№ 191
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110204849 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Вселена” АД против наказателно постановление №03-2200703/
03.08.2022г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което
на „Вселена”АД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300 лева на основание чл.416
ал.5, вр. чл.415 в, ал.1 от КТ за нарушение по чл.403а ал.1 от КТ.
Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната
му.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява,
като процесуалният представител поддържа жалбата в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители на ДИТ Варна, на хотел „Света
Елена“ стопанисван от „Вселена” АД, находящ се к.к „Св.Св. Константин и
Елена” било констатирано, че в обекта работодателя не държи на
разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода
1
на сумиране на часовете при установено сумирано изчислява на работното
време. Нарушението било извършено на 17.06.2022г в обект хотел „Света
Елена“ намиращ се в к.к „Св.Св. Константин и Елена”.
Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил предявен на
жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на
констатациите в АУАН издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ
имуществена санкция в размер на 300 лв. за административно нарушение по
чл. 403а ал.1 от КТ.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. К. Д.. Свид. Б.
заявява, че нарушението било установено на дата 17.06.2022г. при извършена
от нея проверка в хотел „Света Елена“ намиращ се в к.к „Св.Св. Константин и
Елена”. Съдът кредитира показанията на свид. Д., като дадени обективно и
безпристрастно.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна .
Съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От обстоятелствената част на НП и АУАН не става ясно мястото на
нарушението. В АУАН и НП като място на нарушението е посочено- хотел
Луна находящ се в к.к. Златни Пясъци. Видно от протокол №ПР
2220136/13.07.2022г за извършена проверка мястото на извършената проверка
е хотел „Света Елена“ намиращ се в к.к „Св.Св. Константин и Елена”
стопанисван от жалбоподателя „Вселена“АД.
Разпитана в съдебно заседание свид. Д. –извършвала проверката на
жалбоподателя твърди, че проверката е била извършена хотел „Света Елена“
намиращ се в к.к „Св.Св. Константин и Елена”, където е установено и
нарушението. В тази връзка съдът намира, че установената с помощта на
събраните гласни и писмени доказателства фактическа обстановка
съществено се различава от фактическата обстановка описана от АНО в
АУАН и НП. Настоящият съдебен състав счита, че неправилното посочване
мястото на извършване на нарушението в наказателното постановление е
съществено процесуално нарушение, водещо до неговата отмяна.
2
Видно от разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН законодателят е
визирал мястото на извършване на нарушението като задължителен реквизит
на наказателното постановление. Липсата или погрешно посочване на място
на извършване на нарушението съществено нарушава правото на защита на
жалбоподателя, същият не би могъл да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава, което сочи на незаконосъобразност на атакуваното
наказателното постановление. Неточното и непълно излагане на
обстоятелствата, свързани с осъществяване на нарушението по същество
представлява липса на изложена фактическа обстановка, която АНО следва да
отнесе към признаците на фактическия състав на нарушението. Липсата на
конкретизация на деянието е нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, която правна норма е императивна и спазването й е не само абсолютно
условие за формална изрядност, но и условие за законосъобразност на НП.
Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на
съществените, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, което не е имало възможност да разбере какво е вмененото
му във вина административно нарушение и срещу кои факти и обстоятелства
следва да се защитава, а освен това и поставя в невъзможност съда да прецени
дали правилно наказващият орган е санкционирал нарушителя със
съответните санкционни норми.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК. В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Договорената и
заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение не надвишава
размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела
определен в чл. 18, ал.4 от Наредбата №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.4, от цитираната наредба за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 500 лв.
Съдът като взе предвид, че договореното и заплатено от въззивника
адвокатско възнаграждение не надвишава минималния размер на
адвокатското възнаграждение предвиден в цитираната по-горе наредба,
3
прецени, че така договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно.
Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и
активността на процесуалния представител на въззивника в производството
посредством изготвяне на въззивна жалба, участие в съдебно заседание. В
контекста на горното съдът счете, че направеното от процес. представител на
въззиваемата страна възражение в тази насока се явява неоснователно, а на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер – 500 лв. В
случая съдът намира за нужно да отбележи, че нормата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН не задължава съда автоматично да присъжда адв.възнаграждение в
минимален размер. Адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и
обосновано и само в правомощието на съда е да прецени дали съобразно
данните по делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва
да се намали при спазване на определения минимум в разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН във връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият случай не е такъв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №03-2200703/ 03.08.2022г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на
„Вселена”АД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 300 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.415 в, ал.1
от КТ за нарушение по чл.403а ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на
„Вселена“ АД сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4