Решение по дело №514/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Образувано е по искова молба, подадена от С. Х. С., с адрес ***, [улица], вх. А, ет. 1, чрез адв. [населено място], срещу Служба „Военна полиция“ гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на РБ. С молбата се претендира заплащане на обезщетение общо в размер на 41 972,50 лв. за претърпени вреди от Заповед № ВП-4068/03.07.2019 г. на директора на Служба "Военна полиция", отменена с влязло сила Решение № 69/18.03.2020 г. по адм. дело № 402/2019 г. на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 10443/29.07.2020г. по КАД № 5267/2020г. на ВАС, както следва: неимуществени вреди, изразяващи се в значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания, накърняване на доброто име, честта и достойнството на ищеца – 30 000 лв.; имуществени вреди в общ размер на 11 972,50 лв., от които 39,00 лв. - заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдебно удостоверение и заверени преписи от документи по воденото дело; 6,70 лв. - пощенски разходи от водена кореспонденция с ответника МО; 48,80 лв. - платени здравни осигуровки за месеци юни и юли 2020г., дължими на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО; 60,00 лв. - разходи за транспорт при пътуване от гр. Велико Търново до гр. София и обратно за явяване в съдебно заседание пред Върховния административен съд на 08.07.2020г. и 11 818,00 лв. - пропуснати ползи за оставането без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г. Претендира се и законната лихва върху присъдените суми, считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

По отношение на неимуществените вреди фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че изпълнявал с гордост и усърдие служебните си задължения, за което свидетелствали получените поощрения за постигнати високи резултати в службата, при което развил силно чувство за чест и справедливост. След незаконосъобразното дисциплинарно наказание с посочената заповед С. изпитал дълбоко чувство на възмущение, гняв и обида. В ищеца се явило чувство на уязвимост и страх от реална възможност да не може да осигури нормален живот на семейството си и в съзнанието му започнали да се развиват натрапчиви сценарии, които включвали последващи проблеми, свързани с невъзможност да осигури прехрана за семейството си и обучение на децата си. Дисциплинарното наказание се отразило и на кариерното му израстване – възпрепятствало го не само да повиши военното си звание, но и да кандидатства за заемане както на по – висока длъжност, така и на каквато и да е длъжност в Службата, не можел да бъде изпращан на курс за квалификация за заемане на по-висока длъжност, допускан до кандидатстване за обучение във военна академия или висше военно училище, допускан до кандидатстване за обучение в граждански или висши военни училища за обучение по гражданска специалност, допускан до кандидатстване в докторантура. Твърди, че след възстановяването си на работа почувствал от страна на колегите и началниците си необратима и коренна промяна в отношението към него – негативизъм, пренебрежение, отхвърляне. Посочва, че независимо от постигнатите високи резултати в работата и доказването му като професионалист, след изтичане на 10 годишния договор за военна служба, със Заповед № ВП-3629/27.05.2022г. на директора на Служба „Военна полиция“, считано от 11.06.2022г. договорът му за военна служба бил прекратен. Предвид недостига на военнослужещи счита, че договорът му не е продължен поради тенденциозното отношение на Директора на СВП и други преки нему началници. Посочва също, че честта и достойнството му били накърнени, срамувал се от случилото се, ограничил рязко извънслужебните си контакти и се затворил в себе си. Наложеното дисциплинарно наказание се отразило и на здравословното му състояние, като изживеният стрес му причинил главоболие, повишено кръвно налягане, безсъние, неспокойство и тревожност. Това състояние, съпътствано с усещане за обида, недоверие и страх от ново неоснователно дисциплинарно наказание или неподновяване на договора за военна служба продължило и след отмяната на ИАА. От обективна страна въпросните емоционални страдания запълвали диагностичните критерии за протрахирана реакция на дезадаптация с елементи на постравматичен стрес, представляващ по съществото си предизвикано психично разстройство, дължащо се на емоционалния стрес у С. от незаконосъобразно издадения ИАА. За времето след налагане на наказанието останал без работа и доходи. Въпросното обстоятелство допълнително го угнетило по причина, че семейството му търпяло известни ограничения при задоволяване на обичайните си нужди. Силно били редуцирани семейните почивки и пътувания, посещения на заведения и срещи със семейни приятели. Това създало силно напрежение в семейството. Престанал да упражнява хобито си да ходи на лов, както от финансова гледна точка, така и поради неудобството да обяснява на приятелите си причините за дисциплинарното уволнение. В продължение на повече от една година С. и членовете на семейството му били лишени от правото по чл. 226г от ЗОВСРБ да ползват лечебни заведения, военни клубове, почивната и спортната база към МО. Дъщеря му прекъснала тренировките си по народни танци във Фолклорен ансамбъл „Търновче“ към Военен клуб – [населено място]. Вследствие на незаконосъобразния ИАА и във връзка с чл. 226е, ал. 1 от ЗОВСРБ бил лишен от право по чл. 225д от ЗОВСРБ. Лишен от системата от адаптационни мерки за успешен преход в цивилната сфера предвид дългия период на служба от 1995г. в БА и структурите на пряко подчинение на МО. Сочи също, че в хода на съдебното производство по отмяна на незаконосъобразния ИАА, по искане и на ответника и предвид Определение от 11.11.2019г., за целите на назначена съдебно-техническа експертиза, бил лишен от мобилен смартфон за периода от 25.11.2019г. до 19.02.2020г. и приложенията на устройството, което го принудило да си купи ново устройство, за да си върне частично нормалния начин на живот.

По отношение на претендираните имуществени вреди излага, че вследствие на незаконосъобразната заповед е претърпял имуществени вреди в общ размер на 11 972,50лв., от които 39,00 лв. заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдебно удостоверение и заверени преписи от документи по водене на делото; 6,70 лв. пощенски разходи от водена кореспонденция с ответника МО; 48,80 лв. - платени здравни осигуровки за месеци юни и юли 2020г., дължими на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО; 60,00 лв. разходи за транспорт при пътуване от [населено място] до гр. София и обратно за явяването му в съдебно заседание пред Върховния административен съд на 08.07.2020г. и 11 818,00 лв. - пропуснати ползи за оставането си без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г. Твърди, че на основание чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ му е било изплатено обезщетение за шест месечни възнаграждения само за времето от 10.07.2019г. до 09.01.2020г., но за останалия период от 10.01.2020г. до 28.07.2020г. не е получил обезщетение. Тези съображения се поддържат от жалбоподателя и от процесуалния му представител в хода на устните състезания и в представени по делото писмени бележки. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Служба „Военна полиция“ гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на РБ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмен отговор вх. № 3333/01.08.2024 г. оспорва исковите претенции, като излага доводи за тяхната неоснователност. Поддържа, че в случая не е налице причинно-следствена връзка между отменената заповед за уволнение и претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл посочва, че твърдените от ищеца вредни последици не са последица от отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение, а са вследствие на воденото по това време срещу него наказателно производство, което впоследствие е приключило с влязла в сила присъда №110/15.06.2021г. по НОХД 14/2020г. по описа на Софийски военен съд, с която ищецът по настоящото дело е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.379а от НК и за престъпление по чл. 274, ал. 3, пр. 1 от НК. Посочва, че доколкото длъжността, която е заемал ищецът, има пряка връзка с познания в областта на наказателното право, то последният ясно е съзнавал последствията от евентуално осъждане за престъпления от общ характер, поради което е напълно логично, а и житейски оправдано, твърдените от него душевни терзания да се дължат именно на образуваното наказателно производство и последствията до които води то. По отношение на твърденията за влошено здравословно състояние вследствие от заповедта за уволнение посочва, че според обективираните в мотивите на горепосочената присъда показания на разпитания по наказателното дело личен лекар на ищеца, същият страда от хипертония от поне 4-5 години, която в 90 % от случаите е наследствена, т.е. не може да се приеме, че причина за високото му кръвно е именно заповедта за уволнение. Що се отнася до твърденията за вреди, настъпили в резултат на предаването на мобилното му устройство за извършване на съдебно-техническа експертиза посочва, че същото е предадено за целите на назначената по адм. д №402/2019г. съдебно-техническа експертиза и по-конкретно за установяване дали е налице външна намеса върху записа, извършен на въпросното устройство. Изтъква, че този запис е представен и приет като веществено доказателствено средство именно по искане на С., поради което същият би следвало да е очаквал подобен развой. Оспорва и твърденията за промяна на отношението към него от страна на началници и колеги, като посочва, че същите се оборват от мотивите към присъда №110/15.06.2021г., където е посочено, че С. не се е сработвал с колегите си и нямал чувство за лоялност. Счита за несъстоятелни и твърденията за лишаване от възможност за повишаване на военно звание, за кандидатстване за по-висока длъжност и пр., доколкото същите представляват голословно изреждане на възможностите, които предоставя ЗОВСРБ. По отношение на претендираните имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 11 818 лв. за периода 10.01.2020г. до 28.07.2020г., представляващи неполучено възнаграждение за посочения период, посочва, че на ищеца вече е изплатено обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за 6 месеца при възстановяването му на работа във връзка с отмяната на заповедта му за уволнение. С тези аргументи моли за отхвърляне на исковите претенции, алтернативно – за намаляване размера на поисканите обезщетения. Моли да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита претендирания иск за частично основателен, в частта по отношение на претенцията за неимуществените вреди. Намира претендираният размер от 30 000 лева за изключително завишен, като счита, че при определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъде съобразено наличието на друго производство на ищеца в същия период. По отношение на претенцията за имуществени вреди, счита, че е неоснователна, тъй като е безспорно, че на ищеца е било изплатено обезщетението по чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ. Съгласно практиката на ВАС, включително и на решението по Тълкувателно дело № 2/2021 година на ВАС, обезщетението за имуществените вреди има ограничение и това е установеният период от 6 месеца. Безспорно е, че това обезщетение е било заплатено. Посоченото тълкувателно решение касае възможността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се обезщетяват неимуществени вреди. Поради това предлага искът да бъде уважен частично, като бъде уважено обезщетение само за неимуществените вреди.

Административен съд Велико Търново, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Не се спори между страните, а се установява и от вложеното по настоящото дело адм. дело № 402/2019 г. по описа на АСВТ, че със Заповед № ВП-4068/ 03.07.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ – гр. София на основание чл. 242, т. 2, т. 3 и т. 9, вр. с чл. 244, т. 7 и чл. 245 от ЗОВСРБ, на С. Х. С. – инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“, отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в Регионална служба „Военна полиция“ – Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2, чл. 165, ал. 1, т. 3 и чл. 170 от ЗОВСРБ, чл. 91 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ е прекратен договора му за военна служба, С. е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. С Решение № 69/18.03.2020 г. по адм. дело № 402/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново посочената заповед е отменена като незаконосъобразна, като това решение е влязло в сила на 29.07.2020 г., след оставянето му в сила с Решение №10443/29.07.2020г. по адм.д. №5267/2020г. по описа на ВАС.

С писмения отговор на искова молба от ответника е представено копие на влязла в сила на 24.01.2023г. Присъда №110/15.06.2021г. по НОХД № 14/2020г., видно от която е, че състав на Софийски военен съд е признал подсъдимия капитан С. Х. С. /ищец в настоящото производство/ за виновен за това, че около 9.00 часа, на 21.02.2019 година, в НВУ „В. Левски“ – [населено място], като военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в [населено място], извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войнския ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнството на военнослужещия капитан Г. Ж. Г. от същото формирование и на основание чл. 379а и чл. 54 от НК го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода, като го е признал за невинен и го е оправдал в частта по обвинението да е извършил насилствени действия. Съдът е признал подсъдимия за виновен и в това, че около 9.00 часа по същото време и на същото място, като военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в [населено място], опетнил формено облекло, носено от капитан Г. Ж. Г. по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ във връзка със Закона за военната полиция, определено със Заповеди № ОХ-44/18.01.2016 г. на МО и Заповед № ВП-808/19.02.2016 г. на директор Служба "Военна полиция" – София и на основание 274а, ал.3 пр. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на 3 (три) месеца лишаване от свобода. Съдът е признал подсъдимия за невинен в това, че на 21.02.2019 година, в НВУ "В. Левски" - [населено място], в сграда № 1 (корпус ТИЛ), на 2-ри етаж, в служебното си помещение №13, като военнослужещ като военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в [населено място], държал в служебната си каса 2 (два) броя боеприпаси калибър 9х18 с обозначение на дъното на гилзата „10/88“, за огнестрелно оръжие боен пистолет „М.“, без да има за това надлежно разрешение и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил подсъдимият да изтърпи едно общо наказание в размер на най-тежкото от наложените му, а именно 1 (една) година лишаване от свобода УСЛОВНО с изпитателен срок от 3 (три) години.

От ищеца са представени писмени доказателства – амбулаторни листи, протоколи за проведени годишни прегледи, грамоти, служебен картон за поощрения и наказания, атестационни формуляри, квитанции, приемо-предавателни протоколи, кореспонденция с МО и известия за доставяне, и др. По негово искане са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите А. С. К. и К. Й. А. – съответно съпруга и процесуален представител на ищеца по други дела, вкл. по адм.д. №402/2019г. на АСВТ. А. С. – съпруга на ищеца свидетелства, че го познава от 2004г. като изключително отговорен, честен и справедлив човек. Сочи, че не познава друг човек като него, който да си върши работата с такова желание. Твърди, че проблемите и наказанията на С. започнали след като последният отказал да прикрие някаква нередност. Чувствал се обиден от всичко, което се случвало и от несправедливостта. Твърди, че третото наказание било доста шоково и неочаквано, като същото се отразило стресиращо както за С., така и за цялото семейство. Сочи, че след налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение“ съпругът й бил притеснен, започнало главоболие и високо кръвно, недоспиване. Същият се затворил се в себе си, избягвал контакти с приятели, спрял да ходи на лов, бил изнервен и напрегнат. Това наказание се отразило и на професионалното му развитие – не можел да се развива не само в йерархията на Военна полиция, но и във всяка друга държавна служба. Сочи, че е кандидатствал за позиция в НАП, но не го взели заради това, че е дисциплинарно уволнен. Това наказание се отразило и на финансовото положение на семейството – спрели излизанията с приятели, посещенията на почивните бази на МО и всякакви други пътувания. Освен това се наложило да направят и допълнителен разход за нов телефон, тъй като трябвало С. да предаде своя заради някакви записи. Освен чисто финансово, предаването на телефона довело и до допълнителни спънки, тъй като на него ищецът осъществявал онлайн банкиране. Твърди, че заради ангажиментите, които имал – делата, които водел и се подготвял, срещите с адвокати и здравословните неразположения, С. нямал възможност да бъде с децата си. Сочи, че след предприетите действия от страна на четиримата мъже за връчване на заповедта за уволнение на съпруга й, на които действия децата били свидетели, същите имали притеснение да се прибират в къщи. Наясно е, че съпругът й е привлечен в качеството на обвиняем в друг период и е оправдан, като за 2019г. знае, че от всички водени от него дела, само едно не е в негова полза, но то е на по-късен етап. Знае, че заповедта за уволнение е на няколко основания, като едно от тях е за наплюване. Тази заповед обаче е била отменена. Запозната е и с развилото се досъдебно производство, но смята, че същото е на по-късен етап. Предполага, че едно от нещата по него е именно наплюването, като не смята, че съпругът й е направил такова нещо. Сочи, че същият не се е чувствал добре и в резултат на това е излязъл секрета. Твърди, че за него уволнението е било най-неочакваното и именно то е довело до силното притеснение.

Св. К. А. свидетелства, че познава ищеца от дела на други военни полицаи, на които е бил процесуален представител, а ищеца – свидетел, като впоследствие е бил ангажиран от лично водените от него дела. Сочи, че от разговора си със С., преди да бъде разпитан като свидетел по въпросните дела, е останал с впечатление, че същият се гордее с работата си във Военна полиция, имал чувство за чест и отговорност и се гневял на несправедливостта както спрямо него, така и спрямо лица, които са в пряка или косвена връзка с Военна полиция. Сочи, че е бил много изненадан, че на С. са били наложени дисциплинарни наказания, които след като са обжалвали са били отменени. Твърди обаче, че най-тежък шок за С. е било дисциплинарното уволнение. Сочи, че след налагане на въпросното наказание видял как по него се натаило неразбиране, обида към това, което се случва, още повече предвид съзнаването, че е несправедливо наказан. Тогава започнали производствата и видял как за броени дни С. се променил – станал изключително сприхав, раздразнителен, нервен, като всичко това се дължало на уволнението му. Споделял му, че е силно притеснен, че е останал без работа и че няма да може да издържа семейството си. С. се затворил, избягвал контакти с всякакви други хора, освен с него, защото покрай делата го използвал за отдушник. Притеснявал се да се придвижва пеш, за да не се срещне с други военнослужещи, които да му се подиграват. Забелязал, че има проблеми и със здравето – често пъти го виждал да се зачервява, споделял му е, че вдига кръвно, дори и му е давал хапчета за кръвно и апарат да си мери кръвното. Споделял му е, че нощем има проблеми с безсъние и че изпитва силни болки в главата, които не се повлияват от обикновени медикаменти. Сочи, че знае и за други болки и страдания, свързани с телефонния апарат, който С. трябвало да предаде като ВДС в делото във военния съд. Твърди, че на телефона е имал интернет-банкиране, цялата му информация е била на него, като му е отнело време и средства за друг телефон, да прехвърли съответните приложения. Уволнението се отразило негативно и на кариерното му развитие. Правил е опити за намиране на работа, но все неуспешни поради наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че предвид липсата на средства, с риск да извърши дисциплинарни нарушения, по делата, които е бил адвокат на С. го е хонорувал доста под минимума. Не го е представлявал по НОХД, но е запознат с него. Твърди, че е разбрал за повдигнатото обвинение срещу С. след като делото в АСВТ приключило. Доколкото знае, наказателното дело е приключило 2023г. с оправдателна присъда и осъдителна част за т. нар. „наплюване“. Сочи, че се е опитал да му обясни, че е налице разлика между наказателна и дисциплинарна отговорност, но той не е изпитвал притеснения за наказателната отговорност, защото е вярвал, че след като е налице акт на АСВТ, с който заповедта е приета за незаконосъобразна, то становището на административните съдии ще бъде споделено и от наказателния съд.

По искане на ищеца е назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която след запознаване с всички материали, приложени по делото и представената информация от РС „Военна полиция“ гр. Плевен, и след извършване на необходимите анализи и проверки посочва, че трудовото възнаграждение на С. Х. С. до момента на издаване на Заповед № ВП-4068/03.07.2019 г. е било в размер на 2 145,36 лв., включващо основно трудово възнаграждение /длъжност и звание/ - 1 277,00 лв., допълнително възнаграждение по чл. 7 от Наредба №Н-16/30.06.2016г., съгласно Заповед №6-1479/15.07.2019г., в сила от 01.07.2019г. – 459,72 лева и % прослужено време – 408,64 лева. Вземайки предвид горното вещото лице е изчислило размерът на трудовото възнаграждение, което ищецът е следвало да получи за времето от 10.01.2020г. до 28.07.2020г., ако бе изпълнявал за същия този период от време задълженията си по длъжността „Инспектор първа степен“ в сектор „Разкриване на престъпления“ – Велико Търново, отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в Регионална служба „Военна полиция“ – Плевен, чийто размер според изчисленията му възлиза на 14 152,59 лв.

Във връзка с изслушаното и прието заключение по СИЕ, в о.с.з, проведено на 13.05.2025г. от процесуалния представител на ищеца е направено искане за изменение на размера на предявения иск в имуществената му част за неполучено обезщетение за оставане без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г., като е поискано същият да се счита за предявен за сумата от 14 152,59 лв., вместо първоначално заявения размер от 11 818,00 лв.

С Определение от 28.09.2022г., постановено в открито съдебно заседание по настоящото дело, е допуснато изменение на първоначално предявения иск в имуществената му част за неполучено обезщетение за оставане без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г. Предвид това, същият се счита предявен за сумата от 14 152,59 лв.

 

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Велико Търново, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава, а според ал. 2 на чл. 203 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.

Съдът намира, че исковете за репариране на претърпени неимуществени и имуществени вреди са допустими. Горното произтича от разпоредбата на чл. 173 ЗОВСРБ, според който военнослужещият може да предявява искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени при или по повод изпълнение на военната служба. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, като същата е предявена пред родово и местно компетентния съд.

Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.

В случая не е спорно, че Заповед № ВП-4068/03.07.2019 г. на Директора на Служба "Военна полиция", чийто адресат е ищецът, е отменена като незаконосъобразна по съдебен ред с Решение № 69/18.03.2020 г. по адм. дело № 402/2019 г. на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 10443/29.07.2020г. по КАД № 5267/2020г. на ВАС. Ето защо, съдът намира за доказана първата от визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен административен акт.

По отношение на неимуществените вреди:

Налице е многобройна практика, вкл. по ГПК решения на ВКС (напр. № 532/24.06.2010 по г. д. № 1650/2009, III ГО, реш. № 377/22.06.2010 г. по г. д. № 1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г. д. № 951/2010, III ГО, реш. № 149/2.05.2011 по г. д. № 574/10, III ГО, реш. № 643/15.11.2010 г по г. д. № 1916/2009, IV ГО, реш. № 111/17.03.2014 г. по г. д. № 4207/13, ІV ГО на ВКС, ППВС № 4 от 23.12.1968), в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост (арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС). Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики - които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер.

Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена вреда но обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства.

Видно от събраните по делото гласни доказателства на свидетелите С. и А., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, ищецът С. С. действително е претърпял в исковия период негативно засягане на психиката си, резултат от незаконосъобразния административен акт – чувство на обида и възмущение от незаконното му наказание, неудобство и срам от това, че е обявен за нарушител на заеманата от него служба. Вярно е, че свидетелите са съпругата на ищеца и негов процесуален представител по други дела, но заинтересоваността на свидетел при доказване на претенция за неимуществени вреди не следва да се абсолютизира. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение. С оглед събраните доказателства настоящият съдебен състав намира, че наказанието на ищеца и настъпилият за С. развой в досегашното му обществено, служебно и материално състояние е довело до негативни емоционални състояния - затваряне в себе си и изживяване на случилото се, обида и възмущение, състояние на стрес и неудобство. Твърдените от ищеца негативни преживявания са присъща последица на всяко дисциплинарно наказание, особено в случаите, в които засегнатото лице е със съзнанието за неговата незаконност и несправедливост, което впоследствие се потвърждава и от резултата от оспорването му. Нещо повече, вследствие на наложеното наказание е бил прекратен договорът за военна служба на С. и същият е бил освободен от длъжност. Следователно въпросното наказание е поставило С. в невъзможност да покрива насъщни свои и на семейството си нужди, което е предизвикало дискомфорт за цялото семейство. Твърденията на ищеца за страхове и уязвимост от реална възможност да не може да покрива разходите на семейството си се подкрепят от показанията на св. С.. В тази връзка, съдът намира за доказани твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, възмущение, стрес, притеснения за бъдещето и затваряне в себе си. Няма основание да се приеме, че С. би понесъл каквито и да е страдания – стрес, безпокойство, напрежение, обида и пр. без да е издадена въпросната заповед. Неоснователно е и възражението, че след като ищецът е военнослужещ и е преминал съответните психологически изследвания, това предполагало занижена чувствителност към събития от подобен характер. Не се установява вредите да са настъпили по вина на ищеца или пък по вина на трети лица и доколкото издадената заповед от 03.07.2019 г. на Директора на Служба "Военна полиция" е отменена като незаконосъобразна, то същите следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. По тези съображения съдът приема иска за тези неимуществени вреди за доказан по основание.

Основателно обаче е възражението на ответника за недоказаност на предявения иск по размер по съображения, че негативните преживявания се дублират с воденото срещу ищеца наказателно производство, а не само заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение”. Действително в хода на съдебното следствие се установи, че на 28.11.2019г., към която дата е вече е било наложено дисциплинарното наказание спрямо ищеца, С. е бил привлечен в качеството си на обвиняем по досъдебно производство №41-СЛ/2019г., което е приключило с внасяне на обвинителен акт в съда срещу С. С. за извършени престъпления по чл. 379а от НК, чл. 274а, ал. 3, пр. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК и впоследствие постановяване на Присъда №110/15.06.2021г. по НОХД №14/2020г. по описа на Софийски военен съд, с която последния е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 379а от НК и за престъпление по чл. 274, ал. 3, пр. 1 от НК, и оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Наличието на водено досъдебно производство срещу С. в сходен до налагане на дисциплинарното наказание момент затруднява отделянето на изпитваните от ищеца негативни емоции, вкл. накърнен авторитет пред децата му и страх, че същите ще променят отношението си към него, вследствие незаконосъобразното наказание, независимо че в случая се касае за най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“. Наказателното производство и дисциплинарната проверка в една част са образувани по повод на извършеното на 21.02.2019г. Последиците от една присъда по наказателно производство са по-тежки от наказание за дисциплинарно нарушение. В този смисъл претендираните вредни последици, изразяващи се в редуциране на срещи с приятели и преустановяване упражняването на лова като хоби в значителна степен може да се дължат и на воденото наказателно производство срещу С.. Същото важи и по отношение на променено „коренно и необратимо“ отношение към него от страна на началници и колеги, като чувствал „негативно отношение, пренебрежение и отхвърляне“ и липса на „колегиално отношение“.

Съдът счита, че по делото не се доказаха в твърдения размер настъпилите като пряка последица от издадената незаконосъобразна заповед вреди, изразяващи се в накърнени добро име, чест и достойнство. От свидетелските показания не се установи да е имало негативно отношение към ищеца като колега и като личност след незаконното му наказание. Не са ангажирани други доказателства за отзвука от уволнението сред колеги, приятели и въобще в обществото в [населено място]. Така събраните показания не са годни да установят субективното отношение и възприятията на обществеността по повод ангажираната дисциплинарнонаказателна отговорност на ищеца.

Недоказани са и твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца, като следва да се посочи, че претенции от такъв характер следва да се докажат не със свидетелски показания (в каквато насока са показанията на свидетелите С. и А.), а с медицинска документация или експертиза по делото, каквито в настоящото производство липсват. От приложените по делото Амбулаторен лист № 1607/31.01.2020 г., Амбулаторен лист № 10598/27.10.2020 г. и протоколи за годишен профилактичен преглед №379/01.12.2020г. и №82/05.10.2021г. се установява, че С. е страдал от високо кръвно, главоболие и безсъние, като му е назначено лечение с Небиволол, а впоследствие са включени и престилол, деанксит и ксанакс. Според съдържащите се в амбулаторен лист от 31.01.2020г., раздел „Анамнеза“, данни обаче С. е спрял Небивовола от шест месеца, което предвид датата на прегледа означава, че се касае за месец юли-август 2019г. Тоест установява се, че С. е на лечение с Небивовол от преди издаване на заповедта за уволнение (на 03.07.2019г.), като в периода около издаването й е спрял приема му. С оглед изложеното съдът приема, че повишеното кръвно налягане и главоболие на ищеца, за които свидетелстват посочените свидетели, са в следствие на неприемане от С. на предписани медикаменти за лечение на оплаквания, които са се появили преди налагане на дисциплинарното наказание. Всъщност подобен извод може да се извлече и от представената от ответника присъда и мотивите към нея, доколкото от същите се установява, че при разпита на личния лекар на С. в хода на наказателното производство, последният е заявил, че хипертонията на ищеца е от 4-5 години, като му е било предписано лекарство Небивовол, чийто прием той е спрял 20 дни преди 21.02.2019г., т.е. далеч преди налагане на дисциплинарното наказание.

Неоснователни са и твърденията за лишаване от възможност за повишаване на военно звание, за кандидатстване за по-висока длъжност и пр., доколкото същите представляват изреждане на възможностите, които предоставя ЗОВСРБ. Следва да се отбележи, че тези негативни последици са резултат и от осъждането за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 141, т. 4 от ЗОВСРБ). Същото важи и по отношение ползването на лечебни заведения, военни клубове, почивни бази, танцов клуб за децата доколкото същите произтичат и се свързват с действително изпълнение на военната служба. Те са част само при действащо, валидно правоотношение, което се осъществява във всички негови аспекти. В този смисъл Решение № 2757 от 07.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2021 г., III о. Системата за адаптационните мерки за успешен преход в цивилната сфера по 226е, ал. 1 от ЗОВСРБ касае освобождаване от военна служба, с изключение на освобождаване поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Както сам твърди ищецът в исковата си молба след изтичане на 10г. договор за военна служба, със Заповед № ВП-3629/27.05.2022г. на директора на Служба „Военна полиция“ и считано от 11.06.2022г. договорът му за военна служба е прекратен и е зачислен в запаса. В този смисъл адаптационните мерки са резултат от влязъл в сила и неотменен акт - Заповед № ВП-3629/27.05.2022г. на директора на Служба „Военна полиция“ и то след дисциплинарното наказание. По тази причина неоснователно е и твърдението, че след известен недълъг период от време е прекратен договорът му за военно служба, но на друго формално основание при превратно упражняване на власт, като не е продължен договорът му за военна служба в Българската армия и МО.

Що се касае до твърденията на ищеца за настъпили вреди поради лишаването му от мобилен смартфон за периода от 25.11.2019г. до 19.02.2020г. и приложенията на устройството, следва да се отбележи, че от протокола за проведено открито съдебно заседание на 24.09.2019г. по адм.д. №402/2019г. на АСВТ се установява, че по искане за процесуалния представител на ищеца /жалбоподател в него производство/ е бил приет като веществено доказателствено средство един брой СД, съдържащ запис на инцидента и на разговора, състоял се на 21.02.2019 г. при посещението на нарочната комисия и по времето, на което посещение се твърди С. да е извършил нарушение на служебната дисциплина, за което му е наложено дисциплинарно наказание. В същото съдебно заседание е бил извършен оглед на вещественото доказателство, съхраняващо се на него, чрез възпроизвеждане на звукозапис и отразяването на съдържанието му в протокола от съдебно заседание, като на ответника е бил даден срок за запознаване с приетото ВДС и вземане на становище. В указания срок от ответника е била оспорена автентичността на записа, както и протокола, в частта отразяваща огледа на вещественото доказателствено средство, с изключение на определени части с аргументи за манипулиране на записа, в резултат на което е била назначена съдебно-техническа експертиза с нарочно поставени в з.з. на 21.10.2019г. задачи. Именно за целите на експертизата и доколкото записът, чиято автентичност е била оспорена, е бил извършен на мобилното устройство на С., е наложило предаването на същото. В този смисъл настоящият състав намира, че предоставянето на мобилното устройство е било по искане на ищеца в развилото се административно дело, като оспорвайки автентичността на записа, представен от С. и приет като ВДС, ответникът е целял да защити законния си интерес.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Според доктрината и съдебната практика при преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от съответното увреждащо деяние (в случая издаването на незаконосъобразния акт) - начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на увреждането, последиците за психичното здраве на ищеца, продължителността и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото и социалното му положение и др. При определяне на размера на обезщетението, следва да се отчете и продължителността на преживения дискомфорт от ищеца, като в тази връзка съдът съобрази, че времето, през което се е развило и приключило съдебното производство по оспорване на незаконосъобразния административен акт с влязъл в сила съдебен акт е една година, т. е. не се установява някакъв по-продължителен, надвишаващ значително обичайния такъв. Освен това, каза се по-горе, че на 28.11.2019г. С. е бил привлечен в качеството си на обвиняем по досъдебно производство №41-СЛ/2019г. за престъпление по чл. 379а от НК, чл. 274а, ал. 3, пр. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, т.е. претърпените от С. неимуществени вреди след 28.11.2019 г. не биха могли да бъдат следствие единствено на отменената заповед, а безспорно са се насложили негативни изживявания и от воденото наказателно производство, което предвид по-високия интензитет на наказателната репресия предизвиква по-силни негативни емоции и усещания. От друга страна, по никакъв начин не е доказано негативните изживявания да са оказали необратимо или трайно и продължително въздействие на физическото и психическото състояния на лицето, което да е продължило и към датата на предявяване на исковата молба.

Тези обстоятелства, съобразени съвкупно и ведно с горепосоченото относно недоказаността на останалите твърдени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с отменената заповед, мотивират съдът да приеме, че исковата претенция е установена като основание, но завишена с оглед претендирания размер. Справедливият размер на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди според съда възлиза на сумата от 1 300 лв., която кореспондира на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт. Претенциите за неимуществени вреди над определената от съда сума до претендираните 30 000 лв. са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на имуществените вреди:

Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. Пропуснати ползи са налице, когато в резултат на отменения акт не е реализирано увеличаване на имуществото на ищеца, като единствената пречка за тази реализация следва да е именно отмененият акт. Претендира се в случая сумата от 39,00 лв., представляваща заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдебно удостоверение и заверени преписи от документи по административно дело №402/2019г. на АСВТ. Фактът на заплащане на горепосочените суми се доказва от приложените към исковата молба документи и от материалите по адм. дело № 402/2019 г. на АСВТ. Съдът намира обаче, че искането е неоснователно. Съдебните разноски за издаване на изпълнителен лист и за преписи от съдебни актове по воденото производство не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Те са последица от успешно проведено съдебно производство. По тази причина нямат характер на претърпени вреди, по смисъла на материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Таксите за издаване на изпълнителни листи и заверени преписи от съдебните решения не са присъщи, задължителни за съдебното производство по обжалване на заповедта разходи, респективно не са в пряка причинно-следствена връзка с издаването й. От друга страна възстановяването на таксите за изпълнителен лист следва да стане в изпълнителното производство. Затова и искът за тяхното присъждане следва да бъде отхвърлен. Неоснователно е и искането за обезщетение за сумата от 6,70 лв., представляваща пощенски разходи от водена кореспонденция на ищеца с ответника и МО във връзка със събирането на присъдените съдебни разноски, тъй като претендираните вреди не представляват пряка и непосредствена последица от отменената заповед по съображенията, изложени по-горе.

Неоснователно е и искането за обезщетение за сумата от 48,80 лв., представляваща платени здравни осигуровки за месеци юни и юли 2020г. В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. В Закона за здравното осигуряване обаче липсва аналогичен на текста на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, по отношение на здравното осигуряване на лицата, по време на незаконното им уволнение, поради което задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски през този период е за ищеца. Работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за период, пред който лицето е било без работа поради уволнение /отстраняване/, което е признато за незаконно от компетентните органи. В този смисъл Решение № 4346 от 9.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2023 г., III о., Решение № 2413 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2019 г., III о. и др. След като липсва изрична разпоредба на закон – ЗЗО и ЗОВСРБ, която да предвижда задължение за работодателя при незаконосъобразно уволнение да внесе здравноосигурителни вноски за лицето за периода на незаконното му уволнение, то приложим се явява текстът на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (за съответния период), съгласно който лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от същия текст, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В ЗЗО и ЗДСл не е предвидена изрична разпоредба, която да предвижда задължение за работодателя, при незаконосъобразно уволнение да внесе здравноосигурителни вноски за лицето за периода на незаконното му уволнение.

Що се отнася до претендираната сума от 60,00 лв., представляваща разходи за транспорт при пътуване от [населено място] до гр. София и обратно за явяване в съдебно заседание пред Върховния административен съд на 08.07.2020г., следва да се отбележи, че за доказване на посочения разход е представена единствено фактура №**********/08.07.2020г., издадена от „ШЕЛ България“ ЕАД за закупуване на гориво – дизел. Липсват обаче доказателства за автомобила, с който е осъществено пътуването, както и за разхода на същия. Извън горното, следва да се отбележи, че явяването на С. пред ВАС не е било задължително, а е въпрос на негово лично решение. Предвид гореизложеното и липсата на пряка причинна връзка с отменената заповед исковата претенция в тази част следва да бъде отхвърлена.

Неоснователна е и претенцията за присъждане на сума в размер на 14 152,59 лв., представляваща пропуснати ползи за оставане без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г. В случая в специален закон – чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ, е предвидено обезщетение за военнослужещия в случаите на признаването на уволнението му за незаконно, което следва да обезвъзмезди причинените на военнослужещия имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възнаграждение за времето на оставане без работа. Според цитираната разпоредба, при отмяна на освобождаването от съда военнослужещият има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Не е спорно, че на ищеца е било изплатено обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за шест месеца по чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ. Видно е, че по силата на посочената разпоредба от специалния закон отговорността е ограничена и се свежда до обезщетяване на времето, през което ищецът е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, независимо от размера на действително претърпените имуществени вреди. В този смисъл и доколкото ищецът признава, че е получил обезщетение на основание чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ в максималния допустим период - за 6 месеца, то същият няма право на обезщетение за оставането си без работа за различен от посочения в ЗОВСРБ период от време.

Правото на обезщетение на лицата на държавна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от специални закони, които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички имуществени и неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, особен закон може да предвиди отклонения от общата уредба на дадена материя, когато това се налага от естеството на обществените отношения. Щом специалният закон съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на държавни служители, пълната й имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на общ закон, който се прилага за всички физически лица без оглед на техния статут. В този смисъл Решение № 552 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2022 г., III о., Решение № 9476 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5468/2011 г., III о. и др. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ максималният допустим период е за 6 месеца. Като специален закон ЗОВСРБ определя друг праг на отговорността, различен от чл. 4 ЗОДОВ и от чл. 52 ЗЗД. В този смисъл Решение № 2413 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2019 г., III о.

В обобщение, частично основателен е искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1300 лв., като за разликата до претендираните 30 000лв. следва да бъде отхвърлен. Останалите обективно съединените искове за имуществени вреди следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отношение на искането за присъждане на лихва, съдът намира, че съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В тази връзка, в разглеждания казус лихвата върху определения размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена от 29.07.2020 г. – датата на влизането в сила на решението, с което е бил отменен оспорения акт.

Изхождайки от чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и предвид изхода на делото по частично уваженият иск за неимуществени вреди, ответникът следва да се осъди да плати на ищеца внесената държавна такса от 10 лева и разноски за хонорар за един адвокат, размерът на който, съразмерно на уважената част от иска, възлиза на 5,86 лв. Депозита за съдебно-икономическата експертиза от 400 лева следва да остане за сметка на ищеца, тъй като същият касае обективно съединения иск за 14 152,59 лв. имуществени вреди за оставане без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г., който е изцяло отхвърлен. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в сила от 29.11.2019г., съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност на делото при възнаграждение от 100 лв., и съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 97,07 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, 5-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, да заплати на С. Х. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, сумата от 1300 лв. (хиляда и триста лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед № ВП-4068/03.07.2019 г. на Директора на Служба "Военна полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение", ведно със законната лихва считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди на С. Х. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], *** против Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34 в останалата му част, до размера на претендираната сума от 30 000 лв., както и обективно съединените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на: 14 152,59 лв. за оставане без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г.; 39.00лв. - заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдебно удостоверение и заверени преписи от документи по воденото дело; 6.70лв. - пощенски разходи от водена кореспонденция с ответника МО; 48,80лв. - платени здравни осигуровки за месеци юни и юли 2020г.; 60.00лв. - разходи за транспорт при пътуване от [населено място] до гр. София и обратно за явяване в съдебно заседание пред Върховния административен съд на 08.07.2020г.

ОСЪЖДА Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, да заплати на С. Х. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. А, ет. 1 сумата от 15,86 лв. (петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА, С. Х. С., [ЕГН] от [населено място], [улица], ***, да заплати на Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, сумата от 97,07 лв. (деветдесет и седем лева и седем стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

СЪДИЯ: