О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/09.04.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр.
Варна, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на девети април
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Кремена Данаилова
като разгледа докладваното частно
административно дело №752/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.41, ал.3, вр.
с чл.127ж, ал.1 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Зори 19“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ж.к. Владислав Варненчик бл.202, вх.5, ап.127, представлявано от управителя Н.С.Й.,
чрез адв. М.Ж., против действията на органи по приходите при дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП по Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 180601525719_3/29.03.2020 г., потвърден с Решение №
ФК-9/31.03.2020 г. издадено от директора на ТД на НАП - Варна.
Твърди се, че действията са
незаконосъобразни, поради това, че са извършени в нарушение на процесуалните
правила и целта на закона и се моли за тяхната отмяна. Претендира присъждане на
сторени разноски в съдебното производство и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът – Директор на ТД на НАП – Варна
при представяне на жалбата и административната преписка е не е изразил
становище по жалбата.
Съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.41, ал.3 от ДОПК от адресат на оспорените действия - при наличие на правен интерес от
обжалване. Оспорването е допустимо, разгледано по същество е основателно.
Предмет на обжалване са действия на органи по
приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на
доказателства обективирани с Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск №180601525719_3/29.03.2020 г., потвърдени с Решение № ФК-9/31.03.2020
г. на директора на ТД на НАП-Варна.
На
29.03.2020 г. в 12,36 ч. на пункт за фискален контрол при ГКПП Русе – Дунав
мост е извършена проверка, за която е съставен Протокол №180601525719_1/29.03.2020
г., чрез който се установява, че с МПС марка VOLVO, рег.№
B1952AR и ремарке рег.№ BWM14PKR се превозва стока - гъби от рода Agaricus, 11592 кг, с
доставчик UPRAWA
PIECZAREK SKOLIM и получател
„Зори 19“ ЕООД. Стоката е с висок фискален риск, включена е под т.16 на Приложение
№ 1 към Заповед № ЗМФ - 599/13.06.2014 г. на министъра на финансите.
В Протокол № 180601525719_2/29.03.2020 г., е
удостоверено, че техническото средство за контрол е поставено на 29.03.2020 г.
в 12,36 часа и е отстранено на 29.03.2020 г. в 16,00 часа от МПС марка „Volvo“, рег.№ В 1925 AR и ремарке рег.№ ВWM 14 PK.
С Протокол № 180601525719_3/29.03.2020 г. за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП е удостоверено, че
стока – гъби от рода Agaricus
11592
кг е на обща пазарна стойност 42890.40 лева и е определено обезпечение в размер
на 12867.12 лева. Същото е платено на 29.03.2020 г. и стоката е освободена.
Жалбоподателят е обжалвал действията на
органите по приходите, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 180601525719_3/29.03.2020 г. издаден от органи по
приходите при ЦУ на НАП. С Решение № ФК-9/31.03.2020 г. на директора на ТД на
НАП-Варна, жалбата е оставена без уважение.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Правната уредба на предварително обезпечаване
при фискален контрол е дадена в чл.121а от ДОПК. Съгласно ал.1 и ал.2 от същия
текст, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск, органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител
незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на
получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха
възникнали в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката
при: 1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2. неспазване
на забраната по чл.13, ал.3, т.4; 3. несъответствие между посоченото в
документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4.
неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на
стоката на мястото на получаването/разтоварването й; като съгласно ал.2,
мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Когато е предоставено обезпечение по
реда на чл.
176в от Закона за данък върху добавената стойност,
размерът на обезпечението е не по-малко от 10 на сто от пазарната стойност на
стоката.
В чл.121а, ал. 3 ДОПК е предвидено, в
случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за
обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на
съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната
за разпореждане по чл.
13, ал. 3, т. 4 продължава своето действие, а стоката се
освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема
банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на
сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на
разноските по изземването и съхранението й.
В чл.40 от ДОПК, към който препраща чл.121а,
ал.3 от същия кодекс са регламентирани действията за обезпечаване на
доказателствата – действия, състоящи се в опис или изземване с опис на ценни
книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и копиране
на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането й при вземане на необходимите технически мерки за запазване
на автентичността й. Тези действия се извършват при проверка или ревизия от
органа по приходите. В случая действията са извършени от органи по приходите,
т.е. от компетентни органи, поради което не са нищожни.
Смисълът на обезпечаване на доказателствата е
да бъдат събрани предварително такива доказателства, за които има опасност да
изчезнат, да се изгубят или тяхното събиране да се затрудни или да стане
невъзможно на по-късен етап, когато същите трябва да бъдат обсъдени и ценени,
за да обосноват извод за настъпване на определени юридически факти. Особеното
при обезпечаване на доказателствата в хипотезата на чл.121а, ал.3 от ДОПК е, че
стоките, предмет на фискален контрол се изземват и се връщат при условията,
регламентирани в нея – представяне на банкова гаранция или парична сума в
посочения размер. Главните и основни действия и в този случай обаче са тези,
регламентирани в чл.40 ДОПК.
Наред с обезпечаване на доказателствата, ДОПК
регламентира и обезпечаване на вземанията – чл. 195 и сл., което за разлика от
първия институт се осъществява от публичния изпълнител с издаване на
постановление за налагане на някои от регламентираните в чл.198 от ДОПК
обезпечителни мерки – по отношение на стоки в оборот на длъжника е запор върху
същите.
Друго обезпечаване, освен на доказателствата
и на публичните вземания в данъчното производство не са предвидени.
В конкретния случай, в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 180601525719_3/29.03.2020 г. е
записано: „С оглед описаните констатации свързани с проверяваното лице се
налага извод, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при
реализацията на стоката, ще бъде невъзможно или значително затруднено. Налице е
необходимост от предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира
събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващо
разпореждане със стоката. Предвид установеното и на основание чл.121а, ал.3 вр.
чл.121а, ал.2 от ДОПК /установяване, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни/ предприехме предварително
обезпечаване при фискален контрол на стока – гъби от рода Agaricus“. В част ІІ на същия
протокол е посочено „предприехме действия по обезпечаване на доказателствата по
чл.40 от ДОПК със срок на действие 24 часа и е иззета стока с висок фискален
риск - гъби от рода Agaricus
11592 кг.“
Такова
обезпечаване с оглед направения коментар по-горе законът не познава. Посочената
формулировка и последващите разпореждания в Приемо – предавателен протокол №180601525719_5/29.03.2020
г., с който стоката е предадена за съхранение и отговорно пазене на МОЛ – Н.С.Й.
от органите по приходите, в значителна степен наподобяват волеизявление за
налагане на обезпечителна мярка - запор върху стоките, чрез опис и предаването
им на отговорно пазене на длъжника и материалноотговорните лица, които се
разпореждат с тях – чл. 207, ал.1 от ДОПК.
От друга страна, в обжалвания протокол е
отразено, че с него се предприемат действия за обезпечаване на доказателствата,
като същия е мотивиран с чл.121а, ал.3
от ДОПК, в който е регламентирана възможност за обезпечаване на доказателства
по реда на чл.40 от същия кодекс и изземване на стоката, предмет на контрол,
като са посочени предпоставките за нейното освобождаване.
Изложеното сочи, че е налице противоречиво
формулирана воля от страна на органите по приходите, обективирана в Протокол №180601525719_3/29.03.2020
г. – не става ясно дали с него са наложени предварителни обезпечителни мерки,
за обезпечаване събиране на данъчни задължения, които изцяло са в
компетентността на публичния изпълнител или че същият обективира действия по
обезпечаване на доказателства по реда на чл.40 ДОПК. Неясното и противоречиво
волеизявление на административния орган в издадения от него акт представлява
съществен порок във формата на акта и е отменително основание по чл.146, т.2 АПК,
вр. с § 2 ДОПК.
Отделно от това, настоящият състав намира, че
поначало действията по обезпечаване на доказателствата в хипотезата на чл.121а,
ал.3 вр. с чл.40 от ДОПК биха могли да се налагат единствено и само в случай,
че са наложени и предварителни обезпечителни мерки от публичния изпълнител.
Такава е формулировката на чл.121а, ал.3 от ДОПК, защото изрично е поставен
съюза „и” в първото предложение на нормата – в случаите, в които органът по
приходите поиска от публичния изпълнител
незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на
получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха
възникнали, тогава същият следва да предприеме и действия по чл.40 за
обезпечаване на доказателствата. В настоящата хипотеза няма данни затова, че органът по приходите е
поискал от публичния изпълнител да наложи предварителни обезпечителни мерки,
поради което не са били налице предпоставките за обезпечаване на доказателства
по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК.
На
следващо място, събраните по делото доказателства в хода на административното
обжалване и пред настоящата инстанция сочат за неосъщественост на
предпоставките на чл.121а, ал.2 ДОПК /мерките по ал. 1 могат да се наложат и
когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни/. В Протокол №180601525719_3/29.03.2020 г. е посочено, че
жалбоподателят:
1.
Не притежава активи, които да обезпечат данъчни вземания.
2.
Липса на открити банкови сметки и няма регистрирано фискално устройство за
разплащания в брой.
3.
Налице е индикация за избягване на регистрация по ЗДДС и плащането на данъци.
Налице са съмнения за еднородна дейност на свързани лица, действащи
съгласувано. Управителят на дружеството е бивш собственик на фирми, чиито
настоящ собственик притежава множество юридически лица, регистрирани на един и
същ адрес и седалище на управление, с капитал от 2 лв и нямат регистрация по
ЗДДС. Дружествата осъществяват по две преминавания на ГКПП, като получатели на
стока с висок фискален риск, гъби на стойност под 20 000 лв, с доставчици
от Полша и всички разтоварват на адрес в гр. Варна, ул. Академик Курчатов №1.
В оспорения Протокол, както и в оспореното
решение, липсват мотиви по какъв начин разпореждане със стоката ще затрудни
събиране на вземането. Изложените факти в трите точки са хипотетични и не
обосновават наличие на предпоставките по чл. 121а, ал.2 от ДОПК, които както
беше отбелязано следва да са в съвкупност с наложени обезпечителни мерки, което
в случая не е налице.
С оглед горното съдът намира жалбата за
основателна, тъй като оспорените с нея действия по чл.
121а, ал. 3, изр. 1 от ДОПК са незаконосъобразни следва да бъдат
отменени на основание чл.
127ж, ал. 1 вр. чл.
41, ал. 3, изр. 1 от ДОПК. След отмяната на оспорения протокол,
съответните компетентни органи в ТД на НАП – гр. Варна следва да извършат
необходимите действия за връщане на внесеното обезпечение в
размер на 12867.12 лева, за да се гарантира своевременното
преустановяване на изпълнението на вече отменените действия в съответствие с чл.
127ж, ал. 1 вр. чл.
41, ал. 3, изр. 1 вр. чл.
41, ал.1, изр.2 от ДОПК. Преписката следва да се изпрати на ТД
на НАП - Варна за връщане на обезпечението
по чл.
121а, ал. 3, изр. 2 ДОПК (внасянето на обезпечението
по делото е безспорно и доказано от приложеното банково преводно нареждане от 29.03.2020
г.).
Жалбоподателят е претендирал присъждане
сторени разноски и възнаграждение за един адвокат. Същият е заплатил държавна
такса 50 лева и възнаграждение за адвокат 720 лева с ДДС. Материалния интерес
по делото е в размер на обезпечението, което е 12867,12 лева, т.е. минималното
възнаграждение за адвокат съгласно чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 916,01 лева. Платеното възнаграждение е под
предвидения минимален размер. На основание, чл.161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да бъде присъдена общо
сумата от 770 лева.
Съгласно чл.
41, ал. 3, вр. чл.
127ж, ал. 1 от ДОПК определението не подлежи на обжалване
Водим от горното, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на „Зори 19“ ЕООД, ЕИК *** действията
на органи по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП
обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601525719_3/29.03.2020
г. издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № ФК-9/31.03.2020
г. на директора на ТД на НАП – гр. Варна.
ИЗПРАЩА преписката на ТД на НАП – гр. Варна за връщане в 7 – дневен срок от получаване на настоящото определение на „Зори 19“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 12867,12 лева, внесена като обезпечение на 29.03.2020 г. по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 121а, ал.2 от ДОПК.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Варна да заплати
на „Зори 19“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 770 /седемстотин и седемдесет/ лева,
представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: