№ 375
гр. Пловдив, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20245001000268 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.613а,ал.1 от ТЗ във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №33 от 05.04.2024 г.,постановено по т.д.№42/2023 г. по описа
на Окръжен съд-С.,е отхвърлена като недоказана и неоснователна молбата на
"П.и.” ООД, със седалище и адрес на управление: с. С., комплекс „П.“, офис
№ 1, общ. С., обл. С., с ЕИК ***, представлявано от управителя А.И.Д.,
депозирана чрез адв. С. Х., с която е поискано съда да постанови решение, с
което да обяви неплатежоспособността на дружеството с начална дата
31.06.2023 г., да открие производство по несъстоятелност на дружеството, да
постанови прекратяване дейността на търговското предприятие на
дружеството, да назначи временен синдик и да допусне обезпечение чрез
налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки.
Със същото решение е осъдено дружеството-молител „П.и.” ООД, със
седалище и адрес на управление: с. С., комплекс „П.“, офис № 1, общ. С., обл.
С., с ЕИК ***,представлявано от управителя А.И.Д., да заплати по сметката на
ОС - С. държавна такса в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от „П.и.” ООД-с.С.,
общ. С., обл. С., с ЕИК ***,чрез пълномощника на дружеството адв. С. Х.,в
която се поддържа,че обжалваното решение е незаконосъобразно и
1
неправилно,поради противоречие със съществени процесуални
правила,нарушение на материалния закон и необоснованост.Изложен е
довода,че съдът не е обсъдил задълбочено и в тяхната взаимосвързаност
доказателсвата по делото,не е оценил правилното им значение и не е направил
адекватни на тях фактически и правни изводи.Твърди се,че решението е
основано върху неверни фактически констатации,несъответстващи на
фактическите твърдения на молителя и на приетите писмени
доказателства.Подробни обстоятелства и аргументи в тази насока са развити в
жалбата.Твърди се още,че съдът не е извършил преценка на
неплатежоспособността на дружеството-молител въз основа на цялостното му
икономическо състояние,както е според константната съдебна практика,а е
базирал изводите си само върху един от елементите,индикиращи
икономическото състояние на предприятието-показателите за ликвидност,като
не е съпоставил тези показатели с всички останали факти,характеризиращи
платежоспособността и общото икономическо състояние на търговеца,за да
отговори правилно,обосновано и законосъобразно на въпроса доколко в
конкретния случай част от показателите за ликвидност отразяват адекватно
икономическата реалност.Според жалбоподателя,фиксацията на съда върху
коефициентите за ликвидност и то само върху част от тях,без да се отчита и
анализира причината за техните стойности в конкретния случай-обикновена
счетоводна неточност-е довела до неправилния извод,че с краткотрайните си
активи дружеството „спокойно може да изплати текущите си
задължения“.Изложени са и обстоятелства за обосноваване на твърдението за
наличието на счетоводна неточност в счетоводството на дружеството,невзета
предвид от първоинстанционния съд при преценката за платежоспособността.
Жалбоподателят твърди,че няма ликвидни краткотрайни активи,освен
парична наличност от 58 000 лв.,че повeче от година изцяло е преустановил
търговската си дейност и не формира никакви приходи,без това обаче да води
до намаляване на текущите му разходи,включително и публични
задължения,че през целия анализиран период дружеството е в „стрес зоната“
по Алтман,че има коефициенти за ефективност на разходите,коефициенти за
рентабилност и финансова автономност много под референтните стойности и
е в перманентно и пълно просрочие на всички задължения.Тези негови
твърдения не били обсъдени в обжалваното решение,с оглед на което
жалбоподателят счита,че съдът е нарушил чл.236,ал.2 от ГПК.Намира още за
неправилен извода на съда,че не е налице трайно обективно състояние на
невъзможност на молителя да плаща текущите си задължения без опасност по
смисъла на чл.631 от ТЗ за интересите на кредиторите,които са свързани лица
с молителя по аргумент на §1,ал.2 от ДР на ТЗ.За неправилен и противоречащ
на материалния закон счита и направения в атакуваното решение извод,че
имуществото,с което разполага молителят е достатъчно за покриване на
претендираните задължения.Посочва в тази връзка,че взетото в предвид от
съда имущество представлява дълготрайни материални активи,които не
участват при изчисленията за ликвидността и че такива активи не служат за
извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения,тъй като
предвид предназначението им,без тях предприятието не би могло да
2
осъществява своята дейност и ако ги осребри би преустановило работа.Излага
и аргумента,че дори хипотетично да се приеме,че притежаваните от молителя
материални активи не са дълготрайни,а краткотрайни,съдът не може да
направи законосъобразна преценка на икономическото състояние на длъжника
само въз основа на балансовата стойност на тези активи,без да изследва
тяхната ликвидност,а в случая подобно нещо не е сторено.
Предвид горните съображения,дружеството-жалбоподател моли да се
отмени обжалваното решение и да се постанови въззивно решение по
съществото на спора,с което да се уважи молбата на „П.и.“ООД по
чл.625,предл. първо,във вр. с чл.608,ал.1,т.1 във вр. с чл.630 от ТЗ.
Към жалбата си прилага счетоводен баланс на дружеството за 2023
г.,приет по настоящото дело като писмено доказателство и по заявено в
същата жалба искане е допусната от настоящия съд съдебно-счетоводна
експертиза в отговор на конкретно формулирани в жалбата въпроси.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а и със
събраните по делото доказателства,включително и тези,събрани във
въззивното производство,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице
/в случая-търговско дружество/,имащо правен интерес да обжалва
конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с него краен
резултат и при подаването на жалбата е спазен предвиденият в закона
срок.Наред с това обжалваното решение е акт на съда,подлежащ на
инстанционен контрол.Предвид изложеното процесната жалба подлежи на
разглеждане и преценка по същество.
По съществото на жалбата:
Първоинстанционното производство е образувано по молба с правно
основание чл.625 от ТЗ,подадена от “П.и.”ООД с ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление с.С.,област С.,комплекс “П.”,офис №1,представлявано от
управителя А.И.Д..Молбата е подадена чрез пълномощника на дружеството-
адв. С. Х. и с нея е поискано от съда на основание чл.607а във вр. с чл.630,ал.1
от ТЗ да бъде постановено решение,с което да се констатира
неплатежоспособността на дружеството-молител,да бъде обявена същата и да
се определи началната й дата,да се открие производство по несъстоятелност
на дружеството,да се постанови прекратяване дейността на предприятието
му,да се назначи временен синдик и да се допусне обезпечение чрез налагане
на запор,възбрана или други обезпечителни мерки.
По повод на заявените в молбата искания са изложени следните
твърдения от молителя:
Същият твърди,че е дружество,учредено през 2005 г. за извършване на
търговска дейност в областта на строителството и продажбата на ваканционни
недвижими имоти,а през 2006 г. построил ваканционен комплекс - апартхотел
„П.“, с РЗП 8 498.45 кв. м., като 1/3 от жилищната част е била продадена на
трети лица. Твърди още,че впоследствие дружеството изкупило обратно
3
няколко самостоятелни обекта и в момента притежава право на собственост
върху 75.80 % от РЗП и от ид. части от общите части на сградата.Твърди,че не
притежава други източници на приходи, освен продажбата на самостоятелни
обекти в апартхотела и отдаване под наем на такива обекти за временно
настаняване, като последната дейност е била преустановена от дълго време,
поради липса на интерес и нерентабилност,а поради свиване на пазара на
ваканционни недвижими имоти и рязкото им поевтиняване дружеството
започнало да изпитва системни затруднения в обслужването на задълженията
си към етажната собственост,както и публични-по ЗМДТ.Същевременно,както
се твърди в молбата,твърде ниския процент на събираемост на дължимите по
ЗУЕС плащания на останалите собственици в комплекса,перманентно се
налагало дружеството-молител да покрива дефицитите,като осигурява
необходимото финансиране на неотложни ремонти и
обновления,отопление,охрана,поддръжка и редица други дейности,за да може
комплексът да функционира и да не се руши.
Хроничната липса на собствени приходи и необходимостта от
обслужване на неотложните си задължения,наложило дружеството да
привлича средства чрез заеми от свързани лица-търговски дружества и
мажоритарния съдружник.Изложени са твърдения,че към датата на подаване
на молбата дружеството има ликвидни и изискуеми задължения в общ размер
на 2 623 498,54 лв.,които не се обслужват поради липса на средства и че не
извършва дейност от 28.02.2023 г. и не реализира приходи,което непрекъснато
и сериозно влошава финансово-икономическото му състояние.Твърди се,че
комплексът не функционира поради липса на средства и напълно липсва
интерес към закупуване на самостоятелни обекти в апартхотела.При тези
факти,както поддържа молителят,е налице трайна невъзможност същият да
обслужва текущите си задължения към кредиторите.Изложено е и
твърдението,че дружеството няма вземания от трети лица и не притежава
КМА,а и не разполага с парични средства,като е изпаднало в
неплатежопоспособност от 31.06.2023 г.
На база горните твърдение е заявено в молбата по чл.625 от ТЗ,че са
налице предпоставките по чл.607а във вр. с чл.608 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на “П.и.”ООД-поради
неплатежоспособност.
С обжалваното решение №33 от 05.04.2024 г.,постановено по т.д.
№42/2023 г. по описа на Окръжен съд-С.,горната молба по чл.625 от ТЗ е
отхвърлена,като е прието,че в случая не е налице трайно обективно състояние
на невъзможност на молителя да плаща текущите си задължения,както и че
имуществото,с което молителят разполага е достатъчно за покриване на
претендираните задължения,без опасност по смисъла на чл.631 от ТЗ за
интересите на кредиторите,които са свързани лица с молителя по аргумент на
§1,ал.2 от ДР на ТЗ.
