№ 152
гр. Монтана, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500244 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 175 от 27.12.2024 г., постановено по гр. дело № 47 по
описа за 2024 г. Районен съд-Берковица е признал за установено на основание
чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Н. К. не дължи на В. И. В. сумата
от 2025 лв. по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 75/2007 г. по описа на
РС-Берковица, поради изтекла давност. С решението В. И. В. е осъден да
заплати на Д. Н. К. 98 лв. направени разноски, а на адв. С. С. сумата 802,50
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В. В.,
чрез своя процесуален представител адв. Ч. Т., в която се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че позоваването на
погасителна давност е недопустимо, тъй като срещу длъжника Г. Г. е било
заведено ИД № 82/2014 г. на СИС при РС-Берковица, като същият не е
възразил срещу издадения изпълнителен лист и срещу предприетите
изпълнителни действия. Посочва, че съдът не е съобразил наличието на ИД №
82/2014 г., към което е присъединен изпълнителен лист за сумата от 2205 лв.,
1
който факт се установявал от Разпореждане на ДСИ от 10.07.2020 г. Съобразно
изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново, с което да отхвърли иска като неоснователен, ведно с
присъждане на разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че
изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, в който е
отбелязано, че решението е влязло в сила на 12.12.2012 г. Изхождайки, че
погасителната давност е 5-годишна, съдът достигнал до извода, че тя е изтекла
към датата на образуване на изпълнително дело № 63/2020 г. Приел, че
присъединеното изпълнително дело № 156/2021 г. не е прекъснало давността
по отношение на процесното вземане, тъй като е образувано въз основа на
друг изпълнителен лист, издаден по друго гражданско дело и е за друго
вземане. С оглед на това приел, че вземането на ответника по издадения
изпълнителен лист от 03.01.2013 г. е погасено по давност.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
От приложеното изпълнително дело № 63/2020 г. по описа на ДСИ при
РС-Берковица е видно, че същото е образувано на 10.07.2020 г. по молба на
взискателя В. И. В. срещу длъжника Г. Н. Г. с предмет събиране на парично
вземане съгласно изпълнителен лист, издаден от Районен съд-Берковица на
03.01.2013 г. по гр. д. № 75/2007 г. по описа на съда.
От издадения на 03.01.2013 г. изпълнителен лист се установява, че Г. Н.
Г. е осъден да заплати на В. И. В. общо сумата от 2205 лв., представляваща
направени в производството разноски. В него е посочено, че решението е
влязло в законна сила на 12.12.2012 г.
2
На 08.09.2020 г. длъжникът Г. Г. е получил покана за доброволно
изпълнение.
На 01.12.2021 г. ДСИ е наложил възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника Г. Г., а на 11.10.2022 г. е извършен опис на имота.
Впоследствие е проведена публична продан и имотът е възложен на В. В..
От представеното Удостоверение за наследници се установява, че Г. Н. Г.
е починал на 08.09.2023 г., като негов наследник по закон е Д. Н. К.. Поради
смъртта на Г. на 07.12.2023 г. Д. К. е конституирана като длъжник по
изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
В Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на
ВС е прието, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че в изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). С оглед на това е прието, че
ППВС 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.
В Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2020 г., ОСГТК се прие, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В мотивите е посочено, че за тези вземания
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980 г.
В настоящия случай погасителната давност за процесното вземане е
започнала да тече от 12.12.2012 г. и е изтекла на 12.12.2017 г. Към 10.07.2020
г., когато е образувано изп. д. № 63/2020 г., погасителната давност е била
изтекла. Позоваването от страна на въззивника на изп. д. № 82/2014 г. не
обуславя друг извод по отношение на давността, тъй като същото не е
приложено по делото, съответно не може да се установи на коя дата е
образувано, какъв е неговият предмет и какви изпълнителни действия са
извършвани, а оттук и дали давностният срок е спрял или е бил прекъснат.
С доклада по чл. 146 ГПК районният съд е указал на ответника
/въззивник пред настоящата инстанция/, че не сочи доказателства за
твърдението си, че е имало образувано изпълнително дело още при издаване
на изпълнителния лист, което е присъединено към изп. д. № 63/2020 г.
Ответникът не се е възползвал от предоставената му възможност към онзи
3
момент да ангажира доказателства за доказване на твърденията си. В тази
връзка следва да се отбележи, че в тежест на ответника е да установи
настъпването на обстоятелства, които обуславят спиране или прекъсване на
погасителната давност.
Независимо от гореизложеното, дори да се приеме, че със завеждането
на изп. д. № 82/2014 г. давността е спряла, то съгласно приетото в ТР № 3/2023
г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС тя е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е
изтекла на 26.06.2020 г. Следователно, отново се достига до извода, че към
10.07.2020 г. /датата на образуване на изп. д. № 63/2020 г./ процесното вземане
е погасено по давност.
Поради неприлагането на изп. д. № 82/2014 г. като доказателство по
настоящото дело, МОС не може да направи преценка дали след 26.06.2015 г.
по това изпълнително дело са извършвани някакви изпълнителни действия и
какви точно са били, за да се стигне евентуално до извод, че давността е била
прекъсната.
Предвид горното, съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на процеса на въззиваемата Д. К. се дължат разноските,
направени пред настоящата инстанция. Процесуалният представител на
въззиваемата е представил договор за оказване на безплатна правна помощ по
реда на чл. 38 от ЗАдв, поради което възнаграждението на адв. С. С. следва да
се плати от въззивника и ответник по иска В.. На основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв съдът определя възнаграждението, като съобразява минималния размер
по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Като взе предвид цената на иска, МОС осъжда В. И. В. да
плати на пълномощника на Д. Н. К. възнаграждение в размер на 505 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175 от 27.12.2024 г. на Районен съд-
Берковица, постановено по гр. дело № 47/2024 г., по описа на същия съд като
правилно.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, да плати на адв. С. В. С. от АК –
Пловдив, пълномощник на Д. Н. К., възнаграждение в размер на 505 лв на
основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5