Р Е Ш
Е Н И Е
София, 23.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на тринадесети
юли през две хиляди и
двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 5232/2018 г., за да се произнесе взе
пред вид:
Предявен е иск от
Г.С.К., ЕГН **********, чрез
адв. С.К., съдебен адрес:***,
против П.НА Р.Б., София, бул. ”******, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени вреди, съответно 180 000 лв. - неимуществени
вреди вследствие повдигане и поддържане на обвинение срещу него и 14 000 лв. - имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното и съдебното
наказателно производство, след оправдаването му, ведно със законна лихва,
считано от 03.05.2016 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда
по отношение на него, до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че ищецът Г.С.К. е
пострадало лице в резултат от неоснователно повдигнато от П.на Р.Б. срещу него
обвинение в тежко умишлено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр.
ал.1, т. 2 от НК, по което впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда.
Предвиденото в НК наказание за това престъпление е „лишаване от свобода“ за
срок от 3 до 8 години и конфискация на част или цялото имущество. Макар и
непредвидено като наказание в НК, ищецът твърди, че евентуалното му осъждане на
лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, би го лишило от
възможността да упражнява професията си „частен съдебен изпълнител”.
Периодите, през които ищецът е бил обвиняем по посоченото
обвинение, са както следва: - 23.04.2012 г. - 03.08.2014 г. и 15.09.2014 г. -
16.10.2014 г. Периодът, през който ищецът е бил подсъдим по внесения
обвинителен акт е, както следва: - 04.08.2014 г. - 03.05.2016 г., с изключение
на периода 15.09.2014 г. - 16.10.2014 г. Общата продължителност на периода,
през който е била ангажирана наказателната отговорност на ищеца по посоченото
обвинение е 4 години и 11 дни. Била му е взета мярка за процесуална принуда по
повдигнатото обвинение „подписка“, като мярката е наложена на 24.04.2012 г., и
е отменена на 20.11.2013 г.
На 28.10.2014 г. по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „подписка“ от по НОХД 1257/ 2014 г. по описа на Окръжен съд — гр.
Варна. След постановяване на оправдателната присъда спрямо ищеца на първоинстанционния съд по посоченото НОХД 1257/2014 г. с
Определение от 14.04.2015 г. взетата мярка „подписка“ е потвърдена. Към
настоящия момент мярката „подписка“, взета в съдебното производство по
отношение на ищеца не е отменена, т.е. продължава повече от три години и пет
месеца.
Твърди, че предмет на настоящия иск са само и единствено
вредите, претърпени от него в резултат от повдигнатото му неоснователно
обвинение по ДП № 262/2010 год. по описа на ОД на МВР - гр. Варна (както и
образуваните във връзка с него съдебни производства - НОХД № 957/2014 г. и НОХД
№ 1257/2014 г. на ВОС) - обвинение в тежко умишлено престъпление по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НК.
Ищецът заявява, че неоснователно повдигнатото и
поддържано срещу него обвинение съществено е променило живота му в личен и
професионален план, и е пряка и непосредствена причина за понесени от него
сериозни по размер имуществени и неимуществени вреди.
В тази връзка ищецът предявява настоящата претенция срещу
П.на Р.Б. за заплащане на обезщетение за причинени вреди, съответно 180
000 лв. - неимуществени вреди вследствие
повдигане и поддържане на обвинение срещу него, след влизане в сила на
оправдателната присъда и 14 000 лв. - имуществени вреди, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното и съдебното наказателно
производство, ведно със законна лихва, считано от 03.05.2016 г. – датата на
влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него, до окончателното
изплащане на сумите. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
От негова
страна по делото са представени писмени доказателства, поискано е допускане на гласни
такива и назначаване на комплексна
медицинска психиатрично-психологична
експертиза, както и прилагане на всички материали по н.о.х.д.
№ 1257/2014 по описа на Варненски окръжен съд, в т.ч. приложеното досъдебно
производство № 262/2010 г. по описа на ОД на МВР — гр. Варна, пр.пр. № 1905/2008 год. на Окръжна П.— гр. Варна.
В хода по
същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло,
с всички законни последици. Претендира разноски по списък.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
На първо място, счита, че за реда за изтърпяване на мярка
за неотклонение „задържане под стража“, както и за условията в местата за
лишаване от свобода ПРБ не следва да носи отговорност. Няма данни, представена
медицинска или друга документация, която да сочи на преживян емоционален стрес,
който да е резултат, както от търпяната МНО, така и от воденото срещу ищеца
наказателно производство.
Счита, че доказателствената
тежест да установи твърденията за нарушения доброто му име и честта са е в
тежест на ищцовата страна, както и във връзка с
търпените вреди по повод на неговата професионална дейност.
Твърди, че липсват данни заболяванията на ищеца са в
причинна връзка с повдигнатото обвинение, поради което ПРБ не следва да носи
отговорност.
Заявява, че не са представени никакви доказателства както
за наличието на медийно отразяване за водено срещу ищеца наказателно
производство, така и за това, че длъжностни лица от състава на ПРБ са
разпространили информация до средствата за масово осведомяване в тази връзка.
Възразява срещу размера на претендираното
обезщетение от 180 000 лв. за неимуществени вреди, като счита същия за завишен
и несъответстващ с принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД,
установената съдебна практика в аналогични случаи и социално-икономическите
условия на живот в страната през периода, за който се претендират вреди, както
и вида и обема на доказаните вреди.
Твърди също така, че наложената на ищеца мярка за
неотклонение „подписка", е най-леката такава и не е свързана с ограничения
в свободното му придвижване.
По – нататък в отговора заявява, че в исковата молба са
изложени данни за наличието на паралелно водено срещу ищеца наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 142 НК, като счита, че това
обстоятелство води до невъзможност за разграничаване на вредите, търпени в
настоящото производство от тези по паралелно воденото наказателно производство.
Оспорва иска и в частта за претендираните
имуществени вреди като недоказан.
Заявява, че ще се ползва от поисканото от ищеца за
приобщаване към доказателствения материал наказателно
производство и в този смисъл се присъединява към това искане.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан, а, в случай че бъде уважен, да се определи
справедливо обезщетение, което да съответства на икономическия стандарт в
страната и съдебната практика в аналогични случаи.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По искане на двете страни в хода на настоящото
производство бе изискано, приложено и прието н.о.х.д. № 1257/2014 по описа на Варненски
окръжен съд, заедно с всички приложения към него, включително ДП № 262/2010 г.
по описа на ОД на МВР — гр. Варна, пр.пр. № 1905/2008
год. на Окръжна П.— гр. Варна..
По делото не се спори, че на 23.04.2012 г. ищецът е
привлечен в качеството му на обвиняем по ДП 262/2010 г. по описа на ОД на МВР —
гр. Варна, пр.пр. № 1905/2008 год. на Окръжна П.— гр.
Варна и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т. 2 НК, като му е била взета мярка за
неотклонение „подписка“.
Във връзка с повдигнатото обвинение в Окръжен съд гр.
Варна е било образувано първоначално н.о.х.д. № 957/2014 г., по което с
разпореждане на съдията – докладчик от 15.09.2014 г. производството е
прекратено и делото е върнато на Варненска окръжна П.за отстраняване на
съществени процесуални нарушения.
На 16.10.2014 г. е внесен нов обвинителен акт срещу ищеца
в Окръжен съд, Варна и е образувано н.о.х.д. № 1257/2014 г., по което на К.
отново е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
Доказа се, че с присъда № 42/14.04.2015 г. на ОС Варна по
посоченото наказателно дело Г.К. е оправдан по повдигнатите обвинения по чл. 255,
ал. 3, вр. ал.1, т. 2 НК. Присъдата на първоинстанционния съд е била протестирана
от представителя на ОП Варна, образувано е в.н.о.х.д. № 158/2015 г. на
Апелативен съд, гр. Варна, по което с решение № 186/22.11.2015 г. тя е била потвърдена.
Решението на Варненски апелативен съд е било оставено в
сила с решение № 44/03.05.3016 г. по к.н.д. № 1652/2015 г. на ІІІ-то НО на ВКС.
По делото не се спори, че през 2009 г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем по друго наказателно производство – ДП № 63/2008 г. на
ОД на МВР, гр. Бургас за друго престъпление, по което е бил задържан в
Бургаския затвор с мярка за неотклонение „задържане под стража за периода
16.10.2009 г. до 23.04.2012 г.
Предмет на настоящия иск са вредите, които ищецът твърди,
че е претърпял от повдигнатото му неоснователно обвинение по ДП № 262/2010 год.
по описа на ОД на МВР - гр. Варна и образуваните във връзка с него съдебни
производства - НОХД № 957/2014 г. и НОХД № 1257/2014 г. на ВОС за престъпление
по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НК.
По искане на ищцата съдът допусна и разпита свидетелката Галина П. Георгиева, негова
близка.
В показанията тя заяви,
че знае,
че ищецът е бил два пъти обвиняем – един път през 2009 г. Свидетелката го
познава от 1989 г. от студентските години, познава и съпругата му. Според нея,
представите й за него могат да се разделят на два периода – първият – по време
на който той е бил един изключително жизнен човек, с вкус към природата и
вторият – след делата срещу него. Били са изключително близки, включително и
досега са семейни приятели, прекарвали са заедно свободното си време. Свидетелката,
бидейки съдебен експерт, работи с всички съдилища във Варненския район,
включително следствие, полиция и прокуратура. Ищецът е започнал кариерата си като
адвокат, впоследствие е станал наказателен съдия във Варненския районен съд,
после отново адвокат, синдик и ликвидатор, след това частен съдебен изпълнител.
Г.К. е бил задържан по делото „Гранити“, докато е траело следственото дело.
Когато са му повдигнали второто обвинение през 2012 г. той е щял да бъде
освободен под домашен арест. Процесното дело е
започнало през 2012 г. и е завършило с оправдателна присъда през 2016 г. При
задържането си е бил в особен шок, тъй като е прекарал в затвора – задържан по
другото дело три години и, в момента, в който АС гр. Варна е заменил мярката му
с домашен арест, се е разбрало, че ще му повдигнат друго обвинение. Това се е
коментирало в целия град и цялата гилдия е била в шок. Имало е колеги, които са
му оказали подкрепа, докато други са се оттеглили от него и е загубил доверието
им. Водени са били множество дела, включително и в административните съдилища,
включително и за разкриване на банкова тайна.
По
– нататък свидетелката заяви, че ищецът рухнал в личен план, защото делото било
второ по ред и е било голям удар за него и съпругата му, която е трябвало да
компенсира неговото състояние и да продължи да полага грижи за децата и да не
позволи промяната у баща им да се отрази на семейството и трите им деца. Това се
е случило, когато двете му деца е трябвало да започнат първи клас. В миналото
двете семейства са общували често, сега, след случилото се, той се затворил,
станал необщителен, няма и помен от чувството му за хумор, няма и помен от
човека, който е бил, бил е изключително нервен, дълго
време не е можел да общува и с децата си, спрели са да ходят по семейни
събирания. Самите деца се свили, сега двете са на 14 години, а кака им е година
и половина по – голяма.
Отделно
от това ищецът имал сериозни финансови проблеми през този период, търсел пари
от всичките си познати, тъй като се е притеснявал, че, ако го осъдят, той не
може да събере сумата 55 000 лв., може да му отнемат правата и да
конфискуват имуществото му.Чувствал се е много унижен, тъй като се е наложило
да търси пари от всички съдии, адвокати и ЧСИ във Варна, а е имало отдръпване
от него от тяхна страна.
Свидетелката С.А. Д.,
също близка на ищеца, е разпитана по делегация от
Районен съд, Варна.
В
показанията си тя заяви, че от много години познава ищеца, още преди да се
ожени, семейни приятели са, била е семеен лекар на семейството, включително на
покойните му майка и баща и на родителите на съпругата му. За всички негови
близки задържането му по първото дело – „Гранити“ е било голям шок. По това време майка му е била много тежко
болна, четвърти стадий на рак и той не е можел да се грижи за нея, защото е бил
задържан в Бургаския затвор по първото дело 2 години и шест месеца. След това
през 2012 г. от новините свидетелката разбрала, че мярката му за неотклонение
ще бъде променена в домашен арест, много скоро, обаче, той е бил приведен, във
връзка с новите обвинения, във Варненския затвор. Притеснявали са се за живота
му, защото е бил работил като наказателен съдия. Ищецът й е казал, че П.ще се
бори със зъби и нокти, за да докаже каквато и да е вина в него. През 2006 г.
делото срещу него е приключило. Свидетелката знае, че той е търсил пари от
приятели във връзка с парите, които, ако бъде осъден, е трябвало да внесе, за да
може да продължи да работи. Делото е било данъчно, за неплатени данъци, но,
впоследствие, всички обвинения са отпаднали. Свидетелката, като медицински
работник, има преки наблюдения върху здравословното състояние на Г.К. Тя заяви,
че той е бил спортист, който е водел възможно най – здравословен живот, не е
имал оплаквания. След станалото, обаче, започнал да има световъртежи, проблеми
със съня, губел равновесие, кървели му венците, имал проблеми със ставите – и
това многократно се усилвало, когато трябвало да се явява в съда или по
институциите. Два пъти е лежал в болници – едната в Ямбол, другата в София. В. е видяла ищеца
когато вече бил под домашен арест – той бил друг човек, а не онзи слънчев и
топъл човек, който тя е познавала. Тя заяви, че пред очите й се е съсипало едно
семейство и един живот. Според нея К. винаги е бил за правдата, има вродено
чувство за справедливост и е изключително добър родител, имал е семейство за
пример. Когато му предявили обвинението по данъчното дело, двете му близначета
били на 7 години, а кака им – на 9 години, той много се отчуждил, не споделял
нищо, сякаш искал да предпази семейството си. Имал проблеми със съня, не
общувал и със съпругата си. Държи на доброто си име и много се е притеснявал,
че то е силно опетнено. Сега, след като всичко е отминало, е по – добре, но
няма нищо общо с това, което е бил.
По искане на ищеца по делото бе изслушана и приета комплексна медицинска
психиатрично-психологична експертиза.
Вещите лица са изготвили експертизата след извършване
на преглед на ищеца и след преценка на всички събрани по делото доказателства и
свидетелските показания.
Заявяват, че, към момента на
снемане на анамнезата при извършване на личния преглед, К. се оплаква от леки,
епизодично възникващи болки и дискомфорт в лумбо-сакралната зона след по-тежки физически натоварвания
и след провеждане на фитнес процедури. Тези оплаквания понякога отминавали
спонтанно, в други случаи взимал инцидентно аналгетични препарати, след което
симптомите изчезвали. Споделя за по - тежки проблеми и оплаквания с посочената
симптоматика през 2015 г. когато е бил
хоспитализиран по този повод, проведени са му специализирани изследвания,
предписана е терапия в амбулаторни условия и е издаден болничен лист за
временна нетрудоспособност. Съобщава и за епизод на остро възникнал световъртеж
с гадене, нестабилност, обща отпадналост, по повод на което също е бил
хоспитализиран през 2014 г., проведени са изследвания и е назначена терапия.
Прекарани са и остри вирусни инфекции, по повод на които също са били издавани
болнични за временна нетрудоспособност.
Експертите са снели неговия неврологичен и локален
статус и са установили следното: СМРД - не се установява клинично. ЧМН - б.о. Сухожилни и надкостни рефлекси - симетрични, умерено живи, с
леко пазширени по функционален тип рефлексогенни зони, патологични от групите на Bdbinski и Rossolimo - не се установяват. Кожни и лигавични -
симетрични, двустранно еднакви. Двигателна сфера - не се установяват парези и парализи по централен хемигип,
застава на пети и пръсти двустранно еднакво, запазена сила на флексия и екснезия във всички стави. Походка - самостоятелна, плавна,
със запазени физиологични синкенизии; говор -
равномерен, правилен, без данни за дизартрия и дисфония. Координация - изпълнява в пълен обем КСП и НПГ1
симетрично, без данни за дисметрия, Ромберг - б.о. Сетивност — тест на Ласег
— към 60 гр.в дясно съобщава за лека болезненост по задната част на десен крак
и дясна лумбосакрална зона, леко напрегната паравертебрална мускулатура на нива Л4 - Л5 в дясно; лека палпаторна и компресионна болка в
точки ЛЗ - Л4 - Л5 - ЕС1 в дясно. Вегетативна НС - контролира ТРФ. Лека палмарна хиперхидроза. ВКФ -
напълно съхранени, ало - и аутопсхично ориентиран.
Според вещите лица, към датата
на проведеното за целите на експертизата психологическо изследване не се
установяват данни за психотична продукция при Г.К..
Воденото срещу него наказателно производство, обаче, е довело до влошаване на
адаптационните му способности. Наблюдавани са редица прояви, които могат да
бъдат интерпретирани като психосоматични и свидетелстват за отражението на
случилото се върху психиката му - проблеми със съня, световъртежи, загуба на
равновесие, кървене от венците, проблеми със ставите и др.„ като, според
свидетелските показания, това се усилвало когато трябва да се явява в съда или
по институциите В емоционален план е станал „друг човек”, в личен план рухнал,
тъй като това било много голям шок... Този втори удар на него му се отразил
много тежко, станал е много нервен, влошили са се зваимоотношенията
в семейството му вследствие на неговата промяна. Съпоставени с отразения в
резултатите от тестовото изследване стремеж на ищеца да показва, че умее да се владее,
вещите лица очакват, че тези промени съществено са се отразили в негативен план
на възможностите му за пълноценен живот.
По делото не са налични медицински документи,
отразяващи психологическите проблеми, преживени от ищеца във връзка е воденото
срещу него наказателно производство, както и евентуални предприети тогава
стъпки за преодоляването им, поради което за минал период те се позовават на
достъпните по делото свидетелски показания и на снетата при извършване на тяхното
изследване анамнеза.
Към момента
на извършване на нужното за целите на настоящата експертиза ищецът е психично здрав, като се отчитат непсихотични оплаквания, които се отразяват негативно върху
качеството на живота му. Към днешна дата той външно успява да показва, че се
владее, но и според наблюдаващите го отстрани близки, и според наблюдаваното
при проведеното психологическо изследване, при него е налице депресивна
симптоматика. Дотолкова, доколкото според анамнестичните
данни и според свидетелските показания такава не е била налична преди съдебните
преследвания, тя може да се интерпретира като остатъчна симптоматика от
преживяното по време на съдебното преследване.
Към
момента на експертното изследване Г.К. страда от Лумбосакрална спондилоза. Симптоматичен лумбосакрален синдром и лумбалгия
при натоварване в лека клинична степен. Описаните заболявания не могат да се предизвикат от психо-емоционално натоварване и стресогенни
ситуации. Стресогенните фактори в социалната,
професионална, трудова и житейска среда биха могли да доведат до по-
осезателно, по - депримиращо, по - утежнено усещане от страна на болния на характерните за
тези заболявания симптоми и нарушения. Воденото срещу ищеца наказателно
производство е предизвикало у него
разстройство в адаптацията с преобладаващо нарушение на други
емоции-тревожност, депресия, безпокойство, напрежение и гняв/.
През процесния период са се появили и психосоматични заболявания: невродермит, дислипидемия и вертижен синдром, които най-вероятно са свързани също с
психотравменото въздействие на стресогенните
фактори, свързани с наказателното преследване. В психологичен план, воденото
срещу него наказателно производство е довело до влошаване на адаптационните му
способности, което се отразява негативно върху качеството на живота му. Все още
при се установява остатъчна депресивна симптоматика, има данни за промяна на
личността му, предимно в психологичен аспект, което влошава отношенията му
както в семейството, така и в социума. За пълното възстановяване на психичното
здраве и нормално функциониране на личността е препоръчително провеждането на
системна и продължителна психотерапия.
От
страна на ответника към експертизата бяха направени възражения, че вещите лица
не са взели пред вид обстоятелството, че никъде в заключението, както в
обстоятелствената, така и в заключителната част, не е коментирано
обстоятелството, че процесният период от време
съвпада с воденето срещу ищеца и на друго наказателно производство, по което
той е бил лишен от свобода – обстоятелство, което е логично да се отрази на неговото
психосоматично състояние, както и че изводите на вещите лица почиват само на
споделеното от ищеца, който е заинтересована страна по делото. В тази връзка и
в съдебно заседание експертите отговориха на въпроси на представителя на ПРБ и
заявиха, че посочените факти се на такива, че да могат да се скрият, те са ги
обсъждали и са интерпретирали процесния период и
образуването на процесното дело, което е оказало
въздействие върху ищеца. Задача да интерпретират други факти и обстоятелства не
им е поставяна. Позовали са се при изготвянето на заключението, както на
споделеното им от ищеца, така и на свидетелските показания, така и на цялата
приложена медицинска документация.
Съдът,
след цялостна преценка на приложената експертиза, съпоставяйки я с всички доказателства
по делото, намира, че същата е обективно
и безпристрастно дадена и следва да се приеме като доказателство за състоянието
на ищеца по време на периода, през който е текло образуваното срещу него
наказателно производство – така, както той е определен в исковата молба – от
2012 г. /момента но повдигане на обвинението срещу него/ до 2016 г. /момента на
приключването му с влязла в сила оправдателна присъда/ - процесния
период, за който се претендира обезщетение.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертиза.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 180 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия
на ответника – образуваното и водено срещу ищеца наказателно дело и
14 000 лв. – имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по
досъдебното и съдебното наказателно производство, след влизане в сила на
оправдателната присъда по него, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда по отношение на ищеца, до окончателното
изплащане на сумите.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и П.и
съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в следните хипотези:
- ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено, поради това че деянието не е извършено или че извършеното деяние не
съставлява престъпление, - поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищеца като
обвиняем първоначално през м. април 2012 г. за престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т. 2 НК с мярка за неотклонение „подписка“.
Във връзка с повдигнатото обвинение в Окръжен съд гр.
Варна е било образувано първоначално н.о.х.д. № 957/2014 г., по което с
разпореждане на съдията – докладчик от 15.09.2014 г. производството е
прекратено и делото е върнато на Варненска окръжна П.за отстраняване на
съществени процесуални нарушения.
Не се спори, че, след внасяне на нов обвинителен акт, е
образувано н.о.х.д. № 1257/2014 г., по което на К. отново е наложена мярка за
неотклонение „подписка“.
Безспорно се доказа и че с присъда № 42/14.04.2015 г. на
ОС Варна, влязла в законна сила на 03.05.3016 г., ищецът е оправдан изцяло по
всички повдигнати срещу него
Доказа се, следователно, че за период от четири години –
от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му
приключване по отношение на ищцата с влязла в сила присъда, той е бил обвиняем
за престъпление, което не е извършил и за което се предвижда сериозно наказание.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него,
ищецът Г.К. е понесъл болки и
страдания, стрес и притеснения от
повдигнатото му обвинение, които бяха установени от показанията на разпитаната
по делото свидетелка, и всичко това – в резултат на действията на органите на
прокуратурата, които са образували по отношение на него наказателно производство,
повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът, след преценка на показанията на
свидетелите, намира, че в тях се съдържат както впечатления за обстоятелството,
че ищецът се е затворил в себе си и не е искал да контактува с никого, както и
евентуално за изолация от страна на приятелите, колегите и цялата професионална
среда, така и за другите твърдени от ищеца вреди – здравословни, психически и
психологически проблеми. Тези обстоятелства съдът приема за доказани и на
базата на заключението на комплексната съдебно – психиатрична и психологическа
експертиза, което установява с достатъчна категоричност, че воденото срещу ищеца наказателно производство
е предизвикало у него разстройство в
адаптацията с преобладаващо нарушение на други емоции-тревожност, депресия, безпокойство,
напрежение и гняв, като, най – вероятно
като последица от психотравменото въздействие
на стресогенните фактори, при ищеца са се появили и
психосоматични заболявания: невродермит, дислипидемия и вертижен синдром. Влошени са адаптационните му
способности, което се отразява негативно върху качеството на живота му, като все
още е налична остатъчна депресивна симптоматика, промяна на личността в
психологичен аспект, което води до влошаване на отношенията му както в
семейството, така и в социума, а за пълното възстановяване на психичното здраве
и нормално функциониране на личността е препоръчително провеждането на системна
и продължителна психотерапия.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на Г.С.К. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се явява
доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу К. и
воденето срещу него на наказателно производство, което след четири години е
завършило с оправдателна присъда.
Съдът не приема
възражението на ответната страна, заявено в отговора и поддържано в хода на
делото, че наличието на паралелно водено срещу ищеца наказателно производство за друго
извършено сериозно престъпление води до невъзможност за разграничаване на
вредите, търпени в настоящото производство от тези по паралелно воденото
наказателно производство, пред вид факта, че настоящата претенция е предявена досежно образуваното, водено и приключило наказателно
производство с обвинение по чл. 255 НК, безспорно е, че то е приключило с
оправдателна присъда и ищецът детайлно е конкретизирал претърпените от него
вреди във връзка с това конкретно производство. Дали към този момент е било
водено ново такова, за което също има данни, че е приключило с оправдателна
присъда, по делото би могло да се приеме като допълнителен, оказващ отрицателно
въздействие на ищеца фактор, а не като пречка да бъдат разграничени понесените
от него вреди.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на ищеца, с начина, по който е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го
среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца, така, както са описани по –
горе, и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу Васев се е водело
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, и, съобразявайки
показанията на разпитаните свидетели, посочени от ищцовата
страна, съдът намира, че претърпените от последния неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с
обезщетение в размер 120 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на влизане в силна на оправдателната присъда по отношение на
него – 03.05.2016 г., до окончателно изплащане на сумите, като до пълния
предявен размер от 180 000 лв. претенцията за неимуществени вреди се явява
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираните имуществени вреди:
Настоящият
съдебен състав, пред вид основателността на предявената претенция и наличие на
доказателства относно претендираните имуществени
вреди – заплатен хонорар по досъдебното и съдебното производство на първа,
втора и касационна инстанции, съответно: 8 000 лв., 4 000 лв. и
2 000 лв., намира същата за доказана общо за сумата 14 000 лв. и
счита, че, като такава тя следва да бъде уважена.
На основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата
страна разноски, съразмерно с уважената част от иска н размер 801 лв. – д.т. и депозити.
На неговия
адвокат – повереник следва да се заплати от ответната
страна адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 4 553 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б.,
София, бул. ******, да заплати на
Г.С.К., ЕГН **********, чрез адв.
С.К., съдебен адрес:***,,
на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за причинени
вреди, съответно 120 000 лв. - неимуществени
вреди вследствие повдигане и поддържане на обвинение срещу него и 14 000 лв. - имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното и съдебното
наказателно производство,
след неговото оправдаване, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда
– 03.05.2016 г. до окончателното й изплащане и разноски, съобразно уважената част от иска н размер 801 лв. – д.т. и депозити.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществените вреди за разликата
до пълния предявен размер 180 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б. да заплати на адв.
С.К., съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 4 553 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в
четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: