Решение по дело №198/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 234
Дата: 20 юли 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20227120700198
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 20.07.2022 г.

Административен съд - Кърджали, в  публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело 198/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Образувано е по жалба на Г.Ю.М. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-189/ 26.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 083-00-350-3/ 01.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Твърди се, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изложени са доводи, че административният орган не се е съобразил с факта, че писмения документ U 1(бивш Е 301) е Удостоверение за социално осигурителни

периоди, който документ липсва при отпускането на обезщетение на жалбоподателя.

Посочва се, че в самото решение административният орган е отразил, че водената кореспонденция между институциите на две държави на ЕС се издават само структурирани електрони документи, а когато лицето само изисква удостоверение за осигурителен стаж и доходи от конкретна държава членка на ЕС, му се изпраща преносим документ U1. Твърди се, че тези тълкувания на административния орган не отговарят на истината, тъй като преносимия документ U1 се предоставя на административния орган при поискването му по електронен ред. Непоискването по електронен ред и получаване на документа преписката е непълна и няма как административния орган да извърши правилна преценка на документите след като преписката е непълна. В жалбата се изразява становище, че не е в правомощието на административния орган да тълкува, че „прекратяване не договор по взаимно съгласие“ се приравнява на чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. Посочва се, че е пренебрегнат факта, че жалбоподателят е бил на сезонна работа, следователно той е бил на работа до приключване на сезонната работа. Освен това в мотивите си административния орган твърди, че със СЕД U002

Твърди се, че административния орган неправилно е определил обезщетение в размер на *** лева дневно. Изложените мотиви са неясни тъй като те са въз основа на получените, на 17.02.2022г. по електронен път, структурни електронни документи U002 и U 004, издадени от компетентната институция в *** относно преценка на право и размер на парично обезщетение за безработица. Тези факти не се покриват с представените писмени доказателства, от които е видно, че жалбоподателят е работила в *** и за жалбоподателя не е необходимо U002 и U 004, тъй като U002 се издава на лица за удостоверяване на право на запазване на обезщетение за безработица, отпуснато по българското законодателство пред компетентната институция на друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, където лицето търси работа, в случая е необходимо да се представи писмен документ U 1, от което да е видно, че жалбоподателя е била на работа от кога до кога в ***, и че има доход, и че това е последната й работа по трудово правоотношение. Искането е да се отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, оспорва жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В представена писмена защита излага съображения за законосъобразност на оспореното решение, съответно за неоснователност и недоказаност на жалбата. 

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-08-189/ 26.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Г.Ю.М. срещу Разпореждане № 083-00-350-3/ 01.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Съгласно изложените мотиви в обжалвания административен акт директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че в отговор на направеното искане за издаване на удостоверителни документи, на 17.02.2022 г. с писмо вх. № 3209-08-42#3 в ТП на НОИ - Кърджали са получени (СЕД) U002 и U004, с които компетентната институция на *** е удостоверила за жалбоподателката период на осигуряване по нейното законодателство времето от 01.07.2021 г. до 25.09.2021г., удостоверила е получен осигурителен доход от жалбоподателката за посочения период в размер на *** евро, като в относимия СЕД U002 е посочена причина за прекратяване на заетостта „ прекратяване на договора по взаимно съгласие“.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения.

Според чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно изложените мотиви в оспореното решение и приетите доказателства, по делото няма спор, че жалбоподателя отговаря на тези изисквания.

Спорен е въпросът относно причината за прекратяване на трудовото му правоотношение с работодател в ***. В случая намира приложение регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. Съгласно Регламент ЕО/№ 883/2004 г. размерът и срока на ПОБ се изчислява въз основа на данните, отразени в преносим документ U1, който се предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната институция на съответната държава-членка.

Административните органи в ТП на НОИ – Кърджали са приели, съгласно служебно изискан и представен СЕД U002 от компетентните власти на ***, че причина за прекратяване на трудовото правоотношение е „по взаимно съгласие”. Това е мотивирало отпускане на ПОБ на основание чл.54б, ал.3 от КСО, която предвижда, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 14 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

АС – Кърджали приема, че така отпуснатото парично обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок е законосъобразно, предвид прекратяването на последното трудово правоотношение на Г.М. по взаимно съгласие на страните. Последната е определена въз основа на наличните официални документи, предоставени от компетентните власти на ***. 

В заявлението си за отпускане на ПОБ Г.М. е декларирала, че правоотношението му с  *** (работодател в ***) е прекратено от 25.09.2021 г., поради „намаляване обема на работа“.

В изпратения СЕД U002 от компетентните власти на ***, отнасящ се до осигурителен стаж при последния работодател, като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено „ по взаимно съгласие”.

Основанието за получаване на обезщетение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава-членка на ЕС, но с оглед текста "или по други закони" следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при които правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (Наредбата), е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО се отпускат въз основа на заявление декларация по образец съгласно приложение № 1, към което се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Към заявлението жалбоподателката не е приложила (Акт за прекратяване на правоотношението си, а е подала заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002.

Административният орган е спазил разписаната в чл. 1, ал. 6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите. В хипотезата на чл. 1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

В случая по реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД U002 -Осигурително досие – трансграничен работник, в графа "Основание за прекратяване на последната заетост или самостоятелна заетост", т. "Основание за прекратяване на заетостта" е отбелязано: "Прекратяване на договора по взаимно съгласие". Така посочената причина за прекратяване на заетостта попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, поради което правилно размерът и срокът на обезщетението за безработица са определени съобразно тази разпоредба при отчитане на закъснялата регистрация в Агенцията по заетостта.

От изложеното следва, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали като законосъобразни следва да се оставят в сила.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Г.Ю.М. срещу Решение № 2153-08-189/ 26.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 083-00-350-3/ 01.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

          Решението не подлежи на обжалване на основание чл.119 от КСО, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.

            

 

                                                                                           Съдия: