РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 18.08.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 286 / 2022 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед № Л-768/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС жалбоподателят л.св. Е.А.В., ЕГН: **********, е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия”.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят л.св. Е.А.В., с адрес: ***, 1-ва група, чрез адв. С.Г. от САК, съдебен адрес: ***, който в срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС е подал жалба срещу заповедта с твърдения, че същата е нищожна и незаконосъобразна, като немотивирана и необоснована. Оспорва се изложената в обжалваната заповед фактическа обстановка. В заключение се моли съда да обяви нищожност, алтернативно да отмени обжалваната заповед.
С определение от з.с.з. на 16.08.2022
г. е констатирано, че жалбата е подадена директно в съда по електронен път - директно на имейл на
съда, като не е подадена чрез адм. орган съгласно разпоредбата на 152, ал. 1 от
АПК, като към жалбата няма приложено копие на обжалван акт, поради което липсва
административна преписка и доказателства за допустимост на оспорването към
момента на подаването на същата.
С разпореждане от з.с.з. на 15.08.2022 г. е
изпратен препис от жалбата на ответника, от който е изискана незабавно в 1-дн.
срок адм. преписка, която да съдържа заверено копие на обжалвана заповед, съобщение
по чл. 61 от АПК, списък на страните, изрично писмено становище за допустимост
на жалбата, доказателства за компетентност на издателя на заповедта към датата
на издаването, доказателства дали има подадена жалба пред издателя на
заповедта- адм. орган и на коя дата, както и копие от същата, както и изрична
справка дали заповедта е отменена, ведно с копие на издаден акт за отмяна на
същата, ведно със справка дали фактически наложеното дисциплинарно наказание е
изтърпяно и през кой период с начало и край на наказанието.
С писмо вх. № 2855/16.08.2022 г. на Началника
на Затвора – Ловеч е изпратена адм. преписка, ведно с писмено становище за
допустимост на оспорването, но неоснователност на жалбата, както и справка, че Заповед № Л-768/12.08.2022 г. на Началник на
Затвора – Ловеч не е приведена в изпълнение.
Със същото определение от з.с.з. на 16.08.2022
г. е констатирано, че видно от представената административна преписка, същата
съдържа извадка от формуляр за досие на оспорващия, ведно с данни за налагани предходни
дисциплинарни наказания, без доказателства дали предходните дисциплинарни
наказания са влезли в сила.
Със същото определение са изискани от ответника
изрично да представи заверено копие на
всички заповеди, с които са налагани предходни дисциплинарни наказания на л.св.
Е.А.В., ведно с отбелязване за дата на влизане в сила на предходните заповеди
за налагане на дисциплинарни наказания на л.св. Е.А.В., както и справка за
всички влезли в сила дисциплинарни наказания на л.св. Е.А.В., с оглед доказване
на законосъобразността на обжалваната заповед и доказателствената тежест по чл.
170, ал. 1 от АПК.
Със същото определение е указано на
жалбоподателя да сочи доказателства в подкрепа на жалбата, като конкретно посочи доказателства за твърдения от него „конфликт на
интереси“, „открит конфликт установен чрез официални документи от страна на
адм. орган – началника на затвора и ИСДВР на първа гр.“
Със същото определение са изискани от ответника
изрично писмено становище относно твърдения от жалбоподателя - „конфликт
на интереси“, „открит конфликт установен чрез официални документи от страна на
адм. орган – началника на затвора и ИСДВР на първа гр.“, както и евентуално
писмени доказателства относно подобен конфликт.
Поради това със същото определение от з.с.з. на
16.08.2022 г. са изискани от ответника –
Началника на Затвора – Ловеч - незабавно в 1-дн. срок /но не по-късно от
съдебното заседание/ сочените писмени доказателства и становища.
Отделно със същото определение от з.с.з. на
16.08.2022 г. е констатирано, че жалбата не отговаря на условията на чл. 150, ал. 1 от АПК, поради което жалбата е оставена без движение, а с оглед бързината на
производството срокът за отстраняване на нередовностите на същата следва да бъде
1-дневен срок, но не по-късно от датата на съдебното заседание, като на
основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от АПК на
жалбоподателя е указано, че в 1 -дн.
срок от получаване на съобщение за настоящото /но не по-късно от 18.08.2022 г.
13:00 ч./ следва: 1. да конкретизира обжалван адм. акт с номер на акта и
издател, т.к в жалбата се сочи, че е подадена срещу: „закононарушения,
извършени от 64-ти св. на АССГ, с които пряко и необратимо се засягат
конституционни и законово гарантирани права на страна по делото“; 2. да конкретизира
в какво се състои незакносъобразността на акта; 3. да конкретизира искането до
съда, като на жалбоподателя е указано, че в противен случай жалбата ще бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Със същото определение от з.с.з. на 16.08.2022
г. делото е насрочено незабавно, независимо от оставянето на жалбата без
движение съгласно мотивите по-горе, с оглед разпоредбата на чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС, като е указано на жалбоподателя, че
може да заяви, че не желае да се яви или явяването му е невъзможно по
здравословни причини, както и че може да упълномощи защитник – чл. 111, ал. 3
от ЗИНЗС.
Със същото определение е указано на ответника
доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК.
Със същото определение заедно с призовката,
препис от определението на основание чл. 163 от АПК, на ответника е указано, че
до приключване на съдебното дирене може да представи писмен отговор и да посочи
доказателства /като писмените следва да се приложат към отговора/.
С отделно определение № 687 от 16.08.2022 г. в
производство по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3
от АПК, във вр. с чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът е оставил без уважение искане на л.св. Е.А.В.,
с адрес: ***, 1-ва група, чрез адв. С.Г. от САК, съдебен адрес: ***, за спиране
допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № Л-768/12.08.2022 г.
на Началник на Затвора – Ловеч.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. С.Г. от САК, поддържа жалбата и твърденията си за незаконосъобразност на заповедта.
Ответникът Началник на Затвора Ловеч не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмо вх. № 2855/16.08.2022 г. на ответника се ангажира становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като се ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваната заповед.
От страна на ответника е
представено писмо вх. № 2875/18.08.2022 г.
с лаконично писмено становище, че твърденията на жалбоподателя л.св. В.
„за конфликт на интереси са неоснователни, т.к. взаимоотношенията между
началник на затвор и инспектор „СДВР“ са единствено от служебно естество“. Със
същото писмо № 2875/18.08.2022 г. /на 86 от делото/ ответникът представя 6 броя
заповеди за предходни дисциплинарни наказания на жалбоподателя /от л. 88 до л.
93 от делото/, които не съдържат отбелязване за дата на влизане в сила
/съгласно изричното определение на съда от з.с.з. на 16.08.2022 г./, като няма
доказателства дали същите заповеди са влезли в сила към момента на издаване на
настоящата заповед. Отделно ответникът не представя изрично изисканата справка за всички влезли в сила дисциплинарни наказания
на л.св. Е.А.В., с оглед доказване на законосъобразността на обжалваната
заповед и доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира същият за незаконосъобразен.
Видно от Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на правосъдието /на л. 28 от делото/, издателят на оспорената в настоящото производство Заповед № Л-768/12.08.2022 г. на Началник на Затвора ст. комисар Р.Г.- е компетентно лице.
Относно спазването на установената форма, съдът намира, че заповедта не отговаря на реквизитите на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, като изложените в заповедта правни и фактически основания са непълни.
Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС - Дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
Следва да се посочи, че от една страна в обжалваната заповед
не се сочи нито едно нарушение на чл. 100, ал.
2, т. 4, 6, 7 или 8 от ЗИНЗС, като отделно в обжалваната заповед се
сочи извършен състав на чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, като конкретно
посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение е посочено бланкетно по следния начин: „не е спазил установените правила, взел и заел чужда вещ – щрайх карта
за пазаруване, с която е закупил 9 артикула от затворническата лавка за лична
употреба“.
Изложеното в заповедта е квалифицирано като нарушение по чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС, което е квалифицирано от издателя на заповедта като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.
Ето защо за дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС – не се налага процесното дисциплинарно наказание, освен при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
В този смисъл е
следвало в обжалваната заповед ответникът да посочи изрично кои и колко на брой
са предходните дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС, като е следвало изрично в заповедта да се посочат и номера и дати на
влезли в сила заповеди за налагане на предходни дисциплинарни наказания.
В обжалваната заповед липсват каквито и да било данни за каквото и да било предходно налагано дисциплинарно наказание по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС, което е съществен порок на формата на административния акт, обосноваващ отмяна на заповедта.
Ето защо съдът намира, че правното основание, посочено в
заповедта, е непълно, като отделно не съответства на изложените в заповедта
фактически основания. В обжалваната заповед не е посочено нито едно от
изчерпателно изброените в чл. 100, ал. 2 от ЗИНЗС дисциплинарни нарушения - само при извършено дисциплинарно нарушение
по чл. 100, ал.
2, т. 4, 6, 7 или 8 от
ЗИНЗ се налага дисциплинарно наказание от вида на процесното или при
системност, данни за каквато не се сочат в обжалваната заповед.
По отношение на алтернативната предпоставка за системност съдът ще изложи отделни мотиви във връзка с проверката за материална законосъобразност.
Поради това съдът приема, че Заповед № Л-768/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч е издадена в при отменителното
основание чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради
което следва да бъде отменена.
При издавеното на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК.
Видно от съдържанието на адм. преписка, всички писмени обяснения на лишените от свобода: П. И.И., както и Н.Н., С.К., Й.Й.са лаконични, като по същество се състоят преобладаващо в отказ за даване на обяснения.
От друга страна жалбоподателят л.св. В. е отказал да даде обяснения, поради което съдът приема, че издателят на обжалваната заповед не е изпълнил изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване служебно на всички факти и обстоятелства, като не е събрал служебно други доказателства, освен сочените писмени обяснения на няколко лишени от свобода, които са лаконични и се състоят в отказ за даване на обяснения.
Поради това съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК, което е друго самостоятелно отменително основание, обосноваващо отмяна на обжалваната заповед.
Съдът намира, че заповедта не е съобразена с материалноправните разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС.
Видно е, че издателят на заповедта е квалифицирал нарушението като такова по чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. В нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС изрично и изчерпателно са посочени предпоставките за налагане на конкретното дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия”.
Видно е, че извършеното дисциплинарно нарушение е квалифицирано в обжалваната заповед като такова по чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, като не попада между изчерпателно изброените в същата норма – само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8 от ЗИНЗС се налага дисциплинарно наказание от вида на процесното. Следователно не е налице е първата предпоставка на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС за налагане на дисциплинарно нарушение от вида на процесното.
В обжалваната в настоящото производство заповед не са посочени предпоставки за „системност”, като, както беше посочено по-горе, липсва посочване на каквото и да било предходна заповед с номер и издател на заповедта, за налагано предходно влязло в сила дисциплинарно наказание.
С определение от з.с.з. на
16.08.2022 г., съдът изрично е изискал от ответника да
представи заверено копие на всички заповеди, с които са налагани предходни
дисциплинарни наказания на л.св. Е.А.В., ведно с отбелязване за дата на влизане
в сила на предходните заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на л.св. Е.А.В.,
както и справка за всички влезли в сила дисциплинарни наказания на л.св. Е.А.В.,
с оглед доказване на законосъобразността на обжалваната заповед и
доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК.
В тази част определението не е
изпълнено от ответника в указания от съда срок до съдебното заседание на
18.08.2022 г., като с писмо вх. № 2875/18.08.2022 г. /на 86 от делото/
ответникът представя 6 броя заповеди за предходни дисциплинарни наказания на
жалбоподателя /от л. 88 до л. 93 от делото/, които не съдържат отбелязване за
дата на влизане в сила /съгласно изричното определение на съда от з.с.з. на
16.08.2022 г./, като няма доказателства дали същите заповеди са влезли в сила
към момента на издаване на настоящата заповед. Отделно ответникът не представя
изрично изисканата справка за всички
влезли в сила дисциплинарни наказания на л.св. Е.А.В., с оглед доказване на
законосъобразността на обжалваната заповед и доказателствената тежест по чл.
170, ал. 1 от АПК.
Представените от ответника с писмо вх. № 2882/18.08.2022 г. писмени доказателства по същество представляват изпратени по пощата копия на вече представените от ответника писмени доказателства, поради което ответникът не изпълнява от една страна задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК, а от друга страна не изпълнява и определението на съда от з.с.з. на 16.08.2022 г.
Ето защо съдът намира, че недоказана остава и системността, съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което и обжалваната заповед е материално незаконосъобразна.
В съдебно заседание на 18.08.2022 г. разпитаният свидетел И.А.Д. се отрече от писмените си обяснения пред административния орган, като изложи съвсем различна фактическа обстановка на тази, посочена в обжалваната заповед.
Свидетелят л.св. И.А.Д., предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, изложи, че той самият е дал собствената си щрайх карта на л.св. жалбоподател В. с молба да му напазарува от лавката, защото бил възрастен и немощен, а закупените стоки били тежки, затова изложи, че жалбоподателят В. му е свършил услуга като бил напазарувал за самия него стоки от лавката.
При това положение недоказана остана и фактическата обстановка, описана в обжалваната заповед, поради което и на това основание обжалваната заповед е незоносъобразна.
В допълнение съдът следва да посочи, че в жалбата от страна на жалбоподателя са поискани 5 свидетели на жалбоподателя, като съдът с определение от з.с.з. на 16.08.2022 г. е уважил доказателственото искане на жалбоподателя, като е допуснал само един свидетел- разпитания свидетел И.А.Д..
Със същото определение съдът служебно е допуснал и един свидетел на ответника И.С.И. – ИСДВР, който не се яви в съдебното заседание, а с писмо вх. № 2873/17.08.2020 г. на ответника се сочи, че същият свидетел - служителят И.С.И. – ИСДВР е в платен годишен отпуск, като нито се сочи докога същият свидетел е в отпуск, нито от страна на ответника има искане за разпит на друг свидетел, освен служебно допуснатия от съда свидетел на ответника И.С.И..
Поради това съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК, а производството по делото е бързо, съдът е изискал служебно допълнителни доказателства от ответника, каквито не бяха представени, въпреки указанията на съда с определение от з.с.з. на 16.08.2022 г.
Ето защо съдът намира, че липсва и втората алтернативна предпоставка, посочена в чл. 100, ал. 2 от ЗИНЗС „системност”, поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна поради противоречие с чл. 100, ал. 2 от ЗИНЗС.
Допълнително
съдът е указал с определението си от з.с.з. на 16.08.2022 г. доказателствената
тежест на ответника на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че носи доказателствена
тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й.
От ответника
нито в първоначалната преписка, нито в допълнително представената преписка по повод
служебно изисканите от съда доказателства, нито в представените с писмо вх. №
2882/18.08.2022 г. писмени доказателства се представиха доказателства за влезли
в сила преди издаване на настоящата заповед /преди 12.08.2022 г./доказателства,
обосноваващи извод за „системност” по см. на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС.
Поради това
обжалваната заповед следва да бъде отменена, като издадена при отменителни
основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
По отношение
на искането на процесуалния представител на жалбоподателя адв. С.Г. от САК за
присъждане на разноски, следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не
се представи списък на разноските. В съдебно заседание на 18.08.2022 г. от адв.
С.Г. от САК е представен „рамков договор за правна помощ и съдействие“ от
18.08.2022 г., видно от който се сочи правна услуга по чл. 38 от ЗА в размер на
600 лв. с ДДС.
Ето защо на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8 ал. 1
т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде осъдена
администрацията на ответника Затвора Ловеч /ГДИН – София/ да заплати на адв. С.Г.
***, сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело.
Следва да
бъде осъден Затвора Ловеч /ГДИН – София/ да заплати на жалбоподателя сумата от
10 лв. за държавна такса, видно от платежно нареждане на л. 4 от делото.
Съдът намира
за неоснователна претенцията на адв. С.Г. от САК за присъждане на разноски в
размер на 128,43 л. за дизел за автомобил, за която е представен единствено
фискален бон. От една страна по настоящото дело не е задължително нито
явяването на жалбоподателя, още повече на негов адвокат, който е написал
достатъчно подробна жалба и допълнение към нея, поради което каквито и да било
разноски за път, още повече с неясно какъв вид превозно средство и неясно от
коя до коя посока, още повече за придвижване на адвокат на жалбоподателя не са
били необходими за приключването на настоящото дело. От друга страна остава
недоказана претенцията за заплащане на сума по фискален бон в размер на 128,43
лв., защото, както беше посочено и по-горе, в съдебно заседание на 18.08.2022
г. жалбоподателят и неговият процесуален представител не представиха списък за
разноски, а от друга страна не са представени и каквито и да било други
доказателства /освен фискален бон/ относно разхода за път на адвоката на
жалбоподателя, не са представени нито талон на автомобил, нито доказателства от
коя точка до коя точка пътува същият автомобил, нито командировъчна заповед или
какъвто и да било друг документ, който да обоснове разход за гориво - дизел в
размер на 128,43 лв. Ето защо в тази част претенцията на жалбоподателя и
неговия адвокат за присъждане на пътни разноски за неясно какъв автомобил, на
неясно кой собственик на автомобила и за неясно в коя посока и неясно колко
километра е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание гореизложеното и чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на л.св. Е.А.В., с адрес: ***, 1-ва група, чрез адв. С.Г. от САК, съдебен адрес: ***, Заповед № Л-768/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч, с която на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС жалбоподателят е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия”.
ОСЪЖДА
Затвора – Ловеч /ГДИН – София/ да заплати на адвокат С.Г. от САК, съдебен
адрес: ***, сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ
искането на адвокат С.Г. от САК, съдебен адрес: ***, за присъждане на разноски
в размер на 128,43 лв. за дизел за автомобил.
ОСЪЖДА Затвора – Ловеч /ГДИН – София/ да заплати на л.св. Е.А.В., с адрес: ***, 1-ва група, сумата от 10 лв. разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Ловеч в 14-дн. срок от съобщението.
АДМ. СЪДИЯ: