Р Е Ш Е Н И
Е
№ …….
гр. П., 03.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 254
по описа за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образуването по искова молба от Ц.В.З. с ЕГН ********** срещу Д.П.З., с ЕГН: **********, В.З.В.,
с ЕГН: ********** и П.З.В., с
ЕГН: ********** за делба.
По
делото е постановено Решение № 22/18.01.2017г., с което е допусната делба на
процесните имоти между страните по делото. Производството е по реда на чл. 341
и сл. от ГПК и се намира във втора фаза - по извършване на делбата. По
делото е изготвена и приета СТЕ относно поделяемостта на имота.
В проведените съдебни
заседания по делото по втората фаза на делбата ответникът П.З.В. предявява претенция по сметки
срещу Ц.В.З. за заплащане на сума в размер на 2186,10 лева, представляваща
увеличена стойност на имота в резултат на извършени подобрения от него със
знанието и без противопоставянето му. Подобренията се изразяват в подмяна на
дограма в жилищния имот, материали за оборудване на баня вложени в жилищния
делбен имот всички извършени през 2015г..
П.З.В. предявява искане за възлагане
на делбения имот – жилище и гараж и уравняване дяловете на останалите
съделители с имоти и пари, тъй като от 1978г. до момента на предявяване на
претенцията непрекъснато живее в жилищния имот и няма друго жилище.
Ответникът по претенциите не
изразява писмено становище в предоставения му срок в съдебно заседание от
23.05.2017г. заявява, че при претенцията не е съобразено, че ответникът по нея
е собственик на 1/2ид.ч. от имота, движимите вещи по представените фактури
можели да бъдат отделени и вдигнати от имота в случай на необходимост и нямали
характер на подобрения.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител признава, че на жилищния
имот е сложена ПВЦ дограма, но моли размера на това подобрения да бъде
редуцирано до дела на доверителя й. Относно останалите претендирани подобрения
излага, че те нямат характер на подобрения, а на движими вещи, които могат да
бъдат отделени от веща. Твърди, че искането за възлагане на жилищния имот на съделителя
П.З. е неоснователно предвид различните основания въз основа, на които е
възникнала съсобствеността.
След като разгледа
извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и
събраните доказателства, съдът установи следното:
С
Решение № 22/18.01.2017г., постановено по делото, е допусната съдебна делба на следните
недвижими,
находящи се в гр.П., а именно:
- ЖИЛИЩНА СГРАДА с вход от към изток - ул.“***“, състояща
се от две стаи, коридор и избено помещение в приземен етаж и две стаи, кухня с
тразпезария и коридор в жилищен етаж, изградена в дворно място, съставляващо УПИ VII - 2687 в кв. 157 по плана на
града, с обща площ от 375 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ VI -
2686, УПИ IX - 2689 и УПИ VIII – 2688, по
плана на гр.П.;
- ГАРАЖ, находящ се в
североизточната част на дворно място, съставляващо УПИ VII - 2687 в кв. 157 по плана на града, с обща площ от 375
кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ VI - 2686, УПИ IX - 2689 и УПИ VIII
– 2688, по плана на гр.П. с вход от
ул.“***“;
- 100 кв.м. ид.ч. от Дворно място,
съставляващо УПИ VII - 2687 в кв. 157 по
плана на града, с обща площ от 375 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ
VI - 2686, УПИ IX - 2689 и УПИ VIII – 2688,
по плана на гр.П.; ведно с построената върху него ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Ц.В.З. с ЕГН **********, с адрес ***, Д.П.З., с ЕГН: **********,
с адрес ***, В.З.В.,
с ЕГН: ********** с адрес *** и П.З.В., с ЕГН: **********, с адрес *** при следните квоти в съсобствеността за всеки от тях:
- Ц.В.З. с ЕГН ********** – 3/6 идеална част;
- Д.П.З., ЕГН: **********- 1/6 идеална част;
- В.З.В., с ЕГН: ********** - 1/6 идеална част;
- П.З.В., с ЕГН: ********** - 1/6 идеална част.
От
изготвената по делото СТЕ се установява, че процесната жилищна сграда е с
подменена дограма, извършван бил ремонт само на банята. Делбените имоти са
неподеляеми предвид дяловете на съделителите. Пазарната стойност на делбените
имоти е 24 000 лева, като пазарната стойност на жилищната сграда е
19 700 лева, на гаража 2000 лева, на второстепенната постройка 2300 лева.
Разпределена по съделители стойността на дяловете им е както следва: Ц.З. –
12 000 лева, Д.З. – 4000 лева, В.В. – 4000 лева, П.В. – 4000 лева.
Видно от
фактури с № **********/24.11.2015 г., № **********/20.11.2015 г. изд. от
„Джорди 22“ ЕООД, Фактура № *********/30.11.2015 г., изд. от ЕТ “Свежест-Мехти
Мустафа“ П. ответникът П.В. е закупил следните движими вещи: моно блок – 133,25
лева, окачване комплект – 40,80 лева, 2 бр. сифон за мивка – 9,17 лева, болт –
5,67 лева, 3 бр. лайсни – 15 лева, подов сифон – 4,53 лева, бойлер 80 л. – 176,66
лева, мивка – 53,60 лева, смесител за вана душ – 52,70 лева, смесител за мивка
– 58,70 лева. На 20.11.2015г. ответникът П.З.В. е закупил следните вещи: подови
плочки – 4,55 кв.м. – 56,49 лева, облицовъчни плочки – 11,525 кв.м. – 150,79
лева, 5 бр. лепило – 51,67 лева, фугираща смес 2 бр. – 13,32 лева. На
30.11.2015г. ответникът П.В. е заплатил 1200 лева за производство и монтаж на
дограма.
От
показанията на св.М. и св.Н., които съда кредитира, като обективни,
непротиворечащи си едно с друго, както и на останалия събран по делото
доказателствен материал се установява, че ответникът П.В. живее в делбения
жилищен имот от раждането си. П.В. е сменил дограмата на жилищния имот и
направил баня и тоалетна в него през 2015-2016г.. Банята била с поставени
плочки, душ, бойлер, душ кабина.
От правна страна съда
намира следното:
По способа на
извършване на делбата и искането за възлагане на жилищния делбен имот:
Втората
фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в
предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни
правоприемници. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява:
посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на
имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя
на реалните дялове съответствa на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa
на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове
от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно
начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество. Ако дяловете на страните от допуснатите до делба имоти са
различни е невъзможно да се тегли жребий, освен ако съотношението между квотите
на съделителите и броя на имотите позволява извършването на делба чрез
изтегляне при жребия на повече от един дял - Решение №140/28.05.2014г. по
гр.д.№7627/2013г. на І ГО на ВКС. Предпоставки за извършване на делбата по реда
на чл.353 ГПК са: когато от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен
брой дялове да може всеки съделител да получи реален дял, извършването на
делбата чрез теглене на жребие е невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребие е невъзможно
когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по
площ или стойност, частите на съделителите са различни, се извършва делба по
колена.
В случаят е невъзможно извършването
на делба чрез теглене на жребий, защото имотите са реално неподеляем.
Невъзможно е извършването на делба
чрез прилагане на чл.353 ГПК, тъй като от делбените имоти не могат да се
образуват достатъчно брой дялове, отговарящи на квотите на съделителите, нито
някои от тях са поискали възлагане на общ дял, така че имотите да могат да се
поделят.
Съдът намира за неоснователна претенцията на
съделителя П.В. за възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 от ГПК. За да е
налице основание за възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 от ГПК имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е. да служи
за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за
самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала
от наследяване; съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота
към момента на откриване на наследството и да няма друг жилищен имот. Право на
възлагане по чл.349,ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е
придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която
съсобствеността е възникнала от наследяване, страните следа да имат общ
наследодател. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма
основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349,ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./-Р 257/2001г.,І ГО,Бюлетин бр.4/2001г.. При наличие на
т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349,ал.2 ГПК
е недопустимо - т.8 от ТР №1/2004г., т.е. при съсобственост, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349,ал.2 ГПК е
недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия
жилищен имот на публична продан по реда на чл.348 ГПК. В случая съсобствеността
по отношение на делбените имоти за съделителите е възникнала на различно
основание: по отношение на ищеца Ц.З. тя е възникнала въз основа на
наследствено правоприемство от родителите му – В. и С. Т.и след развалянето на
договора за издръжка и гледане, сключен между тях и другия им син З. З.. Съсобствеността
по отношение на останалите съделители е възникнала в резултат на правна сделка
договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт вписан под № 143, т.
ІІ, н.д. № 665/1986 г. и наследствено правоприемство от З. В.З.. В случая съсобствеността е възникнала в резултат на правна
сделка и наследствено правоприемство от различни наследодатели и възлагане на
делбения имот е несонователно. Освен това ответникът П.В. не доказа по
надлежния начин – с писмени доказателства обстоятелството, че не притежава
други жилищни имоти освен делбения. Доказването на това обстоятелство с гласни
доказателства е недопустимо на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед гореизложеното съда намира, че в случая делбата
следва да се извърши чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан. Публичната
продан е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са по-малко
от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем (Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І ГО на
ВКС, Решение №39/19.04.2016г. по гр.д.№4051/2015г. на Първо ГО на ВКС, Решение
№83/10.06.2016г. по гр.д.№6052/2015г., Първо ГО на ВКС Решение №634/04.10.10г. по гр.д.№1378/09г. на ВКС, І ГО). В случая нормите
на ЗУТ не позволява реалното поделяне на делбените имоти между съделителите
съобразно квотите им в съсобствеността.
По сметките:
Съделителят
П.В. е предявил претенция по сметките спрямо ищеца З. с правно основание чл.346 ГПК вр. с
чл.30, ал.3 от ЗС. За основателността на претенцията ищецът той следва да
докаже: извършването
на подобренията в съсобствения имот от него, обстоятелството, че извършеното от
него има характер на подобрения, времето на извършване, съгласието на ответника
за извършване на подобренията, стойността на извършените подобрения.
Поставянето на вещ в делбен имот, за
да се характеризира като подобрение според Решение №
517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV г.о., ППВС № 6/74 г., т.8.,
Решение №180/18.10.2013 г. по гр.д. № 2317/2013 г., ВКС, ІІ г.о., Решение №297/22.12.2014 по дело №4004/2014 на
ВКС, ГК, I г.о., е
необходимо да е трайно прикрепено към имота, по начин, че неговото отделяне да
наруши целостта както на делбения имот, така и на самата вещ. В случай, че това
не е така извършеното няма характер на подобрение, а на движима вещ и
съделителят, който я е поставил (монтирал) в делбения имот има право да си я
вземе.
В случаят съделителят П.В.
претендира, заплащането на монтираната в жилището ПВЦ дограма. От събраните по
делото доказателства - Фактура № *********/30.11.2015 г., изд. от ЕТ
“Свежест-Мехти Мустафа“ П., разпита на св.М. и св.Н., от изготвената СТЕ, а и е
признато от ищецът Ц.З., че П.В. през 2015г. е сменил дограмата на жилищния
делбен имот, за което е заплатил сума в размер на 1200 лева. Монтираната ПВЦ
дограма има характер на подбрение, тъй като е трайно прикрепена към жилищния
делбен имот и отделянето й от него би повредил, както жилищния имот, така и
самата дограма. В. претендира от З. заплащането на 1200 лева за дограма.
