Решение по дело №898/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. П. В., с адрес: [населено място], [улица], ет.2 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1275-000260 от 07.05.2023г., издадена от В. Г. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - [населено място], с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Депозира писмени бележки и моли за присъждане на разноски, съгласно представени списък.

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед, допълнително изискани писмени доказателства, както и писмено становище на ответника.

В съдебно заседание, редовно уведомен, ответникът не се явява и не изпраща представител.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № 23-1275-000260 от 07.05.2023г., издадена от В. Г. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-[населено място], на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, спрямо жалбоподателя И. П. В. е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен АУАН серия GA бл. № 896535 против И. П. В. за това, че на 07.05.2023г., около 22:05 часа, на път VТR 1014 в кръстовище с пътя за конна база „Калоян 92“ управлява лек автомобил Ауди А4 с рег. № [рег. номер] с концентрация на алкохол, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM – 0744, който е отчел 1.01 промила концентрация на алкохол в кръвта, измерена чрез обема на издишания от водача въздух с проба 4081. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване №104476/07.05.2023. С оглед описаното е прието, че водачът е извършил управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, поради което и на осн. чл.22 от ЗАНН чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 366з-2605/28.06.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Велико Търново му е наложена оспорената ПАМ.

Към преписката е приложен цитирания АУАН серия GA бл. № 896535, в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед, с тази разлика, че мястото на управление на МПС е посочено на път, като в скоби е написано III-514, Г. Оряховица – ВТ, и вече извън скобите е посочено Арбанаси – Шереметя – Гр.общ. и пак в скоби е написано ВТ –Лясковец – Драгижево - II-53. След описанието на целия маршрут на път VTR 1014 е посочено при следните обстоятелства: на кръстовището с пътя за конна база Калоян в посока към [населено място]. В А. И. П. В. не е вписал възражения. Приложен е и описания в акта талон за изследване № 104476/07.05.2023, който е бил връчен на жалбоподателя в 22.42 часа на 07.05.2023 год. и с него той е бил уведомен да се яви в ЦСМП д.р С. Ч. до 90 мин. от връчването му.

Жалбоподателят е запознат с обжалваната заповед на 07.05.2023 г., за което е направено отбелязване върху заповедта и е обжалвал същата с жалба, подадена на 19.05.2023 год., в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

В хода на проведеното съдебно оспорване на заповедта по делото са ангажирани гласни доказателства, като са проведени разпити в качеството на свидетели на Е. Г. С., придружавала жалбоподателя по време на случилото се и Й. Е. И. – полицейския служител, вписан като свидетел в съставения АУАН. Впоследствие, между двамата свидетели е проведена и очна ставка, като към момента на очната ставка Е. Г. С. вече е съпруга на жалбоподателя и е с имена Е. Г. В..

Видно от проведения разпит на свид. Вълкова /с фамилно име към момента на разпита Станкова/, същата посочва, че на 07.05.2023 год., тя и жалбоподателя са били на събор на една поляна в близост до [населено място] и когато решили да си тръгнат потеглили по маршрут, който е през нивите и поляните, като тя управлявала МПС, тъй като Вълков бил пил. Автомобилът се движел по нивите, но тъй като стигнали до участък, който бил „много изровен”, с „големи кратери” решили да се сменят и МПС се управлявало от Вълков. Когато стигнали до равен терен и решили отново да се сменят и пак тя да управлява, „изскочил” полицай и ги спрял. Било тъмно, нямало осветление и единственото, което свидетелката видяла от фаровете на автомобилите било, че терена бил равен и имало спрели коли.

Съгласно проведения разпит в качеството на свидетел на Й. Е. И., същият и колегата му на датата, посочена в акта, били назначени наряд и контрол на пътното движение, като се позиционирали да извършват контрол на общинския път, свързващ [населено място] със [населено място]. По това време се провеждало мероприятие, от което следвало в района да има наличие на много водачи, които управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. При извършване на контрол на общински път VTR 1014 на малък паркинг и по-точно на кръстовището между общинския път и пътя за конна база „Калоян 92“, около посочения в акта час от поляната излязъл лек автомобил „Ауди А4“, който стъпил на асфалтовия път и премина през пътя за конна база „Калоян“, точно в зоната на кръстовището. Свид. Илиев и колегата му спрели за проверка МПС-то, представили се на водача и поискали документите му. Той ги представил, след което го поканили да му бъде извършена проверка за алкохол. След направената проверка уредът отчел около 1 промил и на водача бил издаден акт за административно нарушение, талон за медицинско изследване и заповед за прилагане на ПАМ. При проведената между св.Илиев и свид. Вълкова очна ставка, различията между дадените от тях показания не са били преодолени.

По делото е била изискана и информация от АПИ и Община Велико Търново. Видно от посоченото в писмо рег.№ 11-00-95/20.06.2023 год. на АПИ, път VTR 1014 „Арбанаси-Шереметя” преминава през [населено място], достигайки до кръстовището с конна база „Калоян 92”, като пътя е собственост на Община Велико Търново и не е част от Републиканската пътна мрежа, стопанисвана от АПИ. С писмо вх. № 7566/19.07.2023 год. на Община Велико Търново, по делото е изпратена схема на общински път VTR 1014 /III-514, Горна Оряховица – Велико Търново/ - [населено място] – [населено място].

Разяснения са дадени и в писменото становище на ответника по делото, в което същият е посочил, че път VTR 1014 започва от път III-514 /който е Г.Оряховица – В.Търново/ - Арбанаси-Шереметя – граничещ с Община Лясковец – Драгижево и завършва с път II-53. Към становището е приложен списък с общинските пътища и е посочено, че мястото на извършване на нарушението в съставения АУАН е описано като е посочен целия маршрут на път VTR 1014.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Оспорената Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1275-000260 от 07.05.2023г., издадена от В. Г.- младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-[населено място], е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 366з-2605/28.06.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Велико Търново /л.27 от делото/, издадена на основание заповед № 8121з-1623/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т. ч. и мл. автоконтрольори в сектор "Пътна полиция", които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия, поради което възраженията за липса на компетентност, се явяват неоснователни.

Не се установява при издаването на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито възражения са наведени от жалбоподателя. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Посочено е, че се издава въз основа на АУАН серия GA бл. № 896535, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му, като са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е правното основание – чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП и са описани фактите, обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба, като процесната заповед се явява и мотивирана. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Представен е и талонът за изследване.

Неоснователни се явяват и възраженията, касаещи съдържанието на съставения АУАН – наличие на подпис само на един свидетел и непосочване на доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение, които на първо място не съставляват допуснати от полицейските служители съществени процесуални нарушения, а на второ място, не се отразяват на законосъобразността на оспорената ЗППАМ.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел.

С нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая, със съставения АУАН е констатирано, че жалбоподателят Вълков управлява лек автомобил Ауди А4 с рег. № [рег. номер] с концентрация на алкохол, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM – 0744, който е отчел 1.01 промила концентрация на алкохол в кръвта, измерена чрез обема на издишания от водача въздух с проба 4081.

Съдът намира за неоснователно възражението, че мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано и конкретизирано, тъй като видно от посоченото в оспорената ЗППАМ, същата е съставена срещу Вълков, за това, че на 07.05.2023г., около 22:05 часа, на път VТR 1014 в кръстовище с пътя за конна база „Калоян 92“ същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM – 0744, който е отчел 1.01 промила концентрация на алкохол в кръвта, измерена чрез обема на издишания от водача въздух с проба 4081. От проведените разпити на двамата свидетели, както и от описаното в жалбата, по делото не съществува спор, че към момента на извършване на полицейската проверка, Вълков е управлявал моторното преводно средство, както и че същият е бил употребил алкохол преди това. Не са оспорени и показанията на техническото средство. Спорът касае мястото на извършената проверка, тъй като според жалбоподателя проверката не е била осъществена на път, отворен за обществено ползване и в АУАН мястото е описано по различен начин – като път III-514. Видно от съдържанието на приложения по делото АУАН, обаче, ясно е посочено, че се касае за пътя между Арбанаси - Шереметя, в частта му - кръстовището с пътя за конна база Калоян, като е посочена и посоката на движение на МПС – към [населено място], като обстоятелството, че в АУАН пътя е изписан като е описан целия маршрут на път VTR 1014, започващ от път III-514 и завършваш в път II-53, не нарушава правото на защита на жалбоподателя, нито води до объркване или невъзможност същият да разбере за какво нарушение са му издадени АУАН и оспорената ЗППАМ.

Съдът изцяло кредитира показанията на свид. Й. Е. И. като непротиворечиви и безпристрастни, за каквито не могат да се считат показанията на свид.Вълкова – съпруга на жалбоподателя, като в допълнение следва да се посочи, че полицейският служител, обслужвайки процесния район е запознат както с обхвата на пътната мрежа, така и с мястото на което той и колегата му са решили да извършват проверка – нещо, което не може да се каже за свидетелката Вълкова, която освен като заинтересована от изхода на делото е и не достатъчно запозната с района. Мястото, видно от заявеното от свид.Илиев е представлявало кръстовище между конната база „Калоян 92” и общинския път, близо до което има паркинг с паркирани коли, като действително МПС, управлявано от жалбоподателя, е излязло на асфалтовия пътя от поляните.

За пълнота на изложението и с оглед стремежа на жалбоподателя да докаже по делото, че въпреки че е управлявал МПС след употреба на алкохол, не следва да му бъде наложена ПАМ, предвид мястото, на което е спрян от полицейските служители за извършване на проверката, съдът намира за необходимо да посочи и следното:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение, задължителни за участниците в него по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, като съгласно ал.2 на същия член всеки има право да се движи по тези пътища, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва установените правила за движение в този закон. За да е налице яснота по отношение на това какво законът има предвид за „път”, е посочено, че по смисъла на §6, т.1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Тоест по смисъла на това тълкуване под „път” не може да се приема за разбиране, че са само тези, посочени в нормата на чл.3, ал.1 от Закона за пътищата, като Законът за движение по пътищата тълкува по-широкото приложно поле на думата „път”. Следователно, по смисъла на ЗДвП в този обхват попадат и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено, че може да се използва от пътни превозни средства и пешеходци. Многобройна е съдебната практика, а и е категорична в тази насока, че при управление на МПС, независимо дали на асфалтирана, чакълирана или друга земна повърхност, водачът носи своята наказателна отговорност. Следователно, водачът на всяко едно моторно превозно средство следва да понесе и своята административнонаказателна отговорност, независимо от това дали го управлява по асфалтиран път, чакълиран път, затревена площ, складова база и други. Именно затова в цитирания по-горе параграф под „път” е посочено „всяка земна площ или съоръжение”. Следователно, защитната теза на жалбоподателя, че не се е движил по асфалтов път, дори и да беше успешно доказана от него, не би променила извода на съда за осъществено административно нарушение по ЗДвП, водещо след себе си като последица налагането на ПАМ.

Неоснователни се явяват и останалите, изложени в адресираната до съда жалба възражения, касаещи допуснати от страна на полицейските служители нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП относно редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, препраща към наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.Това е приетата и приложима Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. Тази Наредба дава приоритет на резултатите от кръвната проба, по принцип.

В случая обаче, от доказателствата по делото безспорно се установява, че нарушението - управление на МПС след употреба на алкохол е установено на 07.05.2023 год. в 22,05 часа. Талонът за медицинско изследване е издаден и връчен на Вълков в 22,42 часа и в него е указано задължението му да се яви в ЦСМП д-р С. Ч. в срок до 90 мин. от връчването му за даване на кръвна проба. Вълков не се е явил в лечебното заведение, поради което кръвна проба не му е била взета.

В депозираната пред съда жалба се твърди, че за полицейските служители е съществувало задължение да отведат нарушителя до медицинското заведение и неизпълнението на това задължение е довело до нарушение на материалния закон. Така направените изводи съдът намира за категорично неправилни, предвид следното:

Съгласно чл.15, ал.5, изречение 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. В случая, жалбоподателят не се е явил в медицинското заведение в предоставения му с медицинския талон срок от 90 минути, като съдът намира за неоснователни възраженията, че за полицейските служители е съществувало задължение да отведат нарушителя до медицинското заведение. Напротив, видно от разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган е длъжен да съпроводи лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1, 2 на хиляда. Случаят очевидно не е такъв, тъй като показанията на техническото средство при извършената проверка са били 1.01 промила. Следователно, жалбоподателят Вълков в случай, че не е бил съгласен с показанията на техническото средство, е следвало сам да се яви в ЦСМП д-р С. Ч. и да обори с изследване оспорените от него показания.

Разпоредбата на чл.6, ал.9 от приложимата Наредба регламентира, че в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста. В този смисъл е и разпоредбата на чл.15, ал.6 от Наредбата - При неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата не се интересува от причините за невземането на кръвната проба в указания срок, а единствено урежда последиците от невземането  в срок, а именно - в този случай релевантни се явяват показанията на техническото средство.

Следователно, от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установяват относимите обстоятелства, а именно управлението на МПС от жалбоподателя след употребата на алкохол над допустимата концентрация, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Алкохолната концентрация е надлежно установена чрез способ, изрично предвиден от законодателя, а отсъствието на медицинско изследване за наличие на алкохол е резултат от поведението на жалбоподателя, който не се е явил в медицинското заведение в указания му с медицинския талон интервал от време. Горните обстоятелства сочат на приложимост на хипотезата на чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство.

От всичко изложено по-горе, се налага извод, че законосъобразно спрямо жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. (Вж. в тази насока решение № 5226 от 03.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015 г., VII о.) Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу оспорената заповед за прилагане на ПАМ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като са били налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона принудителна административна мярка.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на направените разноски по делото за пътни разходи на свидетеля Й. Е. И. в размер на 120.52 /сто и двадесет лева и 52 стотинки/ лева, които съгласно протоколно определение на съда от 13.12.2023 год. е определено да бъдат изплатени от бюджета на съда. Разноските следва да бъдат платени по сметка на Административен съд- Бургас.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. В., с адрес: [населено място], [улица], ет.2 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1275-000260 от 07.05.2023г., издадена от В. Г.- младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-[населено място], с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА И. П. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2 да заплати по сметка на Административен съд - Бургас разноски по делото в размер на 120.52 /сто и двадесет лева и 52 стотинки/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП не подлежи на обжалване.