Определение по дело №601/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/…….04.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………….април две хиляди и деветнадесета година , в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                              ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА                                                                

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз. частно търг.дело № 601 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 21344/22.03.2019г. /депозирана с писмо с пощенско клеймо от 20.03.2019г./, подадено от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу Разпореждане № 8658/26.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 2857/2019г. на РС Варна, в частта, в която е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, представляваща сумата от 236.25 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.01.2018г. до 06.10.2018г., както и за сумата от 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране по Договор за паричен заем № 5408167 от 09.01.2018г., сключен между „Вива кредит“ ООД и М.С.К., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с Приложение № 1/01.11.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г

Частният жалбоподател счита, че атакуваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага  съображения, че целта на производството по чл. 410 от ГПК е бързина и в него съдът не проверява дали вземането съществува. Посочва, че заявлението отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, каквото е изискването на чл.410 от ГПК. В закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.

На следващо място оспорва извода на съда относно характера на конкретно уговорената неустойка като излизаща извън присъщите й обезпечителни и санкционни функции и цели постигане на неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че в случая не се касае за неустойка за забава, поради което не следва да се коментира нейната обезпечителна и обезщетителна функция. В подкрепа на становището си излага съображения, че при настъпване на конкретни предпоставки, кредитополучателят е бил длъжен да даде съответно обезпечение, което той не е изпълнил. Това неизпълнение е дало право на кредитора да начисли в 3 - дневен срок претендираната от него еднократно неустойка  в съотвения размер. Посочва, че според практиката на СГС за съда съществува възможност служебно да констатира наличието на неравноправна договорна клауза, но само в исковото производство, каквото настоящото не е.

Моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за всички суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 2857/2019г. на Районен съд - Варна е образувано по заявление подадено от заявителя „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу В.К.И.с адрес *** за суми по Договор за паричен заем № 5408167 от 09.01.2018г., сключен между „Вива кредит“ ООД и М.С.К., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с Приложение № 1/01.11.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., както следва : сумата от 500.00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 5408167 от 09.01.2018 г. сключен между сключен между „Вива кредит” ООД и М.С.К., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1 от 01.11.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 84.61 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.02.2018 г.  до 03.10.2018 г.; сумата от 236.25 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 236.25 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.01.2018 г. до 06.10.2018 г.; сумата от 245.00 лева, представляваща разходи и  такси за извънсъдебно събиране и сумата от 14.81 лева, представляваща лихва за забава върху непогасената част от главницата за периода от 07.10.2018 г. до 11.02.2019 г.

В обяснителната част на заявлението заявителя е посочил, че с подписване на договора кредитополучателят се е възползвал от допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката за подадените от него документи за отпускане на кредита и се е съгласил да заплати определена такса за това. На следващо място, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение в лицето на поръчител, отговарящ на определени условия, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. Доколкото тава задължение не е изпълнено, то му е начислена неустойка в момента на допускане на неизпълнението.

Заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, в частта относно искането да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 236.25 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и за сумата 245 лв. – такса разходи, като се е мотивирал, че в тази част заявлението противоречи на добрите нрави и закона.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

С твърденията за въведени с договора за паричен заем клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно събиране, при определени условия след настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.

На следващо място допълнителен аргумент за отхвърляне на претенцията на заявителя за сумата, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира в нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. От изложеното в т.12 от заявлението става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчител не е определено като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на неустойка, което води до оскъпяване на кредита. Изложеното обуславя извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора., което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Ето защо, въззивният съд намира, че изложените в частната жалба възражения са неоснователни.  ВРС е постановил в обжалваната част законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8658/26.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 2857/2019г. на РС Варна, в частта, в която е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, представляваща сумата от 236.25 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.01.2018г. до 06.10.2018г., както и за сумата от 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране по Договор за паричен заем № 5408167 от 09.01.2018г., сключен между „Вива кредит“ ООД и М.С.К., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с Приложение № 1/01.11.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                         2.