Искането по сметките в тази част е частично основателна до частта на З. в
делбения имот – 3/6 ид.ч. т.е. за 600 лева, тъй като до размера на тази част
той се е обогатил от това подобрение, извършеното подобрение в останалата му
част следва да се поеме от В. и от останалите съделители съобразно дела им в
съсобствеността. Предвид това претенцията е основателна до размера на 600 лева,
като в останалата си част тя е неоснователна.
Относно претенцията на В. за закупени
на 20.11.2015г. от него на следните
вещи: подови плочки – 4,55 кв.м. – 56,49 лева, облицовъчни плочки – 11,525
кв.м. – 150,79 лева, 5 бр. лепило – 51,67 лева, фугираща смес 2 бр. – 13,32
лева, които твърди че е вложил в делбения жилищен имот съда намира за
недоказана. Действително от представената по делото № **********/20.11.2015 г.
изд. от „Джорди 22“ ЕООД се доказа, че В. е закупил описаните в нея движими
вещи, от показанията на св.М. и св.Н., от изготвената СТЕ се доказа, че В. е
направил баня в жилищния имот през 2015-2016г.. Ищецът не доказа, каква е
площта на банята, съответно какво количество подови плочки, облицовъчни плочки,
лепило и фугираща смес са били нужни за направата на тази баня.
Обстоятелството, че той е закупил количеството от тези вещи посочено във
фактурата не доказва какво количество от тези материали са вложени в
изграждането на банята. Предвид това претенцията по сметките в тази й част се
явява недоказана.
Относно претенцията на В. за
заплащане стойността на моно блок – 133,25 лева, окачване комплект – 40,80
лева, 2 бр. сифон за мивка – 9,17 лева, болт – 5,67 лева, 3 бр. лайсни – 15
лева, подов сифон – 4,53 лева, бойлер 80 л. – 176,66 лева, мивка – 53,60 лева,
смесител за вана душ – 52,70 лева, смесител за мивка – 58,70 лева вложени в
банята съда намира следното: от фактури с № **********/24.11.2015 г., от
показанията на св.М. и св.Н., от изготвената СТЕ се установява, че В. е закупил
вещите описани във фактурата и ги е вложил в банята. Вещите: окачване комплект,
2 бр. сифон за мивка, болт, бойлер 80 л., мивка, смесител за вана душ, смесител
за мивка нямат характер на подобрения, тъй като могат да бъдат отделени от делбения
имот без повреждането му, както и без повреждането на самите вещи. Поради това
претенцията на В. за тях се явява неоснователна.
Относно моно блок и 3 бр. лайсни В.
не доказа, дали те имат характер на подобрения, т.е. дали са трайно прикрепени
към делбения имот по начин, че тяхното евентуално демонтиране ще доведе до
повреждане на делбения имот или до разрушаването на тези вещи. Поради това
претенцията относно тези вещи се явява недоказана.
Относно претенцията на В. за подов
сифон – 4,53 лева монтиран в банята съда намира, че същия има характер на
подобрение, тъй като е трайно прикрепен към делбения жилищен имот и едно
евентуално негово демонтиране ще доведе до повреждане на имота и на самия
сифон. Предвид обстоятелството, че участието на З. в съсобтвеността е 3/6
ид.ч., той следва да поеме и тази част от стойността на сифона или част в
размер на 2,27 лева. Претенцията и в останалата и част за разликата над 2,27
лева за подовия сифон се явява неоснователна.
По разноските:
Съгласно нормата на чл.
355 от ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.
Пазарната стойност на делбените имоти съобразно СТЕ е 24 000 лева лева, дължимата държавна такса по делото е 240 лева, от
които 120 лева следва да заплати Ц.З., а съделителите Д.П.З., В.З.В. и П.З.В. по 40 лева всеки един от тях. Разходите за изготвяне на СТЕ по делото
страните вече са заплатили съобразно дяловете си, поради което съда не дължи
произнасяне относно тях.
По претенцията по сметките на П.З.В. държавната такса на основание чл.355 се
определя по правилата на чл.78 ГПК или тя е в размер на 87,44 лева. Тази
държавна такса следва да бъде заплатена изцяло от П.З.В., тъй като последния не
е поискал присъждане на разноски по делото.
С оглед на гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните
недвижими имоти, находящи се в гр.П., а именно:
- ЖИЛИЩНА СГРАДА с вход от към изток - ул.“***“, състояща
се от две стаи, коридор и избено помещение в приземен етаж и две стаи, кухня с
тразпезария и коридор в жилищен етаж, изградена в дворно място, съставляващо УПИ VII - 2687 в кв. 157 по плана на
града, с обща площ от 375 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ VI -
2686, УПИ IX - 2689 и УПИ VIII – 2688, по
плана на гр.П.;
- ГАРАЖ, находящ се в
североизточната част на дворно място, съставляващо УПИ VII - 2687 в кв. 157 по плана на града, с обща площ от 375
кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ VI - 2686, УПИ IX - 2689 и УПИ VIII
– 2688, по плана на гр.П. с вход от
ул.“***“;
- 100 кв.м. ид.ч. от Дворно място,
съставляващо УПИ VII - 2687 в кв. 157 по
плана на града, с обща площ от 375 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ
VI - 2686, УПИ IX - 2689 и УПИ VIII – 2688,
по плана на гр.П.; ведно с построената върху него ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на обща пазарната стойност в размер на 24 000 лева, като пазарната
стойност на жилищната сграда е 19 700 лева, на гаража 2000 лева, на
второстепенната постройка 2300 лева при начална цена, определена от
съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между
съделителите съобразно техните квоти, а именно: Ц.В.З. с ЕГН ********** – 3/6 идеална част; Д.П.З., ЕГН: **********- 1/6 идеална част; В.З.В., с ЕГН: ********** - 1/6 идеална част; П.З.В., с ЕГН: ********** - 1/6 идеална част, на основание чл. 348 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.З.В., с ЕГН: **********, с адрес *** за възлагане на делбения жилищен имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА с вход от към изток - ул.“***“, състояща се от две стаи, коридор и избено
помещение в приземен етаж и две стаи, кухня с тразпезария и коридор в жилищен
етаж, изградена в дворно място, съставляващо УПИ VII - 2687 в кв. 157 по плана на града, с обща площ от 375
кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ VI - 2686, УПИ IX - 2689 и УПИ VIII
– 2688, по плана на гр.П., на основание
чл. 349 ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц.В.З. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.З.В., с ЕГН: **********, с адрес *** сума в размер на 602,27 лева, представляваща извършени подобрения в делбения жилищен имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА с вход от към изток - ул.“***“,
състояща се от две стаи, коридор и избено помещение в приземен етаж и две стаи,
кухня с тразпезария и коридор в жилищен етаж, изградена в дворно място,
съставляващо УПИ VII - 2687 в кв. 157 по
плана на града, с обща площ от 375 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ
VI - 2686, УПИ IX - 2689 и УПИ VIII – 2688,
по плана на гр.П., за монтиране на ПВЦ дограма и подов сифон в банята, съобразно
частта на Ц.В.З. в съсобствеността, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата от уважения до претендирания размер от 2186,10 лева, на основание чл.346 ГПК вр. с
чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Ц.В.З. с
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС П., държавна
такса по иска за делба в размер на 120
лева, представляваща 4 % върху
стойността на дела му от делбените имоти, на
основание чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.З., с ЕГН: **********, с адрес ***, В.З.В., с ЕГН: ********** с адрес *** и П.З.В., с ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС П., държавна такса
по делото в размер на по 40 лева всеки един от тях,
представляваща 4 % върху стойността на дела им от делбените имоти, на основание чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА П.З.В., с ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС П., държавна такса по искането си по сметките в размер на 87,44 лева, на основание чл.355 вр. с чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВОС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: