№ 632
гр. Русе, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520100763 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.29, ал.3 СК.
Постъпила е искова молба от ЛЮДМ. ЛЮДМ. Г. срещу М. Р. Д., в
която се твърди, че страните са бивши съпрузи и съсобственици на недвижим
имот: дворно място, находящо се в с. ***, общ. ***, обл. Русе, с адрес ***,
представляващо поземлен имот /ПИ/ № *** в кв. ** по регулационния план
на с. ***, с площ по скица от 1700 кв.м., ведно с построените в имота
жилищна сграда с площ по данъчна оценка от 59 кв.м., лятна кухня с площ по
данъчна оценка от 36 кв.м. и второстепенна постройка с площ по данъчна
оценка от 26 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни
насаждения в имота. Покупната цена на имота била 4500лв., а
съсобствеността възникнала по време на сключения брак, който бил
прекратен с решение от 21.05.2021г. по гр.д. №*** от 2021г. на Районен съд
Русе. Твърди се, че страните нямат деца от брака си. От септември месец
2018г., в това число и по време на брака с ответника, ищцата работела във
„Витте аутомотив“ – Русе и получавала около 900 – 1000 лв. нетен доход от
работна заплата. С тези средства на практика издържала семейството, защото
ответникът започнал работа на 11.05.2020г. - около половин година след
сключване на брака. Работната му заплата била в минимален размер за 2020г.
1
- 610лв., от които нетният размер, реално получавания от него доход възлизал
на 473,35лв. През м.декември.2020г. страните се разделили фактически и до
този момент ищцата твърди, че той е внесъл в семейния бюджет по време на
брака им 2687,28лв., като през първите 6 месеца от него не работел и нямал
доходи. За периода от сключване на брака до фактическата раздяла на
страните тя била внесла в семейния бюджет 16 110,42 лв., което се
установявало и от банковата й сметка в „Банка ДСК“ и по която сметка
работодателят й превеждал трудовите възнаграждения. Поради тази причина
тя счита, че в случая би могло да се приеме, че е налице по-съществен нейн
принос в придобиване на общото имущество и се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което на основание чл. 29, ал. 3 СК й бъде определен по-
голям дял от придобитото по време на брака й с ответника имущество, което
представлявало дворно място, находящо се в с. ***, общ. ***, обл. Русе, с
адрес по данъчна оценка: ул. Баба Тонка №26, представляващо поземлен имот
/ПИ/ № *** в кв. ** по регулационния план на с. ***, одобрен със заповеди
№№ ***/14.12.1966г. и ***/11.09.2018г., с площ по скица от 1700 кв.м., ведно
с построените в имота жилищна сграда с площ по данъчна оценка от 59 кв. м.,
лятна кухня с площ по данъчна оценка от 36 кв.м. и второстепенна постройка
с площ по данъчна оценка от 26 кв.м., заедно с всички подобрения,
приращения и трайни насаждение в имота, в размер на 71/100 идеални части,
на основание принос значително надхвърлящ приноса на другият съпруг.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
недопустимост на предявения иск, тъй като се претендирало определяне на
по-голям дял от конкретно имущество, а не на цялото имущество, придобито
по време на брака. В условията на евентуалност се изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорват се обстоятелствата, на
които се основава. Оспорва се семейството да е било издържано единствено
от получавани от ищцата средства, както и че ответникът е започнал работа
едва на 11.05.2020 г. Оспорва и твърдението, че къщата в с.*** е закупена
изцяло със средства от ищцата, както и че нейната покупна цена е в размер на
4500 лв. Твърди, че е работил преди посочената от ищцата дата, както и че не
е разпилявал семейното имущество, включително и за скъпи разходи за
закупения от него преди брака автомобил. Оспорва, че ищцата е внесла в
семейния бюджет посочената от нея сума от 16 110,42 лева. Възразява, че
2
получаваните от ищцата средства след закупуване на имота не следва да
бъдат съобразени при преценка на основателността на исковата претенция и
за наличието на преобладаващ принос. Ответникът твърди, че връзката му с
ищцата датира от 10 години преди да сключат граждански брак. Двамата
работили в една фирма - „Вела М“ ООД където ответникът работил от
19.05.2013г. до 01.06. 2018г. и получавал част от заплатата си „на ръка“, като
цялата възлизала на 1450,00лв. През този период ищцата получавала около
700лв. месечно. От 01.06.2018г. сключил трудов договор с „Хлебозавод Русе
2“ ЕООД като напуснал дружеството на 01.04.2019г. поради забавяне на
заплатите и получавал обезщетение за безработица за период от 4 месеца.
Причината да сключат граждански брак била необходимостта той да замине
за Германия където да потърси нова работа ида не плаща допълнителен данък
като неженен. Твърди, че къщата е закупена с техни общи средства, със
спестявания от заплатите, които са получавали през годините. Покупната
цена на имота била 12 000лв. и тя била заплатена от двамата, в брой на
продавачите, чрез техния пълномощник по време на сделката. През 2019г.
ответникът изкарал допълнителна специализация за заварчик с цел да намери
работа в Германия където заминал през м.декември.2019г. Стоял 3 месеца и
чакал обещана работа, като живеел под наем, за което плащал 100 евро
месечно. Тъй като не си намерил сигурна работа работел каквото намери без
трудов договор няколко месеца. Събрал някаква сума пари и се завърнал в
България края на м.февруари.2020 г. Оспорва, че теглените от ищцата суми от
банковата й сметка са изразходвани за закупуване на процесния имот.
Поради тези обстоятелства твърди, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Счита, че простата разлика в доходите на
съпрузите сама по себе си не е основание за определяне на по-голям принос
на този от тях, който е реализирал по-високи доходи и само на това основание
искът се явявал неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
ЛЮДМ. ЛЮДМ. Г. и М. Р. Д. са сключили граждански брак на
19.11.2019г. Няма спор между тях по делото, а и се установява от събраните
гласни доказателства, че продължителен период преди това, около 10 години,
двамата са съжителствали на съпружески начала.
3
С нотариален акт №***, том. І, рег.№***, дело №*** от 10.04.2020г. на
нотариус Стефан Варамезов, двамата съпрузи са закупили процесния имот -
дворно място находящо се в с. ***, общ. ***, обл. Русе, с адрес ***,
представляващо поземлен имот /ПИ/ № *** в кв. ** по регулационния план
на с. ***, одобрен със заповеди №*** от 14.12.1966 г. и №*** от 11.09.2018г.,
с площ по скица от 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда с
площ по данъчна оценка от 59 кв.м., лятна кухня с площ по данъчна оценка
от 36 кв.м. и второстепенна постройка с площ по данъчна оценка от 26 кв.м.,
заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, при
граници и съседи за имота: улица, поземлен имот 521, поземлен имот 515 и
поземлен имот 513. В нотариалния акт е посочена покупна цена от 4500лв.,
платена на продавачите в брой и данъчна оценка от 9427,10лв.
Гражданският брак между страните е прекратен по реда на чл. 50 СК
(по взаимно съгласие) с решение №***/21.05.2021г. по гр.д.№***/2021г. по
описа на РС – Русе. В утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК,
страните са посочили, че семейното им жилище – апартамент в гр. Русе,
ползван от тях под наем ще продължи да се ползва от жената, а по отношение
на придобитото по време на брака имущество – имотът в село ***, страните
ще уредят отношенията си извънсъдебно или в друго съдебно производство.
По делото няма спор, че преди прекратяване на гражданския им брак,
страните са във фактическа раздяла от началото на месец декември 2020г.
Няма спор между тях и че по време на брака си не са придобили друго
имущество в режим на СИО освен процесния недвижим имот.
Страните нямат родени както общи деца, както и такива от други
връзки.
Видно от представеното по делото извлечение от банковата сметка на
ищцата, обхващащо периода от 08.01.2019г. до 10.02.2021г., тя е получавала
трудово възнаграждение в размери от 654,76лв. до 978,43лв. месечно за
периода.
След сключване на гражданския брак на страните и до закупуване на
процесния имот, ищцата е получила трудови възнаграждения в нетни
размери: на 06.12.2019г. сумата от 881,82лв., на 10.01.2020г. в размер на
856,49лв., на 10.02.2020г. в размер на 932,08лв., на 03.03.2020г. в размер на
978,43 и на 09.04.2020г. в размер на 654,76лв. За този период освен
посочените трудови възнаграждения, по банковата сметка на ищцата няма
4
други постъпления.
За същия период, от сключването на брака на страните, до закупуване
на процесния имот, от банковата сметка на ищцата освен удържаните от
банката такси за обслужване, има изтеглени общо 10 000лв.
След покупката на процесния имот, по банковата сметка на ищцата са
продължили постъпления от трудови възнаграждения, сходни по размер с
предходния период от трудови възнаграждения. До началото на месец
декември 2020г. ищцата е изтеглила от банковата си сметка общо 5910лв.
По делото няма писмени доказателства установяващи реализирани от
ответника доходи в периода от сключването на гражданския брак с ищцата и
до закупуване на процесния имот. Според приложената по делото негова
трудова книжка, преди този период, до месец април 2019г. е работил във
„Вела М“ ООД и „“Хлебозавод Русе“ ЕООД. За периода от 01.04.2019г. до
31.07.2019г. му е било отпуснато обезщетение за безработица в размер по 9лв.
дневно.
На 02.12.2019г. ответникът се е регистрирал адресно в гр. Папенбург,
Германия.
На 12.05.2020г. ответникът е започнал работа в „Капре“ ЕООД с
основно трудово възнаграждение в размер на 610лв. според представения по
делото трудов договор от 11.05.2020г.
По делото ответникът е представил документи удостоверяващи
заплатени по време на брака му с ищцата сметки за ток и вода, както и имота
ползван от тях в бл. „Волан“ в гр. Русе, така и в придобития имот в село ***.
Представил е и доказателства за закупени през месец май 2020г. строителни
материали за 1053,58лв., както и превозен билет издаден на негово име за
транспортиране от гр. Две могили до село ***, ул. *** на дървен материал –
иглолистни греди и летви с обем от 1,3096 куб. метра, за цената на които няма
данни по делото.
Свидетелят Р.В.С. установява, че познава ищцата от много години,
били израснали заедно от деца в гр. ***, а ответникът познавал от връзката му
с нея. Първоначално страните живеели заедно без брак, а през късната есен на
2019г. сключили такъв. Докато били в брак ищцата работела и се
„занимаваше с финансовите дейности в семейството“, а ответникът не
работел, започнал работа едва след като закупили къща в село ***. Тя
работела и си била събрала пари, които започнала да тегли преди купуването
5
на къщата. Купили я за 4500лв. След това започнали да й правят ремонт. За
някои неща им помагали познати, включително и свидетеля, а за покрива
били извикали майстори. След като страните сключили брак, ответникът
заминал в Германия да си търси работа. За тази цел ищцата му дала пари.
Давала му пари и за ремонт на стара кола, която бил закупил преди да
сключат брак.
Свидетелката К.Л.Б. установява, че се познават с ищцата от деца. С
ответника сключили граждански брак, но двамата не се разбирали. Той ходил
да работи в Германия, но изкарал малко пари. През 2020г., месец април си
купили къща за 4500лв., като парите за нея дала Л.. След това започнали да й
правят ремонт. На майсторите също Л. плащала. Свидетелката знаела от
ищцата, че обичала да си спестява пари. Преди да се изместят да живеят в
купената къща, страните живеели на квартира в гр. Русе.
Свидетелката Т.Р. Д.а, сестра на ответника, установява, че страните
преди да сключат граждански брак са живели съвместно около 10 години. И
двамата работели през годините, а в „Хлебозавода“ работели и заедно и
получавали по около 1000лв. месечно.Свидетелката знаела, че двамата
събират пари, за да си купят нещо. Наложило се ответникът да напусне
„Хлебозавода“, тъй като бил купен от нов собственик. Заминал да работи в
Германия, но за да не плаща ергенски данък сключили брак с ищцата след
толкова години съвместен живот. Стоял в чужбина около три месеца, като се
прибрал малко преди да започне пандемията. Въпреки, че имал изкарана
квалификация за заварчик не могъл да се устрои на добра работа и се върнал.
Все пак имал изкарани някакви пари, не се върнал без никакви пари. След
като купили къща й правили ремонт, сменили дограма за около 4-5 хил. лева.
Ответникът помагал в ремонта. Преди да се преместят в къщата живеели на
квартира в гр. Русе.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При прекратяване на имуществената общност, дяловете на съпрузите
по силата на закона (чл. 28 СК) са равни. Това правило се основава на
законовото предположение, че всеки от съпрузите има дължимото поведение
в брака, обобщено в нормата на чл. 17 СК, т. е. че всеки има принос в
придобиването на общото имущество при избран режим на общност. Нормата
на чл. 21, ал. 2 СК определя формите на приноса – влагане на средства, на
6
труд в грижа за децата и в работа в домакинството. В общия случай закона не
изисква равен принос на всеки от съпрузите и не дава приоритет на никоя от
формите на принос. Законът обаче отдава правно значение на значително по-
големия принос на единия съпруг в придобиване на имуществото –
съпружеска имуществена общност след развод или при прекратяване на СИО
по време на брака на основание чл. 27, ал. 2 СК, като предоставя възможност
на съпруга, който има значително по-голям принос да предяви
конститутивният иск по чл. 29, ал. 3 СК. При преценката за значителността
на приноса следва да се изследват всички форми на принос в рамките на
брачната връзка. Значителността в тази хипотеза се отнася за всичките му
проявни форми и означава отклонение от обичайното. С решение № 136 от
11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на ВКС, 1-во гр. о., решение № 144 от
06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г. на ВКС, ІІ гр. о., решение № 117 от
22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г. на ІІ гр. о. на ВКС и решение № 60 от
4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2020 г., II гр. о. се приема, че когато
съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд
и работа в домакинството при липса на деца от брака, многократно по-
големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния
случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за
значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК, когато без
тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито като
се отчитат особеностите на всеки конкретен случай, обуславящи
значителността на приноса – в този смисъл Решение № 60147 от 15.12.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1102/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 60 от 4.06.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 3052/2020 г., II г. о., ГК и др.
В случая няма спор по делото, че страните са придобили в режим на
СИО единствено процесния недвижим имот. Поради това така предявения от
ищцата иск за определяне на по-голям дял от това конкретно имущество
настоящият съдебен състав намира, че не е в противоречие на
задължителните указания дадени с ТР №63/25.09.19***г. на ВС, съгласно
които искът следва да се предяви за определяне на по-голям дял от цялото
имущество, а не от една вещ или група от вещи, представляващи част от
общото имущество. В случая цялото имущество се изчерпва с процесния
имот и няма основание да се приеме, че предявеният иск е недопустим.
По основателността на иска съдът намира следното: съгласно
7
посочената по-горе и утвърдена съдебна практика, следва да бъдат
изследвани особеностите на всеки конкретен случай и за да бъде уважен
предявеният иск следва да бъде установено, че без този по-голям принос (в
случая твърдените доходи) имуществото не би могло да бъде придобито от
съпрузите. В т. 8 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 5/1972 г. е дадено
тълкуване, че за определяне на неравни дялове от общото имущество се
изхожда от наличието на две предпоставки: да се касае до изключителни
случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса
на другия, като ръководно значение има изискването за изключителен случай,
чрез което изискване на закона се цели да не се превръща изменението на
равенството в дяловете от изключение в правило. Разликата в доходите на
съпрузите по време на придобиването на общото съпружеско имущество не е
достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи.
Това е допустимо само при значително надхвърляне на доходите му и то само
ако доходът се е реализирал като принос, т. е. без него не би било придобито
общото имущество, като се отчитат фактите, осъществени през цялото
времетраене на брака ( в този смисъл Решение № 117 от 22.12.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 780/2020 г., II г. о).
С оглед така установената практика, относими към спорния предмет
биха могли да бъдат факти и обстоятелства, настъпили след сключването на
гражданския брак между страните. Т.е. придобитите от тях парични средства
преди брака не биха могли да бъдат съобразени при преценка
основателността на исковата претенция. Наличните парични средства, с които
е разполагал всеки един от двамата съпрузи към датата на която е сключен
гражданския брак, независимо от произхода им представляват лично
имущество и трансформирането му по време на брака в друго имущество дава
основание за предявяване на иск за установяване на тази трансформация, а не
на иск за определяне на по-голям дял от СИО поради значителен принос, в
който случай този принос следва да е осъществен по време на брака, а не
преди това.
В конкретния случай от сключването на брака на страните –
19.11.2019г. до закупуването на процесния имот са изминали по-малко от 5
месеца, за който период ищцата е получила доход в размер на 4303,58лв. или
сума по-ниска от покупната цена на имота, отбелязана в нотариалния акт и
твърдяна от нея като реално заплатена. Същевременно ищцата твърди, че
8
през този период ответникът не е реализирал доходи и тя е издържала
семейството, включително му е осигурила средства да замине за Германия,
където да си търси работа. От доказателствата по делото се установява, че в
този период страните са живеели на квартира, т.е. имали са разходи за наем,
използвали са автомобил, за който също е имало разходи, логично са имали
нужда и от немалко средства за издръжката си – за храна и заплащане на
консумативи. Отчитайки официалните данни от НСИ за необходимите
средства за издръжка на човек за месец през този период, напълно нелогично
и необяснимо е да се приеме, че някаква значителна част от реализираните от
ищцата средства по време на брака й с ответника са вложени за закупуването
на процесния имот, включително и за последващото му ремонтиране.
Очевидно е, че тя е изтеглила в този период и средства, които многократно
надвишават дохода й по време на брака. Т.е. ако с тези изтеглени средства
действително е платила цената на имота и ремонта му, то е налице не по-
висок нейн принос за придобиването му, а трансформация на лично
имущество.
По делото няма доказателства установяващи точния вид и стойност на
извършения по имота ремонт, с което безспорно се е увеличила и неговата
стойност. Безспорно е обаче между страните, а и се установява от
разпитаните свидетели, налице са и писмени доказателства в тази насока
(представените на името на ответника стокови разписки и превозен билет за
строителни материали), от които се установява, че е извършван ремонт на
покрива, смяна на дограма и др. СМР. Логично е да се приеме, че за тези
дейности също за изразходвани парични средства, които са на стойност, която
ищцата не би могла да покрие с реализираните от нея доходи и същевременно
да й останат средства за заплащане на останалите разходи на семейството,
включително и наетата квартира в гр. Русе, тъй като ответникът е започнал
работа едва през месец май 2020г.
Общият размер на установените по делото доходи и на двамата бивши
съпрузи по време на брака им не би могъл да бъде възприет като достатъчен
за тяхната издръжка и същевременно за придобиването и ремонтирането на
процесния имот. Поради това ако бъде възприето становището на ищцата, че
извършването на просто остойностяване на доказаните от страните доходи за
краткия период на брака им дава основание за определянето на по-голям дял
от общото имущество поради значителен принос би се стигнало до
9
недопустимо нарушаване на установения в закона и наложен от съдебната
практика принцип за изключителност на случая и да не се превръща
изменението на равенството в дяловете от изключение в правило. Очевидно е
в случая, че дори да бъдат изцяло кредитирани изложените от ищцата
обстоятелства, то те не могат да бъдат основание за уважаване на исковата й
претенция тъй като не сочат на принос, който би могъл да доведе до
придобиване на процесното имущество.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и без да бъдат обсъждани наличието на
останалите форми на възможен принос при придобиване на имущество в
режим на СИО (полагане на труд в домакинската работа, при ремонтните
дейности на имота, осигуряване на спокойно семейна среда за трудещия се
съпруг и пр.), доколкото тези проявни форми сами по себе си не биха могли
да имат самостоятелно значение, след като значителния паричния принос при
придобиването не се установява.
С оглед изхода на спора в тежест на ищцата следва да се възложат
направените от ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Претендирано е такова в размер на 800лв., като процесуалния представител на
ищцата е направил възражение за неговата прекомерност. Съобразявайки
естеството на производството, съдът намира, че минималното адвокатско
възнаграждение за иск, като този предмет на настоящото производство е в
размер на 600лв. съгласно чл. 7, ал.1 т.4 от НМРАВ. Съдът обаче не следва
автоматично да намали този размер до минимума по наредбата, без да отчита
останалите обстоятелства по делото от значение по този въпрос. Отчитайки
правната и фактическа сложност на спора, неговата продължителност, от една
страна, а от друга размера който е претендирала и заплатила ищцата на своя
процесуален представител – 730лв., то възражението на последния за
прекомерност следва да бъде уважено до този размер, до който на него му е
платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЛЮДМ. ЛЮДМ. Г. ЕГН********** с
адрес село ***, община ***, обл. Русенска, ул. *** срещу М. Р. Д. ,
10
ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** иск за определяне по-голям дял от
общото имущество придобито по време на брака им - 71/100 идеални части
от дворно място, находящо се в с. ***, общ. ***, обл. Русе, с адрес ***,
представляващо поземлен имот /ПИ/ № *** в кв. ** по регулационния план
на с. ***, с площ по скица от 1700 кв.м., ведно с построените в имота
жилищна сграда, лятна кухня и помощна постройка, заедно с всички
подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, поради принос
значително надхвърлящ приноса на другия съпруг, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. ЛЮДМ. Г. ЕГН********** с адрес село ***,
община ***, обл. Русенска, ул. *** да заплати на М. Р. Д., ЕГН********** с
адрес гр. Русе, **** сумата от 730лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11