По подадената молба от длъжника с правно основание чл.625 от ТЗ
въззивният съд приема следното:
Освен събраните в първата инстанция писмени доказателства и
4
експертни заключения,въззивният съд,при преценката си за основателността
на молбата,взема предвид и събраните във въззивното производство
доказателства-представеният и приет счетоводен баланс на дружеството-
молител “П.и.”ООД с ЕИК *** за 2023 г. и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза,назначена от настоящия съд,изготвено от вещото
лице П. Т.,неоспорено от молителя и кредитирано от съда като
обосновано,обективно,безпристрастно и професионално извършено.
Така от заключението на вещото лице П.Т.,базирано върху счетоводните
баланси за активите и пасивите и показатели за финансово състояние на
“П.и.”ООД към четири балансови дати-31.12.2021 г.,31.12.2022 г.,31.12.2023 г.
и 31.07.2024 г.,се установяват следните обстоятелства:
Към 31.12.2023 г. дружеството има задължения по сметка 401
„Доставчици” общо в размер на 23 680,54 лв.,а към 31.07.2024 г.-в размер на
24 578,77 лв.Към същите две дати има осчетоводени задължения по сметка
493-“Разчети със собственици”-етажна собственост “П.”-в размер от по 5
780,90 лв.,а по сметка 496 “Разчети по отсрочени данъци” има задължения в
размер от по 194 716,04 лв. към двете посочени дати,формирани от лихви по
договор за заем от 01.09.2019 г. и договор за заместване в дълг “С.”ООД от
31.05.2022 г.По сметка 499 “Други кредитори” дружеството има задължения
към същите две дати към етажна собственост “П.” в размер от по 755 437,92
лв.
Дружеството е с положителен финансов резултат-печалба,към датата
31.12.2022 г. в размер на 5 882 хил. лева,произтичаща от посочените в
заключението счетоводни операции и с отрицателен финансов резултат
/загуба/ към балансовите дати 31.12.2021 г.,31.12.2023 г. и 31.07.2024
г.,съответно в размер на:356 хил. лева,1091 хил. лева и 230 хил. лева.На това
основание и с оглед обстоятелството,че “П.и.”ООД не генерира приходи,може
/според вещото лице Т./ да се направи извода,че затрудненията на дружеството
не са временни и се задълбочават.Финансовите приходи,по данни от ОПР,са
нулеви и към четирите балансови дати.
Изчислените от вещото лице показатели за обща,бърза,незабавна и
абсолютна ликвидност по балансови данни към датите 31.12.2021
г.,31.12.2022 г.,31.12.2023 г. и 31.07.2024 г. са показани в таблица 2 от
заключението на вещото лице П. Т. и всички са под нормалните референтни
стойности,приети в икономическата теория.По-специално,към датите
31.12.2022 г. коефициента на обща ликвидност е 0,5408,към 31.12.2023 г.
същия коефициент е 0,0249,а към 31.07.2024 г. е 0,0302.Към същите три дати
коефициента на бърза ликвидност е съответно 0,5408,0,0204 и 0,0258.Извън
референтни стойности към тези три дати,както се сочи в заключението,са и
коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност.Към 31.12.2021 г.
стойностите на всички коефициенти за ликвидност са нулеви /0,0000/ поради
обстоятелството,че към тази балансова дата дружеството няма краткосрочни
пасиви /краткосрочни задължения/.
Както е изложено в заключението и се споделя от настоящия
състав,показателите за ликвидност отразяват възможностите на
5
предприятието да покрие краткосрочните си задължения /с изискуемост до 1
година/ с наличните краткотрайни активи към определен момент,обикновено
балансовата дата.Общата ликвидност характеризира способността на
предприятието да покрие задлъжнялостта по текущите операции,като по-
високата абсолютна стойност на коефициента осигурява по-добра възможност
предприятието да плати текущите си задължения.В икономическата
теория,както сочи вещото лице Т.,се приема,че величината на коефициента за
обща ликвидност следва да бъде над единица,като за нормална се приема
стойност в диапазона от 1,10 до 1,50 и много добра около 2,00.
Коефициента на бърза ликвидност има за цел да констатира дали
предприятието би могло да покрие задълженията към кредиторите си,в
случай,че обемът на продажбите бележи рязък спад.При коефициент на бърза
ликвидност материалните запаси са извадени от общата сума на
краткотрайните активи.Така се елиминира влиянието на най-бавно оборотните
и най-слабо ликвидните активи и материалните запаси.Приемливата величина
за коефициента на бърза ликвидност са стойности равни или малко над
единица.
При направените изчисления на всички коефициенти за ликвидност
вещото лице заключава,че към балансовите дати дружеството не е било в
състояние да покрива краткосрочните си задължения с краткотрайните си
активи.
В заключението на в.л.Т. са изчислени и показателите за финансова
автономност и финансова задлъжнялост на предприятието на “П.и.”ООД.Тези
показатели-коефициент на финансова автономност и коефициент на
задлъжнялост,са количествени характеристики на степента на финансовата
независимост на предприятието от кредиторите. Показателят за финансова
автономност /собствен капитал/пасиви/ отразява степента на финансова
независимост на предприятието от неговите кредитори,степента на използване
на привлечения капитал.В случаите,когато коефициент на финансова
автономност е със стойности над единица,показва степента на финансова
независимост на използването на привлечени средства.Когато този
коефициент е със стойност под единица,е налице превишаване на
задълженията спрямо собствения капитал,което е признак,че натрупаните
задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието.
