК препис от постановлението на прокурора, с
което прекратява наказателното производство, се изпраща на обвиняемия, на пострадалия
или неговите наследници или на ощетеното юридическо лице, които са и процесуално
легитимирани да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд.
От приложената по делото разписка, се установява, че прокуратурата е уведомила ТПЗК
„ИМПУЛС“ гр.**** като е изпратила постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Като разписката е била получена от ЕЛ. Т. АСП., в качеството и на
служител на ТПЗК „ИМПУЛС“ гр.****.
В случая единствено лице, което би могло да атакува прокурорският акт от името на
Кооперацията е нейният председател - Младен Младенов, последният обаче е покойник
/починал на 28.12.2019г. - видно от данните по делото - акт за смърт от 29.12.2019г./по
делото се установява и че покойният председател, не е упълномощил друго лице което освен
него да представлява кооперацията.
Следователно, посочените три лица в качеството си на член кооператори и на домакин на
кооперацията не са оправомощени да представляват на ТПЗК „ИМПУЛС“ гр.****
респективно да обжалват процесният акт на ВРП
Допълнително и в контекст на гореизложеното, съдът държи да отбележи
следното:
В чл.74 НПК е дадено законово определение на понятието „пострадал“, а
именно лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди
от престъплението. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от НПК свързва фигурата на
„ощетено юридическо лице“ с това, което е претърпяло вреди от
престъплението. При анализа на цитираните разпоредби се налага изводът, че
2
за да има пострадал, респ. ощетено юридическо лице по смисъла на закона от
едно престъпление, то следва да е резултатно и определено лице следва да е
претърпяло като пряка и непосредствена последица от осъществяването на
престъплението имуществени и/или неимуществени вреди.
Видно от материалите по досъдебното производство, същото е образувано и
водено за престъпление по чл.323 ал.1 от НК - за това, че на през месец
февруари 2020г. в гр.**** самоволно не по установения от закона ред е
осъществил едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо
право.
Престъпният състав на чл.323 ал.1 от НК криминализира единствено
извършеното деяние със съответните му обективни и субективни
характеристики, без да поставя изискване за настъпването на каквито и да
било допълнителни вредни последици. Част от практиката приема, че
доколкото разглежданото престъпление е формално, на просто извършване,
то единствената съставомерна последица е самото извършено деяние, което
изключва наличието на пострадал (в този смисъл е трайната практика на
Върховния касационен съд по отношение на формалните престъпления:
Решение № 1081-2006-III н. о. на ВКС, Решение № 301-2003-I н. о. на ВКС,
Решение № 596-2002-II н. о. на ВКС и др.).
Допълнителен аргумент за липсата на пострадал поддръжниците на тази теза
извеждат и от систематическото място на престъплението по чл.323 ал.1 от
НК.
Посочената разпоредба е разположена в Глава десета от НК:
„Престъпления против реда и общественото спокойствие“, чийто родов
обект гарантира нормалния обществен живот на гражданите. До същия извод
се достига и от анализа на конкретния фактически състав на самоуправството,
при което самоволно се упражняват оспорени субективни права като по този
начин се пренебрегват установените властнически правомощия на
компетентните държавни органи по повод законосъобразното разрешаване на
възникнали спорове между гражданите. Липсата на отрицателно изменение в
материалната сфера на посочените лица, предвид различния обект на защита,
представлява своеобразна пречка за възникването на процесуална
правоспособност, респективно води до невъзможност да бъде реализиран
съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното
3
производство от прокурора.
В правната доктрина съществува и обратна практика, а именно, че
посочените по-горе обществени отношения, обект на защита от състава на
чл.323 ал.1 от НК не изключват възможността при този вид престъпления да
възникне фигурата на пострадалия, със следващите се от това процесуални
права по чл.74 и сл. от НК. Това е така, тъй като самоуправното
посегателство макар и първично да е насочено срещу установения държавен
ред за решаване на правни спорове, като вторична /непряка/ последица,
винаги може да засегне отделни лични или собственически права. В тези
хипотези, лицето, чиито права са накърнени, се явява пострадал от деянието,
макар и претърпените вреди да са несъставомерни. В този смисъл, актуално е
ППВС № 9/1961 год., изм. с ППВС № 7/87 год. според което основание на
граждански иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на
обвинението и ако от него са последвали вреди, то се дължи произнасяне по
претенцията за възмездяването им. Обстоятелството, че престъплението по
чл.323 ал.1 от НК е в Глава десета от НК: „Престъпления против реда и
общественото спокойствие“, изобщо не ограничава възникването на
фигурата на пострадал, респ. възможността му да претендира обезщетяване на
произтеклите от деянието вреди. В този смисъл - Решение № 30/2013 год. по
н. д. № 2150/12 г. ІІ н. о., ВКС; Решение № 99/2009 год. по н. д. № 43/2009
год., ІІІ н. о., ВКС.
Изложеното налага извод, че във всеки конкретен случай, като настоящия, на изследване
подлежи въпросът за това дали съобразно данните по делото е възникнала фигурата на лице,
което е претърпяло като вторична /непряка/ последица вреди от разследваното деяние по
чл.323 ал.1 от НК.
От анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност съдът
намира, че в конкретния случай жалбоподателите - К. П. К. и Б. СТ. М. и
двамата в качеството си на / член кооператори на ТПЗК „ИМПУЛС“
гр.****/, както и ЕЛ. Т. АСП. - в качеството си на / домакин на ТПЗК
„ИМПУЛС“ гр.****/ , нямат качеството на лигитимни представители на
ощетено юридическо лице, ТПЗК „ИМПУЛС“ гр.**** и в този смисъл не са
и не могат да бъдат надлежен участник в досъдебното производство, тъй като
не разполагат с процесуални права, които да бъдат съблюдавани и в частност
не е легитимирано да обжалват прекратяването на наказателното
производство.
4
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от К. П. К., Б. СТ.
М. и ЕЛ. Т. АСП. от гр.****, с която атакуват ПОСТАНОВЛЕНИЕ от
31.05.2021г. на РП – Враца, за прекратяване на наказателно производство по
ДП №277/2020г. по описа на РП - гр.Враца, ДП№44/2020год. по описа на
ОСО – гр.Враца, образувано и водено, за извършено престъпление по чл.323
ал.1 от НК, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 585 по описа на ВРС за
2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в
7-дневен срок от уведомяването за изготвянето му.
Да се уведомят ВРП и жалбоподателите.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5