Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 09.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия
в публично заседание на 17 ноември……………….…………………………
през две хиляди и двадесета година……….……………….….………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.Ф.
при секретаря Св.Петрова……………………………и в
присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Ф.…............................………….гр.дело
дело 122 по описа за
2020 г…….…………..….…………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 АПК
във връзка с чл.37в, ал.7
ЗСПЗЗ.
Предмет на разглеждане е жалба от Т.Ф.К. срещу Заповед 42 от 17.02.2020
година на Директора на ОДЗ – Монтана, с която на жалбоподателката е наредено да
внесе сумата от 2377.14 лева, представляваща трикратния размер на дължимата
сума за ползване на имоти по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ за ползвани имоти в
землището на с.Боровци през стопанската 2019 – 2020 година.
В жалбата са наведени
доводи, че за конкретната стопанска година жалбоподателката е подала анкетна
карта в ОСЗ – Берковица за обработване единствено на собствена земеделска земя
с площ от 3.6164 ха, не е подписвала споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ, поради което
неправилно е извършено разпределение на ползването на имотите, а от там и
неоснователно се претендира от нея заплащане на посочената сума. Моли съда, да постанови
решение, с което отмени като незаконосъобразна Заповед 42/17.02.2020 година.
В срока за становище ответната ОД
Земеделие, Монтана взема становище за неоснователност на жалбата. Излага
подробни доводи за нейната законосъобразност.
По делото е
изискана цялата административна преписка, а по настояване на жалбоподателката е
изслушано заключение и по назначена съдебно – почеркова експертиза.
След като се
запозна с представените доказателства и становищата на страните, съдът намери
за установено следното :
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес, засегнато от издадения акт в предвидения в
чл.149, ал.3 АПК срок.
За да провери
съдът законосъобразността на издадения акт, то последният следва да е
действителен. За да е действителен един индивидуален административен акт, то
той следва да е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му в
предписана от закона форма при спазване
на регламентирана процедура. По тези въпроси липсва спор между страните и съдът
не установява пороци на атакувания акт, свързани с преценка на неговата
действителност.
От
представената административна преписка се установяват следните факти:
На 27.06.2019 година жалбоподателката е подала
декларация по чл.69, ал.1ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Приложила
е и декларация по чл.37б, ал.3 във връзка с чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ и декларация за
поверителност, с които е заявила желание да участва в споразумение за създаване
на масиви за уедрено ползване на земеделските земи по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ
(л.36 от делото, т.1 от декларацията). На 28.09.2019 година е подписано
споразумение за ползването на масиви от земеделски земи за стопанската 2019 –
2020 година за землището на с.Боровци на основание чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ.
Споразумението е входирано в Обл.дирекция по земеделие на 21.10.2019 година. На
23.10.2019 година е издадена Заповед 365 от Директора на Областната дирекция, с
която представеното споразумение е одобрено. Заповедта е обявена по предвидения
в чл.37в ЗСПЗЗ ред – чрез обявяване на интернет страницата на дирекцията (л.37)
и чрез поставяне на таблото за обяви в ОСЗ – Берковица (л.38). В заповедта са
посочени и дължимите от всеки ползвател суми във връзка с разпоредбата на
чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ (за жалбоподателката определената сума е 792.38 лева).
Срокът за внасяне на определените суми е тримесечен, считано от датата на
обявяване на решението (в случая от 25.10.2029 година). След изтичане на
определения срок поради неплащане от страна на жалбоподателката, Директора на
ОД Земеделие в съответствие с правомощията си и изискванията на закона, на
основание чл.37в, ал.7, изр.трето ЗСПЗЗ
е издал атакуваната Заповед, с която е наредил на Т.Ф. заплащане на
определената сума за ползване на имотите в троен размер или общо сумата от 2377.14
лева. В хода на съдебното производство бе установено посредством експертиза, че
подписът, положен в споразумението по чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ не е изпълнен от
жалбоподателката.
При така
установените факти, съдът намира обжалваната заповед за законосъобразна. Жалбоподателката
сама е заявила желание за участие в процедурата по разпределение ползването на
земеделски земи в землището на с.Боровци за стопанската 2019 – 2020 година. В
тази връзка е подала пред компетентната ОСЗ – Берковица съответните декларации.
Този факт не само не се оспорва от нея, но и подписите, поставени под
въпросните декларации са послужили на вещото лице за образец, т.е.
жалбоподателката не отрича както факта, че е подписала декларациите, така и
факта, че посредством тях е заявила участие в процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ. Не е
известна причината, поради която Ф. не е подписала лично постигнатото
споразумение, но самото то, както и заповедта на Директора на ОД Земеделие, с
която споразумението е одобрено, заедно с карта на землището, са обявени по
предвидения за това в ЗСПЗЗ ред. Жалбоподателката не е реагирала по какъвто и
да е начин срещу това споразумение и заповедта, с което последното е одобрено.
Последната не ангажира доказателства, да е заплатила в срок определените суми
за ползване на земеделски земи в стопанската 2019 – 2020 година, поради което
издадената и атакувана в настоящото производство заповед е естествена последица
от нейното поведение. Съдът намира за нейна защитна позиция с оглед
преследваната цел – отмяна на заповедта – становището на жалбоподателката, че
едва по повод Заповед 42/2020 година узнала за сключеното споразумение и
проведената процедура. Това становище не се подкрепя от събраните в
производството доказателства и е в разрез с всяка житейска логика, която
предполага лице, заявило желание за участие в процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ, най
– малкото да не се поинтересува за хода на развитие на процедурата, при
положение, че споразумение се сключва до 31.08. на текущата година за
следващата стопанска година. Несериозно е да се твърди, че при подадено
заявление за участие в процедурата през м.06.2019 година, жалбоподателката е
узнала, че същата е приключила едва в края на м.02.2020 година, когато ѝ
е връчена атакуваната заповед. Да се приеме обратното, би означавало да се отмени
изцяло проведената процедура, което не е целта на закона.
По горните
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Т.Ф.К. с ЕГН **********,***
срещу Заповед 42 от 17.02.2020 година на Директора
на ОДЗ – Монтана, с която на жалбоподателката е наредено да внесе сумата от
2377.14 лева, представляваща трикратния размер на дължимата сума за ползване на
имоти по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ за ползвани имоти в землището на с.Боровци
през стопанската 2019 – 2020 година.
Решението
подлежи на обжалване чрез РС – Берковица пред АС – Монтана в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: