Решение по дело №67639/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9651
Дата: 22 май 2024 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20231110167639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9651
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110167639 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ............. против И. Н.
Н..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 21, находящ се в гр. ...........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 955, 09 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 366, 62 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
22.11.2023 г.;
сумата 18, 32 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.10.2020 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането;
сумата 4, 53 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.03.2021 г. –
22.11.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. Н. Н., с който оспорва исковете. Твърди, че имотът представлява
1
общинско жилище, в което е била настанена Н. К. Нашева, починала на
04.12.2021 г. Счита, че няма как като наследник на последната да носи
отговорност към .............. Твърди, че в имота не е имало радиатори. Позовава
се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заповед № ЖН-04-Н-015/22.12.2004 г. на кмета на Столична
община, Район „Люлин“, Н. К. Н. е настанена в апартамент - гарсониера, с
адрес: ............
По делото е представено писмо от Столична община рег. индекс № П-
14569/09.11.2023 г., в което се сочи, че за периода м.05.2020 г. – 31.07.2023 г.
имотът е с титуляр Н. К. Н., починала, а от 01.08.2023 г. до 13.09.2023 г.
имотът е под разпореждане на Столична община, Район „Люлин“, като от
14.09.2023 г. е с титуляр .........
Със заявление-декларация от 22.04.2005 г. Н. К. Н. е поискала
откриване на партида за имота на нейно име. Ищецът е открил партида на
лицето, което се потвърждава от представените 2 бр. съобщения към общите
фактури от 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г., съответно: за периода м.05.2020 г. –
м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г., издадени на Н. К. Н..
Видно от удостоверение за наследници от 30.05.2023 г., Н. К. Н. е
починала на 04.12.2021 г., като е оставила наследници по закон: Красимир
Иванов Нешев – син (неженен без дежа), починал на 16.05.2023 г., ......... Н.
(разведена) – дъщеря, починала на 17.08.2019 г., И. Н. Н. – син.
По делото е представен протокол от проведено на 08.07.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: в гр. ............, на което те са взели
решение да се сключи договор с ........., за индивидуално разпределение на
топлинната енергия, като услугата се възложи на .......... В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен е договор № 1517/30.07.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и ......... като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ............. – възложител и
.......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
2
Представени са 2 бр. протоколи за неосигурен достъп, съставени от
фирмата за дялово разпределение, от 29.05.2021 г. и 21.05.2022 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма
......... (с актуално фирмени наименование – ..........) извършва дяловото
разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на
всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното количество
топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна
уредба за топлоснабдяването.
За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота
за 1 бр. щранг лира, която е тръбно отоплително тяло без уред за дялово
разпределение, топлина енергия, отдадена от сградната инсталация, на база
пълната отопляема кубатура от 102м3 съгласно акт за разпределение на
кубатура, и топлина енергия за БГВ – служебно за 2 бр. потребители.
Констатира се, че стойността на реално доставената топлинна енергия
през исковия период възлиза на сумата от 2 000, 50 лв., формирана като сбор
на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 889, 59 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 110, 91 лв. В посочената сума
не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатирана е изправност на общия топломер.
Вещото лице е посочило, че дължимата сума за дялово разпределение
за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г. е в размер на 18, 32 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
3
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би протИ.речало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
4
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна
енергия на лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на
топлоснабден имот, ищецът следа да докаже не само че това лице ползва
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. вещния ползвател,
но и че между това лице и ищеца е възникнало облигационно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди.
В случая със заповед № ЖН-04-Н-015/22.12.2004 г. на кмета на
Столична община, Район „Люлин“, Н. К. Н. е настанена в апартамент -
гарсониера, с адрес: ..........., като страните не спорят относно възникването на
наемно правоотношение между Н. К. Н. и Столична община за процесния
имот.
Със заявление-декларация от 22.04.2005 г. Н. К. Н. е поискала
откриване на партида за имота на нейно име, като, видно от представените по
делото, съобщения към общи фактури, ищецът е открил партида за имота на
нейно име.
Въз основа на изложеното се налага извод, че по отношение на Н. К. Н.
са се осъществили и двете предпоставки, обуславящи възникването на
качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди – да е
ползвала имота със съгласието на собственика и между нея и ищцовото
дружество да е възникнало облигационно правоотношение с предмет –
доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Видно от удостоверение за наследници от 30.05.2023 г., Н. К. Н. е
починала на 04.12.2021 г., поради което следва да се приеме, че е имала
качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот до тази дата и следователно – за част от исковия период, а
именно: м.05.2020 г. – 04.12.2021 г.
Видно от удостоверение за наследници от 30.05.2023 г., Н. К. Н. е
оставила наследници по закон: Красимир Иванов Нешев – син (неженен без
дежа), починал на 16.05.2023 г., ......... Н. (разведена) – дъщеря, починала на
17.08.2019 г., И. Н. Н. – син.
По силата на чл.60 ЗН наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават, с оглед на което ответникът И. Н. Н. отговаря за
задълженията на наследодателката за стойността на топлинната енергия за
периода м.05.2020 г. – 04.12.2021 г.
За периода, следващ смъртта на наемателката – 05.12.2021 г. –
м.04.2022 г., същата не отговаря за задълженията за доставена топлинна
енергия, респ. нейните наследници не отговарят за задължения, които не
могат да бъдат вменени в нейна тежест.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
5
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество в периода м.05.2020 г.
– 04.12.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
За исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. е начислявана топлинна
енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, както и топлинна енергия за БГВ. Констатира се, че стойността
6
на реално доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на
сумата от 2 000, 50 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни
стойности сума от 1 889, 59 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 110, 91 лв. В посочената сума не са включени предишни
неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатирана е изправност на
общия топломер.
Видно от съобщение към обща фактура от 31.07.2021 г., налице е
платена сума в размер на 44, 82 лв. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г.
При съобразяване на плащането, се налага извод, че е налице непогасен
остатък в размер на сумата 1 955, 68 лв., която сума надвишава
претендираната от ищеца сума в размер на 1 955, 09 лв.
Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая искът е предявен на 11.12.2023 г., с оглед на което към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми
преди 11.12.2020 г., каквито се явяват вземанията за периода м.05.2020 г. –
м.09.2020 г. (вземането за м.09.2020 г. е станало изискуемо на 15.11.2020 г.) в
размер на сумата 274, 26 лв.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.10.2020 г. –
04.12.2021 г. в размер на сумата 1 040, 21 лв., формирана като сбор на сумата
593, 40 лв. по общата фактура от 31.07.2021 г. (867, 66 лв. – 274, 26 лв.) и
сумата 446, 81 лв. за периода м.05.2021 г. – 04.12.2021 г. по общата фактура
от 31.07.2022 г.
С оглед изложеното искът следва да се уважи за сумата 1 040, 21 лв. за
7
периода м.10.2020 г. – 04.12.2021 г. и да се отхвърли за сумата 274, 26 лв. за
периода м.05.2020 г. – м.09.2020 г. – като погасен по давност, както и за
сумата 640, 62 лв. за периода 05.12.2021 г. – м.04.2022 г. – като
неоснователен.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва върху
непогасените по давност вземания, начислена за периода 15.09.2021 г. –
22.11.2023 г., в размер на сумата 195, 06 лв., определен по реда на чл.162
ГПК.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 366, 62 лв. – да се отхвърли.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
8
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия. Установи се от
заключението на СТЕ и ангажираните писмени доказателства, че дяловото
разпределение за исковия период е извършвано от ...........
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 18, 32 лв., определен
при съобразяване счетоводна справка на ищеца (л.23 от делото) и
заключението на СТЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 266, 69 лв. разноски по делото, съобразно уважената
част от исковете.
От страна на ответника се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 535 лв. Ищеца е заявил възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно предвид обстоятелството, че уговореното
адвокатско възнаграждение не надвишава минималното такова по чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлизащо на сумата 534, 46 лв., до степен, обуславяща
извод за прекомерност.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 248, 95 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
исковете.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на ............., ЕИК
..........., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както
следва:
сумата 1 040, 21 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 21, находящ се в гр. .........., за
периода м.10.2020 г. – 04.12.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 11.12.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 195, 06 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 22.11.2023
г.;
сумата 18, 32 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 11.12.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
1 040, 21 лв. до 1 314, 47 лв. (която разлика възлиза на 274, 26 лв.) и за
периода м.05.2020 г. – м.09.2020 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ , а за
сумата над 1 314, 47 лв. до 1 955, 09 лв. (която разлика възлиза на 640, 62 лв.)
за периода 05.12.2021 г. – м.04.2022 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН; иска за
сумата над 195, 06 лв. до пълния предявен размер от 366, 62 лв.,
представляваща мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия,
както и иска за сумата 4, 53 лв., представляваща мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение за периода 01.03.2021 г. – 22.11.2023 г. –
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на ............., ЕИК
..........., на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 266, 69 лв. разноски по
делото.

ОСЪЖДА ............., ЕИК ........... да заплати на И. Н. Н., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 248, 95 лв. разноски по
делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – ...........

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11