Коефициентът на задлъжнялост /пасиви/собствен капитал/ изразява
степента на зависимост на предприятието от кредиторите му.Както се сочи в
горното заключение,приема се,че собствения капитал на предприятието
трябва да е с минимална стойност една трета от съвкупната стойност на
всички задължения,т.е. коефициента за финансова автономност да е минимум
0.33,респективно коефициента на задлъжнялост да е с максимална стойност
3,00.На база използваните при изчисленията балансови данни,отразени
подробно в табличен вид в Таблица 1 от заключението на в.л.Т.,стойностите на
коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост за изследвания
период са показани в Таблица 3 от същото заключение.Съпоставянето на
отчетните периоди показва отрицателни стойности на показателите,дължащи
6
се на отрицателната стойност на собствения капитал към 31.12.2021 г.,много
добри стойности към 31.12.2022 г. в резултат на формираната печалба за
отчетната 2022 г. и тенденция на влошаване на показателите към 31.12.2023 г.
и 31.07.2024 г.
На следващо място,в експертното заключение на в.л. Т.,въз основа на
баланса на дружеството “П.и.”ООД за 2023 г. и въз основа на счетоводните
данни от счетоводството на дружеството,са изчислени коефициентите за
рентабилност на приходите,рентабилност на собствения капитал и на
пасивите и активите на дружеството към горните четири балансови
дати.Рентабилността представлява способността на дружеството да генерира
печалба и представлява степента на доходност на капитала.Коефициентите на
рентабилност са отрицателна величина,когато финансовият резултат е загуба
и показват темповете на декапитализация на предприятието,а са положителна
величина,когато финансовият резултат е печалба и показват темповете на
възвращаемост на ресурсите.От Таблица №4,инкорпорирана в горното
заключение,е видно,че в случая коефициента на рентабилност на приходите е
с нулева стойност /0,0000/ към 31.07.2024 г. и всички останали коефициенти на
рентабилност /на собствения капитал,на активите и на пасивите/ са
отрицателни величини към същата дата,както и към датите 31.12.2023 г. и
31.12.2021 г.,с изключение на стойностите към датата 31.12.2022 г.,които са
положителни величини /поради генерираната само към тази дата печалба на
дружеството/.
Изчислени са и коефициентите за ефективност на разходите и приходите
към посочените балансови дати,като тези коефициенти показват срещу
единица разход какъв приход е реализиран и съответно колко са направените
от дружеството разходи за създаването на единица приход.Коефициентът на
ефективност на разходите е под единица към три от балансовите дати
/изключая датата 31.12.2022 г./,което сочи на извод,че разходите превишават
приходите.Такъв извод следва и от изчисленията на коефициента на
ефективност на приходите към 31.12.2023 г. и 31.07.2024 г.,който е съответно
2,1937 и 16,3333.Този коефициент е обратно пропроционален на коефициента
на ефективност на разходите и представлява съотношение между разходите и
приходите.Той е по-голям от едно,когато разходите надвишават приходите,и
обратното-по-малък от едно,когато приходите надвишават разходите.
Коефициентите на ефективност на приходите следва да бъдат със стойност не
по-голяма от 0,95,а в случая те са с много по-високи стойности от тази,което
сочи на извод за съществено превишение на разходите над приходите.
Наред с гореизложеното,в заключението на ССЕ-за,изготвено от вещото
лице П.Т.,са изчислени коефициентите за финансовото състояние на
“П.и.”ООД по “Метода на Алтман”,чрез който метод с висока точност се дава
оценка на риска от несъстоятелност.Според направените изчисления по този
метод,стойностите по метода към балансовите дати 31.12.2021 г.,31.12.2023 г.
и 31.07.2024 г. са съответно 0,1029,0,3587 и 0,8634,като те попадат под
граничната стойност,по-малка от 1,23,и сочат на голяма вероятност от фалит.
От представените в първата инстанция писмени доказателства се
7
установява,че дружеството-молител “П.и.”ООД има парични задължения с
настъпил падеж,т.е. изискуеми парични задължения,по сключени от него с
трети дружества договори за парични заеми.
Така с договор за паричен заем от 02.09.2019 г.,сключен между
“О.”ЕООД с ЕИК *** като заемодател и “П.и.”ООД като заемател,е уговорено
предаване в заем от първото на второто дружество на сумата от 25 000
лв.,като с допълнително споразумение от 03.05.2023 г. /също представено и
прието като доказателство/ уговореният срок за връщане на сумата е до
31.12.2023 г.
С договор за финансов заем,сключен между същите дружества на
01.09.2020 г.,е уговорено предоставянето в заем от първото на второто
дружество на сумата от 160 000 лв. със срок за връщането й-до пет години от
получаването на сумата.
Между тези дружества са сключени и представени по
първоинстанционното дело още договори за парични заеми,съответно от
08.12.2020 г. за сумата от 20 000 лв.,от 22.07.2022 г. за сумата от 130 000 лв.,от
21.03.2023 г. за сумата от 10 000 лв. и от 10.04.2023 г. за сумата от 700 000
лв.,като е уговорено предаване в заем на съответната сума от заемодателя
“О.”ЕООД на заемателя “П.и.” и връщането й от последното на първото
дружество в съответно предвиден с всеки от договорите срок.
Към договора от 22.07.2022 г. е сключен анекс от 19.07.2023 г. за
връщане на заема в срок до 20.10.2023 г. по банков път.Към договора от
21.03.2023 г. е сключен анекс от 19.07.2023 г. за връщане на сумата в срок до
29.09.2023 г.,а към договора от 10.04.2023 г.-анекс от 29.08.2023 г. с уговорен
срок за връщане на заема до 29.09.2023 г.По първоинстанционното дело са
представени и доказателства-извлечения от банкова сметка на “П.и.”ООД,за
извършени банкови преводи на сумите по сключените договори по сметка на
същото дружество-заемател.При тези данни се налага извода за реално
породили действието си договори за заем,по силата на които дружеството-
молител “П.и.”ООД е получило в заем сумите по тях и съгласно уговорените с
анексите срокове за връщане на заемните суми,паричните задължения на
заемателя са с настъпил към момента падеж,т.е. тези задължения са
изискуеми.Изключение прави задължението по договора за финансов заем от
01.09.2020 г.,тъй като уговорения в договора срок за връщане на заема не е
изтекъл и към момента,както и задължението по договора за паричен заем от
08.12.2020 г.,където е уговорен тригодишен срок за връщане на заема от
получаването на заемната сума /което според представено банково
извлечение е станало на датата 09.12.2020 г./,с гратисен период от 2 години,т.е.
към момента падежа на задължението на дружеството-молител по посочения
договор не е настъпил все още.С оглед на тези данни,задълженията по тези два
договора не следва да се вземат предвид при преценката за наличие на
парични задължения на молителя по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ.
На следващо място се установява изискуемо задължение на молителя
“П.и.”ООД по договор за заместване в дълг от 31.05.2022 г.,сключен между
същото дружество като “нов длъжник”,дружеството “С. *”ООД като
8
“кредитор” и “О.”ЕООД като “заместен длъжник”,с което “П.и.” е заместил
последното дружество в дълга му към “С. *”ООД,произтичащ от договор за
заем от 03.09.2018 г.,сключен между последното дружество и “О.”ЕООД, с
падеж на задължението-04.09.2022 г. съгласно анекс към същия договор от
04.09.2021 г.,като и двата посочени договора,както и анекса към последния
договор,са представени и приети като доказателства по първоинстанционното
дело.Според счетоводните записвания при дружеството-молител
задължението по посочения договор за заместване в дълг от 31.05.2022 г. е в
размер на 21 511,46 лв. към датите 31.12.2023 г. и 31.07.2024 г.
По първоинстанционното дело е представен и договор за паричен заем
от 23.10.2017 г.,сключен между “С. *”ООД с ЕИК * като заемодател и
“П.и.”ООД като заемател,с който е уговорено предаването в заем от първото
на второто дружество на заемната сума от 44 500 евро и връщането на тази
сума /ведно с възнаградителна лихва/ в определен срок,за промяната на който
срок са представени два анекса от 23.10.2018 г.,като според единия анекс
срока за връщане на заема е до 09.10.2023 г.,а според другия-до датата
23.10.2023 г. По същото дело е представено и доказателство /извлечение от
банкова сметка на “П.и.”ООД,издадено от “Р.”,за извършен банков превод на
предоставената в заем сума по посочения договор от 23.10.2017 г.
С друг договор за заем,сключен между “С. *”ООД и “П.и.”ООД на
датата 05.11.2018 г. и представен по първоинстанционното дело е уговорено
предаването в заем от първото на второто дружество на сумата от 200 000 лв.
със срок за връщането й-пет години от получаване на сумата по банков
път.Представено е и банково извлечение за превода на тази сума по сметка на
“П.и.”ООД на датата 05.11.2018 г.,поради което срока за връщането й е
изтекъл съответно на 05.11.2023 г. и понастоящем се касае за падежирало
парично задължение на “П.и.”ООД по същия договор за връщането на
получената в заем сума.Същото се отнася и за поето от “П.и.”ООД задължение
за връщане на предоставена му в заем и в брой сума от 9500 лв. по сключен с
“А.”ООД договор за заем от 02.09.2018 г.,също представен по
първоинстанционното дело,с уговорен срок за връщане на заема-до пет
години от предоставяне на сумата.
Налице е и представен по първоинстанционното дело договор за
паричен заем от 01.07.2019 г.,сключен между “С. *”ООД и “П.и.”ООД,за
предоставянето в заем от първото на второто дружество на сумата от 150 000
лв.,със срок за връщането й до 09.10.2023 г. съгласно допълнително
споразумение към договора от 07.09.2023 г.,както и друг договор от 08.10.2019
г. за заемна сума от 90 000 лв.,със срок за връщането й-09.10.2023 г.,уговорен с
анекс №2 от 29.12.2022 г. и допълнително споразумение от 07.09.2023
г.Представени са и банкови извлечения за превода на предоставените в заем
суми по договорите по сметка на заемателя “П.и.”ООД.
По първоинстанционното дело са представени и доказателства-
протоколи от общи събрания на собствениците и ползвателите на
самостоятелни обекти в сграда,представляваща етажна собственост-
апартаменти в комплекс “П.”-с.С.,обл.С.,сочещи на поети задължения на
9
“П.и.”ООД към етажната собственост на посочения комплекс,от който
дружеството притежава право на собственост от 75,80 %.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Разглежданата молба по чл.625,ал.1 от ТЗ изхожда от посочен в нормата
правен субект-длъжник-търговско дружество.Като основание за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството,подало молбата,се сочи
неговата неплатежоспособност по смисъла на чл.607а,ал.1 във вр. с
чл.608,ал.1 от ТЗ.Съгласно легалната дефиниция на
неплатежоспособността,дадена в разпоредбата на чл.608,ал.1 от ТЗ,тя
представлява обективно икономическо състояние на длъжника на
невъзможност за плащане на изброените там изискуеми парични
задължения,които са породени от или отнасящи се до търговска сделка,както
и публичноправни задължения към държавата и общините,свързани с
търговската му дейност.В ал.3 на чл.608 от ТЗ е въведена и оборимата
презумпция,съгласно която състоянието на неплатежоспособност се
предполага,когато длъжникът е спрял плащанията,а това обстоятелство е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори.
В конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав
на чл.608,ал.1 от ТЗ,а е породено и действието на презумпцията по чл.608,ал.3
от ТЗ,поради което по отношение на молителя-длъжник следва да бъде
открито производство по несъстоятелност.
Дружеството-молител “П.и.”ООД установява наличието на изискуеми
парични задължения по договори за заем,сключени с трети търговски
дружества-заемодатели.Поначало договорът за заем няма характеристиката на
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.2 във връзка с чл.1,ал.1
от ТЗ,поради което такъв договор може да бъде определен като търговска
сделка съобразно въведения с нормата на чл.286,ал.1 от ТЗ субективен
критерий-да се касае за сделка,сключена от търговец,която е свързана с
упражняваното от него занятие.А според въведената с разпоредбата на
чл.286,ал.3 от ТЗ оборима презумпция,при съмнение се смята,че извършената
от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.Това означава,че при
посочен договор за заем като основание за парични задължения на определен
търговец,същият търговец-длъжник следва да обори презумпцията,че
съответно сключения договор за заем е свързан с търговската му дейност.В
случая е точно обратното-самият длъжник по коментираните договори за
заем “П.и.”ООД заявява,че сключването на договорите е наложено с цел
привличането на парични средства за дружеството с оглед хронична липса на
собствени приходи и необходимостта от обслужване на неотложните му
задължения относно осъществяваната от него дейност.Следователно
правоотношенията по тези договори следва да се квалифицират като такива
по търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 от ТЗ,тъй като страните по тях
са търговци и договорите са сключени във връзка с осъществяваната от
молителя търговска дейност.По делото са налице доказателства за реалното
10
предоставяне на заемните суми от заемодателя на заемателя,поради което
сключените реални договори са породили своето правно действие и към
момента заемателят-длъжник “П.и.”ООД има изискуеми парични задължения
по същите договори /с някои изключения относно изискуемостта на
задълженията,посочени по-горе/.От това следва извода,че дружеството-
молител доказва наличието на изискуеми парични задължения по смисъла на
чл.608,ал.1 от ТЗ,т.е. изискуеми парични задължения,породени от търговски
сделки,като за погасяване на задълженията,които са в големи размери,няма
данни и наличието на такива задължения е една от предпоставките за
неплатежоспособност по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ. Следва да се посочи,че
за преценка основателността на молбата по чл.625 от ТЗ е без значение
обстоятелството,че представените договори за заем са сключени между
свързани лица-търговски дружества,защото се касае за действителни
търговски сделки,сключени между самостоятелни правни субекти,макар и
свързани.Освен изложеното,самото дружество-длъжник заявява,че е спряло
плащанията по падежиралите задължения по договорите за заем и с оглед на
това е приложима законната презумпция по чл.608,ал.3 от ТЗ,според която
неплатежоспособността се предполага,когато длъжникът е спрял
плащанията,като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е
платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
На следващо място се установи,че дружеството-молител в периода 2021-
30.07.2024 г. отчита отрицателен финансов резултат-загуба /с изкл. на 2022 г./
и че както самото то заявява е преустановило търговската си дейност,като за
липса на такава дейност още от 2022 г. потвърждава и вещото лице Е К. в
изготвеното от нея по първоинстанционното дело заключение и дадените от
нея обяснения в съдебното заседание от 13.12.2023 г.Междувпрочем,както е
установено още в първоинстанционното производство,отчетената през 2022 г.
счетоводна печалба се дължи не на търговска дейност,а на отписване на
задължения към кредитори /на финансирания от минали години,както
пояснява в.л.К./.
Наред с горното се установи от назначеното в настоящата инстанция и
кредитирано от съда като компетентно и обосновано извършено заключение
на вещото лице П. Т.,че коефициентите за ликвидност на дружеството са под
референтни стойности към посочените по-горе балансови дати.Същите
показатели онагледяват по най-обективен начин способността на търговеца да
погасява текущите си задължения с краткотрайните си активи /т.е. тези,които
са ликвидни и могат бързо да се вкарат в оборот/.Към всяка една от горните
четири дати показатели са лоши,включая и коефициентът на обща
ликвидност,който е водещ показател за състоянието на
неплатежоспособност,защото отразява съотношението на всички
краткотрайни активи към краткосрочните задължения.В случая този
коефициент,както по-горе се отрази,е нулев към 31.12.2021 г.,към 31.12.2022 г.
е 0,5408,към 31.12.2023 г.-0,0249 и към 31.07.2024 г.-0,0302,т.е. той е далеч под
норматива,посочен по-горе и в заключението на в.л.Т..Това се отнася и за
останалите показатели за ликвидност-бърза,незабавна и абсолютна и налага
извод,че към балансовите дати дружеството не е било в състояние да покрива
11
краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи.
Лоши са и установените в заключението на в.л. Т. коефициенти за
финансова автономност и задлъжнялост, дружеството,както се посочи, е с
отрицателен финансов резултат към балансови дати 31.12.2021 г.,31.12.2023 г.
и 31.07.2024 г. и с оглед на обстоятелството,че не генерира приходи,се налага
извода,че затрудненията му не са временни и се задълбочават.Освен
това,констатираните отрицателни величини на коефициентите за
рентабилност показват декапитализация на предприятието на търговеца.И
освен това,изчислените от в.л. коефициенти за финансовото състояние на
“П.и.”ООД по “метода на Алтман” показват,че към три балансови дати от
изследвания период-31.12.2021 г.,31.12.2023 г. и 31.07.2024 г. дружеството е в
състояние на голяма вероятност от фалит.
Наред с изложеното,в случая поражда действие законната презумпция
на чл.608,ал.3 от ТЗ,според която неплатежоспособността се
предполага,когато длъжникът е спрял плащанията,като спиране на
плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори.Тази презумпция е оборима,но е в тежест
на длъжника да я обори,като установи предпоставките на чл.631 от ТЗ,т.е. че
затрудненията му са временни или че разполага с имущество,достатъчно за
покриване на задълженията му,без опасност за интересите на кредиторите.В
случая самият длъжник признава спиране на плащанията по падежиралите
задължения по договорите за заем и това поражда действие на посочената
презумпция за неплатежоспособност.
Всичко изложено по-горе обосновава крайният извод,че са налице
законовите предпоставки по смисъла на чл.607а,ал.1 във вр. с чл.608,ал.1,т.1
от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо молителя-
длъжник “П.и.”ООД поради неговата неплатежоспособност.Доказа се,че
същият има изискуеми задължения към други кредитори-търговски
дружества,които задължения са породени от търговски сделки-договори за
заем.Установи се и състоянието на неспособност на ответника да изпълни тези
задължения,което състояние е трайно и необратимо.Налице е и спиране на
плащанията по смисъла на чл.608,ал.3 от ТЗ.Ето защо,следва да се открие
производство по несъстоятелност на “П.и.”ООД-с.С.,обл.С.,с ЕИК *** поради
неплатежоспособността му.
Горното налага крайния извод,че обжалваното първоинстанционно
решение,с което е отхвърлена молбата на “П.и.”ООД за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо дружеството-молител поради
неплатежоспособността му е неправилно и като такова следва да се
отмени,като вместо това същата молба ще се уважи.Изводите на решаващия
първоинстанционен състав за наличие на предпоставките по чл.631 от ТЗ за
отхвърляне на молбата са необосновани с оглед на представените от
молителя-длъжник и събрани в хода на производството доказателства,а това
обуславя извод и за тяхната незаконосъобразност.
Настоящият състав приема,че по горната молба следва да бъде
постановено решение по чл.630,ал.1 от ТЗ.Дружеството-молител все пак
12
разполага с краткотрайни активи-парични средства,достатъчни за покриване
на началните разноски по несъстоятелността,както е видно от заключението
на в.л.Т. /пар. средства в размер на 49 000 лв. към 31.07.2024 г./,поради което
няма основание към момента за постановяване на решение по чл.632,ал.1 от
ТЗ.
Относно началната дата на неплатежоспособност съдът приема
следното:
Съдът има задължение служебно да я определи,а самото й определяне
следва да е според приетото материалноправно основание за откриване на
производството по несъстоятелност и съставлява най-ранната дата,от която
длъжникът е станал неплатежоспособен според дефинициите и
законоустановените презумпции на чл.608 от ТЗ.По тази причина началната
дата на неплатежоспособността може да е само такъв установен по делото
момент,в който длъжникът е имал непогасени изискуеми задължения по
чл.608,ал.1 от ТЗ и едновременно с това не е бил в състояние да ги
изпълни.Иначе казано,началната дата на неплатежоспособността е онзи
момент във времето,от който насетне предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност са били вече налични и подадената след
този момент молба по чл.625 от ТЗ би била основателна.Според наличните по
делото данни,най-ранната дата,към която се установява,че ответникът е имал
непогасени изискуеми задължения по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ,спрял е
плащанията им и заедно с това не е разполагал с достатъчно активи за
покриване на тези задължения,е датата 04.09.2022 г.,която е падеж на поетите
от молителя задължения по договора за заместване в дълг от 31.05.2022
г.Затова съдът счита,че като начална дата на неплатежоспособността следва да
бъде опредЕ датата 04.09.2022 г.
Предвид гореизложеното следва да бъде постановено решение по
чл.630,ал.1 от ТЗ,с което да се обяви неплатежоспособността на “П.и.”ООД,да
се определи началната й дата,да се открие производство по несъстоятелност
на дружеството,да се наложат обезпечителни мерки-запор и възбрана върху
имуществото на длъжника и на основание т.5-та от същата разпоредба да се
укажат сроковете за предявяване на вземанията съгласно чл.685,ал.1 от ТЗ.
Разпоредбата на чл.630,ал.2 от ТЗ няма да се приложи от съда в
случая,т.е. да длъжникът няма да бъде обявен с настоящото решение в
несъстоятелност и няма да се постанови прекратяване на дейността му на
основание ал.2-ра,тъй като тази норма не се прилага служебно от съда,а
изрично искане за приложението й не е направено от длъжника-молител,като
същият е поискал само постановяване на решение по чл.630,ал.1 от ТЗ.Вярно
е,че в петитума на молбата си по чл.625 от ТЗ е поискал и прекратяване на
дейността на предприятието му,но без да сочи основанието по чл.630,ал.2 от
ТЗ и без да е поискал едновременно с това обявяването му в несъстоятелност
/както е по ал.2-ра/,поради което съдът не приема посоченото искане като
такова по чл.630,ал.2 от ТЗ,а от друга страна прекратяването на дейността не е
част от съдържанието на решението по ал.1-ва.
Наред с горното и на основание чл.630,ал.1,т.3 във вр. с чл.666 от ТЗ
13
следва да бъде назначен временен синдик на дружеството “П.и.”ООД и да се
определи срок за встъпването му,както и да се определи неговото
възнаграждение и да бъде задължен да представи декларация,че отговоря на
изискванията на чл.655 ТЗ,както и да даде писмено съгласие.По тези въпроси
обаче следва да се произнесе ОС-С. като съд по несъстоятелността.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №33 от 05.04.2024 г.,постановено по т.д.№42/2023 г. по
описа на Окръжен съд-С.,с което е отхвърлената молбата на “П.и.”ООД,със
седалище и адрес на управление:с.С.,комплекс “П.”,офис №1,община
С.,област С.,с ЕИК ***, представлявано от управителя А.И.Д.,депозирана чрез
адв.С. Х.,с която моли съда да постанови решение,с което да обяви
неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.06.2023 г.,да открие
производство по несъстоятелност на дружеството,да постанови прекратяване
дейността на търговското предприятие на дружеството,да назначи временен
синдик,да допусне обезпечение чрез налагане на запор,възбрана или други
обезпечителни мерки,като недоказана и неоснователна,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “П.и.”ООД,със седалище
и адрес на управление: с.С.,комплекс “П.”,офис №1,община С., област С.,с
ЕИК ***, представлявано от управителите А.И.Д. и А. Б. В.-заедно и
поотделно,като определя за начална дата на неплатежоспособността-
04.09.2022 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
“П.и.”ООД,със седалище и адрес на управление: с.С.,комплекс “П.”,офис
№1,община С., област С.,с ЕИК ***.
ПОСТАНОВЯВА общ запор и възбрана върху имуществото на
“П.и.”ООД,със седалище и адрес на управление: с.С.,комплекс “П.”,офис
№1,община С., област С.,с ЕИК ***.
УКАЗВА НА КРЕДИТОРИТЕ на “П.и.”ООД,със седалище и адрес на
управление: с.С.,комплекс “П.”,офис №1,община С., област С.,с ЕИК ***,да
предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до
един месец от датата на вписване в търговския регистър на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
УКАЗВА на Окръжен съд-С. да се произнесе относно назначаване на
временен синдик на дружеството “П.и.”ООД с ЕИК ***,определяне срок за
встъпване на временния синдик,определяне на месечното му възнаграждение
и задължаването му да представи декларация,че отговоря на изискванията на
чл.655 ТЗ,както и да даде писмено съгласие.
14
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по
вписванията и на обжалване пред ВКС в 14-дневен срок от вписването му.
Копие от решението да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията-
ТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на вписване и в книгата по чл.634в от ТЗ.
Копие от решението да се изпрати и на първоинстанционния съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15