Решение по дело №294/2018 на Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ  № 2

 

гр. С., 11.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. С., III състав, в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 294 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Х.“ ООД срещу „А.“ ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично притезание в размер на 12496,25 лв., от които сумата в размер на 3750,72 лв., представляваща незаплатена част от главницата по договор търговска продажба на метални изделия от 22.03.2016 г., за която е издадена фактура № ********** от 22.03.2016 г., сумата в размер на 657,69 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение за периода от 22.03.2016 г. до 11.12.2017 г., сумата в размер на 6928,80 лв., представляваща незаплатената главница по договор за търговска продажба на метални изделия от 20.04.2016 г., за която е издадена фактура № ********** от 20.04.2016 г. и сумата в размер на 1159,04 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение за периода от 20.04.2016 г. до 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 14.12.2017 г., до окончателното им заплащане, което вземане е удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 515 от 18.12.2017 г. по ч.гр.д. № 892/2017 г. по описа на РС- гр. С..

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени два неформални договора за търговска продажба, първият от които от 22.03.2016 г., а вторият от 20.04.2016 г. твърди се, че по договора от 22.03.2016 г. ищецът е изпълнил произтичащите от договора свои задължения, като е доставил на ответника метални изделия на обща стойност 4452,00 лв., като за доставката страните са подписали и приемо-предавателен протокол от същата дата. Сочи се, че на същата дата на дружеството ответник е предадена и издадената от ищеца фактура, в която е обективиран и срокът за плащане, а именно 22.03.2016 г. По тази фактура ищецът поддържа, че е било извършено частично плащане на сумата в размер на 701,28 лв., като остатъкът не е бил заплатен, респ. върху сумата в размер на 3750,72 лв. се дължи и обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение, считано от 22.03.2016 г. до 11.12.2017 г. в размер на 657,69 лв. По отношение на договора от 20.04.2016 г. се поддържа, че на същата дата дружеството ищец е предало на ответника метални изделия на стойност 6982,80 лв., за което е била издадена и фактура, която е била предадена на ответника, заедно със стоката на посочената дата, видно от представената по делото товарителница, като във фактурата бил посочен и падежът за плащане, а именно 20.04.2016 г. Доколкото плащане по втората фактура не е извършено върху главницата е начислено и обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за периода от 20.04.2016 г. до 11.12.2017 г.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на 23.07.2018 г.), който по арг. от чл. 61, ал. 2 ГПК (която разпоредба е отменена, но която е действала към момента на получаване преписа от исковата молба) изтича на 03.10.2018 г., ответникът „А.БГ“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител- юрисконсулт Г.К.К., поддържа исковата молба и моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, като претендира и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание, проведено на 22.01.2018 г., ответникът, редовно призован (съобщението е връчено при условията на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, като са били налице предпоставките и за приложението на фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК), не изпраща представител, не взема становище по представения от съда с определение от 29.10.2018 г. проект на доклад по делото и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в  чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Съгласно  чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Налице е първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С разпореждане от 02.07.2018 г. съдът е указал на ответника последиците от неподаване на отговор, вкл. възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено решение, в случай че не се яви в първото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Разпореждането е било връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление на входната врата на седалището и адреса на управление на дружеството на 21.07.2018 г., като същото се счита връчено на 17.09.2018 г. (арг. действащата към момента разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК), като в едномесечния срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор. Следва да се отбележи, че доколкото връчителят в призовката до ответника е отбелязал, че на посочения адрес дружеството не е било открито, а не е било открито и лице, което да получи съдебни те книжа, приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, като съдът счете съдебните книжа за редовно връчени още на 03.09.2018 г., но доколкото е било постановено залепване на уведомление, съдът намира, че при преценка редовността на връчването следва да бъде преценяван именно изтичащият по-късно срок, в рамките на който отговор не е постъпил.

С определение от 29.10.2018 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е съобщил на страните и проекта си за доклад на делото. Със същото съдът отново е указал на ответника, че, в случай че не вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по делото в дадения от съда срок и, въпреки че е редовно призован, не се яви или не изпрати представител в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска. Определението е връчено на ответника при условията на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК на 03.01.2019 г. (арг., чл. 47, ал. 5 и чл. 60, ал. 6 ГПК).

В проведеното на 22.01.2019 г. съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не взема становище по дадените с определението указания и не изпраща представител, като не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В същото съдебно заседание представителят на ищеца с писмена молба е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че е налице и втората предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, доколкото искът, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, е вероятно основателен.  В тази връзка съдът съобрази, че към исковата молба са представени и фактура от 22.03.2016 г., издадена от представител на ищеца, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата, последният подписан от представител на ответника, а също и фактура от 20.04.2016 г. и товарителница от 20.04.216 г., също подписана от представител на ответника и подпечатана с печат на дружеството, които обективират изпълнението от страна на ищеца на поетите от него задължения, респ. сключването на договорите между страните, като за съда няма основание да подлага под съмнение положените за ответника подписи и печати предвид липсата на каквито и да било възражения в тази насока.

Съдът, съобразявайки изложеното, намира, че решението не следва да се мотивира по същество, тъй като същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. С оглед на горното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство в общ размер на 377,25 лв., от които 277,25 лв.- държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в заповедното производство разноски в размер на 349,93 лв., в това число 249,93 лв. държавна такса, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд- гр. С.

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., общ. Б., обл. С., ул. „Д.Г.“ № 10, че „Х.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., р-н Северен, ул. „П.-север“ № 64А, е носител на паричните притезания в размер на 3750,72 (три хиляди седемстотин и петдесет лева и 72 ст.) лева, представляващо незаплатена част от главницата по договор търговска продажба на метални изделия от 22.03.2016 г., за която е издадена фактура № ********** от 22.03.2016 г., в размер на 657,69 (шестстотин петдесет и седем лева и 69 ст.) лева, представляващо обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение за периода от 22.03.2016 г. до 11.12.2017 г., в размер на 6928,80 (шест хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 80 ст.) лева, представляващо незаплатената главница по договор за търговска продажба на метални изделия от 20.04.2016 г., за която е издадена фактура № ********** от 20.04.2016 г. и в размер на 1159,04 (хиляда сто петдесет и девет лева и 4 ст.) лева, представляващо обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение за периода от 20.04.2016 г. до 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 14.12.2017 г., до окончателното им заплащане, което вземане е удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 515 от 18.12.2017 г. по ч.гр.д. № 892/2017 г. по описа на РС- гр. С..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „Х.“ ООД, ЕИК ***, сумата в размер на  377,25 (триста седемдесет и седем лева и 25 ст.) лева- разноски в съдебното производство по чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „Х.“ ООД, ЕИК ***, сумата в размер на 349,93 (триста четиридесет и девет лева и 93 ст.) лева- разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

    (Невена Великова)